№ 764
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100501464 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова, частно гр. дело
№ 1464 по описа за 2022г. по описа на СГС, разпределено на докладчика
на 14.03.2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. с чл. 78 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. №364169/19.11.2021г. по входящия регистър
на ДСИ при СРС изпратена по пощата на 18.11.2021г. от длъжника по
изпълнението БНП П.П.Ф.“ С.А. Франция чрез БНП П.П.Ф.“ С.А. клон
България, ЕИК ******* срещу Постановление от 02.11.2021г. по
изпълнително дело № 702 по описа за 2021г. на ДСИ при СРС, 25-ти
участък, с което е отказано да се измени постановлението за разноските,
като се намали възнаграждението за адвокат на длъжника от 350лв. до
справедлив размер, определен от съда. Посочило е, че изпълнително дело
било образувано на 18.03.2021г., сумата по изпълнителния лист от 1000лв.
била платена още преди образуване на изпълнителното дело – на 04.03.2021г.
, неплатени били само 5лв. такса за издаване на изпълнителния лист. За
събирането на тази сума от 5лв. необосновано и несправедливо с оглед
сложността на делото и размера на сумата било да се претендира
възнаграждение за адвокат от 350лв. Сумата от 5лв. платил непосредствено
след получаване на поканата за образуване на делото. Разпоредбите на
Наредба №1/2004г. не следвало да се прилагат, защото те не обвързвали съда.
С отговор на жалбата взискателят М.М.Ч., ЕГН ********** – наследник
на първоначалния взискател Г.Н.Ч. е оспорила жалбата . Претендирала е
1
разноски.
С изложени мотиви ДСИ е посочил, че жалба е неоснователна.
Изпълнителното дело било образувано на 25.02.2021г. пред ДСИ към РС-гр.
Бяла, изпратено по по компетентност на ДСИ при СРС, плащането на сумите
било след образуване на изпълнителното дело. Размер на адвокатско
възнаграждение бил минималния по Наредбата, тя била приложима.
Съдът като обсъди доводи на страни и представените по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело №
702 по описа за 2021г. на ДСИ при СРС, 25-ти участък , съгласно които
производството по изпълнителното дело е образувано по молба от
25.02.2021г. по регистъра на ДСИ при РС-гр. Бяла, изпратено по
компетентност на ДСИ при СРС с разпореждане от 11.03.2021г. на Г.Н.Ч.,
ЕГН ********** срещу БНП П.П.Ф.“ С.А. Франция чрез БНП П.П.Ф.“ С.А.
клон България, ЕИК ******* за събиране на сумите по изпълнителен лист,
издаден на 19.02.2021г. по дело № 613/2020г. на РС-гр. Бяла в размер на
1000лв. съдебни разноски / 500лв. за дело 613/2019г. и 500лв. за въззивно
дело/, както и 5 лв. такса за издаване на изпълнителен лист, както и за
разноските по изпълнително дело за възнаграждение за адвокат от 350лв. за
изпълнително дело. С молбата не е посочен изпълнителен способ. С молбата
е представено пълномощно и договор за правна помощ и съдействие,
съгласно който взискателят е възложил на адв. П.Н. да образува и води
изпълнителното дело , за което е уговорено възнаграждение от 500лв.,
отбелязано че е платено в брой.
С постановление от 15.04.2021г. ДСИ е приел за събиране 350лв. разноски
за възнаграждение за адвокат на взискателя.
Покана за доброволно изпълнение , сочеща дължимост на 350лв. разноски
за адвокат е получена от длъжника на 19.04.2021г.
С молба от 29.04.2021г. длъжникът е представил платежни нареждания,
извлечения за транзакции, удостоверение от БНБ, сочещи че е платил
главницата от 1000лв. на 04.03.2021г. по банкова сметка на взискателя, а
сумата от 5лв. е платил на 19.04.2021г. по изпълнителното дело, оспорил е
претенцията за възнаграждение за разноски за адвокат на взискателя.
С възражение от 29.04.2021г. наименовано „жалба“ взистателят е оспорил
дължимостта на сумата от 350лв. за разноски за адвокат на взискателя.
С Постановление от 02.11.2021г. съобщено на длъжника на 18.11.2021г.
ДСИ е отказал да измени постановлението за разноски.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу
подлежащ на обжалване акт и като такава е допустима.
2
Компетентен да се произнесе по искане за коригиране на вече начислени
като дължими разноски по изпълнителното производство е органът, който е
овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който
начислява и събира същите. Такъв орган е съдебният изпълнител. Актът на
съдебния изпълнител, постановен по възражение срещу начислени в тежест
на длъжника разноски, подлежи на съдебен контрол.
Предмет на проверката при жалба срещу Постановлението за разноските
по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК са всички сторени в изпълнителното
производство разноски, възложени в тежест на длъжника с процесното
постановление в обжалваната част, включително и дължимост на
възнаграждение за адвокат за изпълнително дело , което се оспорва в случая.
По разноските на взискателя за възнаграждение за адвокат:
В случая по делото се установява от приети документи, че взискателят е
възложил на адвокат да го представлява по изпълнителното дело, за което е
уговорил и платил сумата от 500лв. като възнаграждение.
Съдът приема, че сложността на делото не предполага възлагане в
тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат в размери над
минималните такива по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Този извод се налага с оглед обстоятелството,
че взискателят не е посочил конкретен изпълнителен способ за събиране на
сумите, сумите по изпълнителния лист са платени след образуване на делото,
но преди да изтече срока за доброволно изпълнение, тоест без да се прилага
изпълнителен способ. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че
сумата от 1000лв. платил преди да се образува изпълнителното дело. Сумата
е платена на 04.03.2021г., а изпълнително дело е образувано на 25.02.2021г. и
това се установява от молбата за образуване на делото, заведена в регистъра
на ДСИ при РС –гр. Бяла.
Към момента на образуване на делото и сключване на договора за
правна помощ и съдействие действащите разпоредби на чл. 10 от Наредба
№1/2004г. са сочели минимално възнаграждение за образуване на
изпълнително делото от 200лв. , минимално възнаграждение за водене на
делото в размер на 200лв. при вземания до 1000лв., а за тези над 1000лв. - от
½ от определеното по чл. 7, ал.2 от Наредбата и правилно ЧСИ е приел, че
те са приложими. Това е така, защото нормата на Наредба № 1/2004г. е
материално-правна и по правилата на действие на нормите във времето от
значение е разпоредбата в редакцията към образуване на делото и плащане на
адвокатския хонорар.
По делото безспорно е установено, че образуването на делото е
възложено и е извършено от адвокат, че е платено възнаграждение за същото,
поради което и на взискателя се дължат разноски за възнаграждение за
адвоката, за образуване на делото в размер на 200лв.
Разноски за възнаграждение за адвокат за водене на изпълнителното
дело обаче съдът приема, че не следва да се поставя в тежест на длъжника.
3
Взискателят не е посочил изпълнителен способ с молбата за образуване на
делото, такива не са й приложени защото сумата е платена от длъжника в
срока за доброволно изпълнение, поради което и не може да се приеме, че
адвокатът на взискателя е осъществил процесуално представителство по
водене на делото, разноски за възнаграждение за което да следва да се
постави в тежест на длъжника.
При така възприето съдът приема, че на този етап от развитието на
изпълнителното дело на взискателя се следват разноски за възнаграждение
за адвокат само за образуване на изпълнителното дело, но не и за водене на
същото. При последващи действия за събиране на суми по изпълнителното
дело, по които взискател е представляван от адвокат , то би могло да се
обоснове извод и за дължимост на разноски за адвокат за водене на
изпълнителното дело, но на този етап такъв извод не може да се обоснове.
При така възприето съдът приема, че отговорността на длъжника за
разноски за възнаграждение за адвокат на взискателя по изпълнителното дело
следва да се намали до общо 200лв., тоест следва да се намали със 150лв.
По отговорността за разноски:
Съдът приема, че в това производство по жалба по чл. 435, ал.2,т. 7 от
ГПК разноски не се дължат. Общото правило за дължимост на разноски в
производството по чл. 435 от ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в
частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението. За този извод съдът
съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът,
но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производство по ГПК
може да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За
разноските в изпълнителното производство страната следва първоначално да
сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от
произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с жалба
срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство
е идентично с това по чл. 248 от ГПК, поради което и съдът приема, че за
производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело
приложими са правилата за производството по чл. 248 от ГПК по исковото
дело. Производството по чл. 248 от ГПК е продължение на делото във връзка с
дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото. Това
производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен
акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на
делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 от ГПК е по направено искане
за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за
това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на
производство по чл. 248 от ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска
защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в
процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се
дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по
чл. 248 от ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за
съдебни разноски в процеса относно разноските. /В този смисъл Определение №
4
254/05.08.2020г. по ч.т.д. № 810/2020г. на ВКС, 1-во Т.О.; Определение №
278/01.07.2020г. по ч.гр.д. № 1338/2020г. на ВКС, 3-то Г.О.; Определение №
75/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4561/2018г. на ВКС, 3-то г.О./. При така възприето
искането на ответника по жалбата за присъждане на съдебни разноски не следва
да се уважава.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 02.11.2021г. по изпълнително дело №
702 по описа за 2021г. на ДСИ при СРС, 25-ти участък , което е отказал да
измени Постановление от 15.04.2021г. като намали възнаграждението за
адвокат на взискателя със 150лв. (горница над 200лв. до 350лв) и вместо
него постановява:
ИЗМЕНЯ Постановление от 15.04.2021г по изпълнително дело № 702
по описа за 2021г. на ДСИ при СРС, 25-ти участък в частта за разноските,
като НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника БНП
П.П.Ф.“ С.А. Франция чрез БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България, ЕИК *******
със сумата от 150лв. , начислена като разноски за възнаграждение за
адвокат на взискателя по изпълнителното дело.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника по жалбата - М.М.Ч., за присъждане
на съдебни разноски в производството по частната жалба.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на ДСИ и страните за сведение и
съобразяване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5