Решение по дело №6508/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260532
Дата: 15 октомври 2021 г. (в сила от 22 ноември 2021 г.)
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20204430106508
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Плевен, 15.10.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на  седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Анета Христова, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №6508/2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1  вр. чл.415, ал.1  вр. чл.124, ал.1 ГПК .

Производството е образувано по искова молба на ***“ ***, рег.№ ***, чрез ***“ С.А. клон ***  с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:*** ***,  представлявано от *** – ***, чрез пълномощник ***Н.А.М., против И.Н.С. с ЕГН **********, адрес: ***, настоящ адрес:***. Посочва се в исковата молба, че  на ***. страните сключили договор за кредит *** за закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от ** месеца, като кредитополучателят се задължил да погасява кредита съгласно погасителен план включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница. Твърди се, че след сключване на договора сумата за закупуване на стоката била преведена, а  за ответника възникнало задължение да погасява заема на ***, всяка по ***. Посочва се, че С. е преустановил плащането по кредита на ***., към която дата  е заплатил 5 броя погасителни вноски. Твърди се, че кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем  на основание чл. 3 от договора поради неплащане на две вноски   т.е. считано от ***., за което на длъжника било изпратено уведомление на ***. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на ищеца съществуват вземания към ответника за следните суми: сумата от ***лв. главница, сумата от ***лв. – мораторна лихва за периода от ***.-***., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС Плевен  до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените съдебно деловодни разноски. При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за сумата от сумата от ***лв. главница, сумата от ***лв. – мораторна лихва за периода от ***.-***., законна лихва върху главницата  от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

С определение № ***на основание чл.47, ал.1 ГПК на ответника е назначен особен представител – адв. Р.Х. ***.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника.  По делото е депозиран отговор от името на ответника с вх.№ ***. с наведени възражения.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът, редовно призован, се  представлява от особения представител адв.Х., който  моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

 Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба  и с оглед приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е и се установява от ч.гр.д.№***. описа на РС-Плевен е образувано на ***. въз основа на заявление на „***“ ***, рег.№ ***, чрез ***“ С.А. клон *** против И.Н.С..

Безспорно е и обстоятелството, че била издадена Заповед № ***. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която И.Н.С. бил осъден да заплати на кредитора  сумата от ***лв. главница, сумата от ***лв. – мораторна лихва за периода от ***.-***., законна лихва върху главницата от ***. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на ***. държавна такса и ***. за юрисконсултско възнаграждение.

Не се спори и  се установява след служебна справка на съда в ***, че „ Б.П.П.Ф.“ С. клон Б.  с ЕИК ***, е клон на чуждестранния търговец „***“ *** с номер на вписване ***, представлявано от Д.Л., както и че представителните органи на клона са лицата *** и Ж.М.С., по отделно. Видно от справката за актуално състояние в представителната власт на лицата е включена възможността да представляват клона пред всички съдебни инстанции, да овластяват свои служители да извършват действия от името на клона вкл. като ищец и ответника, както и да преупълномощава трети лица със своите права.

Безспорно е по делото и се установява от представеното заверено копие на пълномощно на ***от делото, че ***Н. ***  има право да представлява ***“ С.А. клон *** пред съдебни институции, на основание оправомощаването от ***, със срок ***.

Не се спори и се установява от заверено копие на Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***от ***., приложение ***и погасителен план към него, че между ***“ С.А. клон *** и ответника бил сключен договор, по силата на който банката – кредитор предоставила сумата от ***. на С. за закупуване на ******, като заемателят се задължил да върне сумата на 49 броя месечни вноски , всяка в размер на ***. , при ГПР 22,83 % и лихвен процент в размер на 20,73 % или общата дължима сума била определена на сумата от ***. Съгласно уговореното между страните в чл.2 от договора, месечните вноски представляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора. Съгласно чл.3 при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка забавена вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички надбавки ведно с обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Съгласно чл.7 от уговореното между страните, всички съобщения  с изявления на кредитора, отправени към кредитополучателя се считат получени и узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес, съответно на факс или на електронна поща, или съобщени по телефон, предоставени от кредитополучателят.

Безспорно е по делото, че в договора е отбелязан адрес на кредитополучателя в град ***, както и бил посочен определен имейл адрес.

Безспорно е по делото е и се установява от представеното заверено копие на фискален бон от ***., че на процесната дата ответника закупил  движима вещ-***на стойност ***. чрез финансиране от ***.

Не се спори и се установява от представената справка на ***от делото, че ищецът признава факта на извършени плащания от ответника на следните дати: ***, ***., ***., ***. и ***., като всяко плащане е в размер на ***.

Спори се  между странитe дължи ли  ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, на какво правно основание и в какъв размер.

 За установяване на спорни по делото обстоятелства по делото са назначени съдебно графическа експертиза, ***такава.

Видно от заключението на  ***по съдебно графическа експертиза, подписите за  „***“ в Договор за потребителски кредит ***/***. и подписът за „***“ във фактура №***/***., издадена от „***“ ЕАД са положени от И.Н.С., а в стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по Договор за потребителски кредит от ***. няма положен подпис.

Видно от заключението на ***по назначената съдебно счетоводна експертиза,  размерът на предоставения кредит от „***“ С.А. е в размер на ***. за закупуване на стоки – ******. Сумата е усвоена на ***., за което е представена фактура №***. Видно от заключението ответникът е заплатил сумата от ***лв.  от дължимата главница, като непогасената главница  е в размер на ***лв.Задължението за лихви е в размер на ***., като от тях са заплатени ***., а незаплатени е сумата от  ***. Видно от заключението С. не е заплатил шестата си вноска на ***.  ***е установило, че  към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК ответникът не е заплатил сумата от ***лв. главница, сумата от ***. възнаградителна лихва за периода от ***. до ***., лихва за забава в размер на ***лв. за периода ***.-***., лихва за забава в размер на ***лв. за периода ***.-***.

Видно от заключението на ***по назначената компютърно-техническа експертиза,  при изписване на текст от  декларация за предоставяне на лични данни, договор за предоставяне на потребителски кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***/***.   и Приложение ***е използван шрифт „***“ и размер ***.

Съдът кредитира изцяло с доверие заключенията на вещите лица като обективни и безпристрастни, компетентно изготвено, поради съответствието с доказателствения материал по делото вкл. оригиналите на Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***/***., декларация за предоставяне на лични данни на *** и др.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е сезиран   с  искове с правно основание по чл.422, ал.1  вр. чл.415, ал.1  вр. чл.124, ал.1 ГПК на „***“ ***, чрез ***“ С.А. клон *** за установяване на съществуването на вземания към И.Н.С. за сумата от ***лв. главница, сумата от ***лв. – мораторна лихва за периода от ***.-***., законна лихва върху главницата от ***. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена  Заповед № ***. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №***. по описа на РС Плевен.

При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск  за осъждане на ответника да заплати на ищеца процесните суми, като се приеме, че предсрочната изискуемост на вземанията се съобщава на ответника с исковата молба.

От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Плевен като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

По допустимостта на исковете с правно основание чл.422 ГПК.

Съдът приема за неоснователно наведеното възражение от особения представител на ответника, че исковата молба е подадена от лице без представителна власт. По делото е представено пълномощно на л.21, от което е видна представителната власт на   ***“ С.А. клон България и юрисконсултите Н. *** и П.П., осъществявали процесуални действия по делото. Същевременно  от други дела, със страна „***“ С.А.  ***, на съда е известно, че  лицата отговарят на изискванията. С оглед на обстоятелството, че  „***“ С.А.  *** е клон на търговеца, то правилно исковата молба е подадена от „***“ ***, независимо от обстоятелството, че сделката е сключена от  клона на чуждестранното дружество в България. В тази насока е и чл.20 от  Търговския закон.  

По същество исковете са основателни  и доказани.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.

По отношение на  основанието за търсене на процесната сума, то съдът приема, че приложените към исковата молба писмени доказателства удостоверяват съществуването на облигационно отношение между „***“ С.А.и ответника,  по силата на който кредиторът е  предоставил кредит на ответника при определените в договора условия. В конкретният случай по делото са налице безспорни доказателства за основанието на претендираното вземане за главница, както и обстоятелството, че ответникът е в забава.   В тази насока са и заключенията на вещите лица по назначените съдебно счетоводна, графическа и техническа експертизи и  писмените доказателства по делото вкл. заверено копие на договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта ***от ***. и приложение към него; заверено копие на месечно извлечение по кредитна карта; покана за доброволно изпълнение от ***.; заверено копие на фискален бон от „***“ ЕАД.

Съдът приема за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответника за недействителност на договора поради несъответствие с разпоредби от Закона за потребителския кредит, както и  наличие на неравноправни клаузи  по смисъла на Закона за защита на потребителите. Видно от съдържанието на договора, последният  е изготвена на хартиен носител, в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – *** –12pt.  При съобразяване на останалите разпореди от ЗПК, съдът установи, че договорът включва и задължителните реквизити по чл.11, т.1- 27. Той  съдържа срока на споразумението между страните, общият размер на кредита и усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ГПР и общата дължима сума от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. Не е налице липса и на погасителен план към договора.

По отношение на възражението за неспазване на чл.5, ал.2 от ЗПК и липса на доказателства по делото за предоставяне на ответника на екземпляр от европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити по образец предвид липсата на подпис за ответника на депозирания по делото екземпляр от формуляра, то неспазването на изискването за предоставяне на преддоговорна информация на ***а не  дерогира факта на подписване на споразумението между страните и не обуславя извод за нищожност на договора поради противоречие със ЗПК.  От представените по делото  писмени доказателства се установява, че на  ***. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит /представен в оригинал на ***от делото /, за сумата от ***., и общо задължение от ***., платими на 48 вноски, всяка в размер на ***., ГПР 22,82% , ГЛП 20,73 %,  и дата на погасяване *-то то число на всеки три месеца, считано  до ***. вкл.  Договорът е двустранно подписан. Видно от заключението на ***по назначената графическа експертиза, подписите върху договора са положени от И.С., поради което оспорването на автентичността на документа от особения представител се приема от съда за неуспешно. Подписването на договора от лицата, които са го сключили свидетелства за съвпадане на насрещните волеизявления, обективирани в клаузите на договора. По делото не са представени доказателства, които да дават основание да се приеме, че обективираното в договора волеизявление от страните не отговаря на действително уговорените между тях условия за сключване на договор за потребителски кредит.

 Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че длъжника има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На длъжника , в качеството на физическо лице е предоставена финансова услуга – разрешен и усвоен кредит. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.

В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока по-горе доказателствена съвкупност, съдът приема, че процесният договор не е сключен при общи условия, а при индивидуално уговорени параметри, поради което не е налице  нарушение на добрите нрави като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Съдът приема, че с договора не е накърнено договорното равноправие между страните и клаузите в него не не са в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето. Ето защо съдът приема, че договора не е нищожен на това основание и поражда своето действие.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че е налице доказано от ищеца при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно отношение между страните, на основание  процесния договор за потребителски кредит.

По отношение на възражението  на особения представител относно липсата на доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, то съдът  констатира, че действително по делото липсват доказателства относно надлежно уведомяване на ответника длъжник за настъпилата предсрочна изискуемост на  вземанията на банката срещу него. Същевременно крайният срок на договора  е ***. т.е. към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл, поради което като обстоятелство настъпило в хода на процеса следва да бъде съобразено от състава.  Съгласно Тълкувателно решение ***. на ВКС съществуването на вземането не може да бъде отречено, както и обстоятелството, че е  налице неизпълнение на задълженията по отношение на падежиралите вноски.  Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуема главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение.  Ето защо искът по чл.422 ГПК за вземането по договора за кредит при претендирана от ищеца предсрочна изискуемост следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж т.е. всички падежирали вноски по договора към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.410 ГПК.  Ето  защо съдът приема, че исковете с правно основание чл.422 ГПК за сумата от ***лв. главница, мораторна лихва за периода от ***. до ***. в размер на ***лв., предвид диспозитивното начало в процес, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението – ***. до окончателното изплащане, които суми съвпадат изцяло с тези в издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в исковото и заповедното производство, а именно сумата от * лв. платена държавна такса в исковото производство, *лв. за юрисконсултско възнаграждение и сумата от * лв. за особен представител, както и деловодни разноски в заповедното производство в размер на ***. платена държавна такса и сумата от ***. юрисконсултско възнаграждение или общо сумата  от  ***. за двете производства.  Следва ответникът да заплати и направените разноски от бюджета на РС-Плевен за възнаграждения на вещите лица по назначените експертизи общо в размер на 3***. По отношение на разноските, направени в заповедното производство, същите съставляват акцесорно вземане,  което  е пряко обвързано  от изхода на настоящето производство.  Разноските нямат характер на самостоятелно съдебно предявено притезание, а представляват правна последица. Въпреки обстоятелството, че не се включват в спорното право по делото, съдът в мотивите си дължи произнасяне в тази част с оглед направеното искане от страна на ищеца. Ето защо и предвид факта, че установителните искове са  явно основателни и доказани, то отговорността за разноските и в заповедното производства следва да остане върху длъжника – ответник по настоящето производство. В този смисъл са Определение ***. на ВКС  по ***.; Определение ***. на ***.; ***. на ВКС по т.д.№14882011г., Тълкувателно решение № *от ***. по тълк.дело

          Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА  УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на ***“ ***, рег.№ ***, чрез ***“ С.А. клон ***  с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:*** ***,  представлявано от *** – ***, съществуват вземания против И.Н.С. с ЕГН **********, адрес: ***, настоящ адрес:*** за сумата от ***лв. главница, сумата от ***лв. – мораторна лихва за периода от ***.-***., законна лихва върху главницата от ***. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№***. по описа на РС Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 И.Н.С. с ЕГН **********, адрес: ***, настоящ адрес:***  да заплати на  ***“ ***, рег.№ ***, чрез ***“ С.А. клон България  с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:*** ***,  представлявано от *** – ***, сумата от ***. – общо направени деловодни разноски в производството по ч.гр.д.№ ***.  по описа на РС Плевен и по гр.д.№***.по описа на РС Плевен .

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 И.Н.С. с ЕГН **********, адрес: ***, настоящ адрес:***  да заплати по сметка на РС-Плевен сумата от 3***. деловодни разноски за възнаграждения на вещите лице по назначените съдебно техническа, графическа и счетоводна експертизи.

Решението  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.

Препис от решението да се връчи на страните по делото (а ответника чрез особения представител).

           

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: