Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 02.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 15535 по описа за
2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен
от Р.Б.И., представлявана от своя баща и законен представител Б.И.И., против ЗК „Л.И.“ АД гр.София осъдителен иск за сумата 30 000лв., частично от 60 000лв.,
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.08.2016г. до
окончателното изплащане.
Твърденията са за настъпило на
02.01.2016г. на второкласен път ІІ-63 от гр.Брезник към гр.Трън
пътно-транспортно произшествие между л.а.Шкода Октавия с ДК № ********, управляван
от Г.Г.-И., и л.а.Тойота Корола с ДК № ********. Произшествието настъпило
поради виновното и противоправно поведение на водача на първия автомобил, който
го управлявал с несъобразена с пътните условия скорост-заснежен и обледенен път.
Ищцата, тогава на четири години, била пътник в л.а.Шкода Октавия на детско
столче на задна седалка и от удара между двата автомобила се ударила в предната
седалка. Получила следните травматични увреждания: счупване на носните кости;
разкъсно-контузна рана на венците на горната челюст; контузия и подкожен
хематом на носа и на зигоматичната област в дясно; оток и кръвонасядане на
дясна лицева половина; субконюнктивален кръвоизлив на дясна очна ябълка в
областта на външния очен ъгъл. Твърди се като последица от получените при
произшествието травми да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания-претърпяла операция на носните кости; имала затруднено
дишане, загуба на обоняние и затруднения при храненето; изживяла тежък
психологически шок; трудно преодоляла стреса, дълго време се страхувала да
излиза навън, както и отказвала да се вози в моторно превозно средство. За тези
вреди предявила извънсъдебна претенция към ответника, като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, с определено
обезщетение от 1000лв., което счита за занижено и несъответно на действително
претърпените вред. Твърди, че с оглед
естеството на получените травми и интензитета на болките и страданията справедлив
размер на обезщетението е 60 000лв., като с иска претендира сумата от
30 000лв.
Ответникът оспорва ищцата да е
претърпяла посочените в исковата молба телесни увреждания и свързаните с тях
неимуществени вреди, както и те да се намират в причинна връзка с
произшествието. Развива доводи за прекомерност на претендираното обезщетение.
Навежда възражение за съпричиняване с твърдението ищцата да не е била с поставен
предпазен колан и с правилно поставена обезопасителна система в нарушение на
правилата по ЗДв.П.
Конституираното на основание
чл.219, ал.1 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ не оспорва да поддържа конкретния пътен участък, но оспорва
твърдението да е бил заснежен и обледен. Твърди, че на датата, на която е
настъпило произшествието, участъкът бил надлежно почистен и опесъчен, а вина за
на инцидента носи единствено водачът на л.а. Шкода Октавия, който не съобразил
скоростта си с атмосферните условия и със състоянието на пътя. Счита размера на
претенцията за прекомерно завишен, а уврежданията на ищцата да са последица от
непоставяне на обезопасителен колан и предпазно столче съобразено с килограмите
й.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не е
предмет на спор сключена и действаща към деня на събитието застраховка
„Гражданска отговорност“ за л.а.Шкода Октавия с ДК № ********, покриваща
отговорността на водача Г.Г.-И., страна по която е ответникът; настъпилото на
посочените в исковата молба дата и място пътно-транспортно произшествие, както
и обстоятелството, че ищцата била пътник в л.а. Шкода Октавия на задна седалка.
С одобрено на 13.05.2016г. споразумение
по НОХД № 87/2016г. по описа на РС-Брезник Г.Г.-И. е призната за виновна в
това, че на 02.01.2016 г. при управление на л.а.Шкода Октавия с посока на
движение от гр.Брезник към гр.Трън, нарушила правилата за движение по чл.16,
ал.1, т.1 ЗДвП и чл.20, ал.1 ЗДвП-изгубила контрол върху управляваното превозно
превозно средство, навлязла в лентата за насрещно движение и вследствие от удар
с насрещно движещ се автомобил по непредпазливост причинила средна телесна
повреда на П.В.и Р.С., съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, вр.
ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 НК.
Механизмът и обстоятелствата, при
които е настъпило произшествието се установяват по безспорен начин от събраните
по делото писмени доказателства, показанията на св.Г. и заключението на вещо
лице по САТЕ. Видно от същите произшествието е настъпило на прав пътен участък от
републикански път II-63 между гр.Брезник и гр.Трън в
района на км. 25+700 /Кощенски
мост/, състоящ се две ленти с двупосочно движение, в светлата част на
денонощието, при заснежена и заледена пътна настилка. Според представените от
третото лице-помагач доказателства /извлечение от протоколна тетрадка за зимно
почистване/ времето през деня на 02.01.2016г. било облачно с валежи от сняг и
заснежени пътища, а според показанията на св.Г. валяла суграшица, т.е. поради
метеорологичните условия пътната обстановка е била усложнена. Лек автомобил
Шкода Октавия се движил със скорост около 70 км./ч. Пътят бил заледен и
опесъчен до Кощенски мост. При преминаване след него автомобилът поднесъл,
загубил напречна устойчивост с удар първо с дясната част в мантинелата в дясно,
след което се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка с навлизане в
лентата за насрещно движение, където се ударил челно в движещия се срещу него
л.а. Тойота Корола. Според заключението на вещото лице по САТЕ причината за
произшествието е движението на л.а.Шкода Октавия с висока скорост при утежнена
пътна обстановка, както и наличието на непочистено и неопесъчено пътно платно.
При почистен и опесъчен пътен участък водачката не би загубила контрол върху
управлявания от нея автомобил. В съдебно заседание вещото лице допълва, че не е могла да предвиди
обстоятелството, че пътното платно върху моста не е било опесъчено, както и че
сблъсъкът не се дължи на несъобразена скорост или неправилно боравене с
кормилната уредба на автомобила.
Разпитана в съдебно заседание св.И.
заявява, че непосредствено преди инцидента се движила с около 70км./ч. при
валеж от суграшица и опесъчена пътна настилка. При преминаване през моста, на
който е станало произшествието, пътят бил заледен, но на него не e имало опесъчаване. Това била причината автомобилът да
поднесе и да се удари със задния десен калник в мантинелата, да навлезе в
насрещното платно и да се сблъска челно с другия автомобил.
Споразумението има характер на
влязла в сила осъдителна присъда, която на основание чл.300 ГПК е задължителна относно
извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. При
тъждество между деянието, предмет на обвинението и това, от което се твърди да
са настъпили неимуществените вреди, настоящият съд е длъжен да зачете съдебния
акт в наказателното производство и да приеме за осъществен фактическия състав
на чл.45 ЗЗД. След като въпросите
относно деянието, противоправността и вината са разрешени в наказателното дело
по положителен начин, те не могат да бъдат пререшавани в настоящото
производство. Поради това не следва да бъде обсъждано дали причината за
произшествието е заледен и неопесъчен път, съответно дали това обстоятелство е
било предвидимо и/или предотвратимо за застрахованата.
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако
увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да се
намали. Съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла на
законовата норма е налице, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Вината не е елемент от фактическия състав. Достатъчно за приложението на
нормата е причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат /ППВС № 17/1963г./.
В случая следва да бъдат съобразено обстоятелството, че
към деня на произшествието ищцата е била малолетна-дете на 4г., а автомобилът
управляван от нейната майка, която в конкретната хипотеза освен делинквент
съвместява и качеството на родител, носещ задължението по чл.125, ал.3 СК да
осигурява постоянен надзор върху малолетното си дете.
Неспособността на увредения да
действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите
действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването.
Нормата намира приложение и в случаите, когато малолетно дете е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат поради неупражнения върху него надзор от
родителите му. При определяне размера на обезщетението по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД не е необходимо установяването както на вината на самия увреден, когато той
е дееспособен, така и на вината на упражняващия надзор над увредения
неспособен. Поведението на последните е дотолкова от значение
при прилагането на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото може да се
направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с
виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения, т.е. би
дало отражение при определянето на по-нисък принос /ТР № 88/12.09.1962г.,
ОСГК на ВС, Определение № 299/04.05.2020г. по т.д.№ 2021/2019г. на ВКС, I т.о.
и цитираните в него решения на ВКС/.
Бидейки
пътник в автомобила ищцата е трябвало да бъде с поставен предпазен колан /чл.137а ЗДв.П/ и с обезопасителна
система /детско столче/ според изискванията на чл.137б и чл.137в ЗДв.П,
разположено на задна седалка с лице към посоката на движение /чл.137в, ал.3 и
ал.5 ЗДв.П./.
Съдът приема за установено от
фактическа страна детето да е било поставено в детско столче, на задната
седалка на автомобила и с лице към посоката на движение, в която част кредитира
показанията на майката и причинител на произшествието Г.Г.-И.. Тези
обстоятелства не са и оспорени от ответника и третото лице-помагач. Възраженията
им за съпричиняване са свързани с твърдения, че ищцата е била без поставен,
респ. неправилно поставен предпазен колан, както и неправилно монтирана
обезопасителна система, респ. такава, която не е била съобразена с възрастта и
килограмите.
Свидетелката описва столчето по
следния начин-стабилно, с широки около ушите части като облегалки; колан
прихванат през раменете, през кръста и се закопчава между краката /троен
колан/, а самото столче прикрепено към седалката с колан отзад. Какви са били
техническите характеристики на детското столче, те да са различни от описаните,
както и да не е било съответно на категорията по чл.137б ЗДв.П съобразно
възрастта и килограмите на детето по делото не са събрани доказателства. Поради
това съдът кредитира показанията и в тази част, като приема, че столчето, в
което се е возило детето е отговаряща на изискванията на ЗДв.П система за
обезопасяване на деца.
По делото е установено, че ищцата
е получила наранявания единствено в областта на лицето. Според заключението на вещото
лице по СМЕ травматичните увреждания се дължат на директен удар в областта на
лицето и носа в облегалката на предната седалка на автомобила, което
обстоятелство се признава и в исковата молба. Поради характера на уврежданията
вещото лице заключава, че при произшествието тялото на детето не е било добре
фиксирано към столчето на задната седалка и се е придвижило напред като главата
му е достигнала облегалката на предната седалка, където се е ударила в твърдите
й ръбове. Този резултат не би настъпил, ако тялото на детето е било с добре
фиксиран /достатъчно пристегнат/ колан или детското столче е било добре
закрепено към задната седалка. Изводът на вещото лице по САТЕ е почти
идентичен-или предпазния колан не е бил закопчан, или столчето не е било
фиксирано.
Според показанията на
свидетелката детето е било с поставен предпазен колан, който непосредствено
след удара в насрещно движещият се автомобил бил откопчан от друг пътник.
При горното съдът намира, че по
делото не е доказано по несъмнен и категоричен начин принос на ищцата по чл.51,
ал.2 ЗЗД. Към деня на произшествието е била в много ниска възраст и не е могла
да формира правно-валидна воля, поради което спазването на разпоредбите на чл.137а-чл.137в
ЗДв.П да пътува в превозно средство, оборудвано със система за обезопасяване, и
използването на същата, в тази част поставянето на предпазен колан, са в
задължение на нейната майка съобразно чл.125, ал.3 СК, която е и управлявала
автомобила. Установено е спазването на изискванията по чл.137б и чл.137в
ЗДв.П-към момента на произшествието детето е пътувало в детско столче монтирано
на задната седалка, оборудвано с колан предназначен да прихваща тялото през
раменете, кръста и със закопчаване между краката, с облегалка обгръщаща главата
отстрани.
Пряк
доказателствен източник ищцата да е била с поставен предпазен колан са
единствено показанията на майката-делинквент, които обаче, преценени съобразно
чл.172 ГПК, не се опровергават от заключенията на САТЕ и СМЕ. При установеното уврежданията
да са в областта на лицето, според вещите лица начинът на получаването им може да бъде само
удар на главата в предната седалка. Последното не е и спорно, доколкото още в
исковата молба е посочена тази непосредствена причина за получаване на
травмите. Но само от факта, че ищцата е ударила главата си в предната седалка
не може да се обоснове еднозначен извод за свободно движение на тялото вътре в
автомобила, като логична и изключваща всяка друга възможност последица от
непоставен или неправилно поставен предпазен колан, респ. недобре закрепено
детско столче към седалката. Заключенията на вещите лица в тази част са
основани на предположение, поради което не могат да бъдат кредитирани като
доказващи по несъмнен начин твърдяното от ответника и третото лице-помагач нарушение
на чл.137а ЗДв.П, от който черпят възражението си за съпричиняване.
На
следващо място, по отношение използването на обезопасителни колани от пътуващи
в МПС и тяхното значение при приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД установената
съдебна практика на ВКС е, че неизпълнението на законовото изискване по чл.137а
ЗДв.П не предпоставя само по себе си принос на пострадалия за настъпване на
вредите. Изводът за това следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, в частност, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е бил обезопасен /Решение № 44/23.06.2020г. по т.д.№ 1879/2019г.
на ВКС, I т.о. и цитираните в него решения
на касационния съд/. В разглеждания случай не само не е установено в условията
на главно и пълно доказване ищцата да пътувала без да е била обезопасена в съответствие
с изискванията на чл.137а-чл.137в ЗДв.П, но и не са ангажирани доказателства за
поведение на малолетната ищца или нейната майка-делинквент, в качеството на
упражняващ надзор родител, което би дало основание за съда да приеме, че
обективно е допринесло за настъпване на вредите. Поради това възражението за
съпричиняване е неоснователно.
Неимуществените вреди съставляват
накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост
на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази
разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им
оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС №
4/1968г./.
По делото са събрани писмени
доказателства, свидетелски показания и заключение на СМЕ, от които се
установява, че като последица от произшествието ищцата получила счупване на
носните кости; разкъсно-контузна рана на венеца на горната челюст; контузия и
подкожен хематом на носа и на дясната зигоматична /скулна/ кост на черепа; оток
и кръвонасядане на дясната лицева половина и субконюктивален кръвоизлив в
десния външен ъгъл на дясната очна ябълка. По своя вид и тежест травмите следната
медико-биологична характеристика: счупването на носните кости и мозъчното
сътресение /от лека форма/ са довели до разстройство на здравето неопасно за
живота, както и до оток и затруднено дишане през носа; получените мекотъканни
наранявания на горната челюст и горната устна също са довели до разстройство на
здравето неопасно за живота на детето и временно затруднение при хранене с
твърди храни. Спешна медицинска помощ и лечение ищцата е получила в клиниката
по неврохирургия на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, където била извършена операция по визуално
инструментарно наместване на счупените носни кости със стабилизиране на
фрактурата с предна носна тампонада и шев на раната, намираща се на лигавицата
на горната челюст и горната устна. След гладко протекъл следоперативен период е
изписана от болницата на 06.01.2016г. и лечението продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи и предписани обезболяващи лекарства. Според
заключението на СМЕ лечението приключило в срок до един месец, през който
раната на горната челюст зараснала за срок около 10-12 дни, а счупените носни
кости за около три седмици. Получените увреждания са причинили на пострадалото
дете болки и страдания за около 30 дни, като най-интензивни са били през
първите седмици непосредствено след катастрофата и около две седмици по време на
проведеното първоначално захранване с твърда храна. Извън посочените периоди е търпяла
само периодично появяващи се болки, свързани с изчистването на ноздрите от
останалите гъсти секрети. Освен това през първите 2-3 седмици ищцата не е
могла да се храни с по-твърди храни,
както и да диша през носа и да има обоняние поради наличието на поставена
предна тампонада на ноздрите. Към момента на съставяне на заключението общото
здравословно състояние на ищцата е напълно възстановено без бъдещи негативни
последици от получените увреждания. Счупените носни кости, както и раната на
горната челюст са зараснали без остатъчна деформация или белег, дишането през
носа и обонянието са възстановени, а дъвкателният процес е напълно
нормализиран.
От показанията на св. И. се
установява, че непосредствено след инцидента ищцата не е желаела да се вози в
автомобил, а от нараняванията при произшествието най-бавно е било
възстановяването й от отока около дясното око-3-4 месеца. Две години след
инцидента е била с непрекъснато сълзящ нос, като след проведен преглед било
установено, че носната кост е зараснала леко накриво, което обстоятелство е
било видимо и можело да бъде оперативно отстранено след навършване на
пълнолетие.
Горното установява по безспорен
начин претърпени от ищцата неимуществени вреди свързани с травматичните
увреждания последица от ПТП. Получените увреждания са й причинили болки и
страдания от различен характер и за различен период поради различната им тежест
и естество, като най-тежките от тях и с най-интензивни последици са раната на
горната челюст и счупените носни кости, довели до затруднения в храненето, дишането
и до нарушено обоняние, както и отока около дясното око.
При
съобразяване начина на получаването им, техния вид и характер, възрастта на ищцата
/към деня на ПТП на 4г./, продължителността на търпените болки и страдания,
техния интензитет, и при отчитане общото възстановяване на здравословното
състояние понастоящем без остатъчни явления или усложнения, с изключение на
видимата лека деформация на носната кост, предполагаща бъдеща оперативна
намеса, както и изживения стрес и негативни емоции, съдът приема справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 18 000лв.,
до който размер предявения иск се явява основателен.
По
извънсъдебната претенция ответникът определил обезщетение от 1000лв., но
липсват доказателства, а и твърдения тази сума да е била платена.
На
основание чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на
законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ за плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но
функционално обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за
всички причинени от него вреди при същите условия. Ищцата е претърпяла вреди от
ПТП на 02.01.2016г. и съобразно горното ответникът, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“, дължи законна лихва от тази дата. С исковата молба се претендира
законна лихва от 20.08.2016г., поради което и в съответствие с диспозитивното
начало в процеса следва да се присъди такава от посочената дата до изплащането
на главницата.
По разноските:
На основание чл.83,
ал.1, т.4 ГПК ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски.
Представлявана е от
адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА видно от представения договор за правна защита и
съдействие от 25.08.2020г., поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът
следва да заплати на адв. В.О.-САК адвокатско възнаграждение от 1029.60лв. с
ДДС, изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на
ВАдв.С и съобразно уважената част от иска.
Ответникът е
направил разноски за депозити за вещи лица от 300лв. Представляван е от адвокат
въз основа писмено пълномощно /стр.31/. Със списъка за разноски по чл.80 ГПК е
поискано присъждане на такива за
адвокатско възнаграждение от 1430лв. По делото не е представен договор
за правна защита и съдействие, от който да се установява уговорен този размер
на възнаграждението. Представена е служебна бележка от 15.01.2019г. издадена от
ответника ЗК „Л.И.“ АД, според която за календарната 2018г. адвокат З. Т. е получила
облагаем доход по ЗДДФЛ в общ размер на 24 229.81лв. Този документ не
доказва нито размера на уговореното възнаграждение, нито факта на плащането му,
тъй като от съдържанието му не може да се направи извод, че ответникът е
заплатил такова за процесуално представителство по настоящото производство,
което е образувано на 27.11.2019г. с подаване на исковата молба, а служебната
бележка удостоверява получен доход за предходната календарна година. Поради
това при определяне на разноските по чл.78, ал.3 ГПК следва да се вземат
предвид само доказано направените от 300лв., от които с оглед отхвърлената част
от иска ищцата следва да заплати на ответника 120лв.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважения иск от 720 лв., както и 120 лв. за платени от
бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица или общо сумата от 840лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.Б.И.,
ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Б.И.И., с адрес
***, ж.к.*******ап.49, сумата от 18 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП
настъпило на 02.01.2016г., ведно със законната лихва от 20.08.2016г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК *******, гр.София, да заплати на адв.В.В.О.-САК с адрес ***, адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 1029.60лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Р.Б.И., ЕГН **********, действаща
чрез своя баща и законен представител Б.И.И., да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 120лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК *******, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 840лв.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“, с адрес гр. София, бул. „*******
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: