Определение по дело №305/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 392
Дата: 13 юли 2022 г. (в сила от 13 юли 2022 г.)
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20223000500305
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 392
гр. Варна, 13.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500305 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от АНГ. АНГ.
АНДР., изтърпяващ наказание в Затвора Белене, уточнена със „становище“,
изготвено от назначения му като процесуален представител по реда на ЗПП
адв. Т. С. от АК-Варна, насочена против определение № 1127/21.03.22г. по
гр.д. № 496/22г. на ОС-Варна, с което е било прекратено производството по
делото на осн. чл. 129 от ГПК. В частната жалба се излага, че ищецът е
направил своевременно исканите от съда уточнения на 14.03.22г., както и е
отправил молба за предоставянето на правна помощ чрез назначаването на
служебен защитник, но съдът е отказал и с това е нарушил правата му. В
„становището“ си процесуалният представител отправя искане за отмяна на
обжалваното определение, тъй като още с подаването на исковата молба
ищецът е отправил искане да бъде освободен от заплащането на ДТ и
разноски и да му се предостави правна помощ. Вместо да се произнесе по
тези искания окръжният съд, комуто делото е било изпратено по подсъдност
от Адм.С-Плевен, е оставил исковата молба без движение. С подадената от
ищеца молба същият отново е поискал назначаването на „служебен адвокат“
по делото, по което съдът не се е произнесъл, а вместо това е прекратил
производството по делото.
Предвид наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК,
препис от частната жалба не е изпращан на насрещните страни.
1
Частната жалба е подадена в указания от съда срок от страна с правен
интерес от обжалването, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна
по следните съображения:
Исковото производство е било образувано въз основа на подадената на
22.02.22г. искова молба от А. до Адм.С-Плевен с искане да бъде осъден д-р
С.М. от МБАЛ „Св. Анна- Варна“ АД да му заплати обезщетение в размер на
60 000 лв. за претърпени вреди от „несполучливо“ извършената му
хирургическа операция на 03.06.21г. С исковата молба е отправено искане за
освобождаване на ищеца от заплащането на разноските по делото. Към
исковата молба е приложена „искова молба“ за предоставяне на правна
помощ от 18.02.22г. поради липсата на средства, както и декларация относно
имущественото състояние на ищеца (л. 5 и 7 от делото на Адм.С-Плевен). С
молба от същата дата ищецът е поискал от съда ако са налице нередовности в
исковата му молба, то назначеният му от съда служебен защитник да ги
отстрани (л. 6).
Делото е било прекратено пред Адм.С-Плевен и изпратено по
подсъдност на ВОС, който с определение № 920/07.03.22г. е оставил без
движение производството по делото, указвайки на ищеца да отстрани
нередовностите на исковата молба като уточни против кого е предявен иска
като се индивидуализира ответника, да изложи фактически обстоятелства, на
които се основава иска – на какво се дължи несполучливата операция; да
уточни искането си до съда и да представи доказателства за внесена ДТ в
размер на 4% от ¼ от цената на иска.
В указания му срок ищецът А. е депозирал“искова молба“с вх. №
1609/14.03.22г., в която е посочил, че искът се предявява срещу д-р С.М. и
болничното заведение МБАЛ „Св. Анна- Варна“ АД, че операцията,
извършена от д-р М. е била неуспешна и моли да се „отхвърли“ изцяло
държавната такса, тъй като няма пари. С приложена към тази молба друга
„искова молба“ А. е поискал да му бъде назначен служебен адвокат по делото,
за да отстрани нередовностите на исковата молба, за да не се нарушават
правата му. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното
понастоящем определение, в което е приел, че нередовностите на исковата
молба не са отстранени и е прекратил производството по делото.
2
Едва след депозиране на частната жалба от А., в която се поддържа
искането за назначаването на „служебен адвокат“, първоинстанционният съд
с определение № 1695/03.05.22г. му е предоставил правна помощ, изразяваща
се в процесуално представителство във връзка с подадената частна жалба на
осн. чл. 95 от ГПК, вр. чл. 23, ал. 3 от ЗПП.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че действително исковата
молба е била и е останала нередовна и след депозиране на уточняващата
молба от ищеца с „исковата молба“ с вх. № 1609/14.03.22г.
Същевременно обаче, ищецът още с исковата молба и в рамките на
указания му от съда срок за отстраняване на нередовностите на исковата
молба, е отправил искания за предоставяне на правна помощ, по което съдът е
следвало да се произнесе преди да извършва преценка относно наличието на
хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК. Последното представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до незаканосъобразност на
постановеното прекратително определение – в този см. виж Решение № 257
от 24.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Борислав Белазелков. Това е така, защото молбата за правна
помощ чрез процесуално представителство иницира охранително
производство за „съдействие” по упражняване на процесуалните права на
страната. По такава молба съдът дължи произнасяне (чл. 2 ГПК), а то се
осъществява в рамките на на основното производство. Молбата за правна
помощ е основание за прекъсване и спиране на сроковете за изправяне на
нередовности в действията на страната, направила искането (по аналогия чл.
98, ал. 2 ГПК). Ако към нейното подаване съдът не е процедирал при
условията на чл. 101, ал. 1 ГПК или при условията на друга правна норма,
която провежда общото негово задължение да следи служебно за надлежното
извършване на процесуалните действия на страните, той е длъжен първо да се
произнесе с влязъл в сила акт по тази молба – така в Определение № 424 от
23.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3721/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Геника Михайлова.
Поради изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, и
делото се върне на първата инстанция за продължаване на
съдопроизводствените действия, като съдът даде нови указания на назначения
вече процесуален представител на ищеца за отстраняване нередовности на
3
исковата молба.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1127/21.03.22г. по гр.д. № 496/22г. на ОС-Варна И
ВРЪЩА делото на ОС-Варна за продължаване на съдопроизводствените
действия съобразно посоченото в мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4