Р Е Ш Е Н
И Е № 260063
гр.Пловдив, 17.02.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Костанева,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №621 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание обективно чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Д.А.С., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв.Н.Д., съдебен адрес ***, полует.4, офис 4, твърди, че е *** на М.С.С., ЕГН **********, загинал при пътно-транспортно
произшествие на 27.03.2019 г. на път ІІ-56 край жп подлез за с.Скутаре, обл.Пловдив. Твърди, че произшествието е причинено виновно
от А.О., който управлявал л.а.БМВ с рег.№ ****. В нарушение нормите на ЗДвП
последният е навлязъл в лентата за насрещно движение, като се е движел със
скорост 109 км/ч, и е ударил насрещно движещия се с 57 км/ч л.а.Сеат с рег.****, управляван от М.С., в резултат на което е
настъпила смъртта на пътниците в последния автомобил, сред които *** на ищцата М.С..
За периода от 13.09.2018 г. до 12.09.2019 г. за лекия автомобил, управляван от
виновния водач, е имало застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответното дружество. Ищцата е сезирала ответника за
изплащане на застрахователно обезщетение на 02.04.2019 г. Не е получила такова.
Вместо това, ответникът изискал от нея допълнителни документи, с които тя не
разполага. Твърди, че е представила на ответника всички необходими документи и,
че третира получения от последния отговор от 03.07.2019 г. като отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение. Излага твърдения за понесените от нея
морални щети – болката от загубата на *** М. е особено тежка, негативните
последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги,
предвид факта на силната емоционална връзка, която са имали преди смъртта да ги
раздели. Вредата й е непоправима и предвид факта, че останалите пътуващи в
пострадалия автомобил са друг *** на ищцата и нейни ***. Твърди, че и
понастоящем страда от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня,
често главоболие и тревожност, затворена и отчуждена е, избягва срещи с други
хора, не се стреми към положителни емоционални преживявания. Въз основа на изложените обстоятелствени
твърдения, в исковата молба е формулиран петитум
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 200 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди от описаното застрахователно събитие, ведно със законна
лихва от 25.04.2019 г. (когато е изтекъл 15-дневният срок по чл.497, ал.1, т.1 КЗ) до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Света София” №7, ет.5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., чрез пълномощник адв.К.Т.,
оспорва исковете. Оспорва всички твърдения, направени в исковата молба.
Възразява, че не са налице всички елементи от фактическия състав на
отговорността. Оспорва механизма на произшествието, описан в исковата молба.
Оспорва пътният инцидент да е настъпил по изключителна вина на водача на
застрахованото в „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД МПС. Поддържа, че вина за получените
увреждания има и починалият, защото не е бил с поставен предпазен колан. Поради
обстоятелството, че се е возил без поставен колан, тялото му свободно се е
движело из купето на автомобила, в следствие на което е получил наранявания,
несъвместими с живота. Възразява още, че починалият С. доброволно се е качил в
МПС, управлявано от водач в нетрезво състояние. С оглед приноса на починалия
счита, че застрахователното обезщетение следва да бъде намалено с доказания
процент на съпричиняване. Възразява, че вина за настъпване на процесното ПТП има и шофьорът на автомобила, в който се е
возел починалия ищец. Възразява, че искът е прекомерно завишен по размер и
противоречащ на принципа за справедливост. По аргумент за неоснователност на
главния иск, счита за такъв и акцесорния за законна
лихва. Възразява и по началния момент, от който се претендират лихвите, тъй
като застрахователят не е изпаднал в забава. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а това се
установява и от приложеното по делото удостоверение за родствени връзки,
издадено от Община ***,обл.***, че ищцата е *** на М.С.С., ЕГН **********. Установява се от приложения препис-извлечение
от акт за смърт, че М.С. е починал на 27.03.2019 г.
От приетия по делото
констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на 27.03.2019
г. се е състояло пътнотранспортно произшествие на път ІІ-56, при което лек
автомобил БМВ 330Д с рег.№ **** е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил
челно движещия се там лек автомобил Сеат Толедо с рег.****.
Пострадали са общо шест лица, четирима от които са починали.
Установява се, че с
присъда от 10.02.2020 г. по н.о.х.д.№2314/2019 г. по описа на ОС Пловдив,
влязла в сила на 23.06.2020 г., А.Х.О., ЕГН **********, от гр.Пловдив, е
признат за виновен в това, че на 27.03.2019 г. на път №ІІ-56, км 94+150м, в
землището на общ.Марица, обл.Пловдив, при управление
на МПС – лек автомобил БМВ с рег.№ ****, е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП – като навлязъл и се движил в лентата за
насрещно движение, без да извършва изпреварване или заобикаляне; чл.21, ал.1 ЗДвП – като се е движил със скорост 109 км/ч, в следствие
на което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лица, а
именно: М.С.М., ЕГН **********; М.Е.С., ЕГН **********; С.М.С., ЕГН **********;
и С.С.С., ЕГН **********.
От приложените по делото удостоверения за
наследници и родствени връзки се установява, че двама от починалите са ***ове на ищцата, един от които М.С.С.
(в присъдата е посочен с фамилия М., но предвид съвпадането на ЕГН в
удостоверението за родствени връзки, съдът намира, че се касае за едно и също
лице).
Признато е за безспорно
в отношенията между страните по делото, че за лек автомобил БМВ с рег.№ **** е
сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите с период на покритие, обхващащ датата на застрахователното
събитие 27.03.2019 г.
Установява се, че ответното
дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищцата на 02.04.2019 г. С
отделни молби от 04.04.2019 г. и 16.05.2019 г. на
ответника са представени констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
протоколи за оглед и албуми, протоколи за разпит на свидетели,
съдебномедицинска и автотехническа експертизи,
събрани в хода на наказателното производство. С писмо от 17.05.2019 г.
застрахователят е поискал от ищцата представяне на постановление за
прекратяване на наказателно производство или съдебно решение с мотиви, влязло в
сила, както и посочване на банкова сметка. С второ писмо от 05.07.2019 г.
застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение на ищцата под
претекст, че не са представени от нея изисканите документи, установяващи по
безспорен начин основателността на претенцията.
Прието е заключение на
комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, според което основна причина за настъпилото произшествие от
техническа гл.т. е, че л.а.БМВ 330Д е навлязъл в насрещната лента на платното
за движение по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.к. там
насрещно се е движел л.а.Сеат Толедо. Скоростта на
движение на л.а.БМВ 330Д в момента на удара е била 109 км/ч, а скоростта на
движение на л.а.Сеат Толедо е била около 57 км/ч. М.С.
е бил пътник на предна дясна седалка в л.а.Сеат
Толедо. Няма данни по делото същият да е бил с поставен предпазен колан. По
тялото му при извършената аутопсия не са констатирани характерни увреждания от
поставен колан. Смъртта на М.С. се дължи на остра кръвозагуба от излив на 3 100 мл кръв в гръдната кухина вследствие
разкъсване на сърцето и перикардната торбичка –
увреждане, несъвместимо с живота. Травмата се получава при инерционно
разкъсване вследствие на ускоренията в момента на удара, които превишават
десетки пъти земното ускорение. В случая функцията на предпазния колан би била
незначителна. (В съдебно заседание вещите лица уточняват, че в конкретния
случай смъртта щеше да настъпи независимо дали С. е имал или не поставен
предпазен колан.) Според експертизата няма данни водачът на л.а.Сеат Толедо да е употребил
алкохол.
Прието е заключение и на
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, според което
негативното житейско събитие е преживяно от ищцата като остра стресова реакция,
продължила с дни. Преживените психични реакции са довели до нарушена адаптация
и промени с емоционални симптоми – напрежение, тъга, тревожност и др. Ежедневието
й е било нарушено с необичайни до момента физическо и психическо натоварване
при получаване на скръбната вест. Постепенно се е променила, намалила е
храненето и нуждите си от контакти. Налице са данни за развитие на
посттравматично стресово разстройство, както и промяна в психичното и в
психологичното състояние на ищцата, което се изразява в настойчиво, повтарящо
се припомняне или възпроизвеждане на събитието в спомените, представите или в
сънищата, изразена емоционална отчужденост, притъпяване на чувствата, изолация
и пр. Поради напредналата възраст универсалните механизми за справяне със
стреса имат ограничено въздействие и е трудно и малко вероятно подекспертната да се възстанови напълно.
Разпитан е като свидетел
Ю.Т.А.. От показанията му се установява, че до преди 15-20 години М.С. живеел
при *** си в с.***. После се преместил в с.***, община ***. Приживе М. бил
много работлив, прекрасен човек. Около месец, преди да почине, работел в София.
Преди това до 2018 г. работел в Германия, но се връщал в България през
три-четири месеца. Когато идвал в селото, пазарувал за *** си, грижил се за
нея. След като се върнал в България, я посещавал често и й помагал. Свидетелят
видял ищцата на погребението – жената била много зле, била „направо в
безсъзнание“. Оттогава свидетелят я виждал всеки ден, постоянно стояла на
гробищата. Преди трагичното събитие семейството се събирало често. Сега вече не
се събирали, не празнували.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
В конкретния случай се
установява и няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но не е
определил и изплатил обезщетение на ищеца. Следователно процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за последния
резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. В тази връзка се
констатира, че между ответника и собственика на лек автомобил лек автомобил БМВ
330Д с рег.№ **** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят
и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия
по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на
действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие – възникнала е
отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди в резултат от
причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните
доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. В тази връзка следва да бъде съобразена влязлата в сила присъда по
н.о.х.д.№2314/2019 г. по описа на ОС Пловдив, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна
за гражданския съд относно част от горепосочените елементи – противоправност на деянието, авторството на дееца и вината
под форма на непредпазливост, а така също и относно съставомерния
елемент от престъплението, което е резултатно и задължително изисква да е
причинена смърт. Присъдата е задължителна за гражданския съд и относно
наличието на причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на делинквента и смъртта, която връзка също
е обективен съставомерен елемент от престъпния състав.
Българското материално
право признава право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт в полза на родителите
на починалия (в този смисъл постановления на Пленума на Вс №4/61 г., №5/69 г. и
№2/84 г.), като прякото право по чл.432 КЗ има вторичен характер спрямо деликтното право, следователно ищцата се явява материалноправно легитимирана да претендира обезщетение
направо от застрахователя.
От горното следва, че
обективните предпоставки на иска по чл.432 КЗ са налице в конкретната хипотеза
и същият иск се явява доказан по своето основание.
Възраженията на
ответника за това, че починалият М.С. е допринесъл за настъпилия резултат със
собственото си противоправно поведение, са недоказани
и неоснователни. Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат. В тази връзка от приетата по делото експертиза, която
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена и неоспорена от
страните, се установява, че *** на ищцата е бил пътник на предна дясна седалка
в л.а.Сеат Толедо, като същият е бил без поставен
предпазен колан. Следователно налице е противоправно
поведение на загиналия при инцидента, който по правилата на ЗДвП е длъжен да
пътува в автомобила с предпазен колан. Въпреки това, обаче, съпричиняване не е
налице, тъй като не се доказа да е налице причинна връзка между това поведение
и настъпилия резултат – според експертизата коланът, с оглед конкретния
механизъм на произшествието, не би изиграл роля на предпазващ фактор и смъртта
би настъпила с или без поставен колан. Другото възражение за това, че
починалият С. доброволно се е качил в МПС, управлявано от водач в нетрезво
състояние, също не се доказа. От експертизата се установява, че няма данни за
това водачът на л.а.Сеат Толедо да е употребил
алкохол преди и към момента на инцидента. Ето защо съдът намира, че не са
налице предпоставки за намаляване на претендираното
обезщетение поради принос на пострадалия. Обезщетението не може да бъде
намалено и ако трето лице (водачът на л.а. Сеат
Толедо) с поведението си е допринесло за престъпния резултат. В тази хипотеза
би било налице съизвършителство на деянието, при
което всички извършители и техните застрахователи отговарят солидарно и в пълен
обем спрямо пострадалия. Наличието на съизвършителство
би имало значение само в отношенията между делинквентите
и между техните застрахователи. Следва да се отбележи още, че по делото участие
в смъртоносния резултат от страна на водача на л.а. Сеат
Толедо не се и установява, ето защо това възражение също е неоснователно.
Съобразно нормата на
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.) Следва да се преценят вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства. Съобразявайки тези
указания, съдът констатира, че в резултат от деликта
ищцата е претърпела неимуществени вреди. Преживяла е и
продължава да изживява неизлечима душевна болка и страдание от загубата на дете.
От свидетелските показания се установява, че до около 2000 г. починалият М.С. е
живеел заедно с *** си, след това е създал свое семейство, заради което се е
преместил да живее другаде, заминал е за известно време в чужбина, но е
поддържал връзка с *** си и е полагал грижи за нея. От това следва, че между
ищцата и починалия са съществували трайни, топли и емоционални взаимни *** и ***
отношения. След смъртта на ***, животът на ищцата се е променил коренно. Ищцата
е станала затворена, психически нестабилна, при нея е констатирано и
посттравматично стресово разстройство в резултат от инцидента според приетата
по делото експертиза, която съдът изцяло кредитира. От свидетелските показания
се установява, че ищцата е тъгувала силно и продължава да тъгува по същия начин
с оглед загубата на двама *** при въпросния инцидент. Загубата й не може да
бъде запълнена.
Въз основа на така
обсъденото, съдът намира, че справедливото обезщетение за ищцата, съобразно
доказаните по делото болки и страдания и други морални вреди, които е претърпяла,
както и съобразно общоприетите критерии за справедливост, съобразено и с
обществено-икономическите условия за живот в страната, се свежда до сумата 130 000
лв. Незаместимата загуба поначало е без паричен
еквивалент, но претендираното от ищцата материално
обезщетение подлежи на съобразяване и с обществено икономическите условия,
икономическото състояние и финансовия и социален стандарт в страната ни към
момента на настъпването на вредите. (В този смисъл Решение №163/04.10.2016 по
дело №3456/2015 на ВКС, ТК, I т.о.) Ето защо съдът намира, че за разликата от 70 000
лв. претенцията е неоснователна. В тази връзка следва да се изтъкне още, че при
определяне на обезщетението съдът не съобразява, че при произшествието ищцата е
загубила още един *** и двама ***, тъй като за последното на същата се дължи
обезщетение на самостоятелно основание. Съобразява се това, че ищцата има подкрепата
на цялото си семейство, което включва още шест деца и много внуци, както и
това, че ищцата е на преклонна възраст и по-голямата част от живота й е била
споделена с починалия *** М..
Ищцата претендира лихва
за забава върху присъденото обезщетение, считано от 25.04.2019 г. Съгласно
чл.429, ал.3, изр.2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност",
считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент
или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума. В случая, поради липса на други
данни по делото, съдът приема, че застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие на 02.04.2019 г. с предявяване на застрахователната
претенция от ищцата като увредено лице, поради което за претендирания
период – от 25.04.2019 г. до окончателното плащане ответникът дължи законна
лихва за забава върху застрахователното обезщетение за неимуществени вреди. (Така
в Решение №167/30.01.2020 г. на ВКС по т.д.№2273/2018 г., ІІ т.о.)
В обобщение, искът е
основателен и следва да се уважи за сумата 130 000 лв., ведно със законна
лихва от 25.04.2019 г. до окончателното плащане, като за разликата до пълния
предявен размер от 200 000 лв. искът следва да се отхвърли.
При този изход на спора и
с оглед направените от двете страни искания, всяка от тях има право на разноски
на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищцата претендира
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. За присъждане на възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 ЗА пред съда следва да бъдат представени доказателства,
че е уговорена безплатна адвокатска защита на едно от основанията, посочени в
ал.1 на чл.38 ЗА, като конкретното основание следва да фигурира в договора за
адвокатска защита. В договора за правна защита и съдействие с адв.Ж.Т., последният процесуален представител на ищцата
(л.275), е уговорена безплатна защита на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, в която
хипотеза следва да се присъди възнаграждение в полза на адвоката на основание
чл.38, ал.2 ЗА. Последното следва да се определи на база уважения материален
интерес по иска (130 000 лв.), съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в размер 4 130 лв.
Ищцата е освободена от
държавна такса и разноски в производството по реда на чл.83, ал.2 ГПК и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати сумата 5200 лв. – държавна такса в размер 4 % от 130 000
лв., до която част искът й е счетен за основателен, по сметка на ПОС, в полза
бюджета на съдебната власт. От бюджета на съда са направени разноски за вещи
лица в размер 600 лв. и за преводач в размер 50 лв., общо 650 лв. От тях в
тежест на ответника по съразмерност и в полза бюджета на съда следва да бъде
присъдена сумата 422,50 лв.
Ответникът е направил
разноски за възнаграждения на вещи лица в общ размер 700 лв. Същият претендира
и адвокатско възнаграждение в размер 5 530 лв., уговорено в представения по
делото договор за правна защита и платено по банков път на пълномощника, в
уверение на което са представени фактура и преводно нареждане. От общия размер
на разноските 6 080 лв. по съразмерност на ответника следва да се присъдят
2 180,50 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.”Света София” №7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д.,
да заплати на Д.А.С., ЕГН **********,***, сумата
130 000 лв. (сто и тридесет хиляди
лева), ведно със законна лихва от 25.04.2019 г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на М.С.С., ЕГН **********, настъпила при пътнотранспортно
произшествие на 27.03.2019 г. на път №ІІ-56, км 94+150м, в землището на
общ.Марица, обл.Пловдив, причинено виновно от водача
на лек автомобил БМВ 330Д с рег.№ ****, за който автомобил е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗАД
ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 130 000 лв. до пълния
предявен размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Света София” №7, ет.5, представлявано от А.П.Л.
и Р.К.Д., да заплати на адвокат Ж.В.Т.,***, сумата 4 130 лв. (четири хиляди сто и тридесет
лева) – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Света София” №7, ет.5, представлявано от А.П.Л.
и Р.К.Д., да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната
власт, сумата 5 200 лв. (пет хиляди и двеста лева) – държавна такса, и сумата 422,50 лв. (четиристотин
двадесет и два лева и 50 ст.) – деловодни разноски по т.д.№321/2019 г. по описа
на ПОС, ХVІ с.
ОСЪЖДА Д.А.С., ЕГН **********,***, да заплати на „ЗАД
ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Света София” №7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., сумата 2 180,50 лв. (две хиляди сто
и осемдесет лева и 50 ст.) – деловодни разноски по т.д.№321/2019 г. по описа
на ПОС, ХVІ с.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: