№ 288
гр. С., 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500815 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Й. Г. с ЕГН ********** от с.С.,
община И., против решение № 132/02.08.2022г. по гр.д.№ 1179/2021г. на РС-
И.,с което е признато за установено, че дължи на ЕС сумата 3508.66
лв.,представляваща незаплатени суми за ремонт на общите части в сграда „А
и сграда“ Б ,находящи се в гр.С., местност“Г.Г.“,ул.“Г.М.К.“ № 26,,ведно със
законната лихва, считано от 07.09.2021г. до окончателно изплащане на сумата
и ответницата е осъдена да заплати но ЕС на сграда „А“ и сграда „Б“ в гр.С.,
местност „Г.Г.“, ул.“Г.М.К.“№ 26, разноски за заповедното производство в
размер на 1425.09 лв.Релевират се оплаквания за
несдопустимост,необоснованост,материална и процесуална
незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна,ведно с
присъждане на разноски за двете инстанции.РС-И. не бил компетентен да
разглежда спорове за управление или разпореждане със
средства,принадлежащи на етажни собственици.ИРС не бил компетентен да
разглежда вещно-правен спор относно имот на територията на град
С..Претенцията касаела стойността на довършителни строителни
работи,поради което правният спор не бил с облигационен характер.Не била
налице активна процесуална легитимация,той като делото било инициирано
от собствениците на два входа,които формирали кворума на Общото
събрание за решаване на въпрос,касаещ само вход Б.Не било ясно дали
вземането произтича от решение на ОС на ЕС от 07.03.2021г. и илот
03.07.2021г.Към датите на примане на тези решения реално не били
1
извършени процесните СМР,тъй като липсвало разпределение на стойността
им между собствениците.Ищецът не доказал ,че СМР са извършени именно в
сграда „А“,където обект бил собственост на ответницата.Ищецът не
доказал,че СМР били извършени от „П.А.И.“,чийто управител живеел на
семейни начала с управителя на етажната собственост.Игнориран бил
фактът,че ответницата живеела на партерния етаж и нямала отношение към
разходите за ремонт на стълбищна клетка, асансьорно тяло и междуетажни
пространства.Не било проведено главно доказване,че вземането съществува.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Поддържа,че с решение на ОС на
ЕС от 03.07.21г. е прието да се извърши „довършване и въвеждане в
експлоатация на сградите“,да се съберат съответните суми съобразно
идеалната част на всеки собственик от общите части на сградата и да се
сключи договор за извършване на СМР в общите части.На същото събрание
били определени конкретните суми и решението на ОС не било обжалвано по
реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС.Въз основа на него ЕС се снабдила със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.Ето защо ИРС бил компетентен да разгледа
установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК.Вземането било облигациононо и
спорът не бил вещно-правен.Процесните СМР касаели и двата входа,поради
което кворумът на ОС бил правилно формиран.Сумите се дължали авансово
за финансиране на СМР, а не след приемане извършването им.Ирелевантно
било,че ответницата притежавала обект със самостоятелен вход на партерен
етаж,тъй като съгласно чл.6,ал.1,т.9 от ЗУЕС собствениците са длжни да
заплащате разходите за ремонт,реконструкция,преустройство , основен
ремонт и основно обновяване на общите части и прочие съразмерно с
притежаваните от тях общи части.Ищецът доказал ,че решението на ОС е
влязло в сила, а вземането произтичало именно и само въз- основа на това
решение.Нямало значение в какви лични отношения са председателката на
УС на ЕС и управителят на дружеството,което било ангажирано с извършване
на СМР.Иска се потвърждаване на решението и осъждане на въззивничаката
да заплати разноски по въззивното производство- 1155 лв. адвокатско
възаграждение,платено в брой съгласно приложен договор.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав намира жалбата процесуално допустима,но неоснователна.
Със заявление за заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.09.21г. П.
И. В. в качеството си на председател на УС на ЕС на сграда“А“ и сграда“Б“ в
гр.С. на административен адрес ул.“Г.М.К.“ № 26,район В.,местност „Г.Г.“,е
поискала издаване на заповед за изпълнение против В. Й. Г. от с.С. в
качеството на собственица на самостоятелен обект- магазин № 1 в сграда
„А“ на етаж нула,с площ 43.26 кв.м,ведно със склад № 2,придобити по
договор за покупко-продажба от 26.11.2019г.,притежаваща 1.626% ид.ч. от
общите части на сградите.Като основание е посочено Решение на ОС на ЕС
от 03.07.2021г.,според което всички собственици следва да платят
съответните суми до 18.07.21г.Ето защо се претендира лихва за
забава,считано от 19.07.2021г.В обстоятелствената част на заявлението се
посочва,че на същото събрание е приета офертата от строително
дружество,въз основа на която са определени конкретните суми за
2
собствениците съразмерно с идеалните им части.Приложено е уведомление
по чл.46б.от ЗУЕС до кмета на СО-район В., легитимиращо П. В. като
управител на ЕС;,протокол от ОС на 03.07.21г., списък с присъствалите
собственици/74,23 %/ и разпределение на стойността на офертата на фирмата
изпълнител 209 801.44 лв. между собствениците, в който В. Г. фигурира като
собственик на магазин № 1 с дължима сума 3 508.66 лв.Съдът е издал заповед
№ 318 от 13.09.2021г. по чл.410 ГПК за претендираните суми-главница,лихва
и разноски. В зааконовия срок длъжницата е депозирала възражение н в
следния смисъл: не познавала П. В.;сградата нямала акт 16;не била
информирана за ремонти и не било известно такива да са
правени.Заявителят е инициирал исково производство по реда на члр.422
ГПК.Искът е установителен, правният спор касае облигационно субективно
право,ответнтицата живее на територията на Община И., следователно ИРС е
родово и местно компетентен.По делото е установено,че ответницата е
собственица на процесния магазин и притежава визираните идеални части от
общите части-видно от нотариален акт № 175,том Първи,рег.№ 3988,дело №
160/219г. на нотариус рег.№ 064 тя е закупила самостоятелен обект в сграда
№ 1 със степен на завършеност,идентификатор 68134.1935.2019.1.21 по КК на
район В.,С. „груб строеж“,с площ 43.26 кв.м и 3 .419% идеални части от
общите части на сградата,както и склад № 2.Съгласно разрешението за
строеж и удостоверението за степен на завършеност към 15.07.2011г., блок А“
и блок „Б“ са били изпълнени на етап груб строеж.На ОС,порведено на
03.07.2021г. е взето решение да се приеме офертата на „П.А.И.“ ЕООД за
довършителните дейности с цел получаване удостоверение за въвеждане в
експлоатация.По делото са представени протоколи/акт образец 19/за СМР на
двете сгради,приети от УС на ЕС.Независимо,че сградите не са въведени в
експлоатация, налице е етажна собственост,тъй като съществуват
собственици на отделни обекти в сградите в „груб строеж“,които могат да
бъдат обект на прехвърлителни сделки/самата ответница е придобила
магазина чрез покупко-продажба/.Общи части са
земята,дворът,основите,външните стени,вътрешните разделителни
стени,вътрешните носещи стени,стълбища,площадки,покриви,
асансьори,главни линии на инсталации и всичко друго,което по естеството си
или по предназначение служи за общо ползване.Съгласно Определение №
245/16.05.2013г. на ВКС по гр.д€№ 2370/2013г-. на ВКС Първо ГО, разходите
за довършване и въвеждане в експлоатация на изградена в груб строеж сграда
–етажна собственост, представляват „полезни разходи“,които са дължими
съобразно решение на ОС на ЕС по чл.11,т.10 б.“а“ на ЗУЕС.Процесното
решение не е оспорено по реда на чл.40, ал.1 ЗУЕС с конститутивен иск и
подлежи на изпълнение.По изложените съображения първоинстанционният
съд е приел главния иск за основателен и съответно-акцесорният иск за
законната лихва съобразно датата на забавата.Настоящият състав споделя
изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна и
намира,че решението следва да бъде потвърдено като допустимо и
правилно.Въззивничката следва да заплати на въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция
3
в размер на 1155лв. ,платени в брой съгласно приложения договор за правна
помощ.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 122/02.08.2022г. по гр.д.№ 1179/2021г. на
РС-И..
ОСЪЖДА В. Й. Г. с ЕГН ********** от с.С., Община И., да заплати на
Етажна Собственост на Сграда „А“ и Сграда „Б“,находящи се в С.,местност
„Г.Г.“,ул.“Г.М.К.“ № 2б,представлявана от П. И. В. ,сторените разноски във
въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1155 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4