Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 126 от 26.04.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 236 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба с вх. № 2196/02.06.2020 г. по описа на съда от „К.г.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.М.– управител, чрез пълномощника адвокат М.К.,***, срещу Ревизионен акт № Р-22001019002130-091-001/31.12.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) София, в частта на установените резултати по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за корпоративен данък за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., и съответните лихви за забава, в която част ревизионният акт е потвърден с Решение № 799/15.05.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на НАП. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт в обжалваната му част поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Претендират се направените разноски по производството на делото.
Жалбата се поддържа от адвокат М.К..
Ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт А.К., представя молба с вх. № 563/28.01.2021 г., с която оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по издаване на Ревизионен акт № Р-22001019002130-091-001/31.12.2019 г. е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001019002130-020-001/03.04.2019 г., издадена от Е. М. С. – началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП София, упълномощена със Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП София. Определени са обхватът на ревизията – установяване на задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност (ДДС) за периода от 08.09.2015 г. до 28.02.2019 г. и за корпоративен данък за периода от 26.04.2015 г. до 31.12.2017 г., и ревизиращите органи по приходите – Т. В. М. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Ц. С. Ф. – старши инспектор по приходите. Заповедта за възлагане на ревизията е изменена със Заповед № Р-22001019002130-020-002/17.07.2019 г., Заповед № Р-22001019002130-020-003/31.07.2019 г. и Заповед № Р-22001019002130-020-004/16.08.2019 г., издадени от Е. С., в частта относно срока на ревизията, като в последната заповед е определено ревизията да завърши до 16.09.2019 г., и в частта относно ревизиращите органи по приходите, като в заповедите от 31.07.2019 г. и 16.08.2019 г. за ревизиращ орган е посочена и Л. К. С. – главен инспектор по приходите. Заповедите са връчени на дружеството по електронен път. Изготвен е Ревизионен доклад № Р-22001019002130-092-001/17.10.2019 г. (връчен на дружеството по електронен път на 05.11.2019 г.), срещу който е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. На 31.12.2019 г. от Е. С., началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП София – орган, възложил ревизията, и от Т. М. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП София – ръководител на ревизията, е издаден процесният ревизионен акт. С него са установени задължения за корпоративен данък за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. съответно в размер на 1437,56 лева, 8551,85 лева и 13 553,90 лева, и задължения за лихва съответно в размер на 547,15 лева, 2387,58 лева и 2409,78 лева, като по отношение за ДДС за ревизирания период не са констатирани различия спрямо декларираните от задълженото лице данни. Установените задължения за корпоративен данък са в резултат на увеличаване на финансовия резултат на дружеството с непризнатите като разходи за данъчни цели отчетени от дружеството за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. разходи за дневни командировъчни пари съответно в размер на 14 375,55 лева, 85 518,53 лева и 135 539,04 лева. Ревизионният акт, съобщен на ревизираното лице на 24.02.2020 г., е обжалван по административен ред с жалба с вх. № ТД-05-42/09.03.2020 г. по регистъра на ТД на НАП София и вх. № 23-22-446/16.03.2020 г. по регистъра на дирекция ОДОП София. С Решение № 799/15.05.2020 г. директорът на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП е потвърдил ревизионния акт в обжалваната му част.
В хода на ревизионното производство е установено, че през ревизирания период „К.г.” ООД, с управители М.М.и И. М. е извършвало услуги – довършителни строителни дейности в Белгия. През този период в дружеството са работили по трудово правоотношение, на длъжност „работник строителство”, следните лица (с издадени служебни номера от регистъра на НАП): през 2015 г. – Б.В., М.В., Б. Л.и М.Л., през 2016 г. – В.Д., М.В. и М.Л., и през 2017 г. – В.Д., И.В., З.Й.и П.М.. При командироване дружеството е изплащало на работниците само дневни разходи, а квартирните и пътните пари са били за сметка на работниците. Според счетоводните регистри на „К.г.” ООД през ревизирания период с най-голям относителен дял са разходите на същото за командировки. За 2015 г. те са в размер на 14 375,55 лева и са отчетени в сметка 602 – Разходи на външни услуги. Разходите за командировки за 2016 г. и 2017 г. са в размер съответно на 100 040,72 лева и 135 539,04 лева и са отчетени в сметка 609/1 – Дневни разходи.
За финансовите 2015 г., 2016 г. и 2017 г. ревизираното дружество е подало годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО съответно с вх. №104351600229752/18.03.2016 г., вх. № 1000И0032720/13.02.2017 г. и вх. №1000И0047368/27.02.2018 г. В хода на ревизията са установени различия спрямо декларираните данни по отношение на разходите за командировки. „К.г.” ООД е отчело дневни разходи за командировки през процесните години за следните лица: за 2015 г. – М.В., Б.М., Б.В. и М.Л., за 2016 г. – М. М., В.Д. и М.Л., и за 2017 г. – М. М., И.М., В.Д., И.В., З.Й.и П.М.. От представените от дружеството декларации L.*** заповеди за командировки, разходни касови ордери и справки за положен труд органите по приходите са установили отработени дни и разходи за следните лица: М.Л.– от 01.07.2016 г. до 15.07.2016 г. – дневни разходи за командировка за 15 дни в размер на 825,00 евро; В.Д. – от 13.07.2016 г. до 13.08.2016 г. – дневни разходи за командировка в размер на 1650,00 евро, от 16.08.2016 г. до 16.09.2016 г. – дневни разходи за командировка в размер на 1650,00 евро, и от 18.08.2016 г. до 18.09.2016 г. – дневни разходи за командировка в размер на 1650,00 евро; и М.М.– от 16.08.2016 г. до 16.09.2016 г. – дневни разходи за командировка в размер на 1650,00 евро. Тези разходи, в размер общо на 14522,19 лева, са признати за отчетени. Останалите отчетени през 2016 г. разходи по сметка 609/1 в размер на 85 518,53 лева, както и отчетените през 2015 г. разходи по сметка 602 в размер на 14 375,00 лева и отчетените през 2017 г. разходи по сметка 609/1 в размер на 135 539,04 лева не са приети за документално обосновани и не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10 от ЗКПО.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Актът е издаден от Е. М. С. – началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП София, в качеството ѝ на орган, възложил ревизията, с компетентност по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК съгласно Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП София, и Т. В. М. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, определена за такъв съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК със заповедта за възлагане на ревизията. Ревизионният акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Извършен е анализ на относимите доказателства. Подробни мотиви са изложени в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Съдът намира, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му на това основание.
Ревизионният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч; обн., ДВ, бр. 95 от 8.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) и чл. 4, ал. 3 от отменения ЗСч (обн., ДВ, бр. 98 от 16.11.2001 г., отм., ДВ, бр. 95 от 8.12.2015 г.) предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване законовите изисквания за съставянето на документи. Изискванията за документалната обоснованост по смисъла на ЗКПО по отношение на отчетени от задължените лица счетоводни разходи са регламентирани в чл. 10 от ЗКПО. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводният разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл. 10, ал. 2). Според чл. 26, т. 1 и 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели съответно разходи, несвързани с дейността и разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. С разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е предвидено, че разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. Условията за командироване в чужбина, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите са регламентирани с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). Съгласно чл. 18, ал. 1 от НСКСЧ с дневните пари се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от наредбата предвижда, че ръководителите на предприятия могат да определят размери на дневните пари, различни от определените в приложение № 2 (за Белгия – 35 евро на ден), които не могат да превишават двойния им размер. Съгласно чл. 37, ал. 1 от НСКСЧ дневните пари се отчитат съобразно фактическия престой в страните и времето на пътуването по данни от печатите и отметките в задграничния паспорт за влизане и излизане, като при липса на такива печати и отметки се приемат данните от транспортния документ.
Съдът намира за правилен изводът на органите по приходите за липса на документална обоснованост на разходите за командировки за ревизирания период, с изключение на признатите за данъчни цели отчетени разходи за командировки за 2016 г. в размер общо на 14522,19 лева (за М.Л.– за периода от 01.07.2016 г. до 15.07.2016 г., в размер на 825,00 евро, за В.Д. – за периодите от 13.07.2016 г. до 13.08.2016 г., от 16.08.2016 г. до 16.09.2016 г. и от 18.08.2016 г. до 18.09.2016 г., в размер на по 1650,00 евро, и за М.М.– за периода от 16.08.2016 г. до 16.09.2016 г., в размер на 1650,00 евро). „К.г.” ООД, в чиято тежест е да докаже наличието на предпоставките за признаване за данъчни цели на процесните разходи за командировки, не представи доказателства за документална обоснованост на същите. Представените от ревизираното дружество заповеди за командировка за останалите отчетени през 2016 г. разходи по сметка 609/1 в размер на 85 518,53 лева, както и за отчетените през 2015 г. разходи по сметка 602 в размер на 14 375,55 лева и отчетените през 2017 г. разходи по сметка 609/1 в размер на 135 539,04 лева не съдържат реквизитите по чл. 5, ал. 2 от НСКСЧ. В същите липсват длъжност и месторабота на командированите лица, началната дата и продължителността на командировката в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни, населеното място, в което се командирова лицето (посочена е само държавата – Белгия) и конкретната задача на командированото лице (същата е формулирана общо – извършване на строителни и ремонтни дейности в различни обекти съгласно заявки от възложителя, а общото формулиране на възложената задача води до невъзможност тя да бъде обвързана със съответното ѝ изпълнение). Не са представени доказателства за конкретния възложител и заявките от същия, във връзка с които са командировани лицата. Липсват и доказателства, удостоверяващи действителното пребиваване на всяко от командированите лица в Белгия. Не са представени декларации L** за командированите лица по отношение на горепосочените отчетени разходи за командировки. В случая е налице нарушение на изискването на чл. 3, ал. 3 от ЗСч и чл. 4, ал. 3 от ЗСч (отм.) за документална обоснованост на стопанските операции и факти, поради което не е изпълнено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводният разход да е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Не е приложима хипотезата на чл. 10, ал. 2 от ЗКПО, тъй като за липсващата в тези първични счетоводни документи информация, не са представени други документи, които я удостоверяват.
Предвид гореизложеното органите по приходите законосъобразно са приложили чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 10, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, като не са признали като разходи за данъчни цели отчетените за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. разходи за дневни командировъчни пари съответно в размер на 14 375,55 лева, 85 518,53 лева и 135 539,04 лева, и на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО с тях законосъобразно са увеличили счетоводния финансов резултат в годината на счетоводното му отчитане.
Поради дължимостта на установените задължения за корпоративен данък за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. съответно в размер на 1437,56 лева, 8551,85 лева и 13553,90 лева, правилно и законосъобразно е определянето на лихва по отношение на всяко от тях в размер съответно на 547,15 лева, 2387,58 лева и 2409,78 лева, в съответствие с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
По изложените съображения процесната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на спора и на основание чл. 161, ал.
1, изр. 3 от ДОПК „К.г.” ООД следва да бъде осъдено да заплати на
НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1396,63 лева, определено на
основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (материалният
интерес в случая е в размер на 28887,82 лева).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „К.г.” ООД, с ЕИК *********, срещу Ревизионен акт № Р-22001019002130-091-001/31.12.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта на установените резултати по ЗКПО за корпоративен данък за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., и съответните лихви за забава, в която част ревизионният акт е потвърден с Решение № 799/15.05.2020 г. на директора на дирекция ОДОП София София при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „К.г.” ООД, с ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1396,63 лв. (хиляда триста деветдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки).
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: