№ 38
гр. Враца, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и пети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Галя Цв. И.а
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20221400900086 по описа за 2022 година
Съдебното производство е образувано по искова молба вх.№
2550/28.04.2022 г. на Н. П. В., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника
му адв.Й. Д., с която е предявен осъдителен иск против ЗАД "ДаллБогг:
ЖИ.т и здраве" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
***, за сумата 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на М. П. М., настъпила
вследствие ПТП от 02.12.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.04.2022 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 02.12.2020 г., около 01:10 ч. , в
гр.Враца, по ***, с посока на движение от *** към изхода за гр.Монтана, И.
Ц. С. е управлявал л.а. "Ауди А4", с рег.№ ВР *** СА. По същото време по
същия булевард, в пешеходната зона, се е движил и пешеходецът М. П. М..
Излизайки от подлеза, намиращ се срещу ЖП гара Враца и малко преди
кръговото кръстовище към бензиностанция "Лукойл", водачът на лекия
автомобил, поради невнимание и движение със скорост, несъобразена с
пътните условия и особеностите на пътя /неосветен участък/, както и със
собствените си възможности, е реализирал ПТП като е блъснал с предната
част на автомобила пресичащия пътното платно пешеходец. От удара мъжът е
1
полетял и паднал на земята, като е получил множество по вид и степен
телесни увреждания. Твърди се, че за така настъпилото ПТП са били
уведомени органите на реда и е било образувано ДП № 100/2020 г. по описа
на ОСлО-Враца, пр.пр.№ 1942/2020 г. по описа на ОП-Враца.
Посочва се, че пострадалият пешеходец е бил транспортиран от екип
на СМП в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД, гр.София, където е починал на
11.12.2020 г., поради несъвместими с жИ.та травматични увреждания.
Според изложеното в исковата молба, от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства е установено, че причината за
настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, поради
което срещу И. С. е съставен обвинителен акт и делото е внесено за
разглеждане в ОС-Враца. Образувано е НОХД № 202/2021 г. и с Присъда №
260013/12.05.2021 г., влязла в законна сила на 28.05.2021 г., С. е признат за
виновен за престъпление по чл.343а, ал.1, б."б" вр. чл.343, ал.1, б."в" вр.
чл.342 НК и са му наложени наказания "Лишаване от свобода" и "Лишаване
от право да управлява МПС".
Ищецът пояснява, че е втори съпруг на майката на починалия М. М. и
след нейната смърт е бил неговия единствен близък роднина. Твърди, че са
били задружно семейство, което е споделяло, както радостите на жИ.та, така и
тъгата, и въпреки че не са биологични роднини, те са изградили специална и
неповторима връзка помежду си. Посочва, че е полагал системни грижи за М.
М. от ранната му детска възраст и го е приемал като свое дете. Според ищеца,
двамата са били силно привързани един към друг, винаги са си помагали при
нужда, починалият е споделял всичко с него и е приемал напътствията му.
След смъртта на съпругата на ищеца, двамата са изградили още по-силна
връзка помежду си, характеризираща се с привързаност и емоционалност, и
са прекарвали голяма част от времето си заедно. Ищецът твърди, че е
шокиран от факта, че жИ.тът на М. е приключил преди неговия собствен,
както и че не може да преодолее загубата на едно дете, което е приел и
отгледал с любов като собствено.
В исковата молба се посочва, че няма паричен еквивалент на загубата
на ищеца и нищо не е в състояние да запълни празнотата в жИ.та му след
загубата на М. М., но с оглед справедлИ.стта, следва да бъде компенсиран.
Тъй като към датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а. "Ауди А4", с
2
рег.№ ВР *** СА, е била налице валидна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" по сключена с ответното дружество полица,
на 28.02.2022 г. е била предявена доброволна претенция пред
застрахователното дружество и е образувана щета № 0801-001733/2020-01. В
законоустановения срок ответникът е уведомил ищеца, че не е налице
основание за заплащане на застрахователно обезщетение, което поражда
правен интерес от предявяване на претенцията пред съда. Според ищеца, сума
в размер на 120 000 лв. би успяла до някаква степен за притъпи непоносимата
мъка, която изпитва от загубата на доведения си син.
Посочва се, че с оглед чл.496 КЗ вр. чл.409 КЗ вр. чл.84, ал.3 ЗЗД
застрахователят дължи и лихва за забава от датата на постановения отказ –
19.04.2022 г. до датата на изплащане на обезщетението.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 4451/29.07.2022
г. от ЗАД "ДаллБогг:ЖИ.т и здраве" АД, в който се оспорва предявения иск
като неоснователен и недоказан
Ответникът признава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна полица № BG/30/120001819110, валидно
към 02.12.2020 г. Оспорва твърденията за изключителна вина на И. Ц. С. за
настъпилото ПТП, като счита, че от представените писмени доказателства е
видно, че вредоносният резултат е настъпил вследствие поведението на М. П.
М.. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП.
Ответникът счита претендираното обезщетение за необосновано
завишено, а в условията на евентуалност – за недължимо, поради липса на
близки отношения между ищеца и починалия. Изтъква, че от мотивите към
присъдата по НОХД № 202/2021 г. по описа на ОС-Враца е видно, че
загиналият М. М. към датата на произшествието е бил диспансеризиран с
диагноза "Параноидна шизофрения, непрекъснато протичане, с голяма
давност" и многократно е настаняван на стационарно лечение, както и че е
живеел сам, няма близки, преживявал е на улицата и често е бил забелязван
да се движи по релсовия път в района на гарата. Счита, че от тези
обстоятелства е видно, че ищецът и загиналия не са имали близка връзка.
В отговора на исковата молба се прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от М. П. М., който е нарушил правилата за
движение, залегнали в чл.108, ал.2, чл.32, ал.2 и чл.113, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2
3
от ЗДвП, тъй като не се е движел по тротоара или по платното,
протИ.положно на движението на автомобила, преди да навлезе в пътното
платно не е съобразил с разстоянието на приближаващото се превозно
средство и скоростта на движението му и при пресичане на пътя не се е
съобразил с придвижващите се автомобили и ненужно е удължил престоя си
на пътното платно. Ответникът счита, че това поведение е в пряка и
непосредствена връзка с настъпването на вредоносния резултат и следва да
бъде отчетено при разпределение на тежестта в размера на дължимото
обезщетение.
Ответникът оспорва и акцесорната претенция за присъждане на лихва
за забава по аргумент за неоснователност на главния иск. Алтернативно
възразява срещу началната дата, от която се иска да бъде присъдено
обезщетението. Изтъква, че съгласно чл.380, ал.3 вр. чл.409 КЗ, когато
ищецът е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за
причинените вреди и е представил банкова сметка – датата, следваща тази на
представянето й, се счита за дата на изпадане в забава на застрахователя, а в
случая нито в извънсъдебното, нито в съдебното производство ищецът е
представил лична банкова сметка, поради което най-ранният момент, от който
може да се начислява законна лихва е от датата, следваща редовно
депозиране на съответната банкова сметка.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба
вх.№ 5584/30.09.2022 г. от Н. П. В., чрез пълномощника му адв.Й. Д.. Ищецът
счита за неоснователно направеното оспорване на основанието и размера на
исковата претенция. Изтъква, че е налице влязла в сила присъда на
наказателния съд, с която И. С. е признат за виновен, която се ползва с
обвързващата сила по чл.300 ГПК, поради което становището на ответника,
че не са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността му и че
не е налице изключителна вина на водача на лекия автомобил, е
неоснователно.
Ищецът изразява несъгласие и с направеното оспорване относно
близките отношения между него и починалото лице. Счита за бланкетно
направеното оспорване на размера на исковата претенция, като счита, че
същият кореспондира с принципа за справедлИ.ст по чл.52 ЗЗД и с търпените
неимуществени вреди.
4
Намира за неоснователно и оспорването на акцесорния иск за законна
лихва, като отново посочва, че е предявена доброволна претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, но по същата е постановен отказ
и ответникът следва да носи негативните последици от своя отказ, считано от
датата на постановяване.
Ищецът намира за неоснователно и направеното от ответника
възражение за съпричиняване, като оспорва твърдението, че психическото
състояние на М. М. е допринесло за настъпване на ПТП.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК не е постъпил допълнителен отговор от
ответника.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е
НОХД № 202/2021 г. по описа на Окръжен съд-Враца. Допуснати и
изслушани са специализирани съдебна автохеническа експертиза /САТЕ/ и
съдебно психиатрична експертиза /СПЕ/.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с изложените от страните доводи, настоящият
съдебен състав приема за установена следната фактическа обстановка:
С постановеното по реда на чл.374 ГПК Определение № 436/07.12.2022
г. съдът е приел, за безспорно обстоятелството, че на 02.12.2020 г. около
01:10 ч. в гр.Враца е реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка
"Ауди А4", с рег.№ ВР *** СА, управляван от И. Ц. С., и пешеходеца М. П.
М..
Не се спори, а и от приложените съобщение за смърт №
1516/13.12.2020 г. и препис-извлечение от Акт за смърт № 1701/13.12.2020 г.
на Столична община, район Красно се установява, че от удара пешеходецът
М. М. е получил телесни увреждания, вследствие на които на 11.12.2020 г. е
починал в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД, гр.София.
От приложеното наказателно производство е видно, че с Присъда №
260013/12.05.2021 г. по НОХД № 202/2021 г. по описа на ОС-Враца
посъдимият И. Ц. С. е признат за виновен в това, че на 02.12.2020 г. около
01:10 часа в гр.Враца в платното за движение по *** в подлеза срещу ЖП
гара Враца в посока *** – гр.Монтана при управление на лек автомобил
"Ауди А4" с рег.№ ВР *** СА, собственост на баща му Ц. С. В., в нарушение
5
на чл.20, ал.2 ЗДвП, като не е намалил скоростта или спрял при необходимост
при възникнала опасност за движението, не е реагирал своевременно на
възникналата опасност с аварийно спиране, предизвикал е ПТП и по
непредпазлИ.ст е причинил смъртта на М. П. М., настъпила на 11.12.2020 г. в
УМБАЛСМ "Пирогов", гр.София, като пострадалият е съпричинил резултата
с допуснато от него нарушение по чл.108, ал.1 ЗДвП и деецът е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия след деянието,
поради което и на основание чл.343а, ал.1, б."б" вр. чл.343, ал.1, б."в" вр.
чл.342 вр. чл.58а, ал.1 НК го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода.
Присъдата е влязла в законна сила на 28.05.2021 г.
От приложеното по делото удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки изх.№ 011/02.02.2022 г., изд. от Община Ботевград, се установява, че
М. П. М. е имал баща П. К. М., починал на 02.11.2013 г., майка Ц. Г. В.,
починала на 23.05.2010 г. и сестра Н. И. Н., починала на 30.11.1981 г.
Представено е и удостоверение за граждански брак, издадена въз основа на
Акт за граждански брак № 3/1987 г. на Община Мизия, от което е видно, че
майката Ц. Г. В. е имала граждански брак с ищеца Н. П. В., сключен на
28.01.1987 г.
От събраните по делото писмени доказателства – справки от РЗО-
Враца, справка от ЦПЗ-Враца и приложена към същата епикриза, както и от
заключението на изслушаната СПЕ, се установява, че М. П. М. е бил
диспансеризиран в ЦПЗ-Враца през 2006 г. с диагноза "Параноидна
шизофрения". Заключението на вещото лице е, че към датата на ПТП –
02.12.2020 г. шизофренният процес при М. П. М. не е бил спрял, той не е
вземал поддържаща терапия и не е лекуван в психиатрично заведение от 2019
г. Посочено е също, че М. П. М. многократно е настаняван стационарно в
различни психиатрични заведения: ЦПЗ Враца, ДПБ Карлуково, доброволно
или задължително, тъй като е живеел сам, не е имал поддържаща среда, не е
вземал поддържаща терапия и това е водело до чести обостряния, които са
налагали и хоспитализации.
В рамките на досъдебното производство са приложени заверени копия
от съдебни актове, от които е видно, че с Решение от 13.02.2017 г. по гр.д.№
487/2016 г. по описа на ОС-Враца М. П. М. е бил поставен под ограничено
запрещение. От мотивите на решението е видно, че производството по чл.5
6
ЗЛС е било образувано по молба на лицето И. Х. А. – братовчед на М. П. М..
Този съдебен акт е потвърден с Решение № 2212/30.10.2017 г. по в.гр.д.№
2433/2017 г. по описа на САС.
От показанията на свидетеля Г. В., който е брат на ищеца, се
установява, че след като Н. В. се е оженил за майката на М. М., тримата
заедно са заживели в с.*** в къщата на съпругата. След като М. е завършил
основно образование, са се преместили да живеят в гр.Враца, където М. е
започнал да учи в училище "Христо Ботев", но не е успял да завърши
образованието си, тъй като е отключил психично заболяване "шизофрения".
Според свидетеля, съвместният жИ.т на брат му, съпругата му и нейния син
М. М. е бил мирен и спокоен, помежду им не е имало разпри или други
неразбирателства и М. през цялото време е казвал на ищеца "тати". От
свидетелските показания се установява, че след смъртта на съпругата си през
2010 г. Н. В. е заминал да живее в с.***, а М. е останал да живее в
апартамента му в гр.Враца до смъртта си, тъй като не му е харесало на село.
Свидетелят твърди, че след като брат му е отишъл на село, двамата с М. са
продължили да поддържат отношения, но контактите им са били затруднени
от това, че ищецът няма кола и превозът му до гр.Враца е бил затруднен. През
това време М. го е посещавал на село, но не е оставал да живее при него.
Според свидетеля, М. е имал психично заболяване, но винаги са разговаряли
нормално и са били в добри отношения, като при разговор с него не се е
забелязвало да има отклонение на мисълта и действията му. В показанията си
свидетелят посочва, че след смъртта на М. на ищеца му е било мъчно като на
всеки родител, тъй като е отгледал М. като собствен син. Сочи също, че брат
му няма други деца и след смъртта на М. се чувства несигурен, тъй като е
разчитал, че той ще се грижи за него на стари години. Св.В. твърди, че брат
му е посещавал М., когато са го настанявали на лечение, както и че
последната среща между двамата е била 2-3 месеца преди смъртта на М..
Между страните по делото се спори относно това дали с поведението
си М. М. е съпричинил настъпването на ПТП. За изясняването на този въпрос
по делото са събрани гласни доказателства и е допусната САТЕ.
В показанията си свидетелят И. С., който е участник в ПТП на
02.12.2020 г., твърди, че пешеходецът се е движел прегърбен, не се е виждал
никакъв силует и е излязъл внезапно пред колата му. Свидетелят заявява, че
7
се е движел с автомобила си в дясната лента, че е видял пешеходеца на около
1,5-2 м. пред автомобила си, задействал е спирачната уредба и ударът е
настъпил в средата на дясната лента. Свидетелят посочва, че не може да каже
с каква скорост се е движел пешеходеца, но на мястото на ПТП не е имало
обозначение за пешеходна пътека, а най-близката такава е на 250-300 метра
на бензиностанция "Лукойл", както и че на мястото на удара между платната
има мантинела. Сочи също, че се е движел на къси светлини.
От показанията на свидетеля И. Д. се установява, че работи на ЖП гара
Враца и вечерта късно около 23:00 ч. (свидетелят не уточнява дата и година) е
видял по самата жп линия да върви прегърбен човек с кафява шуба.
Свидетелят заявява, че дори първоначално го е помислил за куче, тъй като е
бил приведен. След като се е приближил до кабината му, свидетелят му е
казал да се махне от линията, тъй като ще го сгази влака, но лицето не му е
отговорило нищо. Свидетелят заявява, че и друг път е виждал това лице да
ходи в района на гарата.
В показанията си свидетелят Р. П. заявява, че знае кой е М. М. и
многократно го е виждал в района на жк "Младост" в гр.Враца, както и в
района на Стария пазар, да ходи по средата на шосето, силно прегърбен и
винаги носещ някакви торби. Според свидетеля, М. М. не е бил добре
облечен, а понякога е бил и конфликтен – веднъж го е виждал да изважда нож
и да гони с него някаква жена.
От заключението на САТЕ се установява, че мястото, където е станало
ПТП са намира в района на автомобилен подлез при ЖП гара Враца на *** с
еднопосочна организация на движението. Платното за движение се състои от
две еднопосочни платна, разделени помежду си с разделителна тротоарна
ивица, ограничена от двете страни с метална ограда – мантинела. От двете
страни на платната има изградени пешеходни тротоари с ширина 2,2 м. и
височина на бордюрите 14 см. Платното за движение по посока към
гр.Монтана на влизане в подлеза има 3% надлъжен наклон на спускане и на
излизане 3% надлъжен наклон на изкачване. ПТП е станала в тъмната част на
денонощието при ясно време и нормална видимост. Електрическо осветление
има само в зоната на покритата част на подлеза, т.е. в средната му част. На
мястото, на което се е намирал М. М. към момента на сблъсъка с лекия
автомобил, не е имало обозначение (вертикална или хоризонтална
8
маркировка) за пешеходна пътека или светофарна уредба. Непосредствено
преди ПТП пешеходецът се е движил праволинейно в посока от *** към
гр.Монтана близо до средата на дясната лента на платното за движение с гръб
към приближаващия се към него лек автомобил "Ауди А4" с нормален ход,
поради което не е имал пряка видимост към автомобила. В участъка на ПТП е
имало пешеходен тротоар от двете страни на платното за движение и
пешеходецът е имал възможност да избегне ПТП ако се е движел по този
тротоар.По време на станалото ПТП пешеходецът е бил облечен с тъмни
дрехи. Според вещото лице, от техническа гледна точка навлизането и
движението на пешеходеца на платното за движение е било опасно. В
експертизата е отразено, че лекият автомобил се е движил в тъмната част на
денонощието с включени къси светлини на фаровете, при което водачът му е
имал разстояние на пряка видимост от около 50 метра в условията на
произшествието. Скоростта на движение на автомобила в момента на удара с
пешеходеца е била около 50 км/ч.
Между страните не се спори, че към датата на събитието – 02.12.2020
г. за автомобил марка "Ауди А4", с рег.№ ВР *** СА, е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите с ответника ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и здраве"
АД, както и че ищецът Н. П. В. е отправил до ответника писмена
застрахователна претенция на основание чл.380 КЗ, заведена с вх.№
1250/29.11.2021 г. С писмо изх.№ 2050/19.04.2022 г. застрахователят е
уведомил Н. В., че няма основание да бъде ангажирана застрахователната
отговорност на дружеството, тъй като от една страна самият пострадал е
допринесъл за възникване на ПТП, а от друга страна не е доказано наличието
на близки взаимоотношения и дълбока емоционална и духовна връзка между
пострадалия и молителя, тъй като между двамата не е имало роднинска
връзка или засвидетелствани други лични отношения.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД .
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността по чл.432, ал.1 КЗ е необходимо към момента на
9
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това трябва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно:
извършено виновно протИ.правно деяние от делинквента, от което в
причинно-следствена връзка да са настъпили вреди за пострадалия от сочения
вид и в търсения размер. Тежестта за установяване на тези обстоятелства се
носи от ищеца, като единствено за наличието на вина законът въвежда
оборима презумпция с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Нормата на чл.429, ал.1 КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл.380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до
застрахователя по риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно
произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.496,
ал.1 КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
Както бе посочено, по делото е безспорно обстоятелството, че към
датата 02.12.2020 г. реализиралият ПТП лек автомобил марка "Ауди А4", с
рег. № ВР *** СА е бил застрахован при ответника ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и
здраве" АД по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
като ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие на договора.
Ангажирани се и доказателства за заявена писмена претенция от ищеца Н. П.
В. пред застрахователя – ответник на основание чл.380 КЗ, която е заведена
при ответника с вх.№ 1250/29.11.2021 г. и въз основа на която е образувана
застрахователна преписка /щета/ № 0801-001733/2022-01. Няма данни по тази
преписка да е извършено плащане на обезщетение в тримесечния срок, а от
приложеното уведомление изх.№ 2050/19.04.2022 г. е видно, че е постановен
10
изричен отказ като ищецът е уведомен, че не са налице основания за
ангажиране застрахователната отговорност на ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и
здраве" АД. При тези данни настоящият съдебен състав приема предявеният
иск за допустим.
Представен е съдебен акт – влязла в сила Присъда №
260013/12.05.2021 г. по НОХД № 202/2021 г. по описа на Окръжен съд-Враца,
която съгласно чл.300 ГПК и чл.413 НПК е задължителна за гражданския съд
относно факта на извършеното от водача на застрахования автомобил И. Ц. С.
деяние, неговата протИ.правност и виновността на дееца. От събраните
доказателства се установи и причинно-следствената връзка между деянието и
настъпилата смърт на пострадалото при ПТП лице М. П. М..
С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице всички посочени
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за причинените
вреди на ищеца вследствие виновното и неправомерно поведение на
застрахованото лице.
Спорен между страните е въпросът дали за ищеца Н. В. са настъпили
неимуществени вреди и ако са налице такива – какъв е справедливия размер
за обезщетяването им.
С Постановление № 4/25.05.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл,
че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат
обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца),
съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително
са претърпели вреди. По-късно, с Постановление № 5/24.11.1969 г. Пленумът
на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено
дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало
на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
протИ.речи на правилата на морала. Включването на посочените лица в кръга
на правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между
тях и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с
отношенията между биологичен родител и дете, съответно между съпрузи, и е
справедлИ., при установени действително претърпени вреди, те също да
могат да получат обезщетение. Признаването на право на обезщетение на
отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване
11
отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между
биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети
формални процедури по осиновяване или установяване на произход. Поради
протИ.речия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата с
право на обезщетение е примерно или изчерпателно, е прието ППВС №
2/30.11.1984 г., с което са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право
на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен
изчерпателно в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и няма основания за
разширението му, включително по отношение на други възходящи и
низходящи на починалия и на неговите братя и сестри. Впоследствие с
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК е обявено за изгубило сила ППВС № 2/1984 г. и е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/61 г. и
ППВС № 5/69 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедлИ.
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени
вреди.
Както бе посочено, от събраните по делото доказателства се установи,
че ищецът е бил втори съпруг на майката на починалия при ПТП М. М., както
и че тримата са живели заедно като семейство в периода от сключването на
гражданския брак между Н. В. и Ц. В. през 1987 г. до момента на смъртта на
последната през 2010 г., т.е. в продължение на 23 години. От събраните
гласни доказателства се установи, че през този период ищецът Н. В. се е
грижил за отглеждането на М. М., заедно с неговата майка, и последният го е
наричал "тати", макар и да не е била предприета процедура по осиновяване.
При така установеното фактическо положение на трайно отглеждане и
създадена връзка като между биологичен родител и дете може да бъде
направен извод, че ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, посочени в ППВС
№ 5/69 г.
Най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се
ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на
12
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят
пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по
степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките
да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедлИ. да бъдат обезщетени съгласно
чл.52 ЗЗД.
С оглед задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г., както и
трайната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290
ГПК решения - № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., № 158/28.12.2011 г.
по т. д № 157/2011 г., I т. о., № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о.,
№ 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 749/05.12.2008 г. по т.
д. № 387/2008 г. на II т. о., № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о., №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о., № 1/26.03.2012 г., по т. д. №
299/2011 г. на ІІ т. о., № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о. и
много други, понятието "справедлИ.ст" не е абстрактно, а винаги изисква
преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, каквито
при причиняване на смърт са възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. Посочените обстоятелства следва да
бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и
общественото разбиране за справедлИ.ст на даден етап от развитието на
самото общество, обусловено от икономическите условия в страната,
проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите.
Принципът на справедлИ.ст при възмездяване на претърпените от
пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът при определяне
размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на
общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и
обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и
емоционални преживявания.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се
установи, че в периода от 1987 г. до 2010 г. между ищеца Н. В. и починалия
М. М. е била създадена връзка като между биологичен родител и дете, с оглед
на която е логично да се предполага, че ищецът е претърпял морални болки и
13
страдания от загубата на доведения си син, който е загинал внезапно на 42
години. Фактът на преживяна мъка от загубата се установява и от
показанията на св.Г.В..
От друга страна обаче съдът отчита, че от 2010 г. до момента на
настъпване на ПТП, двамата не са живели в едно домакинство и не са
поддържали ежедневни контакти. По делото се установи, че М. М. е страдал
от психично заболяване "шизофрения", но ищецът не е полагал грижи,
свързани с упражняване на контрол върху редовния прием на лекарства и с
удовлетворяване на ежедневните му нужди в периодите на обостряне на
заболяването. Нещо повече, поставянето на М. М. под запрещение, като
форма на защита на неговите лични и имуществени интереси, също не е
поискано от ищеца, а от друго лице от роднинския кръг на Марков. При тези
данни съдът намира, че след 2010 г. създадената близост в периода на
съвместното съжителство на ищеца и доведения му син в голяма степен е
намаляла, което неминуемо се отразява и на интензитета и
продължителността на търпените от Н. В. болки и страдания от смъртта на М.
М..
При определяне размера на обезщетенията следва да бъде отчетена и
икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на ПТП,
проявление на която са и лимитите на отговорността на застрахователите. По
силата на чл.558, ал.1 КЗ размерът на обезщетението, изплащано от ГФ, не
може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по
задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило
ПТП, като лихвите за забава на ГФ се изчисляват и заплащат при спазване
чл.497 КЗ. Минималната застрахователна сума /лимит на отговорността/ по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт за всяко събитие независимо от броя пострадали лица, съгласно
редакцията на чл.492, т.1 КЗ, действаща към момента на настъпване на ПТП,
е 10 420 000 лева.
При изложените съображения и с оглед точното приложение на
материалноправния закон – чл.52 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че
размерът на дължимото парично обезщетение за претърпените от ищеца
негативните душевни преживявания и емоционалните болки от необратимата
14
загуба е 60 000 лв.
По възражението за съпричиняване:
Правното основание на възражението е чл.51, ал.2 ЗЗД, като в тежест
на ответника е да установи, че пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите.
За да е налице съпричиняване пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение
на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата
за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите.
Съпричиняването подлежи на пълно и главно доказване от страна на
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД, цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия с твърдения, че не се е движел по тротоара или по платното,
протИ.положно на движението на автомобила, преди да навлезе в пътното
платно не е съобразил с разстоянието на приближаващото се превозно
средство и скоростта на движението му и при пресичане на пътя не се е
съобразил с придвижващите се автомобили и ненужно е удължил престоя си
на пътното платно.
Както бе посочено, с Присъда № 260013/12.05.2021 Г. по НОХД №
202/2021 г. е постановено, че пострадалият М. П. М. е съпричинил резултата с
15
допуснато от него нарушение на чл.108, ал.1 ЗДвП. Доколкото в съдебната
практика има известни протИ.речия дали в тази част присъдата е обвързваща
за гражданския съд, в рамките на настоящето производство са събрани и
доказателства във връзка с направеното възражение за съпричиняване. От
заключението на САТЕ се установи, че пострадалият пешеходец М. М. се е
движел в тъмната част на денонощието, облечен в тъмни дрехи, по пътното
платно близо до средата на дясната лента на платното за движение с гръб към
приближаващия се към него лек автомобил "Ауди А4", поради което не е
имал пряка видимост към автомобила. Вещото лице посочва, че в участъка на
ПТП е имало пешеходен тротоар от двете страни на платното за движение,
поради което пешеходецът е имал възможност да избегне ПТП ако се е
движел по този тротоар.
Съдът намира, че това поведение М. М. е в нарушение изискванията
на чл.108 ЗДвП и същото е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат, поради което е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД.
Като отчита приносът на всеки от участниците в ПТП, а именно –
липсата на своевременна реакция от страна на водача на МПС при
възприемане на опасността чрез намаляване на скоростта или спиране и
движението на пешеходеца по пътното платно пред автомобила по посока на
движението му, вместо по тротоара, съдът намира, че съпричиняването е по
равно, т.е. в размер на 50%. При това положение определеният като
справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален до размер от 30
000 лв.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск с правно основание чл.432 КЗ следва да бъде уважен до
размер от 30 000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 120
000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД.
С оглед частичната основателност на главния иск, основателна се
явява и претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението.
Спорен между страните е въпросът относно началната дата, от която следва
да бъде присъдена лихвата.
В конкретния случай се претендира присъждане на лихвата, включена
16
в обема на деликтната отговорност, т.е. лихвата за забава на застрахования, за
която той отговаря пред увреденото лице. Съгласно разпоредбата на чл.429,
ал.2, т.2 във вр. с ал.3 КЗ в застрахователното обезщетение, дължимо по
застраховката "Гражданска отговорност" се включват в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност) и лихвите за забава на
застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, считано от най-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увредения, вкл. и
чрез предявяване от последния на застрахователна претенция. Съгласно
разпоредбата на чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователното покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
включва и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ.
По делото липсват данни дали застрахователят е бил уведомен от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие, а от
доказателствата е видно, че Н. В. е предявил застрахователна претенция,
която е получена от застрахователя на 29.11.2021 г. С исковата молба обаче е
поискано присъждане на лихва за забава, считано от датата на постановяване
на отказа от застрахователя, т.е. от 19.04.2022 г., поради което съдът не може
да присъди лихва за забава от по-ранна дата и исковата претенция следва да
бъде уважена, така както е предявена.
Досежно възражението на ответника за непредставяне на банкова
сметка следва да се посочи, че забава на кредитора по чл.380, ал.3 КЗ ще е
налице само ако неплащането на обезщетение се дължи само и единствено на
непосочване от увредения на банкова сметка, явяващо се дължимо съдействие
за изпълнение на задължението на застрахователя за плащане на
обезщетението, което в случая не е налице.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се
полагат деловодни разноски, но такива в случая не са сторени, с оглед
разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
В полза на адвокат Й. Д. от Адвокатска колегия-София ответникът
следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство по делото на Н. П. В. на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 3 050 лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от
17
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. От приложените по делото платежни
нареждания е видно, че ответникът е направил деловодни разноски в размер
на общо 1 260,00 лв., в т.ч. 60,00 лв. – внесени депозити за свидетели и 1
200,00 лв. – внесени депозити за вещи лица. От тази сума на ответника следва
да бъдат присъдени 945,00 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковата
претенция. По делото е представен и договор за правна защита и съдействие,
от който е видно, че е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 9 450,00 лв. Процесуалният представител на ищеца е направил
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на това възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, тъй като договореното възнаграждение
е в минималния размер по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. От
така изплатеното адвокатско възнаграждение на ответника следва да бъде
присъдена сумата 7 087,50 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковата
претенция.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по
сметка на ОС-Враца държавна такса върху уважения размер на иска в размер
на 1 200,000 лева.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ЗАД
"ДаллБогг: ЖИ.т и здраве" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. В., ЕГН **********, сумата 30 000 лв.
/тридесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на М. П. М., настъпила
в резултат на ПТП от 02.12.2020 г., причинено от водач на МПС, за което е
налице сключена застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 19.04.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение в останалата му част до
18
пълния предявен размер от 120 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и
здраве" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Й. Г. Д., ЕГН **********, със служебен адрес: ***, сумата
3 050,00 лв. /три хиляди и петдесет лева/, представляваща възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство пред първата
инстанция на ищеца Н. П. В., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Н. П. В., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и здраве" АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ***, сумата 945,00 лв. /девестотин
четиридесет и пет лева/, представляваща сторени деловодни разноски за
свидетели и вещи лица, съразмерно с отхвърлената част от иска, както и
сумата 7 087,50 лв. /седем хиляди осемдесет и седем лева и петдесет
стотинки/, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно
с отхвърлената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и
здраве" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-
Враца държавна такса в размер на 1 200,00 лв. /хиляда и двеста лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
София в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
19