Р Е Ш Е Н И Е
№ 660 28.05.2019г.
град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На осми май година 2019
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Снежана
Петрова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 1313 по описа на съда за 2019 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред БРС е по реда
на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на И.Л.Н., ЕГН: **********, адрес: *** против Наказателно постановление
№ 243/31.01.2019 г. на Зам. Кмета на
Община Бургас, упълномощен със Заповед N 416/26.02.2008 г. на Кмета на Община Бургас,
с което НП, за
нарушение на
чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.
189, ал. 12 и чл. 188 от ЗДвП, вр. чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, на жалбоподателя
е наложено административно наказание «глоба», в размер на 50 лв.
Недоволен от Наказателното
постановление, жалбоподателят го обжалва изцяло, като моли за отмяна на
наказателното постановление.
В открито съдебно заседание,
жалбоподателят се явява лично. Поддържат жалбата и моли за приложение
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Не сочи доказателства.
За административнонаказващия
орган – Община Бургас, се явява надлежно упълномощен представител. Оспорват
жалбата, не сочат доказателства. Молят наказателното постановление да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като обсъди събраните
доказателства, намира жалбата за допустима, като подадена от легитимно да
обжалва лице и депозирана в законно-определения 7-дневен преклузивен срок, а по
основателността й след преценка на събраните по делото доказателства, като взе
предвид възраженията и доводите на страните и съобрази закона, приема от
фактическа страна следното:
На 25.01.2019 г., на
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение за
това, че на същата дата – 25.01.2019 г. в 09.20 часа в гр. Бургас, като водач
на МПС, с рег. номер А **** МС, марка „Мицубиши“, цвят тъмно син металик, паркирал
управляваното от него превозно средство, в зоната на кръстовище, образувано от
ул. «Македония» и ул. «Патриарх Евтимий», в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствие
на жалбоподателя и подписан от същия без възражения.
Административнонаказващият орган
е приел, че нарушението е безспорно установено и издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 188 от ЗДвП,
вр. чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
«глоба», в размер на 50 лв.
Съдът, при проверката на
процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при
издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения, които да доведат
до опорочаване на административно - наказателното производство срещу нарушителя
и нарушаване на правото му на защита. В обстоятелствената част на АУАН,
възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени
съответно в чл.42 и чл.57 ЗАНН. НП е издадено в съответствие с всички законови
изисквания от компетентен орган.
Показанията на разпитания по
делото актосъставител - св. Н. са в съответствие със събрания по делото писмен
доказателствен материал и потвърждават констатациите, обективирани в АУАН. Ето
защо и предвид обстоятелството, че жалбоподателят не оспорва фактическата
обстановка, изложена в НП, съдът намира, че нарушението е безспорно извършено.
Съгласно императивната норма на
чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на кръстовище
и на по-малко от 5 метра от тях. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП
дефинира, че пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено
време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно -
разтоварни работи в присъствието на водача, а според ал. 2 на същата норма -
паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта
да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с
някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От разпоредбата
на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП следва, че паркирането, представлява спиране на
превозното средство извън обстоятелствата на ал. 1. От събраните по делото
дпказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят, на посочените в акта
място, дата и час е паркирал в зоната на кръстовище в гр. Бургас, в нарушение разпоредбата
на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана неговата
отговорност.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 4,
т. 8 от ЗДвП, санкционира с глоба от 50 лева водач, който неправилно престоява
или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници
или кръстовище. Издаденото постановление е законосъобразно и обосновано и
следва да се потвърди от съда.
В конкретния случай, не е налице
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен
случай“ се съдържа в чл. 93, т.9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството по налагане на административни
наказания по въпросите за отговорността. Съгласно цитираната норма, „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в случая на
административно нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност следва
да се прави на базата на фактически данни за всеки конкретен случай. Настоящият
състав приема, че в конкретно извършеното деяние, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не е маловажен
случай. Нарушението е формално и с факта на неговото установяване, законът
свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици, поради
което и административнонаказващият орган не е допуснал нарушение на закона,
като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът
намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 243/31.01.2019 г. на
Зам. Кмета на Община Бургас, упълномощен със Заповед N 416/26.02.2008 г. на
Кмета на Община Бургас против И.Л.Н., ЕГН: **********, адрес: ***, с което НП,
за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 188 от ЗДвП, вр. чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП,
на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 50
лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала!
Секретар: М.К.