Срещу подсъдимата С.П.С.,
родена на ***г. в
гр. Б., живуща ***, българка, с българско гражданство, с
висше образование, работи, неосъждана, ЕГН: **********
са повдигнати обвинения за това, че
І. За периода
м.10.2013г. - до м.10.2015г., в гр.Плевен, в качеството си на собственик на ЕТ с фирма "С.П. *** с ЕИК:
**** със седалище и адрес на управление гр.П., ул.***, №**, вх.**, ет.**, ап.**, лично и посредством фактическите действия на Л.М. В., ЕГН **********, при условията на продължавано престъпление,
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по чл.86 от ЗДДС в
особено големи размери 65 481.00лв. за ЕТ "С.П.-*** с ЕИК: ****,
представляващи дължим данък за внасяне по Закона за данък добавена стойност,
като при водене на счетоводството и представяне на информация пред органите по
приходите при ТД на НАП В.Търново - офис Плевен, ползвала документи с невярно
съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките по чл.124, ал.1, т. 1 от ЗДДС и чл.113,
ал.1, т. 3 от ППЗДДС на ЕТ "С.П.-*** с ЕИК: **** в които отразила фактури
по получени доставки (покупки) с право на пълен данъчен кредит, които не са
реално извършени, месечни справки-декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1
от ППЗДДС и потвърдила неистина - право
на приспадане на неследващ се данъчен кредит в подавани месечни
справки-декларации по силата на закон и правилник за приложението му (чл. 125,
ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1
от ППЗДДС), начислен по фактури,
издадени от доставчиците: „****“ ЕООД с ЕИК: ****; „****“ ЕООД ЕИК: ****; „***“ ЕООД ЕИК: ****; „****“ ЕООД ЕИК: ****и „***“ ЕООД ЕИК: ***, както следва:
- в справка-декларация за ДДС вх.№*****/14.11.2013г., подадена по електронен път, пред ТД на
НАП - Офис Плевен за данъчен период 01.10 - 31.10.2013г., потвърдила неистина в
раздел "Б" от декларацията
относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 13382,74лв., а действително установения е 7239,64лв., и променила резултата за периода като в раздел "В" декларирала
ДДС за внасяне в размер на 0.55лв., а действително установения ДДС за внасяне е в размер 6 143.10лв., като приспаднала неследващ се данъчен кредит
в размер на 6 143.10лв., и
приложените към нея отчетни регистри - дневник за покупките в който е отразила
документ с невярно съдържание - фактура № 1001/18.10.13г., с ДО 30715.50лв.,
и ДДС - 6143.10лв., в която декларирала, че е получила доставка с
право на пълен данъчен кредит с посочен доставчик „****“ ЕООД с ЕИК: ****, без
да са налице основанията за това, предвидени в чл.68, ал.1 от ЗДДС, както и използвала документи с невярно съдържание - дневник за
покупките на ЕТ "С.П.-*** за месец октомври 2013г., и посочената фактура №
1001/18.10.13г., в която декларирала, че е извършила покупка на „материали по
опис" без да е налице доставка по смисъла на чл.6 /доставка на стока/ и чл.9 /доставка на услуга/ от ЗДДС, с което
приспаднала неследващ се данъчен кредит (упражнила право на приспадане на данъчен
кредит, който не и се следва) за месец октомври 2013г., в размер на 6
143.10лв., начислен по доставка от „****“ ЕООД с ЕИК: ****, която реално не е
извършена;
- в справка-декларация за ДДС вх.№*****/14.04.2014г.,
подадена по електронен път, пред ТД на
НАП - Офис Плевен за данъчен период 01. - 31.03.2014г., потвърдила неистина в
раздел "Б" от декларацията относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 7404,63лв.,
а действително установения е
3604,63лв., и е променила резултата за периода като в раздел "В" е
декларирала ДДС за внасяне в размер на 125.98лв., а действително дължимия ДДС
за внасяне е в размер 3.800.00лв., като е приспаднала неследващ се данъчен
кредит в размер на 3.800.00лв., и приложените към нея отчетни регистри - дневник за покупките в който е
отразила документ с невярно съдържание -
фактура № 581/25.03.14г., с ДО 9300.00лв., и ДДС - 1860.00лв., фактура №
582/26.03.14г., с ДО 9700.00лв., и ДДС - 1940.00лв., в които декларирала, че е
получила доставки с право на пълен данъчен кредит с посочен доставчик „****"
ЕООД с ЕИК: ****, без да са налице основанията за това, предвидени в чл.68,
ал.1 от ЗДДС, както и използвала
документи с невярно съдържание - дневник за покупките на ЕТ "'С.П.-***
за месец март 2014г., и
посочените фактури №581/25.03.14г.,
№ 582/26.03.14г., в които декларирала, че е извършила покупка на услуги „СМР по договор" без да е налице
доставка по смисъла на чл.6 /доставка на стока/ от ЗДДС с което приспаднала
неследващ се данъчен кредит (упражнила право на приспадане на данъчен кредит,
който не и се следва) за месец март
2014г., в размер на 3.800.00лв., начислен по доставки от ****" ЕООД с ЕИК: ****, които
реално не са извършени;
- в справка-декларация
за ДДС вх.№****/16.03.2015г., подадена по електронен път, пред ТД на НАП
- Офис Плевен за данъчен период 01.02.
- 28.02.2015г., потвърдила неистина в раздел "Б" от
декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките
с право на приспадане на пълен данъчен кредит в размер на 24532,15лв., а
действително установения е 24617,42лв., и е променила резултата за периода като
в раздел "В" е декларирала ДДС за внасяне в размер на 85.27лв., а
действително установения ДДС за внасяне е в размер 24.532.15лв., като е
приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 24.532.15лв., и приложените
към нея отчетни регистри - дневник за
покупките в който е отразила документ
с невярно съдържание - фактура № *****/02.02.15г., с ДО 9779,3лв., и ДДС
- 1955,86лв., фактура № *****/05.02.15г., с ДО 8946.77лв., и ДДС - 1789.35лв,
фактура № *****/09.02.15г., с ДО 11016.52лв, и ДДС - 2203.3лв, фактура № *****/11.02.15г,
с ДО 97 09.53лв, и ДДС - 1941.91лв, фактура № *****/13.02.15г, с ДО 8072.66лв,
и ДДС - 16 14.53лв, фактура № *****/17.02.15г, с ДО 3959.34лв, и ДДС -
791.87лв, фактура № *****9.02.15г, с ДО 6880.85лв, и ДДС - 1376.17лв, в които
декларирала, че е получила доставки с право на пълен данъчен кредит с посочен
доставчик „***" ЕООД с ЕИК: ****, фактура № 487/05.02.15г, с ДО 8934.33лв,
и ДДС - 1786.87лв, фактура № 488/09.02.15г, с ДО 7736.19лв, и ДДС - 1547.24лв,
фактура № 489/13.02.15г, с ДО 11375.98 лв, и ДДС - 22 75.2лв, фактура №
490/17.02.15г, с ДО 8229.57лв, и ДДС - 1645.91лв, фактура № 491/19.02. 15г, с
ДО 9344.31лв, и ДДС - 1868.86лв, фактура № 492/23.02.15г, с ДО 11319.47лв, и
ДДС - 2263.89лв, фактура № 493/25.02.15г, с ДО 7355.97лв, и ДДС — 1471.19лв, в
които декларирала, че е получила доставки с право на приспадане на пълен
данъчен кредит с посочен доставчик „***“ ЕООД ЕИК: ****, без да са налице
основанията за това, предвидени в чл.68, ал. 1 от ЗДДС, както и използвала документи с невярно съдържание -
дневник за покупките на ЕТ "С.П.-*** за месец февруари 2015г, и посочените фактури № ***/02.02.15г, ***/05.02.15г, ***/09.02.15г, ***/11.02.15г,
***/13.02.15г, ***/17.02.15г, **********/19.02.15г, в които декларирала, че е
извършила покупка на „услуги" без
да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, с което приспаднала неследващ
се данъчен кредит за месец февруари 2015г„
в размер на 11672.99лв, начислен по доставки от „***М ЕООД с ЕИК: ****, № 487/05.02.15г, 488/09.02.15г,
489/13.02. 15г, 490/17.02.15г, 491/19.02.15г, 492/23.02.15г, 493/25.02.15г, в
които декларирала, че е извършила покупка на „ материали" без да е налице доставка по смисъла на чл.6
/доставка на стока/ и чл.9 /доставка на услуга/ от ЗДДС, с което приспаднала
неследващ се данъчен кредит за февруари
2015г, в размер на 12859.16лв, начислен по доставки от „***“ ЕООД ЕИК: ****, които реално не
са извършени;
- в справка-декларация
за ДДС вх.№****/14.08.2015г, подадена по електронен път, пред ТД на НАП
- Офис Плевен за данъчен период 01.
07.- 31.07.2015г, потвърдила неистина в раздел "Б" от
декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките
с право на пълен данъчен кредит в размер на 39083,33лв., а действително
установения е 18080,88лв, и е променила резултата за периода като в раздел
"В" е декларирала ДДС за внасяне в размер на 786.30лв, а действително
дължимия ДДС за внасяне е в размер 21002.45лв, като е приспаднала неследващ се
данъчен кредит в размер на 21002.45лв, и приложените към нея отчетни регистри -
дневник за покупките в който е отразила документ с невярно съдържание - фактура
№ ****/08.07.15г, с ДО 10214,34лв, и ДДС - 2042,87 лв, фактура № ***/13.07.15г,
с ДО 11345,78лв, и ДДС - 2269,16лв, фактура № ***/15.07.15г, с ДО 9978,14лв, и
ДДС - 1995,63лв, фактура № ***/17.07.15г, с ДО 10932,65лв, и ДДС-2186,53лв,
фактура № ***/20.07.15г, с ДО 8535,68лв, и ДДС- 1707,14лв, фактура№ ***/23.07.15г,
с ДО 10452,61лв, и ДДС - 2090,52лв, фактура № ***/27.07.15г, с ДО 9731,33лв, и
ДДС - 1946,27лв, фактура № *****/21.07.15г, с ДО 11643,52лв, и ДДС - 2328,7лв,
фактура № ***/28.07.15г, с ДО 11356,79лв, и ДДС - 2271,36лв, фактура №****/30.07.15г,
с ДО 10821,34 лв, и ДДС -2164,27лв, в които декларирала, че е получила доставки
с право на пълен данъчен кредит с посочен доставчик „****" ЕООД с ЕИК: ****,
без да са налице основанията за това, предвидени в чл.68, ал.1 от ЗДДС, както и
използвала документи с невярно съдържание -дневник за покупките на ЕТ "С.П.-***
за месец юли 2015г, и посочените фактури № ***/08.07.15г, ***/13.07.15г, ***/15.07.15г,
***/17.07.15г, ***/20.07.15г, ***/23.07.15г, ***/27.07.15г, ***/21.07.15г, ***/28.07.15г,
***/30.07.15г, в които декларирала, че е извършила покупка на услуги
„материали" без да е налице доставка по смисъла на чл.6 /доставка на
стока/ и чл.9 /доставка на услуга/ от ЗДДС, с което приспаднала неследващ се
данъчен кредит (упражнила право на приспадане на данъчен кредит, който не и се
следва) за месец юли 2015г„ в размер на 21002.45лв, начислен по доставки от „***" ЕООД с ЕИК: ***, които реално не са
извършени;
- в справка-декларация за ДДС вх.№ ****/16.11.2015г, подадена по
електронен път, пред ТД на НАП - Офис Плевен за данъчен период 01. -
31.10.2015г, потвърдила неистина в раздел "Б" от декларацията относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 41049,4лв, а действително дължимия е 31046,10лв, и е
променила резултата за периода като в раздел "В" е декларирала ДДС за
внасяне в размер на 28.84лв, а действително установения ДДС за внасяне е в
размер 10003.30лв, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на
10003.30лв, и приложените към нея отчетни регистри - дневник за покупките в
който е отразила документ с невярно съдържание - фактура № ***/05.10.15г, с ДО
10632,4лв, и ДДС - 2126,48лв, фактура № ***/09.10.15г„ с ДО 11328,35лв, и ДДС -
2265,67лв, фактура № **** 37/13.10.15г, с ДО 8635,41 лв, и ДДС - 1727,08лв,
фактура № ****/19.10.15г, с ДО 93 15,18лв, и ДДС - 1863,04лв, фактура № 1 ****/21.10.15г,
с ДО 10105,1 Злв, и ДДС -2021,03лв, в която декларирала, че е получила доставки
с право на пълен данъчен кредит с посочен доставчик „***“ ЕООД ЕИК: ***, без да
са налице основанията за това, предвидени в чл.68, ал.1 от ЗДДС, както и
използвала документи с невярно съдържание - дневник за покупките на ЕТ "С.П.-***
за месец октомври 2015г„ и посочените фактури № ****/05.10.15г, ***/09.10.15г, ***
37/13.10.15г„ ***/19.10.15г, ***/21.10.15г., в които декларирала, че е
извършила покупка на „услуги" без да е налице доставка по смисъла на чл.9
/доставка на услуга/ от ЗДДС, с което приспаднала неследващ се данъчен кредит
(упражнила право на приспадане на данъчен кредит, който не и се следва) за
месец октомври 2015г„ в размер на 10003.30лв, начислен по доставки от „***“ ЕООД ЕИК: 200293 726, които
реално не са извършени - престъпление по
чл.255, ал. 3 в вр. с ал. 1, т. 2, предл. първо, т. 6, предл. второ и т.7 във
вр. с чл.26, ал.(1) от НК.
II. За периода 28.04.2014г. – 24.04.2015г,
в гр.Плевен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
собственик и управител на ЕТ "С.П. ***86 със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***, №**,
вх.**, ет.**, ап.**, посредством фактическите действия на Л.М. В.ЕГН **********, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер 6 722,03лв. съставляващи данък върху
доходите като едноличен търговец по ЗДДФЛ, като при водене на счетоводството и представяне на информация пред
органите по приходите ТД на НАП В.Търново - Офис Плевен, ползвала документи с
невярно съдържание - ОПР /отчет
за приходи и разходи/ по чл.26, ал.1 от ЗСч., обн.в ДВ, бр.98/2001г., в сила от
01.01.2002г., до 31.12.2015г., отм. в ДВ бр. 95/2015г., на ЕТ "С.П. *** с
ЕИК: **** в които отразила
разходи по доставки с право на пълен данъчен кредит, които не са реално
извършени и потвърдила неистина - размера на годишния си облагаем доход
/данъчна печалба/ по чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013г., и 2014г., в изискуеми по
закон ГДД (по чл.50, ал.1, т.1
от ЗДДФЛ, както следва:
на
28.04.2014г., подала по
електронен път, пред ТД на НАП - Офис Плевен, ГДД по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ с вх. № **** за придобити доходи
за периода 01.01. - 31.12.2013г., в
която потвърдила неистина относно размера на облагаемият доход от стопанска
дейност, като в Приложение №2 декларирала облагаем доход в размер на 29
103.77лв., вместо реално получения облагаем доход в размер на 59 819.27лв., и с
това избегнала плащане на дължим данък в размер на 4 607,33лв на основание чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.
-
на 24.04.2015г.,
подала по електронен път, пред ТД на НАП - Офис Плевен, ГДД по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ с вх.
№ **** за придобити доходи за периода 01.01.
- 31.12.2014г., в която потвърдила неистина относно размера на
облагаемият доход от стопанска дейност, като в Приложение №2 декларирала
облагаем доход в размер на 7 569.00лв., вместо реално получения облагаем доход
в размер на 26 569.00лв., и с това избегнала плащане на дължим данък в размер на
2 114,70лв. на основание чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ
-Престъпление по чл.255, ал.1,
т.2, предл.първо, т.6, предл.второ във вр.с чл.26 ал. 1 от НК.
III. За
периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г., в
гр.Плевен, в качеството си на собственик и управител на ЕТ с фирма "С.П. ***86 със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.***, № ***, вх.***, ет.**, ап.7, посредством фактическите
действия на Л.М. В.ЕГН **********,
укрила задължителни осигурителни вноски за ДОО (държавно обществено осигуряване - чл.6, ал.9 (предишна ал.8)
от КСО): 3 38 2,00лв., и за ЗО (здравно осигуряване - чл.40, ал.1,
т.2 КСО, изм. ДВ бр. 94/2012г., в сила от 01.01.2013г.): 1 520,00лв., с общ размер - 4 902.00лв./четири хиляди деветстотин и два лв.-големи размери/, като потвърдила неистина - в подадена на 24.04.2015г., по електронен път, пред
ТД на НАП - Офис Плевен, ГДД по
чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ с вх.
№ *****, относно размера на облагаемият доход от стопанска дейност, като в
Приложение №2 декларирала облагаем доход в размер на 7 569.00лв. /седем хиляди
петстотин шейсет и девет лв./, вместо реално получения облагаем доход в размер
на 26 569.00лв. /двадесет и шест хиляди петстотин шейсет и девет лв./, като в
резултат на увеличения облагаем доход за 2014г.,съответно са се увеличили и
задълженията за ДОО и ЗО до посочените по-горе размери на ЕТ "С.П.-*** с
ЕИК: ****, които е била длъжна
да декларира в подадената от нея Декларация обр. 6 с вх.№ ****/ 27.04.2015г., и
при водене на счетоводството и представяне на информация пред органите по
приходите ТД на НАП В.Търново - Офис Плевен ползвала документ с невярно съдържание -Декларация с вх. № ****/ 27.04.2015г., по чл.6, ал.8 от КСО /Кодекса за социално осигуряване/
на ЕТ "****“ гр.Плевен с ЕИК: *** в
който е отразила разходи по доставки с право на пълен данъчен кредит, които не
са реално извършени- престъпление по
чл.255б, ал. 1, т.3 предл.първо, т. 4, предл.второ от НК.
В хода на съдебното производство
процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен поддържа становище, че
обвиненията са доказани както от обективна, така и от субективна страна, поради
което подсъдимата следва да бъде призната за виновна, като й бъдат наложени
наказания към средата на предвиденото за съответното престъпно деяние.
Защитника- адв. М. А. депозира
искане пред съда производстото да протече по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Ангажира становище, че при определяне вида и размера на наказанието съдът
следва да съобрази установяването на множество смекчаващи вината обстоятелства.
Моли да не бъде налагано наказание конфискация, тъй като не е установено
налично имущество.
Подсъдимата признава вината си, моли съда
производстото да протече по реда на глава ХХVІІ от НПК, като признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява силно
съжаление за случилото се.
Съдът, като прецени събраните в хода
на досъдебното производство и съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред
първоинстанционния съд е протече по реда на глава ХХVІІ от НПК, като
подсъдимата изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт, заявява че не желае да се събират други доказателства, като
прави самопризнания по реда на чл. 371 т.2 от НПК.
Към 22.11.1991г. С.П.С. била вписана в
Регистъра на едноличните търговци като търговец с фирма / фирмено наименование/
ЕТ „****“. В Търговския регистър на Агенция по вписвания била пререгистрирана с
ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул. „****“ № ***, вх.А,
ап. 7, с предмет на дейност: проектиране, извършване монтаж на парни и
водогрейни котли, отоплителни инсталации, машини и съоръжения, транспортни
услуги, вътрешна и външна търговска дейност, производство на стоки за
потребление, покупка на стоки или други вещи с цел да ги преработи в
първоначален, преработен или обработен вид, покупка на ценни книги с цел
продажба, комисионна, спедиционна, складова, лизингова дейност на търговско
представителство без процесуално посредничество, валутни сделки, импресарска,
сделки с интелектуална собственост, производство на филми, видео и звукозаписи,
издателска или печатарска дейност, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими
имоти с цел продажба. В последствие търговеца бил регистриран по ЗДДС. В
счетоводните записвания на търговската си дейност С. прилагала двустранно счетоводно записване. Като
регистрирано по ЗДДС лице, търговеца, чрез своя процесуален представител или
упълномощено от него лице следвало да води и подава ежемесечно в ТД на
НАП-В.Търново, офис гр.Плевен, следните документи: справка-декларация по образец съгласно ППЗДДС,
със срок на подаване 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който
се отнася. отчетни регистри – „дневник
за покупки“, в който следвало да отразява издадените данъчни фактури по доставки,
по които ЕТ „****“ е получател; „дневник за продажби“, в който следвало да
отразява издадените данъчни документи по доставки, както и начисленият данък,
без да е издаден данъчен документ (брак, липси, услуги и др.), когато ЕТ „С.П.-*****“
е изпълните. След вписването й като ЕТ „С.П.-****“, С.С. започнала да развива
търговска дейност в страната, като основно с дейността на фирмата се занимавала
тя лично, като използвала и услугите на счетоводител – св.Л.М. В.. Св.В.всеки
месец подавала и попълнените СД по ЗДДС заедно с дневниците за покупки и
дневниците за продажби за съответните данъчни периоди с квалифициран електронен
подпис (КЕП) въз основа на първичните счетоводни документи, които й били
предоставяни от подсъдимата. Във връзка с извършваната от нея счетоводна
дейност и представителната власт пред данъчните органи, В.използвала КЕП с
титуляр С.П.С..
През периода месец октомври 2013г. до месец
октомври 2015г. С. се снабдила с фактури с издатели „****“ ЕООД, „***“ ЕООД, „****“
ЕООД, „****“ ЕООД и „***“ ЕООД , в които били отразени сделки, по които ЕТ „***“ е имала извършени доставки на стоки
от горепосочените дружества. Тези фактури били отчетени във вторичните
счетоводни записвания и съответно намерили отражение в дневниците за
покупко-продажби и месечните справки декларации по ЗДДС. Действията по
снабдяване с първичните счетоводни документи, за които подсъдимата знаела,че не
отразяват реална сделка, били осъществявани лично от нея, както и последващото
им предаване за осчетоводяване. Без да подозира, че фактурите са с невярно
съдържание, В.ги отнасяла като счетоводни записвания и ги отразявала в дневника
за покупки и в раздел „Б“ на СД по ЗДДС за съответния период. Декларациите
заедно с дневниците за покупки и дневниците за продажби, В.подавала в ТД на
НАП-Велико Търново, офис гр.Плевен по електронен път с квалифициран електронен
подпис с титуляр – С.П.С.. Така през периода от месец октомври 2013г. – месец
октомври 2015г. в счетоводството на търговеца представляван от подсъдимата ,
били отнесени следните първични счетоводни документи, които не отразявали
реални сделки : през месец октомври 2013г. фактура № 1001/18.10.2013г. за
доставка на стоки на стойност 30715 лева и 6143,10 лв ДДС - с доставчик „ ****“
ЕООД, ЕИК: ****, През месец март 2014г. фактури № 581/25.03.2014г. и №
582/26.03.2014г. за неизвършена доставка на стоки на стойност 19000 лева и 3800
лв ДДС - с доставчик „ СТРОЙ КОНСУЛТ 2022-А“ ЕООД, ЕИК: ****, През месец
февруари 2015г. фактури с номера ***/02.02.15г.,№ ***/05.02.15г., № ***/09.02.15г., №***/11.02.15г,№**/13.02.15г, № ***/17.02.15г, № ***/19.02.15г. за неизвършена доставка
на стоки на стойност 58364,97 лева и 11672,9 лв ДДС - с доставчик „ЕМ-ДЖИ" ЕООД, ЕИК: *********, през месец юли 2015г.
фактури с номера № ***/08.07.15г, № ***/13.07.15г, № 1110 ***/15.07.15г, № ***/17.07.15г, № ***/20.07.15г, № ***/23.07.15г, № ***/27.07.15г, № *** 15/21.07.15г, № ***/28.07.15г, № 11 ***/30.07.15г. за неизвършена доставка
на стоки на стойност 105012,18лева и 21002,4 лв ДДС - с доставчик „ЕМ-ДЖИ" ЕООД, ЕИК: *********, През месец октомври 2015г. фактури с номера № ***/05.10.15г, № ***/09.10.15г„ № **/13.10.15г, № ***/19.10.15г, № ***/21.10.15г за неизвършена доставка на стоки на
стойност 50016,47лева
и 10003,30 лв ДДС - с доставчик „***“ ЕООД ЕИК: ****. При извършената проверка в НАП е
установено, че „****“ ЕООД е включило в дневника на продажбите фактура №
1001/18.10.2013г. с предмет на доставката „Приходи“ с ДО 30715,50лв и ДДС –
6143,10лв. с получател ЕТ „ С.П.-***. Изискани са документи, които не са
представени от проверяваното лице. При извършената насрещна проверка на „****“
ЕООД не са представени доказателства от прекия доставчик за реалността на
доставките относно произхода на материалите, обект на продажбата, както и
доказателства, свързани с придобиването им от предходните доставчици, наличието
на материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките.
При извършената проверка от органите на относно
сделките със „Строй Консулт 2022-А“ ЕООД, се установило, че този търговец не е
отразил в дневниците си за продажба доставки към ревизираното лице. При
извършената проверка на издадените от „****“ ЕООД фактури е установено, че
ползваните от С. фактури са издавани на
друг клиент през месец февруари 2014г. При извършена насрещна проверка на „*****“ ЕООД не са представени
доказателства от прекия доставчик за реалността на доставките, липсва кадрова и
материална обезпеченост, обект, от който да упражнява дейността си, не е открит
на адреса за кореспонденция, няма назначени лица. Относно фактурите издадени от
„Тони Петров 2008“ при назначената насрещна проверка на доставчика не е открит
представляващия или упълномощено лице за контакт. Според данните от
информационния масив на НАП, доставчиците на „***“ ЕООД са дерегистрирани по
ЗДДС по инициатива на данъчния орган. Управителят на проверяваното дружество –
Г. М.Г. е собственик и представляващ на десетки дружества, дерегистрирани по
ЗДДС и прехвърлени на същия с множество задължения.
В счетоводството на търговеца,
представляван от подсъдимата, инкриминираните фактурите са осчетоводени
първоначално като разходи за външни услуги. Ревизията не е установила плащания
по тях. В последствие, за целите на годишното счетоводно приключване, с
разходите за външни услуги по фактури, издадени от „***“ ЕООД в размер на
50016,47лева е
извършено увеличение на финансовия резултат за 2015г. на основание чл. 26 от ЗКПО, като разходи, несвързани с дейността и разходи, които не са документално
обосновани.
Подсъдимата, в качеството на физическо
лице, извършващо стопанска дейност като едноличен търговец следвало да
декларира в Приложение №2 на ГДД по 50 от ЗДДФЛ“Доходи от стопанска дейност
като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл.26 от ЗДДФЛ.
През месец април 2014 г. във връзка със
счетоводното приключване на годишния отчетен период, считано от 01.01.2013г.-31.12.2013г., С. предоставила на Л.В.счетоводни
данни за извършваната търговска дейност през 2013 г. Без да подозира, че подсъдимата
е включила в разходите на ЕТ „****“ разходи за доставени и вложени материали и
получени услуги по фактури, за които доставчиците не са потвърдили реалността
на декларираните сделки по издадените фактури, В.попълнила ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и я предала на подсъдимата. Декларацията била подадена по електронен път
с вх. № ****. В последната били декларирана данъчна основа за облагане с данък
в размер на 29103,77 лева, вместо 59819,27 лева. В резултат на това било
избегнато установяване и плащане на данъчно задължение по ЗДДФЛ в размер на
4607,33 лв.
През месец април 2015 г. във връзка със счетоводното приключване на
годишния отчетен период, считано от 01.01.2014г.-31.12.2014г., С. отново предоставила на счетоводителя
- Л.В.счетоводни данни за извършваната търговска дейност през 2014 г. Предоставените
документи били включени от лицето изготвящо счетоводните регистри в разходите
на ЕТ „***“ - разходи за доставени и вложени материали и получени услуги по
фактури, за които доставчиците не са потвърдили реалността на декларираните
сделки по издадените фактури. В.попълнила
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и я предала на подсъдимата, като последвало подаване на
декларация по електронен път с вх. № 150И0053606. Подсъдимата С. декларирала
данъчна основа за облагане с данък в размер на 7569 лева, вместо 26569 лева. В
резултат на потвърдената неистина било
избегнато установяване и плащане на данъчно задължение по ЗДДФЛ в размер на
2114,70 лв.
Така описаната фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на досъдебното производство № Д – С-272/2017 г.
по описа на Окръжна прокуратура – гр. Плевен писмени и гласни доказателства
приобщени по реда на чл. 283 от НПК и самопризнанието на подсъдимата. Писмените
материали обективизирани в съответните протоколи за проведени действия по
разследването по своя същност са непротиворечиви в частта относно данните от
значение за обвинението. Събирането на доказателствата в хода на досъдебното
производство е извършено законосъобразно при спазване на процесуалните
изисквания на НПК. Самопризнанията на
подсъдимата напълно си кореспондират с показанията на св.Л.В./ т.1 л.12 от Д.П./
относно обстоятелствата, че именно С. е предавала за осчетоводяване
процесните фактури, както и че именно тя
е осъществявала дейността на данъчно задълженото лице. Относно неистинността в
съдържанието на осчетоводените първични счетоводни документи данни се черпят и
от показанията на св.К.В. /д.п. т.10 л.24 /, Г.Г. / д.п.т.10 л.144/ , И.В. /
д.п. т.10 л.132/. По досъдебното производство е назначена съдебно счетоводна
експертиза от в.л. П.Великов, която съдът възприема като обективна и
компетентна. От заключението на последната се установява размера на укритите
данъци, както и осъществяването на счетоводни записвания, които са довели до
успешно укриване на пълния размер на дължимите осигурителни вноски. От показанията на св.Г. Г. / д.п. том 10,
л.20/ се установява, че последният не е развивал никаква дейност с
представляваното от него фирма „ ****“ и никога не е имал каквито и да било
търговски отношения с подсъдимата. Последния заявява, че е бил само фиктивен
собственик. В същата насока са и данните, които се черпят от показанията на
св.К. В, който заявява, че никаква дейност не е развивал, а през процестния
период се е намирал в с.Буковлък. Относно обстоятелството, че този търговец е
бил с фиктивно присъствие на пазара и по същество дейност не е развивал, данни
се черпят и от показаниятат на св.М. Р., която счетоводно е обслужвала фирмата,
като механично е изготвяла вторичните счетоводни записвания и която сочи, че
въпреки нейното несъгласие като адрес на управление е бил посочен адреса на
нейния счетоводен офис. Показанията на всички свидетели / включително на св.Ивайло
Василев / са еднопосочни и непротиворечиви относно съществения факт за
наказателното производство, а именно имало ли е реални търговски операции между
търговеца, представляван от подсъдимата и „****“. Писмените доказателства по
досъдебното производство – Протоколи за извършени насрещни данъчни проверки по
ЗДДС също установяват по един безспорен начин, че контрагента на подсъдимата по
същество никога не е развивал търговска дейност. От писмените доказателства се
установява, че инкриминираните декларации са подадени по електронен път, като
от показанията на св.Л.В.се установява, че съдържанието им е бил с оглед
желанието на подсъдимата и въз основа на предоставените от нея първични
счетоводни документи.
От така установената фактическа
обстановка е видно, че с деянието си подсъдимата С. е осъществила от обективна и субективна страна
елементите от състава на престъпление
по Престъпление по чл.255, ал. 3 в вр. с
ал. 1, т. 2, предл. първо, т. 6, предл. второ и т.7 във вр. с чл.26, ал.(1) от НК, чл.255, ал.1, т.2, предл.първо, т.6, предл.второ във вр.с чл.26 ал. 1 от НК, чл.255б, ал. 1, т.3 предл.първо, т. 4, предл.второ от НК.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че от доказателствената съвкупност по делото се установява по
един безспорен и категоричен начин авторството и съставомерността на деянието
по чл. 255 ал.3 във връзка с ал.1 т.2 , т.6 и т.7 от НК. Съгласно чл.115, ал.6 от ППЗДДС, за
подсъдимата е възникнало задължение да подава в ТД на НАП-Велико Търново, офис
гр.Плевен, лично или от упълномощено от нея лице справки декларации по ЗДДС,
заедно с дневниците за покупки и дневниците за продажби. Като регистрирано по
ЗДДС лице С. можела да упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит. Разпоредбата
на чл.70, ал.5 от ЗДДС регламентира, че не е налице право на приспадане на
данъчен кредит, за данък, който е начислен неправомерно. При получателя на
облагаемата доставка, данъчната фактура поражда право на приспадане на данъчен
кредит и намира отражение в счетоводна сметка 4531 „Разчети за ДДС-покупки“. Съгласно
легалното определение в чл.6 от ЗДДС „Доставка на стока по смисъла на този
закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху
стоката“. При родово определени вещи транслативният ефект настъпва само при
тяхното индивидуализиране чрез съответни първични счетоводни документи.
Законодателят е приел, че условие за признаването на данъчен кредит е реалният
характер на сделката (покупка).От обективна страна деянието се изразява в използване
от страна на подсъдимата в счетоводната й дейност на неистински документи, които
действия от своя страна са довели до вредоносния резултат – избягване на
установяването на данъчни задължения в особено големи размери. Инкриминираните
фактури по първото обвинение са
неистински документи по смисъла на чл. 93, т. 6 НК, понеже им е придаден вид,
че представляват конкретно писмено изявление на „***“, „ ***“ и „ ***“.
Фактурите, изходящи от реално съществуващи фирми са изследвани и е установено
съдържащото се в тях лъжливо документиране. Тук следва да се отбележи, че процесните
фактури освен, че представляват неистински документи са и с невярно съдържание,
тъй като в последните са отразени фиктивни сделки, т.е. такива по които
страните не само че не извършили доставки, но не са и имали намерението да
сторят това. `Без съмнение доставките на стоки и услуги, документирани с
неистински данъчни фактури, както по обективно съдържание, така и от правна
гледна точка, нямат характер на "доставката" по смисъла на ЗДДС и деецът е бил напълно наясно с това. Със
използването на неистинските документи – първичните счетоводни документи
предоставяни на счетоводителя – св.Великова, подсъдимата е действала с пълното
съзнание за противоправността на действията си, които са имали пряко отражение
върху подадените справки-декларации за съответния отчетен период по ЗДДС и са
довели до претендирането за приспадане на пълен данъчен кредит, какъвто изобщо
не се е полагал. Именно по този начин подсъдимата е целяла да осуети установяването на
действителните си данъчни задължения. С привидната документална обосновка -
подаваните фактури по ЗДДС,
удостоверяващи неверни обстоятелства, е създавано у данъчните органи погрешно
впечатление за реализирани действителни сделки, което да послужи за реализиране
на данъчен кредит, за който няма основание в кумулативна обвързаност с
намаляване на данъчното му задължение и
съответното ощетяване на Републиканския
бюджет. Тази дейност на подсъдимата се е изразявала в три форми : потвърждение
на неистина в данъчни декларации, чрез посочване на фактурите по фиктивните
сделки, използване на неистински документ / фактури/ при водене на счетоводството и приспадане на
неследстващ се данъчен кредит.
Горните съждения са напълно относими и към
деянието по чл.255 ал.1 т.2 от НК / пункт втори от обвинението / във връзка с подаването
на годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ. За подсъдимата, като физическо лице, извършващо стопанска
дейност като едноличен търговец, възникнало задължение да декларира в
Приложение №2 на ГДД по 50 от ЗДДФЛ“Доходи от стопанска дейност като едноличен
търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл.29а от ЗДДФЛ. Използването
на неистинските първични счетоводни документи довели до промяна в основата за
определяне на годишния облагаем доход / данъчна печалба/по чл.26 от ЗДДФЛ за
2013 и 2014 години.
Във връзка с третото обвинение по чл.255б,
ал. 1, т.3 предл.първо, т. 4, предл.второ от НК, то предмет на тази форма на
престъпна дейност е укриването на задължителни осигурителни вноски за държавно
обществено осигуряване. Съгласно чл. 6,
ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване, окончателният размер на месечния
осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е
упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните,
декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ. Осигурителните
вноски за лицата, осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради
общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху
месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на
дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
съответната година. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от същия кодекс, подсъдиматат С., която упражнявала трудова
дейност като еднолични търговец била задължена да заплаща тези вноски. За
подсъдимата, в качеството й на данъчно задължено лице възникнали и задължения
по Кодекса за социално осигуряване за определяне на размера на осигуровки на
наетите по трудов договор лица. Еднотипно с предходните обвинения С., като
деформирала първоначалните данни за
дейността си използвайки фактури, които не отразявали реални търговски
сделки. В последствие с подаването на 24.04.2015г. надекларация по ЗДДФЛ (вх. № 150И0053606), Приложение № 2 и Декларация с № 150021504014155 по чл. 6 от КСО
с декларирането на данъчна основа за облагане с данък в размер на
7569 лева, вместо 26569 лева се целяло избягване внасяне на пълния размер на
дължимите осигурителни вноски за ДОО и здравни осигуровки от С.. Деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимата напълно е
осъзнавала вида и характера на действията си и е целяла настъпването на
противоправния резултат водещ до ущърб на държавния бюджет.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата С.С. за всяко едно от
обвиненията по отделно, съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства
данните относно ниската степен на обществена опасност на дееца – лице не
осъждано за престъпления от общ характер, за което няма данни да е системен
нарушител на установените правила на поведение.
С оглед факта, че производството пред първоинстанционния съд протича по
реда на глава ХХVІІ от НПК, като подсъдимата изцяло признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт, то съдът е обвързан със нормата на
чл. 373 ал.ІІ във връзка с чл. 58а от НК. Съдът приема,че на подсъдимата С.П.С. за това, че през периода м.10.2013г. - до м.10.2015г., в гр.Плевен, в качеството си на собственик на ЕТ с
фирма "С.П. *** с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***, №**, вх.**, ет.**, ап.**,
лично и посредством фактическите
действия на Л.М. В., ЕГН **********, при условията на продължавано престъпление, избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения по чл.86 от ЗДДС в особено големи размери 65
481.00лв. за ЕТ "С.П.-*** с ЕИК: ****, представляващи дължим данък за
внасяне по Закона за данък добавена стойност, като при водене на счетоводството
и представяне на информация пред органите по приходите при ТД на НАП В.Търново
- офис Плевен, ползвала документи с невярно съдържание - отчетни регистри -
дневници за покупките по чл.124, ал.1,
т. 1 от ЗДДС и чл.113, ал.1,
т. 3 от ППЗДДС на ЕТ "С.П.-*** с
ЕИК: **** в които отразила фактури по получени доставки (покупки) с право на
пълен данъчен кредит, които не са реално извършени, месечни справки-декларации
по чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС и потвърдила неистина - право на приспадане на неследващ се
данъчен кредит в подавани месечни справки-декларации по силата на закон и
правилник за приложението му (чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116,
ал. 1 от ППЗДДС), начислен по фактури, издадени от доставчиците: „****“ ЕООД с
ЕИК: ****; „****“ ЕООД ЕИК: ****;
„***“ ЕООД ЕИК: ****; „****“ ЕООД ЕИК: ****и „***“ ЕООД ЕИК: *** извършила Престъпление
по чл.255, ал. 3 в вр. с ал. 1, т. 2, предл. първо, т. 6, предл. второ и т.7
във вр. с чл.26, ал.(1) от НК, поради което и на основание чл.255, ал. 3 в вр.
с ал. 1, т. 2, предл. първо, т. 6, предл. второ и т.7 във вр. с чл.26, ал.(1)
от НК следва да бъде наложено наказание
във връзка с чл.55 във връзка с чл.58а ал.4
от НК, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ. В нормата на
чл.255 ал.3 от НК предвиденото наказание е от три до осем години „лишаване от
свобода“. Конкретното деяние при формата му на продължавано престъпление обаче
не се отличава със изключително висока степен на обществен опасност съпоставимо
с други престъпления от този вид. Продължаваното престъпление се състои от пет
отделни деяния, които макар и да са извършени при еднородна обстановка и
общност на умисъла, са осъществяване не ежемесечно, т.е. при всяко изпълнение
на задължението за данъчно деклариране, като и размера на укритите данъци не е
изключително висок, макари да покрива критериите за квалифициращото
обстоятелство по чл.255 ал.3 от НК относно общата сума по продължаваното
престъпление. С оглед на това, съдът приема, че по отношение на това
престъпление се констатира наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, поради което и най-лекото наказание би било прекомерно, поради
което следва да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК и се определи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години. Видно от материалите по делото
подсъдимата не е осъждана на „лишаване от свобода“, като съдът приема, че целите на наказанието
могат да се постигнат и посредством отлага на изтърпяването му с изпитателен
срок. Предвид на това и на основание чл.66 от НК изтърпяването на
така определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на ДВЕ ГОДИНИ следва
да бъде отложено с ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК. По делото не се установи
налично имущество на подсъдимата, а и с оглед тежестта на деянието предмет на
това обвинение, съдът приема, че следва на
основание чл.55 ал.3 от НК да не се налага по-лекото наказание
„конфискация на имущество“.
За извършеното престъпление по чл.255,
ал.1, т.2, предл.първо, т.6, предл.второ във вр.с чл.26 ал. 1 от НК съдът
приема, че следва да се определи наказание при хипотезата на чл.54 от НК , а
именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ. В нормата на чл.255 ал.1 от НК се предвижда наказание от една до шест години „лишаване от свобода“. В
конкретния случай не е налице висока степен на обществена опасност на самото
деяние, като се касае само за две престъпни прояви включени в продължаваното
престъпление с относително нисък размер на укрития данък. По отношение на това
престъпление няма как да не се отчете и обстоятелството, че механизма на осъществяването
му представлява последваща ретранслация на данните от дневниците за покупко
продажба по ЗДДС и по този начин трансформиране на финансовите резултати на търговеца
и по отношение на други данъчни тежести. По реда на основание чл.373 ал.2 от НПК във връзка с чл.58а от НК така определеното наказание „лишаване от свобода“
за срок от ДВЕ ГОДИНИ следва да се намали с 1/3 и да се определи за изтърпяване
наказание от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ лишаване от свобода“. С оглед
обстоятелството, че подсъдимата не е осъждана, както и че няма наложителност от
изтърпяване на наказанието ефективно в място за лишаване от свобода и на
основание чл.66 от НК следва да се отложи изтърпяването на така определеното
наказание от една година и четири месеца с ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
В
нормата начл. чл.255, ал.1 се предвижда и наказание „глоба“ в полза на
Държавата в размер до 2000 лева. Съдът, като прецени данните за тежестта на
деянието, неговата обществена опасност и данните за личността на подсъдимата и
нейното имотно състояние, приема, че следва да се наложи ГЛОБА в полза на Държавата в размер на
ПЕТСТОТИН ЛЕВА.
На подсъдимата С.П.С. за извършеното престъпление по чл.255б,
ал. 1, т.3 предл.първо, т. 4, предл.второ от НК във връзка с чл.54 от НК следва
да се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ. При определяне на размера на наказанието в
рамките на предвидената санкционна норма, съобразно която наказанието е
„лишаване от свобода“ до пет години, съдът отчете посочените по-горе относно
другите две престъпление смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства свързани
с личността на подсъдимата. По отношение на самото деяние следва да се
отбележи, че последното не се отличава с изключително висока, или въобще
висока, степен на обществена опасност характерна за този вид престъпна дейност.
По реда на основание чл.373 ал.2 от НПК
във връзка с чл.58а от НК така определеното наказание „лишаване от свобода“ за
срок от ДВЕ ГОДИНИ следва да бъде намалено с 1/3 и определено за изтърпяване наказание
от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.66 от НК следва да бъде
отложено изтърпяването му с ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
Подсъдимата
следва да бъде осъдена на основание чл. чл.255б, ал. 1, т.3 предл.първо, т. 4,
предл.второ от НК във връзка с чл.54 от НК и на кумулативно предвиденото
наказание - ГЛОБА в полза на Държавата в размер на ПЕТСТОТИН ЛЕВА. При
определяне на размера на наказанието „глоба“ съдът взе предвид данните за
личното финансово състояние на подсъдимата и тежестта на самото деяние.
При този изход на наказателното
производство и на основание чл.23 от НК следва да бъде определено ЕДНО ОБЩО
НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ измежду наложените с настоящата присъда наказания, а именно
„лишаване от свобода“ в размер на ДВЕ ГОДИНИ. По съображения изложени по-горе
за всяко едно от престъпленията, съдът приема, че изтърпяването и на така
определеното общо най-тежко наказание следва да бъде отложено по реда на чл.66
от НК с ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК. Наказанията ГЛОБИ следва да бъдат
присъединени към така определеното наказание „лишаване от свобода“.
При този изход на
наказателното производство и по реда на чл. 189 ал.ІІІ от НПК подсъдимата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен сумата от 330.46 лева, представляваща деловодни разноски в досъдебното
производство.
При горните съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: