№ 20583
гр. София, 16.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110112382 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от М. М. М., с ЕГН **********
срещу ЕВ. Х. АЛБ., с ЕГН **********, с която се предявява иск за осъждане на ответника да
опразни предоставения му по силата на договор за наем апартамент №7, находящ се в
гр.София, ул.“Г.С.Р“ №163, ет.2. Сочи се, че М. М. М. е вещен ползвател на процесния
апартамент по силата на запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване с НА от
21.04.1994г., ЕВ. Х. АЛБ. е собственик на апартамента, считано от 24.11.2000г. Посочва, че
за да може голия собственик да ползва имота, между М. М. М. и ЕВ. Х. АЛБ. бил сключен
неформален договор за наем, като втория заплащал месечната наемна цена в периода от
м.01.2015г. до м.06.2020г., когато преустановил плащането. Посочва, че през м.януари
2022г. е изпратена покана до ответника, с която е уведомен за прекратяване на договора за
наем, като била получена лично от ЕВ. Х. АЛБ. на 25.01.2022г. Въпреки прекратяването на
договора, към датата на подаване на исковата молба - 09.03.2022 г., помещението не е
опразнено от ЕВ. Х. АЛБ.. Претендират се разноски.
Представени са писмени документи по опис, чието прилагане като доказателства е
поискано. Поискано е и събиране на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел
при режим на довеждане, за установяване сключването на неформален наемен договор.
По делото от ЕВ. Х. АЛБ. е постъпил отговор, с който предявения иск се оспорва.
Посочва се, че ответникът е собственик на посочения в исковата молба недвижим имот от
24.11.2000г. на основание нотариален акт №183, том V, дело №8888/2000г., като видно от
съдържанието на този нотариален акт, в него не съществува клауза относно право на
ползване в полза на ищеца. Заявяват, че още преди датата на придобиване на собствеността
върху имота от ответника, жилището е било реално разделено на две самостоятелни части,
които са се ползвали като две самостоятелни жилища. Ищецът, който е негов първи
братовчед, бил ползвал североизточната обособена част от жилището, състояща се съгласно
одобрения архитектурен проект на сградата от антре, баня с тоалетна, кухня, слугинско
1
помещение, балкон, антре, столова и килер, а ЕВ. Х. АЛБ. ползвал югозападната обособена
част, състояща се съгласно одобрения архитектурен проект на сградата от гардеробно антре,
антре, баня, две спални, салон и хол, като това фактическо състояние продължило и след
продажбата на имота. Сочи се, че ищецът не е титуляр на вещно право на ползване, поради
това, че не е спазена формата за действителност на учредяването, предвидена в член 55 от
ЗС.
В случай, че бъде прието, че в полза на ищеца има действително и валидно учредено
вещно право на ползване, ответникът претендира това право да се е погасило по давност по
отношение на югозападната част от жилището, на основание член 59, алинея 3,
предложение 2 от ЗС - поради неупражняването му от ищеца от 24.11.2000г. до настоящия
момент, която давност е изтекла най-късно на 25.11.2020г.
На следващо място се твърди наличие на основанията за прекратяване на правото на
ползване на М. М. М., предвидени в член 61 от ЗС.
Сочи се, че мжду страните по делото никога не е съществувало наемно
правоотношение, тъй като ЕВ. Х. АЛБ. е владял и ползвал югозападната част от жилището
като собственик, не като наемател, а за останалата част е търпял обитаването от ищеца и
семейството му по лични причини.
В тази връзка оспорват представените с исковата молба разписки и квитанции за
„платен“ наем по отношение на достоверността на техните дати. Сочат, че документите са
съставени и подписани от ищеца с оглед нуждите на процеса и нямат достоверни дати.
Освен това при истинските наемни отношения и въобще във всяко друго реално
правоотношение, когато се издава документ, който следва да удостовери извършването на
дадено плащане, този документ се държи от лицето, извършило плащането, което има
интерес да докаже своята изправност и изпълнението на задължението си за плащане, а не
от лицето, получило плащането.
Представени са писмени документи по опис, чието прилагане като доказателства е
поискано. Поискано е и събиране на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели
при режим на довеждане, които да установят ползване на югозападната част на жилището от
ответника, като собственик.
Съдът намира, че предявеният иск има правната си квалификация в разпоредбата чл.
233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и чл.310, ал.1, т.2 ГПК.
При очертания с исковата молба предмет на спора, в тежест на ищеца е да докаже, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за наем, че е настъпил
фактическият състав, пораждащ прекратяването на договора и, че имота е все още във
владение на ответника. С оглед възраженията на ответника, ищецът следва да установи, че е
вещен ползвател на имота, както и че е упражнявал правото на ползване без да е на лице
прекъсване в това ползване за повече от 5 последователни години.
Ответникът следва да докаже възраженията си, включително и възражение по чл.61
ЗС за наличие на служене с вещта по начин, който я застрашава или поврежда, че нарушава
2
съществените си задължения или е променил вещта. Ако ищецът установи обстоятелствата в
негова доказателствена тежест, то ответникът следва да докаже, че е изпълнил
задължението си да освободи имота.
Приложените към исковата молба и отговора документи са допустими като
доказателствени средства и относими към така очертания предмет на доказване, поради
което същите следва да бъдат допуснати като доказателства по делото. Не следва да се
открива нарочно производство по чл.193 ГПК по отношение на оспорените квитанции и
разписки, доколкото представляват изходящи от ищеца частни документи, в негова полза,
без материална доказателствена сила и без достоверна дата.
Следва да се допусне събиране на гласни доказателства чрез показанията на по един
свидетел, поискан от всяка от страните.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАПЪТСТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА!
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора документи под опис.
ДА СЕ ИЗДАДЕ поисканото от ответника съдебно удостоверение.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпита на по един свидетел, при
режим на довеждане, поискан от всяка от страните, за посочените по-горе обстоятелства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2022г. от
15.30ч., за когато да се призоват страните, заедно с препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3