Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу З.К.К. за това, че на неустановена дата в периода от 19.11.2016г. до 22.11.2016г.
включително, в гр. Пловдив, е причинил другиму - на Е.Г.Г., ЕГН **********,
средна телесна повреда, изразяваща се в частично счупване на алвеоларната част
на горната челюст вляво, което е довело до луксация на първи горен ляв зъб с
последващо оперативно отстраняване на засегнатия зъб, преценено като избиване
на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето - престъпление по чл. 129
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по общия
ред, без приложение на някоя от диференцираните процедури.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска
районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли да му бъде
определено наказание лишаване от свобода в размер на 9 месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим. В условията на евентуалност, в случай, че
съдът счете, че целите на наказанието могат да се постигнат с приложението на
чл. 66 НК, моли на основание чл. 67 НК
за изпитателния срок да се постанови изпълнението на пробационна мярка по чл.
42, ал.2, т.2 НК.
Повереникът на Ч.О счита, че деянието е доказано по
несъмнен начин. По отношение на наказанието се присъединява към исканията на
представителя на държавното обвинение. Частният
обвинител Е.Г. поддържа казаното от своя повереник.
Защитникът на подсъдимия счита, че от доказателствата по
делото не може да се направи категоричен извод за виновността на подсъдимия.
Оспорва достоверността на показанията на пострадалото лице Г. с довод, че са
налице разминавания между заявеното от нея на съдебна фаза от една страна и
заявеното от нея при разпита й на ДП, както и със заявеното от нея пред вещите
лица, провели назначените по делото експертизи. Намира, че не може да се даде
вяра и на останалите свидетели, чийто показания подкрепят обвинението,
доколкото те не възпроизвеждат лични възприятия, а преразказват съобщеното им
от пострадалата. Приема, че допълнителен аргумент за дискредитиране показанията
на пострадалата е установената системна злоупотреба с алкохол и прием на опоидни
вещества. Счита, че следва да се кредитират обясненията на подсъдимия и
показанията на св. П.. Моли за оправдаване на подсъдимия. В условията на евентуалност, ако съдът намери подсъдимия за
виновен, моли за условно осъждане.
В правото на лична защита подсъдимият поддържа казаното
от своя защитник. С последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият З.К.К. е роден на ***
***, ***, български гражданин, с основно образование, разведен, безработен,
неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********
Свид. Е.Г.Г.
живеела заедно с баща си - свид. Г.Г.,***. На неустановена дата в периода от
19.11.2016г. до 22.11.2016г. включително, в гр. Пловдив, свид. Г. се скарала с
баща си, напуснала дома си и не се
прибрала в продължение на няколко дни.
На неустановена дата в същия период същата минавала през парк „Белите брези", находящ се в гр.
Пловдив, кв. „Кючук Париж". Там видяла подс. З.К. и свид. Д.П., които
познавала от по-рано и които седели на пейка в парка, консумирали алкохол и
мезе. Свид. Г. останала при тях и също започнала да консумира алкохол. Така
останали известно време, приказвайки си, след което свид. П. напуснал
компанията и си тръгнал. Тогава подс. К. предложил на свид. Г. да отидат в
„неговата механа", където да продължат да пият. Свид. Г. се съгласила и
така двамата тръгнали към жилищния блок, в който живеел подс. З.К.,***. Когато
стигнали блока, влезли във входа и подс. К. се насочил към избата на входа.
Свид. Г. и
друг път била посещавала т.нар. „механа“ на К.,
затова продължила да върви след подсъдимия, който я поканил в една малка
стая в избените помещения. В стаята имало едно легло, маса, бутилки с алкохол,
печка - духалка, по стените имало множество снимки на голи жени, а на пирони
били закачени бикини и сутиени. Свидетелката Г. и подсъдимия прекарали
известно време в избата, като през това консумирали алкохол. В даден момент
свидетелката Г. заявила, че си тръгва и се обърнала към вратата. Подс. К. казал
на свид. Г. да отиде при него, да му „направи една свирка", като поискал
също да правят секс. Свид. Г. му отказала и тръгнала да излиза. В този момент
подс. К. хванал за косата свид. Г., дръпнал я назад, обърнал я към себе си и я
ударил с юмрук в областта на лявото око. Вследствие на нанесения й удар, свид. Г.
паднала на земята, при което подс. К. започнал да я рита с крак, като й нанесъл
множество удари с крак в областта на краката, корема, гърба, ръцете и главата. При
нанасянето на ударите от свид. Е.Г. изпаднал мобилният й телефон, който
използвала - марка „Теленор М 100", бял на цвят с ИМЕИ: 355264061595636, с
батерия и СИМ - карта, който същата носела със себе си въпросния ден. Когато се
съвзела от нанесения й побой, свид. Г. забелязала подс. К. в стаята, седнал на
края на леглото. Същият държал в ръцете си бутилка с алкохол. Свид. Г. усетила
болки по цялото си тяло и казала на подс. К., че ще отиде да си купи алкохол
като обезболяващо, като съответно поискала пари за това. Подс. К. не направил опит
да я спре, дал й 10 лева, както и ключовете си, за да може да си отключи
вратата, когато се връща от аптеката, след което свид. Г. си тръгнала. Свид. Г.
стигнала до парка, усетила, че не се чувства добре, усетила силни болки по
тялото си - по главата, очите, ребрата, зъбите и седнала на една пейка, като
така останала известно време. Когато се посъвзела, потърсила мобилния си
телефон, за да се обади на приятелка, но не го установила у себе си. Помолила
случайни минувачи да използва мобилния им телефон и така се свързала с
приятелката си Ани /неустановена в хода на разследването/, която, след като
разбрала какво й се е случило, дошла, взела я със себе си и я завела у тях в
жилището си в ж.к. „Христо Смирненски" в гр. Пловдив. Там свид. Г. се
изкъпала и прекарала нощта. На следващия ден свид. Г. се прибрала у дома си,
легнала и се завила. Междувременно свид. Г.Г., след като правил многократни
опити да установи връзка с дъщеря си по мобилния й телефон, които се оказали неуспешни,
на 22.11.2016г. сутринта отишъл в 01 РУ на МВР гр. Пловдив, където сигнализирал
полицейските органи за това, че дъщеря му Е. я няма, поради което Е.Г. била
обявена за общодържавно издирване с телеграма № 43879/22.11.2016г. Свид. Г. се
прибрал у дома си и там намерил свид. Е.Г., която лежала будна в леглото,
завита с одеяло. Същата първоначално се опитала да излъже баща си за случилото
се, но впоследствие разказала на свид. Г. за случилото се, като свид. Г.
забелязал множеството синини по цялото й тяло, включително и по лицето. На
следващия ден - 23.11.2016г., свид. Г., придружавана от свид. Г., потърсили
медицинска помощ в УМБАЛ „Св. Г." ЕАД, където на свид. Г. бил извършен
преглед в спешно отделение и където за времето от 26.11.2016г. до 28.11.2016г.
свид. Г. била хоспитализирана в отделение по „Лицево -челюстна хирургия".По
време на престоя й в болницата подсъдимият я посетил и й занесъл храна и водка.
От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза
се установява, че на пострадалата Е.Г. при описания по - горе инцидент й е било
причинено: частично счупване на алвеоларната част на горната челюст вляво,
довело до луксация на първи горен ляв зъб с последващо оперативно отстраняване
на засегнатия зъб, сътресение на мозъка, контузия наглавата и тялото, контузия
на дясното коляно и ходило, множество кръвонасядания и охлузвания по главата и
тялото, травматични отоци в областта на главата. Частично счупване на
алвеоларната част на горната челюст вляво е довело до луксация на първи горен
ляв зъб с последващо оперативно отстраняване на засегнатия зъб и се преценява
като избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето.
Сътресението на мозъка, протекло без данни за загуба на съзнание от
пострадалата до степен на травматична кома, заедно с контузиите и множеството
кръвонасядания, охлузвания и отоци по главата са довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Установените травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет или от неговото тангенционално действие и е възможно да са получени
така, както е описано в документите по досъдебното производство - при нанесен
побой с удари с юмрук и ритник по главата и тялото.
По досъдебното производство е
била назначена и изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, от чието заключение се установява, че пострадалата Е.Г.Г. не се
води на диспансерно наблюдение в Център за психично здраве - Пловдив, но е
получавала системна психиатрична помощ в заведението. При Г. е налице психично
разстройство F11 - Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба
на опиоиди, алкохолна съобусловеност. Качеството на психичните функции на Г. е
съхранено. По време на инцидента - 19-22.11.2016г., даването на показания и към
момента на изготвяне на заключението, състоянието на Е.Г. й позволява да
възприема фактите, които са от значение за делото и да дава достоверни
показания за тях. Могла е и може да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи, както и да разбира свойството и значението на
извършеното спрямо нея. След инкриминирания период от време 19-22.11.2016г. в
гр. Пловдив, Е.Г. не е била в състояние, отговарящо на категорията краткотрайно
или продължително разстройство на съзнанието. Не страда от друго тежко
заболяване, което пречи на провеждане на наказателния процес. Във времето на изготвяне
на експертизата при Г. не са установени данни за психично заболяване или
нарушена житейска адаптация, вследствие на преживяното.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореустановената
фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните по делото доказателства
и доказателствени средства: обяснения на подсъдимия, показания на пострадалата Е.Г.
/дадени на съдебна фаза и на ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал.5 и чл. 281,
ал.4 НПК/, показания на свидетелите Г.Г.,
И.В. /включително и на ДП, приобщени по
реда на чл. 281, ал.5, вр.ал.1, т.2, предл.2 НПК/, Н.С. / включително и на ДП,
приобщени по реда на чл. 281, ал.5,
вр.ал.1,т 1 НПК/ Д.П. / включително
и на ДП, приобщени по реда на чл. 281,
ал.5, вр.ал.1, т.1 НПК/, Д.К., изготвени експертни становища по назначените по
делото съдебно медицинска експертиза и комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза, както и от писмените доказателства по делото: справка
за съдимост, характеристична справка, протоколи за доброволно предаване / ДП,
л. 52, 57/ медицинска документация и др.
Фактическите си изводи по делото съдът
базира на първо място върху показанията на пострадалата Е.Г.. В съдебната практика е утвърдено принципното
положение, че пострадалият от престъпно деяние има
право да защитава в процеса своите накърнени права и интереси, като един от
процесуално предвидените способи за това е предявяване на претенция за
поддържане на обвинението наред с прокурора, като се конституира като частен
обвинител по делото. В случая тази възможност е реализирана от пострадалия.
Независимо от това обстоятелство, той именно като пострадал от деянията е и
свидетел по делото по отношение на възприетите от него факти и обстоятелства,
подлежащи на доказване. Именно в последното си качество той носи и наказателна
отговорност за лъжесвидетелстване в случаите на даване на неверни показания по
делото. Затова показанията на свидетелите – пострадали в наказателния процес,
винаги са освен доказателствено средство, така и тяхно средство за защита на
накърнените им интереси. Такъв двойствен характер имат и обясненията на
подсъдимия.Това обстоятелство обаче не може само по себе си да служи като
аргумент за обосноваване недостоверността на показанията и за претендиране
отхвърлянето им като ненадежден източник на доказателства. То само поставя
завишени изисквания към инстанциите по същество за проверката му с оглед
изясняване истинността на възпроизведените чрез него факти. Така изрично
Решение № 201/ 20.10.2017 г.,на ВКС
Наказателна колегия, второ наказателно отделение, наказателно дело №
552/2017 г., Решение № 47/06 февруари 2015 г., първо наказателно отделение,
наказателно дело № 1933/2014 г.
Критериите, на които следва да бъдат подложени
показанията на пострадалото лице са относно тяхната вътрешна последователност,
логичност и безпротиворечивост и относно съответствието им с останалия събран
по делото доказателствен материал.
В настоящия случай между показанията на
пострадалата Е.Г., дадени от същата на съдебна фаза и на досъдебно производство
се наблюдават следните съществени противоречия:
-относно средството, с което са
нанесени ударите, доколкото на ДП е заявила, че е удряна само с юмруци и с
крак, а на съдебна се прибавя и удар с пръчка. Относно това обстоятелство,
съдът кредитира заявеното на съдебна фаза. От една страна изрично запитана,
свидетелката категорично, заяви, че поддържа тези показания, като й е
необяснимо защо на досъдебна фаза не е отразено и удар с пръчка. От друга
страна съдът констатира, чрез съпоставка с останалите писмени материали,
приложени по досъдебното производство, които като принципно положение нямат
доказателствена стойност- саморъчни обяснения /л.24/, интервю по време на
изготвяне на експертизите, че пострадалата последователно е поддържала в хода
на наказателния процес, че е имало съприкосновение и с дървен предмет. Действително,
както е добре известно, саморъчните писмени обяснения и интервюто по време на
експертиза не могат да бъдат сами по себе си годен доказателствен източник на
правнорелевантна информация. В случая обаче съдът ги цени само като индиция, че по време
на целия наказателен процес, пострадалата е имала една и съща позиция, като
съобщеното от нея на досъдебно производство при разпита й като свидетел се
явява изолиран случай. Въпреки гореизложеното обаче съдът не може при правните
си изводи да съобразява, установеното на съдебно следствие обстоятелство, а
именно че ударите са нанасяни и с друго средство, а именно дървена пръчка,
доколкото не е имало съответно изменение на обвинението в тази насока.
-относно начина на обаждане на
приятелката А. Относно това обстоятелство съдът кредитира показанията на
свидетелката Г., дадени на съдебна фаза, а именно, че е знаела телефона наизуст.
От една страна изрично запитана, свидетелката категорично, заяви, че поддържа
тези показания, като различно заявеното на досъдебно производство се дължи на
объркването и смущението поради изживения шок. От друга страна съдът намира, че
в показанията на л.58 от ДП действително е налице объркване, доколкото
свидетелката в рамките на няколко последователни изречения излага 3
самостоятелни версии за обаждането на А., и в край на сметка изрично заявява,
че е объркана и не знае.
На следващо място действително, както възразява
защитата, се констатират някои разминавания
между заявеното от свидетелката Г. на
съдебна фаза и заявеното от нея в
различни писмени материали, приложени на досъдебно производство:
- на
съдебна фаза свидетелката е заявила, че подсъдимият я е поканил в неговата
„таверна“, а в обясненията на л.24 от ДП е заявила, че я е поканил „у тях“, а в
интервюто за изготвяне на комплексната експертиза, че я поканил „в неговата
механа“
- на
съдебна фаза е е заявила, че отишли в „мазе“, а в обясненията на л.24 от ДП ,
че отишли в „дома“ му.
- на
съдебна фаза е заявила, че преди подсъдимия да отправи предложение за секс
престояли около 15 мин, а в обясненията на л.24 от ДП, че минали около два
часа.
- на
съдебна фаза е заявила, че са й нанасяни удари само с крака и юмруци, а в
обясненията на л.24 от ДП се говори и за бастун.
- на
съдебна фаза не споменава нищо за изнасилване, в обясненията на л.24 от ДП
изрично е отбелязала, че спрямо нея не е извършен сексуален акт, а в интервюто
за изготвяне на комплексната експертиза, че се касае за опит за изнасилване
- на
съдебна фаза е заявила, че след побоя е
излезнала да си купи обезболяващи, а в интервюто за изготвяне на комплексната
експертиза, че е излезнала да си купи водка.
- за
количеството изпито алкохол, на съдебна фаза е заявила около 10 мл., а в
интервюто за изготвяне на комплексната експертиза, че е пила около 50 гр..
Относно тези разминавания следва да се отбележи следното:
Както вече се посочи писмените обяснения, снети по време на предварителната
проверка, както обясненията на лице дадени пред вещо лице, по време на
изготвяне на експертизата не представляват годен доказателствен източник за
установяване на правно релевантни факти. Противоречия могат да бъдат валидно
констатирани само между годни доказателствени източници, приобщени по
изчерпателно предвидения в НПК ред. В този смисъл противоречията между
заявеното от свидетеля по време на непосредствения устен разпит пред съда,
проведен по реда на НПК от една страна и заявеното от свидетеля при действия,
които не са регламентирани от НПК като способи за събиране на доказателства, от
друга не може да бъде основание за дискредитиране на свидетелските показания.
Само за пълнота на изложението и за да се даде максимално
изчерпателен отговор на възраженията на
защитата, следва да се спомене и че дори и визираните разминавания да бяха
правно релевантни, а те не са, то разминаванията се явяват несъществени. Така
независимо от употребеното понятие: „неговата таверна“, „неговата механа“, „у
тях“, в „неговото мазе“, в „неговия апартамент“ във всички случаи това, което
подсъдимата има предвид е, че и е било предложено от подсъдимия да бъде
заведена в дадено помещение в блока на същия, до което помещение подсъдимият
имал достъп и в което държал алкохол, както и че реално била заведена в това помещение и там
бил осъществен побоят. В този смисъл е без правно значение по какъв точно начин
страните словесно наименуват даденото помещение. От значение е, че то обективно
съществува, че видно от протокола за доброволно предаване –ключовете на
пострадалата са намерени в него и че нито подсъдимият, нито неговите свидетели
не отричат, че в инкриминирания период пострадалата е ходела там. От фактическа
страна съдът приема, че използваните от подсъдимия думи по отношение на
помещението при поканата до пострадалата да отидат там е било „механата“,
доколкото това е термина, с който безпротиворечиво боравят всички останали
разпитани свидетели /така св. Г., св. В./.
Относно реално причиненото сексуално посегателство съдът
намира, че противоречието е само привидно. В повечето случаи пострадалата е
последователна, че такова осъществено няма. Заявеното по време на интервюто за
изготвяне на комплексната експертиза съдът цени не като излагане на нови факти,
каквито не са заявявани в останалите случаи, а като неуспешен опит на
пострадалата да даде правна оценка на извършеното спрямо нея.
Действително разминаванията в количеството на поетия от
пострадалата алкохол и за времето, което
престояла в мазето на подсъдимия, преди да започне побоят, водят до извод че у
същата е налице стремеж да омаловажава собственото си участие в инцидента и
собствените постъпки, които биха могли да предизвикат отрицателна обществена
оценка. Този извод е категорично приет и в обсъждането на изготвената по делото
комплексна експертиза, поради което и се възприема от съда като критерий за
ценене показанията на пострадалата.
В същото време съдът намира, че категорични и безспорни
доказателства за точен измерител на тези величини не е налице, предвид
противоречивостта относно тези обстоятелства на всички гласни доказателства.
Поради това следва да се приеме, че на пейката пострадалата изконсумирала заедно
с подсъдимия и св. П. известно неустановено количество алкохол, както и че
пострадалата и подсъдимия, прекарали в неговата изба известен неопределен с
точност период от време, преди той да и отправи предложението за
орално-генитален контакт и секс.
На следващо място, както правилно изтъква защитата, налице са противоречия между заявеното от
пострадалата на съдебна фаза и останалия годен доказателствен материал:
-
свидетелката Г. е заявила на съдебна фаза, че с подсъдимия се познават от не
повече от година, докато според св. Г. познанството им датирало от около 5
години.
- св. Г. съобщава на съдебна фаза, че
след като подсъдимият й нанесъл побоя, тя го помолила да излезе, за да си купи
обезпокояващи, докато според св. Г. и св. В. излизането е било, за да си купи
водка.
- св. Г.
съобщава на съдебна фаза, че изпила със З. около 10 гр. ракия, а св. П., че
поетото от нея количество алкохол било около 300 мл.
-св. Г.
отрича на съдебна фаза ,докато била в
болница, подсъдимият да я е посещавал, а според Св. П. и обясненията на
подсъдимия К. е бил в болницата и й е
носил водка и храна.
-св. Г.
отрича на съдебна фаза друг път да е била в мазето на К., докато според св. П.
и обясненията на подсъдимия- Г. многократно е била в мазето на подсъдимия да
пият ракия, като включително са правили и секс.
Относно всички тези обстоятелства съдът не кредитира
показанията на св. Г., доколкото намира, че същите са проявление на стремежа и да
омаловажи собственото си участие в деянието, който вече беше констатиран по
делото.
Относно времето, от което познава подсъдимия, причината
за излизането й от мазето след побоя, била ли е в мазето друг път и носил ли е
подсъдимия храна в болницата съдът кредитира заявеното от св. Г., Св. П. и подсъдимият
доколкото в по-голяма степен съответства на житейската логика и цялостното
развитие на ситуацията, а в допълнение на това не се опровергава от нито едно кредитирано
доказателство по делото.
Единствено относно количеството поето от пострадалата алкохол
преди побоя, както вече се посочи по-горе съдът намира, че не може да се
кредитира нито едно доказателство по делото. Видно от количеството сочено от
всеки един от свидетелите, същото е явно недостоверно и сочи не на обективност
на показанията, а на стремеж да се обслужи съответната линия в процеса- линията
на защита или линията на омаловажаване участието на пострадалата в инцидента.
Следва да се отбележи, че визираното от защитата
противоречие между показанията на св. Г. и св. П. досежно телефонните кабини в
парка е само привидно. Действително св. П. съобщава, че кабините не
функционират и са счупени. Св. Г. обаче никъде не е твърдяла, че се е обадила
на А. именно от тези кабини. Разказаното от нея е в смисъл, че е отишла до кабините,
но не се е обадила от тях, а телефонното позвъняване е осъществено от телефона
на случайни минувачи.
Привидни са и изтъкваните от защитата противоречия
относно твърденията на пострадалата пред различните свидетели какви точно са и
били причинените наранявания. Действително от материалите по делото се
установява, че има известна разлика в
съобщеното от свидетелката Г. пред различните свидетели и по време на интервюто
за провеждане на комплексната експертиза, досежно обстоятелството какви точно
са били причинените й увреждания. Тези разминавания обаче са само относно
детайлите, докато в общ план оплакванията са еднопосочни, а именно за нанесени
травми и изпитване на болки предимно в областта на лицето и по конкретно около окото и челюстта, с причинени увреждания и по
зъбите. Следва да се отбележи, че известните разминавания са напълно естествени
и логични, предвид на първо място липсата на медицинско образование у
пострадалата, което не й е позволявало точно да диагностицира причинените й
увреди, и на следващо място предвид състоянието на свидетелката след инцидента,
което всички разпитани по делото свидетели описват като уплашена, объркана и
смутена. Освен това вида и естеството на причинените увреждания е обективен
факт по делото, който е установен по несъмнен начин от приложената по делото
медицинска документация и изготвената медицинска експертиза.
С оглед всичко гореизложено може да се направи следното
заключение досежно доказателствената стойност на показанията на св. Г.: Налице
са редица противоречия с останалия събран по делото доказателствен материал,
както и вътрешни противоречия, което е причина за частично дискредитиране на
показанията й. Всички тези констатирани противоречия и разминавания обаче се
отнасят или до детайли или до обстоятелства, които стоят в периферията на
предмета на доказване. Относно главните факти, обаче, относими към
съставомерността на деянието показанията на свидетелката са последователни и
безпротиворечиви, а именно на инкриминираната дата се видяла в парка с
подсъдимия, изпили известно количество ракия, след което се преместили в мазето
на подсъдимия, където същият й предложил сексуален контакт. Свидетелката Г.
отказала, като в резултат на това последвал инкриминирания побой, в резултат на
което били нанесени установените с СМЕ увреждания. След известно време
свидетелката Г. успяла да излезе от мазето под претекст да си вземе нещо,
свързала се със своя приятелка, при която прекарала известно време преди да се
прибере при баща си. След прибирането при баща си, първоначално го излъгала за
причините за нараняването си, но впоследствие признала истината. Относно тези
главни в процеса факти показанията на свидетелката Г. освен че са вътрешно
безпротиворечиви, кореспондират и на целия останал доказателствен
материал-заключение на СМЕ, приложена по делото медицинска документация,
свидетелски показания на Г.К., Н.С., Д.П., и най-вече протоколи за доброволно
предаване на ключове и мобилен телефон, поради което и съдът ги кредитира и
базира върху тях фактическите си изводи.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
действително в частта относно нанесения побой Св. Г.,
П. и С. не възпроизвеждат свои собствени възприятие и в
този смисъл показанията им се явяват производен доказателствен източник.
Въпреки това обаче съдът ги цени като годно средство за проверка на
достоверността на първичните доказателствени средства.
Изводът на съда,
че следва да кредитира показанията на св. Г. досежно изброените по-горе главни
факти не се разколебава от твърденията на защитата, че пострадалата била от
дълги години наркозависима, на метадонова програма и системно злоупотребявала с
алкохол. Действително от събраните по делото гласни доказателствени средства,
както и от приложената към комплексната експертиза извадка от електронно досие
се установява, че тези обстоятелства наистина са налице. Именно по повод
тяхното наличие обаче на досъдебно производство е назначена комплексна
психиатрична и психологична експертиза, която е дала категорично заключение, че
визираните обстоятелства не се отразяват на свидетелската годност на Г., не
засягат достоверността на заявеното от нея и възможността й пълноценно да
участва в процеса.
Несподелима е защитната теза, че нараняванията,
констатирани по пострадалата със СМЕ са причинени по време на падане на същата
в София. Действително, както свидетелят П., така и подсъдимият говорят за
наличие на такова падане, като е напълно възможно същото да се е реализирало в
действителността. В съдебно заседание обаче в.л. Ц. макар да призна, че не може
точно да се определи давността на нараняванията по пострадалата, с
категоричност потвърди, че нараняванията е напълно изключено да са причинени по
механизъм на падане върху тротоар или асфалт.
За пълнота на изложението следва да
бъдат маркирани и останалите противоречия в доказателствения материал.
Налице е противоречие в заявеното на
съдебна фаза от св. П. и св. С. досежно обстоятелството минавал ли е свидетеля П.
през свидетеля С., за да му разкаже за побоя нанесен от подсъдимия върху св. Г..
Съдът кредитира показанията на св. П., доколкото същите кореспондират с
показанията на св. С. дадени на досъдебно производство и прочетени на основание
чл. 281, ал.5, вр.ал.1, т.1 НПК.
Налице е противоречие
между показанията на св. П. дадени на съдебна фаза и на досъдебна, прочетени на
основание чл. 281, ал.5, вр.ал.1, т.1 НПК досежно годината на инкриминираното
деяние, като съдът кредитира казаното от свидетеля на ДП. От една страна
свидетеля след констатиране на противоречията категорично е заявил, че поддържа
казаното на ДП, а от друга страна споделеното на ДП, че годината на
инкриминираното деяние е била 2016г. кореспондира с целия събран по делото
доказателствен материал.
Показанията на Св. К. съдът
намира, че не спомагат за установяване на обективната истина по делото. В
по-голямата си част същите повтарят обстоятелства, които са установени от
останалите доказателства по делото. В частта им, в която свидетелят излага
твърдения, че при първоначалния разпит, който провел със свидетелката Г. същата
не била споменала въобще, че побоят й е нанесен от подсъдимия съдът категорично
не ги кредитира. От една страна свидетелят К. в началото на разпита си пред
съда изрично отбелязва, че смътно си спомня случая. От друга страна показанията
на свидетеля напрактика представляват преразказ на обясненията, които
пострадалата е дала пред него. Заявеното от него обаче противоречи на писмения
текст на тези обяснения, находящ се на л. 24 от ДП. Действително св. К. твърди,
че това не са обясненията, които са снети при разпита, но съдът не кредитира и
това му твърдение. От датата на снемане на обяснението -23.11.2016г. и от
обстоятелството, че по делото няма приложени други писмени обяснения на
свидетелката Г. следва, че именно това са обясненията снети от нея при разпита
проведен от св. К..
За пълнота на изложението
съдът следва да се оценят и обясненията на подсъдимия, дадени на съдебна фаза.
Трайно
установено е в съдебна практика положението, че обясненията
на подсъдимия имат двойствена правна природа- като те са едновременно средство
за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не
може да бъде априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда.
Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната
логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави
с целия събран по делото доказателствен материал. Едва след извършването на
всички тези процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не.
С оглед
гореизложените принципни съображения съдът намира, че не могат да бъдат
кредитирани обясненията на подсъдимия само в частта, с която отрича да е
нанесъл инкриминирания побой, доколкото се опровергават от кредитираните от
съда показания на св. Г. и останалите, подкрепящи ги доказателствени материали.
В тази част съдът намира обясненията на подсъдимия за проявление на неговата
защитна позиция.
Относно
останалите обстоятелства, изложени в обясненията на подсъдимия, доколкото не се
конфронтират с останалия кредитиран от съда доказателствен материал, съдът
намира, че обясненията на подсъдимия са годен доказателствен източник,
кредитира ги и базира върху тях фактическите си изводи.
Съдът
кредитира изготвените по делото заключения на СМЕ и комплексна психиатрична и
психологична експертиза като компетентно изготвени, неоспорени от страните и
отговарящи на поставените задачи.
При
фактическите си изводи съдът съобрази и писмените материали по делото, като
надлежно приобщени по съответния процесуален ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа
обстановка се установява, че всички елементи от обективна и субективна страна
на престъпния състав по чл. 129, aл. 2 НК са налице, доколкото се доказа, че
подсъдимият на неустановена
дата в периода от 19.11.2016г. до 22.11.2016г. включително, в гр. Пловдив, е
причинил другиму - на Е.Г.Г., ЕГН **********, средна телесна повреда,
изразяваща се в частично счупване на алвеоларната част на горната челюст вляво,
което е довело до луксация на първи горен ляв зъб с последващо оперативно
отстраняване на засегнатия зъб, преценено като избиване на зъб, без който се
затруднява дъвченето и говоренето.
Съгласно задължителните
указания, дадени с ППВС 3/1979 избиването на зъб, съпроводено със затрудняване на дъвченето и говоренето,
съставлява именно средна телсна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 НК
Съгласно трайно
установената съдебна практика когато на едно и също лице с едно и също деяние
са причинени две или повече телесни увреждания от различен вид не е налице
идеална съвкупност, като това е така, защото обектът на посегателството е един
и същ. В този случай намира приложение принципът на "поглъщане" на
по-лекия вредоносен резултат от по-тежкия, съобразно който се определя и
правната квалификация на деянието. Погълнатият обществено опасен резултат обаче
се отчита при индивидуализация на наказанието. В този смисъл ППВС 3/1979, Решение № 93 от 10.03.2015 г. по нак. д. № 26 /
2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 99 от 27.02.2013 г. по нак. д. №
83/2013 г. на Върховен касационен съд. С оглед гореизложеното констатираният
със СМЕ по-лек престъпен резултат- сътресение на мозъка, контузия
на главата и тялото, контузия на дясното коляно и ходило, множество
кръвонасядания и охлузвания по главата и тялото, травматични отоци в областта
на главата, които вещото лице е охарактеризирало като разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК- не се отразява на правната квалификация
на деянието.
Телесната повреда е нанесена с пряк умисъл като форма
на вина. Деецът е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
му последици и пряко е желаел това. Тук следва да се съобрази и спецификата на
умисъла при посегателствата срещу личността. Както доктрината, така и съдебната практика са последователни в
становището, че за умисъла при телесните повреди е характерна известна неопределеност
и алтернативност - деецът цели последици от даден вид /с неконкретизирано
съдържание/, като не съзнава в каква степен ще засегне охраняваните обществени
отношения, и той реализира действия за постигане на различни резултати, като
иска /или допуска/ настъпването, на който и да е от тях. Така Решение № 11 от
22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение № 24 от 05.05.1996 г. по н.д. № 452/96 г., I н.о. Решение №
32 от 11.03.1991 г. по н. д. № 868/90 г. на Върховен съд на РБ, I н. о.
Също така съгласно
трайната съдебна практика за формата и съдържанието на умисъла при телесните
повреди се съди от средствата, с които е извършено деянието, от броя, насоката,
силата и интензивността на ударите, от
мястото на нараняването и неговата уязвимост, от разстоянието, от което се
посяга на жертвата, медико-биологичните особености на причинените на жертвата
наранявания, както и от комплексната оценка на всички обстоятелства
за извършеното престъпление, включително и предшестващото поведение на виновния и
пострадалия- така Решение № 395 от
03.12.2014 г. по нак. д. № 1223/2014 г. на Върховен касационен съд., Решение №
11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак.,
С оглед гореизложеното и
като съобрази, дадените от ВКС критерии и особеностите на конкретния случай-
касае се до счупване на зъб, причинено от множество интензивни удари с юмрук и
ритници от близко разстояние в областта на главата - настоящият състав
намери, че подсъдимият е действал с пряк неопределен умисъл за причиняване на
средна телесна повреда.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл. 129. ал.2, вр. ал.1 НК се предвижда наказание до пет години лишаване
от свобода. При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото
съдът намира, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК в рамките
на 9 месеца лишаване от свобода.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на предходна съдимост на
подсъдимия /доколкото е реабилитиран по право по реда на чл. 86 НК за
осъждането по НОХД 115/2009, то същият следва да се счита за неосъждан/ ,
липсата на данни за други негови противообществени прояви, обстоятелството, че
пострадалата до голяма степен е допринесла за противоправния резултат, като
първо заедно с подсъдимия е употребила известно количество алкохол, а след това
с ясното съзнание къде отива, доброволно влезнала в мазето му. Като смекчаващо
обстоятелство следва да се третира и последващото положително поведение на
подсъдимия, докато пострадалата била в болница, а именно занесъл и храна и
водка.
Като
отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат: причиняването и на допълнителен
общественоопасен резултат- а именно множество леки телесни повреди, които са
погълнати при квалификацията на деянието от по-тежкия резултат- средната
телесна повреда; обстоятелството, че деянието е извършено до голяма степен в
резултат от алкохолно опиване, в което състояние подсъдимият сам се е привел,
интензивността на упражненото насилие, изразило се в удари с юмрук и крак;
лошите характеристични данни /подсъдимият е трудово неангажиран с данни за
злоупотреба с алкохол/
При
определяне размера на наказанието съдът съобрази ръководните за съдилищата
указания за индивидуализация на наказанието дадени с Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, а именно че единствено броя на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства не може да обуслови
извод за баланс или превес на едни от тях. При преценката как да бъде
индивидуализирано наказанието следва да се отчета не само техния брой, но и
тяхната специфика
Предвид гореизложеното съдът намира, че нормата на чл.
55 НК е неприложима, доколкото по делото не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително
такова, което би обусловило извода, че и най – лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи на това престъпление, нито са изключителни по своя характер,
което е налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК. Още повече, че
по делото е констатирано и наличието и на отегчаващи вината обстоятелство. В
случая липсват и такива типични за приложението на чл. 55 НК обстоятелства като
признание на вината, съжаление за стореното, оказано съдействие за разкриване
на обективната истина. Трайна е съдебната практика, че тези обстоятелства и
въобще линията на защита, която е предприел подсъдимия не могат да бъдат ценени
като отегчаващи вината обстоятелства, но те няма как да не бъдат съобразени при
преценката дали и най-ниското предвидено в закона наказание се явява прекомерно
тежко с оглед особеностите на конкретния случай.
Същевременно налагането
на по-тежко наказание на подсъдимия за деянието съдът намира, че съществено би
накърнило принципите за справедливост на налаганото наказание и за съответност
между използваната наказателна репресия и степента на обществена опасност на
деянието и дееца. Определеното наказание съответства и на характера и вида на
причинената телесна повреда и срока за преодоляване на последиците от същата.
Предвид липсата на предходна съдимост и липсата на
данни за трайно установени престъпни навици у подсъдимия, съдът не намира за необходимо наложеното
наказание да бъде изтърпяно ефективно, като счита, че за поправянето и
превъзпитанието на дееца ще е достатъчно отлагането му на основание чл. 66 НК за
изпитателен срок от 3 години.
В същото време доколкото по делото са налице данни за
системни злоупотреби на подсъдимия с алкохол, които биха могли да го доведат до
извършване на ново противообществено деяние, настоящият състав намира, че
целите на наказанието могат в максимална степен да бъдат постигнати, ако по
време на изпитателния срок бъде постановено на основание чл. 67, ал. 3 от НК
подсъдимият да търпи пробационната мярка по чл. 42 А, ал. 2, т. 2 от НК -
задължителни периодични срещи с пробационен служител.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив
сумата от 465,52 лева, представляващи разноски на досъдебна фаза,
както и по сметка на Районен Съд Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт,
сумата от 60 лева, представляваща разноски на съдебна фаза.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА 1 бр. връзка с 4 бр.
ключове, черен пластмасов чип за отключване на врата и 2 бр. ключодържатели с
надпис „Ботевъ" и 1 бр. мобилен телефон марка „Теленор М 100", бял на
цвят с ИМЕИ: 355264061595636, ведно с батерия и СИМ - карта с надпис
„Теленор" - на съхранение в 01 РУ на МВР гр. Пловдив следва да се върнат
на лицата, от които са иззети.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА 11 броя снимки следва да останат по делото до неговото
унищожаване.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Е.Р.