Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXIV - състав в открито съдебно
заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при секретаря Веселина Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева гр.дело № 15701/2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 28 вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за
закрила на детето.
Образувано
е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна с искане
за настаняването на детето Д.К.Д., ЕГН ********** в семейството на Б.А. и П.А.
за срок от пет години, считано от датата на влизане в сила на съдебното
решение.
В
молбата се твърди, че от брака между К.Д. и Д.А., са родени децата К.Д., вече
пълнолетен и Д.Д., който към настоящия момент, е
единадесетгодишен.
Твърди
се, че родителите са преминали през множество затруднения, оставили отпечатък
върху психиката на двете деца. Майката Д.А. е претърпяла и няколко оперативни
интервенции във връзка с тежко онкологично заболяване, отразили се
неблагоприятно на психиката й и допълнително влошило отношенията със съпруга й.
В последствие била поставена и диагноза „Рекурентно депресивно разстройство.
Тежък депресивен период”.
След
поредица от събития, съпътствали живота на съпрузите, бракът им е бил прекратен
с влязло в сила решение по гр.д. 2332/2008г. на ВРС, а на осн.
чл. 101 СК /отм./ било утвърдено и постигнато между тях споразумение.
Упражняването
на родителските права по отношение на двете деца – К. и Д. е било предоставено
на майката Д.А., а на бащата определен режим на личен контакт.
След
прекратяване на брака им, между майката и по – голямото от двете деца К.
възникнал тежък конфликт, в резултат на който детето напуснало дома на Д.А. и
се установило да живее при своя баща.
Отношенията
между родителите се влошили допълнително, а с последващ акт на съда, влязъл в
сила през 2013г., упражняването на родителските права по отношение на К. било
предоставено на неговия баща, а майката продължила да упражнява правата над Д..
Въпреки
съдебния акт конфликтите между родителите не били преустановени. И двамата
загубили реална представа за потребностите на децата си и не могли да осъзнаят,
че въвличайки ги в конфликтните си отношения са оставили трайни неблагоприятни
последици върху психо – емоционалното им състояние.
Всеки от родителите се превърнал в отчуждител, като
отношението на К. към неговата майка и това на Д. към бащата, останало трайно
несигурно и негативно.
През
2014г. и 2015г. здравословното състояние на Д.А. се влошило, като грижите за Д.
приоритетно били полагани от неговите баба и дядо Б.А. и П.А. по майчина линия.
След
получена криза г – жа А. била приета за лечение в Първа психиатрична клиника
при МБАЛ СВЕТА МАРИНА ЕАД, в което здравно заведение е поставена диагноза
„Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – маниен с психотични симптоми”.
След постъпването й за лечение грижите за Д. били полагани само от неговите
баба и дядо по майчина линия.
Трайната
обективна невъзможност на родителя да полага преки и непосредствени грижи за
детето си е имало за последица предприемане на мярка за закрила по съдебен ред
„настаняване” в семейството на близки и роднини, на осн.
чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрДт, чиито срок е изтекъл.
Твърди
се, че към настоящия момент, Д.А. не е в състояние да полага грижи за своя син,
поради констатираното тежко психично заболяване, поставящо я в трайна обективна
невъзможност да стори това и отразяващо се на родителския й капацитета. Често г
– жа А. изпада в депресии и губи интерес към поетите от нея ангажименти,
състояния последвани от мании, в които става импулсивна, възбудена и активна,
демонстрираща раздразнително поведение.
Г
– жа А. афишира, че е капацитетен родител, разполагащ с възможности да отглежда
и възпитава сина си, но поведението й сочи друго – не осъзнава нуждата от
лечение във връзка с поставената диагноза и необходимостта от помощта на
близките си, като не успява да подреди приоритетите си, съобразно нуждите на
сина си Д..
Изложеното
е имало за последица замяна на ролите „родител – дете”. Именно Д. е този, който
е поел отговорността за нейното състояние и който е полагал грижи за своята
майка, роля, която не е присъща на едно малолетно дете и вреди на правилното му
развитие.
От
друга страна, на този етап другият родител също не поема нужната отговорност
към Д., а отделно в отношенията им, не е настъпила съществена благоприятна
нужда.
Поддържа
се, че интересът на детето изисква то да живее в позната, сигурна, предвидима и
неутрална среда, за да се чувства свободен и спокоен. Именно такава среда са
съумели да осигурят неговите баба и дядо, в чието домакинство Д. се отглежда и
която му позволява да общува с всеки един от родителите си.
С
оглед изложеното се настоява за уважаване на молбата за поискания в нея срок.
Особеният
представител на детето Д.Д. настоява за уважаване на
молбата за поискания в нея срок и настаняването му в дома на неговите баба и
дядо.
Заинтересованите
страни - Б.А. и П.А. молят внукът им Д.Д. да бъде
настанен в тяхното семейство. Желанието им да отглеждат и възпитават внука си е
скрепено с изискуемите декларации по ЗЗакрДт /л. 8 и
л. 9/.
Родителят
К.Д. счита, че исканата мярка за закрила удовлетворява интереса на детето Д. и
също настоява за уважаване на молбата.
Родителят
Д.А. се противопоставя на исканата мярка за закрила, изтъквайки, че разполага с
капацитет да отглежда и възпитава сина си Д..
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С решение № 1417/08.05.2009г., постановено по
гр.д. № 2332/2008г. на Районен съд – Варна, е прекратен сключеният на
07.09.1998г. между К.Д. и Д. Д. граждански брак, на осн.
чл. 100, ал. 1 СК /отм./, факт установен служебно при справка в деловодната
програма на ВРС.
Със
същото решение съдът е утвърдил постигнатото между съпрузите споразумение, с
което родителските права по отношение на родените от брака деца К.Д. и Д. Д.,
са предоставени на Д. Д..
На
бащата е определен режим на личен контакт с децата, както следва: всяка първа и
трета неделя от месеца, за времето от 09:00 часа до 18:00 часа, за по два дни
от Коледната и от Великденската ученически ваканции, както и за един месец през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Към
датата на прекратяване на брака с развод – 08.05.2009г., детето К. е почти
десетгодишен, а Д. на три години.
Непосредствено
след постановяване на съдебното решение за развод –
08.05.2009г. детето К. напуска дома на майка си и заживява при баща си.
На
27.07.2009г. бащата К.Д. депозира молба по чл. 59, ал. 9 СК за промяна на
определените с решението по гр.д. № 2332/2008г. на ВРС мерки относно
упражняване на родителските права по отношение на детето К., установено също при
служебна справка в деловодната програма на съда.
С
решение № 555/27.06.2013г., постановено по гр.д. № 893/2012г. на ВКС, след
отмяна на решение № 822/26.04.2012г. по гр.д. № 486/2012г. на Окръжен съд –
Варна, е постановено друго, с което са изменени определените по гр.д. №
2332/2008г. на ВРС мерки относно упражняване на родителските права по отношение
на К.Д..
Упражняването
на родителските права по отношение на детето К. са предоставени на неговия баща
К.Д., а на майката определен режим на личен контакт.
В
съдебно заседание, вече пълнолетният К.Д. заявява, че към настоящия момент
„няма взаимоотношения с майка си“. Причината за това се корени в грубото й
отношение към него от момента, в който се е преместил да живее при баща си през
2009г. и опитите й да го настрои срещу него.
Благодарение
на баба си и дядо си - Б.А. и П.А. връзката му с по – малкия му брат е
„заздравена“, откакто той живее в техния дом. Счита, че съществуващата помежду
им връзка е „леко разкъсана“, поради това, че не е можел да общува с Д., когато
той все още е живеел с майка си.
С
решение № 1827/11.05.2016г., постановено по гр.д. № 14919/2015г. на ВРС, влязло
в законна сила на 26.05.2016г., детето К.Д. е настанено в семейството на П.А. и
Б.А. – дядо и баба по майчина линия за срок от една година от влизане в сила на решението, на осн. чл.28 вр. чл.26 и чл.25 ЗЗДет.
Основанието
за вземане на посочената мярка за закрила е поставената на Д.А. диагноза
„Биполярно афективно разстройство“ след престой в
психиатрично заведение през лятото на 2015г.
Прието
е, че физиологичното и психо – емоционално състояние
на майката, на която е предоставено упражняването на родителските
права, поставя под въпрос пълноценното обгрижване и
възпитание на детето, с оглед крехкото психично здраве на момчето.
Формиран е извод, че интересът
на детето налага то да бъде отглеждано от своите баба и дядо по майчина линия П.А. и Б.А..
Срокът
на мярката е изтекъл на 26.05.2017г., а със заповед ЗД /Д – В –
137/26.05.2017г. на Директора на ДСП – Варна, е продължено настаняването на
детето в семейството на своите баба и дядо по административен ред.
В
административният акт е посочено, че по време на отглеждане на детето в
семейството на неговите баба и дядо, Д. е имал възможност да общува с майка си,
която често го е поставяла в риск – не го е пускала на училище, не е съобщавала
за местата, които посещават и спят и не му е осигурява необходимата храна.
Посочено
е, че П.А. и Б.А. са положили усилия да
подкрепят дъщеря си при преодоляване на настъпилите в живота й кризи,
мотивирайки я да провежда лечение за психичното си заболяване. Д. Д. проявява
негативно отношение към близките си, отказвайки да приеме факта, че се нужда от
специализирана психиатрична помощ.
Безспорно
е, с оглед изявленията на страните в производството, че считано от лятото на
2015г. до настоящия момент, К. се отглежда от своите баба и дядо, през който
период е имал възможност да общува с майка си. Отделно, е общувал с брат си Д.,
с баща си и членовете на новото му семейство.
Към
настоящия момент Д.А. е на четиридесет и четири годишна възраст. В съдебно
заседание заявява, че заема мениджърска позиция в една от най – големите
дружества в гр. Д.. Заявява още, че живее в жилище под наем на територията на
гр. Д.. Отказва да посочи работодателя си и точният адрес на който живее по
съображения, че през годините близките й са упражнявали физическо и психическо
насилие спрямо нея, което я е заставило да се самонастани в кризисен център.
Така
изложените твърдения за трудова ангажираност и наето под наем жилище на
територията на гр. Д. не са подкрепени от доказателства.
От служебна справка
в деловодната програма на ВРС се установява, че с решение № 2864/01.10.2013г.
по НОХД № 1757/2013г. на ВРС Д.А. е призната за
виновна за това, че в периода от
01.11.2009г. до 02.12.2012г. в гр. Варна при условията на продължавано
престъпление, като родител /майка/ на Д.Д. не изпълнила
и осуетила изпълнението на решение № 1417/08.05.2009г. по гр. дело № 2332/2008г.
на Районен съд - Варна, 25-ти състав, влязло в законна сила на 08.05.2009г.
относно личните контакти на бащата К.Д. с детето му Д.Д.
- да вижда и да взема детето Д.Д., всяка първа и
трета неделя от месеца за времето от 09.00часа до 18.00часа, както и за по два
дни от коледната и великденската ученически ваканции, а също и за един месец
през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск - престъпление по
чл.182, ал.2 вр.чл.26, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.378, ал.4 т.1 НПК и чл.78а, ал.1 НК, е
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба
в размер на 1 000 лв.
В
съдебно заседание Д.А. заявява още, че е изградила силна емоционална връзка със
сина си Д., който е отглеждала пряко и непосредствено от раждането му. Именно,
тя е човекът, който е изградил у детето знание за съдържанието на понятията -
„добро” и „лошо”, „грижа” и „любов”. Счита, че детето би се чувствало по –
добре при нея, вместо при баба си и дядо си.
Определя
отношенията с родителите си като „влошени“, в резултат на неглижирането
й от тяхна страна през целия й живот, лишило я от правото да има мнение,
свобода на себеизразяване и мироглед към света.
Отношенията им са влошени и затова, че настройват децата й срещу нея.
Заявява,
че е психично здрава, а разпространяването на неверни твърдения, че страда от
психично заболяване от страна на родителите, е израз на негативното им
отношение към нея.
Отрича
да е отчуждавала Д. от неговия баща, който не се е възползвал от предоставения
му режим – първа и трета събота от месеца и първия месец от лятната ваканция,
връщайки го с думите „Вземи си това гевезе”.
Отрича
да е била в неадекватно състояние на 19.08.2015г. В този ден, в промеждутъка от
11.00 ч. до 13.00 ч. пред Македонски дом се е намирала на спирка на Градски
транспорт, заедно с Д., когото се е опитала да заведе на църква. Прилошало и е
и е била отведена от екип на спешна помощ в болница. Признава, че е постъпила
по настояване на баща си в Психиатрично отделение.
За
този ден споделя още, че полицай е позвънил на баща й П.А., който пристигнал и
в линейката и казал: „Ти си бита карта за мен. Вече е време да спасявам внука си“.
Не
откликнал на молбите й да не бъде настанена в Психиатрично отделение.
Ангажираните
писмени доказателства установяват, че на 07.07.2006г. г – жа А. е приета в II
психиатрична клиника в МБАЛ СВЕТА МАРИНА ЕАД, в което заведение е изписана на 18.07.2006г.
с окончателна диагноза „Рекурентно депресивно разстройство – умерено тежък
депресивен период“ /л. 18/.
Към
момента на хоспитализирането й г – жа А. е на 33 години, а Д. на четиримесечна
възраст.
През
2008г. г – жа А. е лекувана от онкологично заболяване – „рак на яйчника”, в
резултат на което е претърпяла шест операции. Провела е химео
и лъчетерапия.
На
19.08.2015г. г – жа А. е хоспитализирана в Първа психиатрична клиника при МБАЛ
СВЕТА МАРИНА ЕАД. Към този момент тя е на 42 годишна възраст.
За периода на престоя й от 19.08.2015г. до
12.09.2015г. е поставена окончателна диагноза „Биполярно афективно
разстройство, сегашен епизод – маниен с психотични симтоми“. Предписано е
медикаментозно лечение.
В
издадената епикриза /л. 17/ е посочено, че Д.А. е
доведена от екип на БМП поради неадекватно поведение, намерена на тротоар,
отказала да говори и да се движи и в спешния кабинет нападнала баща си.
Първоначално
пациентката е била много напрегната, некритична към състоянието си и
необходимостта от лечение. В хода на проведеното лечение напрежението е
стихнало, манийната симптоматика постепенно е
редуцирана. Декларирала е критичност.
Експертът
– психиатър по допуснатата служебно компексна съдебно
– психиатрична и психологична експертиза, чието заключение съдът кредитира, е
категоричен, че Д. Д. страда от „Биполярно афективно
разстройство“. Състоянието й, въз основа на анализа на обследването –
психиатрично и психологично, отговаря на критериите на поставената диагноза -
„Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – маниен с психотични симтоми“.
Биполярното
афективно разстройство /БАР/ е психично заболяване,
което протича циклично с редуване на епизоди, рецидивиращо и с хроничен
ход. Според експерта при освидетелстваното
лице се касае за БАР първи тип. Заболяването протича с подчертани и
преобладаващи манийни епизоди, редувани с поява на
депресивни епизоди с не голяма тежест или с много малка такава. Епизодите се
отключват и без съществуване на провокиращ момент. Манийните
епизоди се обострят през летния период при топло време. В по – тежки моменти се
появяват много налудности и халюцинации.
Към
момента на изследването – декември 2017г. г – жа А. е била в манийно състояние с психотични
симптоми – от свръхценно мислене /мисли на които се
отдава по – голямо значение от необходимото/ до налудно
мислене.
По
време на изследването и преди да се запознае с материалите по делото експертът
– психиатър е установил всички критерии на посоченото заболяване – нарушено
активно внимание за сметка на пасивното, когнитивни паметови
нарушения, монотематично мислене с идеи за повишени
възможности, с променливо поведение и настроение, самооценка несъответстваща на
актуалния профил на личността, изцяло некритична, недопускайки обсъждане на
темата „болест“, отношение на
злонамереност от страна на близкото й обкръжение - /“Събуждам се в шокова зала.
Баща ми над мен и иска да ме въдвори в психиатрията“…“Тогава и всеки път
насилствено родителите ме въдворяват, хващат ме двамата и насилствено ме
вкарват в болница“…“Майка ми е силно невротична, винаги са рефлектирали върху
мен, майка ми е изключително обсебваща. Нямам нормален и адекватен контакт с
баща ми и бившия ми съпруг… Майка ми цял живот е искала да има моя живот,
завиждаше ми за социалния престиж…. Никога не са ми помагали. …Не искам да се
знае за местоработата ми, това ме притеснява, че отново баща ми ще посети
работното ми място. Те имат интерес непрекъснато да ме тормозят. Тя, майка ми
отива да говори в детската градина срещу мен…Тормозят ме къде да живея, къде да
работя, решават да идват, защото са властни и агресивни. Баща ми непрекъснато
ми определя къде да работя… Занимавам се с контрол на цялото производство, а
лятото управлявах цял бар… Напук се радвам на чудесно здраве“/.
Данните
от клиничното психологично изследване сочат още крайност в преценките на
освидетелстваното лице за отхвърляне на семейството, без обсъждане на свои
грешки, поставяне в ролята на жертва, активно декларираща на моменти
непоследователни събития в живота си. Проявила е стеничност
в доказване на собствени позиции, при опит да бъде прекъсната отреагира с раздразнителност и упрек за неразбиране,
мнителна, подозрителна с идеи за отношение с параноидна
интерпретация, с чувство за превъзходство и собствена значимост, със склонност
към импулсивно и необмислено в ситуации рисково поведение.
Доминиращо
в съзнанието на майката е силната привързаност към Д. и набелязаната
перспектива за приобщаване на по – големия й син. Анализът на тази свързаност
показва обвързване на нейното отношение към детето с психотичния
й начин на мислене – абсолютно нереалистично, нереално възприемане на заобикалящата
я среда.
Извън
пристъпните периоди в леките депресивни състояния родителският капацитет е в по
– слаба степен засегнат.
При
активно провеждана терапия и непрекъснато наблюдение от психиатър прогнозата
може да бъде добра. Състоянието й изисква поддържаща терапия, дори и във фазите
на ремисия с цел удължаването й. Продължителната
терапия на това заболяване води до постепенно разреждане на епизодите и техните
симптоми по време на отделните фази.
Експертите
са категорични, че на този етап адекватни грижи за Д. от страна на майката не
са възможни, поради нарушените й родителски годности
във връзка с персистиращото психотично
състояние на нелекуваната й психична болест.
Ако
тя съзнава, че страда от БАР и се лекува Д.А. може да води нормален и качествен
живот.
Представените
по делото писмени доказателства – жалби и сигнали на Д.А. касаят първоначалното
взетата мярка за закрила спрямо Д., поради което те не подлежат на обсъждане.
Към
настоящия момент К.Д. е на 56 годишна възраст. Същият е баща на общо четири
деца, две от които пълнолетни. От брака си с Г.Д. е родено и детето К.Д. на пет
години.
В
съдебно заседание бащата заявява, че от 2008г. до 2015г. почти не е контактувал
със сина си. Майката е отчуждавала Д. от него и брат му. От момента, в който
грижите за Д. са поети от неговите баба и дядо, бащата и синовете му имат
възможност да общуват „полека и внимателно“. Последният път, в който се видели Д.
е казал на баща си „Ама тате, ти не си бил толкова лош“.
В
емоционален аспект бащата изпитва затруднения в общуването със сина си – веднъж
Д. е „отворен“ към новото си семейство. Когато видял за първи път сестричката
си, зарадван споделил: „О, сестричката ми“, но на следващия ден след разговор с
майка си станал „затворен“ към него и брат си, „сякаш всички сме врагове за него…
„Тя, не ми е сестра“.
Д.
говори насаме по телефона с майка си, въпреки, че баща му не му забранява да
общува с нея. Д. не споделя за разговорите си с нея.
На
10.10.2017г. между Б.А. и Д. е имало инцидент. По повод обаждане, се наложило г
– н Д. да прибере сина си от полицията в гр. Д.. От психолога в РПУ – Д. узнал,
че между Д. и баба му е избухнал конфликт, след който Д. избягал при майка си.
Пред
баща си Д. споделил, че е бит от баба си, а в полицията г – н Д. се запознал с
медицинско удостоверение, в което било посочено, че синът му има кръвонасядания и удари. Не бил склонен да даде вяра на
всичко казано от сина си, поради което прибирайки го в дома си, баща му поискал
да види корема му, по който следвало да има кръвонасядания
и удари. Вдигнал блузата му, а по корема на Д. нямало никакви следи от
наранявания. Счел, че майка му е инсценирала всичко.
Към
настоящия момент г – н Д. не общува с бившата си съпруга, но според него всички съзнават, вкл. П.А. и Б.А.
и по – големият му син, че с поведението си Д.А. провокира конфликти между тях.
Изпращала съобщения на бившия си съпруг и по – големия си син с „глупости“, че
те са наркомани, болни, а бащата щял да умре. Това и поведение е резултат от
заболяването й и от нежеланието й да се лекува.
Счита,
че най – доброто за Д. е той да бъде отглеждан от баба си и дядо си.
Честно
признава, че на този етап не е в състояние да поеме отговорността за отглеждането
и възпитанието на сина си Д.. Не е в състояние всеки ден да го води и взема от
училище, както и да му помага с домашните. Съзнава, че тези грижи са полагани
успешно и могат да бъдат полагани и занапред единствено от баба му и дядо му.
В името
на сина си Д., К.Д. общува нормално с родителите на бившата си съпруга, както и
те с него.
В
съдебно заседание П.А. и Б.А. декларират готовността си да отглеждат и възпитават
в своето семейство внука си Д.Д..
Б.А.
е на 69 годишна възраст. С ЕР на ТЕЛК от 22.11.2001г. е определена 50 % трайно
намалена работоспособност, в резултат на хронична вертебро
базиларна съдова недостатъчност лек дискоординационен синдром хипертонична болест III ст умерена степен мозъчно сърдечна форма.
С
ЕР на ТЕЛК, поради хипертоничан болест на сърцето III
умерено висока степен е определена 77, 5 % трайно намалена работоспособност. С
последващо решение от 2006г. е определена 74 % трайно намалена работоспособност
в резултат на полиартроза.
Пред
съда Б.А. заявява, че тя и съпругът й, са били редом до дъщеря им, както в най
– хубавите, така и най – тежките за нея моменти, подкрепяйки я материално и
морално с цялото си сърце и душа. Родителите са подкрепяли дъщеря си при
отглеждането на децата й, след появата на онкологично заболяване, последвалите
я шест операции, химео и лъчетерапия, последвалият
развод, както и след поставяне на диагнозата „Биполярно афективно
разстройство”.
Упреква
се, че улисани в грижите за физическото й състояние родителите й са пропуснали
да обърнат внимание на здравето на психиката, защото преживяното от нея би „съборило”
и най – здравата психика.
Г
– жа А. споделя, че тя и съпругът й полагат преки и непосредствени грижи за Д. от
19.08.2015г. В този ден, след обаждане от служител на I РПУ – Варна, г – жа А.
взела от полицията Д.. От тях узнала, че дъщеря й е намерена в неадекватно
състояние в гр. Варна, ул. ”Девня”, опитвайки се да пресече кръстовището на
неразрешен червен сигнал, а Д. я дърпал назад. Отведена е в Шокова зала, а от
там, настанена в Психиатрично отделение в МБАЛ СВЕТА МАРИНА ЕАД.
През
първите 48 часа Д. отказал да говори. Останал в леглото завит през глава през
цялото време. Целите му ходила се обелили. По – късно Д. разказал, че през
нощта майка му го събудила и му казала, че иска да отиде в спешно отделение.
Първоначално Д. отказал, но след това последвал майка си. Споделил с баба си ”добре,
че съм бил с мама”. В спешния център имало много пациенти и те си тръгнали.
Започнало 24 - часово ходене пеша в града и извън него в посока к.к.”Златни
пясъци” от 03.00 ч. на 19.08.2015г. до около 16.00 ч. следобед. В съставения от
служители на полицията протокол било записано, че температурата на въздуха в
този ден е била 32 градуса. Пред баба си Д. споделил, че майка му отказала да
му даде вода и настояла да стои на слънце. Двамата стигнали до хотел -
ресторант „Иванчов хан”, вървейки пеша /около 7 км.
от изхода на гр. Варна, служебно установено от съда/, а след това се върнали
обратно.
Г
– жа А. е поела грижите за Д., когато той е бил на 48 дни. Поводът бил допускането
от страна на родителите й, че Д.А. страда от постродилна
депресия. Останала с баща си във вилата им. Поради редица странности в
поведението й за първи път била хоспитализирана в психиатрично отделение.
Когато Д. бил на година и три месеца майка му се разболяла от рак. Последвали
шест операции с промеждутък от шест дни между първата и втората, по време на
които родителите й я подкрепяли безрезервно и същевременно полагали грижи и за
внуците си.
През
цялото време дъщеря им е страдала, но в името на децата си, стоически,
преминала през „деветте кръга на ада”. Последвал развод, отделяне на голямото й
дете К., които обстоятелства засилили психичното и заболяване.
Дъщеря
им не е приела, че страда от „Биполярно афективно
разстройство”, отказвайки категорично да се лекува. Родителите й успели да и
доставят предписаните й медикаменти за психичното й заболяване от чужбина.
Отказала да ги пие, казвайки на сина си Д. „Тези лекарства ги дай на дядо си.
Нямам никакво заболяване. На мен лекарят ми е казал, че тези лекарства мен ще
ме отровят”. Всички опити да се задържи на работа за повече от два месеца били
безуспешни, най – вероятно, поради асоциалното й поведение.
Когато
Д. бил обявен за общонационално издирване на 19.05.2017г., г – жа А. узнала, че
дъщеря й живее в приют към християнска църква в гр. Д.. В този ден Д. си счупил
ръката, а майка му разтревожена поискала да го види. Излезли на разходка, но тя
не го върнала в дома им. Притеснени от това, че не знаят къде живее дъщеря им,
респ. къде се намира внукът им, баба му и дядо му потърсили съдействието на
служители на полицията.
Категорично
пред съда г – жа А. заявява, че тя и съпругът имат огромното желание да отглеждат
внука си в своето семейство.
Макар
и изправена пред дилема, с оглед любовта, която изпитва към собственото си дете
и към детето на нейното дете и ръководейки се от максимата „спаси спасяемото”, г – жа А. съзнава, че дъщеря й и внукът й
следва да бъдат разделени, защото тя отказва да се лекува, а Д. е „под пълна
заплаха с нея”, въпреки, че „те са животоспасяващи един за друг”.
Определя
Д. като „бял лист, върху който пишем сега”. Дете, което не разполага с
утвърдени норми и навици и от хората, които го отглеждат ще зависи какъв човек
ще се превърне той.
Честно
и открито обяснява на Д., че „мама” е болна, че е нужно да се лекува, за да
„осъществи майчинството” и да има реална преценка за живота, че всички много
обичат „мама” и отглеждайки внука си, те помогнат и на дъщеря си.
Въпреки
това Д. е непреклонен и иска да се върне при нея.
Считано
от 2015г. Д. общува с майка си, но без никаква регулация при срещите им.
Въпреки, че не му е забранено да общува с нея Д. се крие, когато разговаря с
майка си – „Аз не искам ти да чуваш, излез от стаята. Не искам ти да знаеш и
мама каза, че последното място след ада, където ще стъпи е вашият дом”.
На
този етап в съзнанието на дъщеря им, образът на родителите й е демонизиран. Тя не общува с тях, нито с приятелското си
обкръжение от преди заболяването.
Според
г – жа А. целта на дъщеря й, използвайки Д., е да наруши семейния климат в дома
им, да обтегне отношенията им с внука им, противопоставяйки се на баба си и
дядо си – „А – а – а мама каза, че вие сте изкуфели старци и да не ви имитирам,
защото и аз ще заприличам на вас”.
Отглеждайки
Д. в своето семейство, баба му и дядо му били изправени пред много задачи – да
създадат хигиенни навици у детето, да променят отношението му към
образователния процес, да превъзмогнат асоциалното му поведение и желанието му
да бъде сам и да не общува с връстниците си.
Сега,
Д. общува с други момчета на неговата възраст, както в училище, така и пред
блока. Появило се е и момиче, което харесва. Успял е да намери своето място в
класа и вече не е сам. Усещането, че е обичан от съучениците си и утвърден му е
помогнало да преодолява ненавистта си към училището.
Признава,
че дъщеря й е препятствала контакта на Д. с неговия баща в продължение на
четири години. Въпреки това г – жа А. е водила Д. при баща му, когато внукът им
е бил в дома им, считайки, че баща и син трябва да общуват.
Връзката
между дъщеря й и по – големия й внук К. е „грубо и тотално прерязана”. Въпреки
опитите за възстановяване на тази връзка, К. повече не е изрекъл думата „мамо”.
Не общува с майка си под никаква форма.
Д.
обича брат си и е склонен да се довери на неговата преценка, но връзката им не
е така силна, както между братя израснали заедно.
Единственият
„боен фронт” между баба и внуче се явява ученето. Под давление на майка си Д.
не желае да положи усилия в ученето на уроци - „Не е вярно, мама каза, че сега
е достатъчно мъжът да е здрав и да е силен и каква полза аз като съм учила
толкова”.
Признава,
че на 10.10.2017г. между нея и внукът е имало инцидент. В този ден Д. е излъгал
баба си, че на следващия ден има литература, а не български език, учебен
предмет, затрудняващ го повече с материал, който нито е погледнал, нито е
прочел. Излизайки от стаята баба му казала „Така ще е. Това остана от майка ти.
Там се научи и няма да спреш да лъжеш”. В този момент Д. се „метнал” на гърба й.
Съборил я на леглото, хванал гърлото й с ръка, а с крак захванал крайници й.
Всеки опит да се отскубне от хватката бил неуспешен. За да се освободи от нея и
за да успее да диша спокойно баба му го ухапала по ръката, после го ударила по
дупето. Видяла, че му е причинила хематом, чувствителен червено – син на цвят.
От
този ден до сега, отношенията им са нормални. Д. е любвеобилен и приветлив, но
изграждането на навици и правила, следва да продължи и за в бъдеще.
С
решение от 11.01.2018г., постановено по гр.д. № 17149/2017г. по описа на ВРС
съдът е отхвърлил молбата на Д.А., действаща като майка и законен представител
на Д.Д. за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу Б.А.
спрямо детето Д.Д. за извършен акт на физическо
насилие на 10.10.2017г.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба и спорът е
отнесен пред Окръжен съд - Варна.
П.А.
е на седемдесет и четири годишна възраст. Към настоящия момент пенсионер.
С
невлязла в законна сила присъда № 2/16.01.2018г. по НОХД № 856/2017г. на
Окръжен съд – Варна П.А. е осъден като лекар, със специалност „Акушерство и
гинекология“ за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК за причинена смърт по непредпазливост
на плода на пострадалото лице и средни телесни повреди на същото лице, за което
му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от три години”, установено
при служебна справка в деловодната програма на ВОС, извършена чрез Портала за
достъп до съдебни дела.
Пред
съда П.А. споделя, че поведението на дъщеря му е неадекватно, което се отразява
пагубно на внука му. Майка му му изпращала съобщения със следното съдържание –
„Остави ги тези папардаци, ще ги убием”. Дъщеря му
отказва да се лекува и да приема медикаменти, осигурени от него и доставени от
Турция.
Експертите
по допуснатата КСППЕ са категорични, че П.А. и Б.А. са психично здрави и
разполагат с капацитет да отглеждат и възпитават внука си. Способни са да вземат
самостоятелни решения за Д..
Д.Д. е роден на ***г. Към дена на развода между родителите му
той е на три години. От раждането му до ***г., когато той е на 9 години, Д. е
отглеждан от майка си.
През
учебната 2017/2018г. Д. е ученик в IV клас в *********.
През
предходната учебна година детето е имало множество забележки в бележника си за
неспазване на дисциплината по време на час и оценки вариращи от 3 до 6 по всеки
един от предметите.
Експертите
са категорични, че състоянието на Д. се характеризира със симптоми близки до
разстройство в поведението. Характерно за състоянието му е тревожността, страха
от отделяне, липсата на трайни емоционални контакти и приятелства, изблици на
плачливост, емоционална неустойчивост и агресивна раздразнителност.
Това
състояние на Д. крие риск от бъдещи нарушения в психичното здраве и развитието
му, както и сериозна пречка за психическата му адаптация към семейството,
широкият социум и към здравословния проблем на майка му.
Един
от начините за преодоляване на емоционалното разстройство е откъсването му от
емоционалния натиск на майката и опит за своевременно психологично третиране в
по – дългосрочен план.
Експертите
препоръчват контактът с майката да бъде в контролирана среда с участие на социални
работници и психолози.
Пред
експертите Д. изразява желанието си да бъде с майка си, която обича силно,
както и брат си. Заявил е още, че тя работи, готви и се справя сама. Когато е
болна той се грижи за нея, носейки и вода и храна.
Семейството
му се състои от него, брат му, майка им и кучето им. Отрича всички близки извън
персонажа на майка си. В психологическото поле доминиращият образ е този на
майката. Детето се оживява и се стреми да опише силната си емоционална връзка с
нея. Защитава я, описвайки факти и ситуации в нейна полза. Реагира емоционално,
раздразнително и невротично на въпроси свързани с нея.
Заявява
още, че обича баба си и дядо си „горе – долу, защото те казват, че мама е болна
и нямала отговорност да ме гледа”, а след това, „че не ги обича, искам сам”, „С
тати също не искам да бъда. Те не ме разбират”, „в
училище не ми харесва, повече съм слушател. По – добре ми е сам”.
По
време на интервюто Д. „говори” с думите, с които майка му говори – „Не, не ме
разбирате. Не, не ме разбирате”. Лаконичен е и с честа промяна в настроението,
налагайки своето мнение. Изразявал е непрекъснато недоволство към някого.
Изчерпил е бързо отношенията си с майка си, след което е станал нервен,
декларативен с негативно опозиционно поведение – „Закрива главата си с качулка,
разплаква се и отказва контакт”. Изразил е пред експертите негативното си
отношение към ученето.
Чувствата
му са поляризирани – да обича единия родител и да мрази и отхвърля другите.
Безпомощен е да анализира и свърже своите възприятия с мнението и поведението
на околните към него, развива тревожност и чувство на неразбиране. Заявката да
бъде сам, затваряйки контактите си представляват стратегии за справяне с фрустрацията от стремежа на всички да го откъснат от
неговата майка.
Тежката
фрустрация и вътрешен конфликт при Д. е резултат от
отделянето му от майката, прието от него като вид наказание и невъзможността да
си обясни поведението на близките си, което има за последица невротичност, преобладаваща физическа и вербална агресия,
желание за дистанцираност от околните и невъзможност
да провери реалността – да разграничи своето възприятие от това на околните.
Болезнената
привързаност между майка и син преминава през психотичното
мислене на Д.А.. Ниската му възраст и продължителния период, в който майка е
отглеждала детето от около 4 години в периоди на психотични
пристъпи, са довели до изграждане и възприемане на реалността от Д., такава
каквато е пресъздадена от Д.А..
Експертите
препоръчват комплексен подход - дългосрочна работа с клиничен психолог и детски
психиатър в случай, че напрежението и невротичността
са завишени.
Д.
приема баща си, подчинява се на неговите изисквания и препоръки, когато са
заедно, но това е съпътствано от противопоставяне, изразено, чрез вербално
агресивно отношение с обиди и несправяне с конфликта на лоялност към родителите
си. Налице е отчуждение между баща и син, за което е необходимо скъсяване на
дистанцията и подобряване на диалога помежду им, изключително важно с оглед
навлизане на Д. в юношеството.
Както
и Б.А. и нейният съпруг, така и бащата К.Д. може да полага адекватни грижи за
сина си и да взема самостоятелни решения за отглеждането и възпитанието му.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1 ЗЗакрДт настаняването на детето извън семейството се
извършва при изрично и изчерпателно посочени в закона основания, а именно чиито
родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат
/т. 3/ и когато детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално
и социално развитие /т. 4/.
Това, което обединява всички основания по
чл. 25, ал. 1 ЗЗакрДт е поставянето на детето в риск
по смисъла на § 1, т. 11 ДР на ЗЗакрДт.
Във всяко съдебно производство с участие на
дете съдът е длъжен да следи служебно за висшите му интереси. Висшият интерес
на всяко дете е дефиниран в § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗакрДт, чрез „преценка на желанията и чувствата на детето,
физически, психически и емоционални потребности на детето, възрастта, пола и
миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която му е
причинена или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите
да се грижат за детето и последиците, които ще настъпят за него при промяна на
обстоятелствата и други имащи отношение към детето”.
Молителят обосновава твърденията за наличие
на основания по чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗакрДт
налагащи предприемане по съдебен ред исканата мярка „настаняване в семейство на
роднини”.
Въз основа на изявленията на страните,
ангажираните писмени доказателства и изготвеното заключение на КСППЕ съдът
приема, че Д.А. е в трайна невъзможност да отглежда и възпитава сина си Д.Д., резултат на неосъзнаване
и неприемане на психичното заболяване, от което страда „Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – маниен с психотични симтоми“, което ще съпътства целия й живот и необходимостта
от лечение, създало
сериозна опасност от увреждане на физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие на детето Д..
Внушенията
на процесуалните представители на родителя, упражняващ родителките права,
заявени в съдебно заседание и поддържани в писмената защита, че поставената й
диагноза през 2015г. не отговаря на действително й състояние, са несъстоятелни
и са изцяло опровергани от доказателствата по делото.
Фактът,
че Д.А. страда от „Биполярно афективно разстройство,
сегашен епизод – маниен с психотични
симтоми“, съдът приема за доказан, както от
съставената епикриза, след почти едномесечен престой
в психиатрично отделение за лечение, така и от експертното заключение, даващо
картина на актуалното й психично състояние.
Звучат абсурдно твърденията на майката, че
на 19.08.2015г. екип на спешна помощ е изчаквал на улицата идването на близък
на лице в безпомощно състояние, нуждаещо се от спешна медицинска помощ, за да
бъде майката „въдворена” в лечебно заведение, а детето й - отнето.
Тежкото
психично заболяване, отричането на съществуването му и липсата на адекватно
провеждано лечение са се отразили пагубно на родителския капацитет на г – жа А..
Опасността за правилното развитие на детето
е възникнала още към момента, в който г – жа А. е препятствала контакта на Д. с
неговия баща и брат К., считано от 2009г., когато по – големия й син напуска
дома й до 2015г., когато грижите за по – малкото дете са поети от неговите баба
и дядо.
Този факт съдът намира за установен както от
влязлото в сила решение по реда на чл. 78 а НК, така и от експертно заключение,
сочещо, че бащината фигура е формално приета от Д., а поведението му към баща
му, съпътствано с противопоставяне и агресивно отношение.
Най – съществена опасността от увреждане на
психическото, нравствено, интелектуално и социално развитие на Д. крие психотичният начин на мислене на майката, характеризиращ се с нереалистично
и нереално възприемане на заобикалящата я среда, възприети от детето
безрезервно и безкритично, поради липсата на социална и житейска зрялост.
Към
настоящия момент това поведение е довело до симптоми близки до разстройство на
личността при Д., съпътствано от тревожност, страх, липсата на трайни
емоционални контакти и приятелства, желание да бъде сам, изблици на плачливост
и емоционална неустойчивост, агресивна раздразнителност, негативно отношение
към училището, нежелание за полагане на усилия за уроците, злонамереност към
близките му – баба, дядо, баща и брат, противопоставяне и агресивно отношение.
Светът на Д. се изчерпва с образа на майка
му, брат му и кучето. Място за други близки, съученици и приятели няма. В света
на майката присъства Д.. Образът на брат му е желан в този свят, но на този
етап е с надежда за приобщаване.
Отношението на майката към нейните родители
е злонамерено. Всички положени грижи от тяхна страна за Д. са обезличени.
Идентично е и отношението на Д. към баба му и майка му, съпроводено с
непрекъснато противопоставя с думи и действия.
Идентичният начин по който детето възприема
света е създало нездрава емоционална връзка между майка и син, в основата на която
стои психотичното й отношение, безкористната любов на
Д. към нея и вярването му, че той може да я предпази и да се погрижи за нея,
както вече е правил – „Добре, че съм бил с нея” /19.08.2015г./…..”Като е болна
и нося храна, вода, грижа се за нея”, товар непосилен за дете на
единадесетгодишна възраст, твърдата убеденост, че тя не е болна и че другите я
обвиняват несправедливо. Изказът им също е идентичен.
Злонамереността на майката спрямо родителите
й е изразена не само пред експертите, но и пред настоящия състав на съда, чрез
нереалистично пресъздаване на отношенията им. Целта е да се убеди съда в липсата
на какъвто и да е капацитет от страна на Б.А. и П.А. да отглеждат сина й Д..
По време на разглеждане на настоящата молба,
изявленията на майката са изцяло насочени към дискредитирани и обезличаване на
всички усилия, които са положили родителите й, както за нея, така и за внука им
Д.. Подаването на молба по чл. 5 ЗЗДН е поведение, сочещо желание за
елиминиране на лицето, което всекидневно е полагало и полага грижи за Д..
Опитът за внушение на процесуалните представители
на Д.А., че след като Б.А. и П.А. не са съумели да се погрижат за дъщеря си, то
те не разполагат с ресурс да отглеждат и възпитават Д., е също несъстоятелен.
Родителите са длъжни да отглеждат,
възпитават и издържат децата си до навършване на пълнолетие, след който момент
тези задължения отпадат.
Безсъмнено психичното състояние на г – жа А.
налага провеждане на лечение. Ако тя не приема заболяването си, не съзира
нуждата от лечение, то липсва каквато и да е възможност друго лице, било то и
родител, да се погрижи за нея, ако тя самата не желае това. Прехвърляне на
отговорността за провеждане на лечение на психичното заболяване на майката
върху родителите й е недопустимо.
В нито един момент от разглеждане на
настоящата молба, в нито едно от направените изявление пред съда, в думите на Б.А.
и П.А., не се открояват обвинения, упрек или обида към поведението и
отношението на собствената им дъщеря. Упрек липсва и в думите на бащата на Д..
В думите им личат, както безкористна и
безусловна обич към тяхната дъщеря, присъща само на родителите, така и болка от
неосъщественото майчинство и от неоправданите очаквания, че Д.А. ще положи
нужните усилия да провежда лечение на заболяването си, за да отглежда
самостоятелно своя син, съзнавайки, че грижите и любовта на майката са
незаменими и биха удовлетворили най – добрия интерес на Д..
Опитът за дискредитиране и обезличаване на
вече положените от тяхна страна усилия не може да замести липсващия капацитет
на родителя, упражняващ родителските права да отглежда сина си. Чувствата и
желанията на Д., които са ясно изразени от него пред експертите също не могат
да обосноват извод за годен родителски капацитет.
В
тази връзка следва да бъде отбелязано, че желанието на родителите и това на
децата, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на
общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства,
като висшият критерии за решението на съда е интереса на децата.
Ръководейки се от този интерес, след
депозиране на заключението на КСППЕ, съдът е отменил определението си, с което
е постановил изслушване на Д., на осн. чл. 15 ЗЗакрДт, считайки, че това не е в негов интерес, по
следните съображения:
На първо място, разпоредбата на чл. 15, ал.
1 ЗЗакрДт не следва да се абсолютизира,
независимо от възрастта на детето. Целта на разпоредбата е да бъдат заявени
чувствата и желанията на детето. При преценката дали то да бъде изслушано или
не, винаги следва да се изхожда от интереса на детето, като се прецени дали изслушването
не би му навредило.
На второ място, желанието му да бъде
отглеждан от майка си е твърдо и непоколебимо заявено пред вещите лица,
изготвили заключението по КСППЕ. Такова би било и желанието на Д., изразено и
пред настоящия съдебен състав.
На трето място, съдът е счел, че
изслушването му би рефлектирало неблагоприятно и във вреда на Д. с оглед психо – емоционалното му състояние, описано подробно в
настоящия съдебен акт.
На четвърто място, както вече беше отбелязано,
чувствата и желанията на Д. не могат да заместят липсващия на този етап
родителски капацитет у майката.
В настоящия случай, съдът приема, че най –
добрият интерес на детето, така както той е определен в т. 5 § 1 ДР на ЗЗакрДт налага и
изисква то да бъде отглеждано в дома на своята баба и дядо за посочения в
молбата период.
Преценени в съвкупност, доказателствата по
делото сочат, че детето е привързано към своите баба и дядо от най – ранна детска
възраст и отглеждано от тях и след прекратяване на брака между родителите му с
развод.
Действително Б.А. е с трайно намалена
работоспособност, което към настоящия момент, не се е отразило на възможността
й да се обслужва сама, а от там и да полага преки и непосредствени грижи за Д..
Извън предмета на делото остават
професионалните качества на П.А., поради което невлязлата в сила присъда за
престъпление, извършено по непредпазливост не рефлектира по никакъв начин на
капацитета, с който той категорично разполага.
Безсъмнено, че за времето от 19.08.2015 г.
до настоящия момент, Б.А. и П.А., са положили усилия да осигурят психически и
емоционален комфорт на детето, режим и навици, непрекъсната помощ за справяне с
уродите в училище и социализация на внука им, както в училище, така и извън
него, които съдът адмирира и намира за успешни.
Едновременно с благоприятното въздействие
върху детето, под грижите на баба си и дядо си, Д. е имал възможност да общува
с баща си и брат си. Стимулиране на контакта по между им потвърждава извода на
съда за високия капацитет, с който те разполагат, ръководейки се от
разбирането, че Д. има право да общува с всички членове на семейството си,
независимо дали баща му е бил най – добрият партньор за тяхната дъщеря.
Предвид изложеното, доколкото е налице
основанието, посочено в чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗакрДт,
молбата следва да бъде уважена, а Д.Д., да бъде
настанен в семейството на Б.А. и П.А. за период от пет години, считано от
датата на влизане в сила на решението.
В тази връзка съдът намира за необходимо да
отбележи, че Д. винаги ще обича майка си и през целия си живот ще има нужда от
нея. За да изгради с нея здрава емоционална връзка и за да бъде тя негова опора
в живота е необходимо Д.А. да се погрижи първо за себе си, като осъзнае
заболяването си и проведе нужното медикаментозно и терапевтично лечение, което
зависи единствено и само от нейното желание. Това се явява и единственият начин
да възстанови родителските си годности по отношение и
на децата си, независимо от срока на предприетата мярка за закрила спрямо Д..
С постановяване на настоящото съдебно
решение, Б.А. и П.А., в качеството им на лица, на които са възложени грижи за Д.Д., не придобиват родителски права и задължени, съгласно
разпоредбата на чл. 137, ал. 1 СК, а само такива правомощия, неизчерпателно
посочени в Семейния кодекс, включително и задължения по чл. 33, ал.1 ЗЗакрД.
Във всички случаи лицата, осъществяващи
заместваща грижа, следва да осигурят незабавно
на Д. дългосрочно терапия с клиничен психолог, а при необходимост с психиатър.
Целта на терапията е да помогне на Д. да изгради с майка си и баща си здрава връзка,
да осъзнае и приеме заболяването й, да разпознава състоянията й и причините налагащи
да бъде отглеждан от баба си и дядо си, както и че близките му не са злонамерени
към нея и него.
Б.А. и П.А. следва да поставят нужните граници
в общуването между Д. и неговата майка.
Съдът счита, че за периода на действие на
предприетата мярка за закрила, интересът на Д. налага то да общува с всеки един
от двамата си родители, а общуването с майка му да е в защитена среда, с цел
избягване всякакво неблагоприятно въздействие върху детето, на осн. чл. 33, ал.1 ЗЗакрДт.
На майката следва да бъде определен следния
режим на личен контакт: за период от една година от постановяване на настоящия
съдебен акт, майката ще може да вижда сина си Д. *** в присъствие на психолог,
всеки петък от всяка седмица от месеца за времето от 11.00 ч. до 12.30 ч.,
когато детето е втора смяна на училище, а когато е първа смяна в петък от 14.00
ч. до 15.30 ч., а след изтичане на една година от постановяване на съдебното
решение, всеки петък от всяка седмица от
месеца за времето от 11.00 ч. до 12.30 ч., когато детето е втора смяна на
училище, а когато е първа смяна в петък от 14.00 ч. до 15.30 ч. в присъствието
на Б.А. и / или на П.А..
На този етап, други лица, извън посочените,
в чието присъствие би могъл да се осъществява режима на личен контакт между Д.
и неговата майка, не биха могли да бъдат натоварени и да поемат тази
отговорност, доколкото в кръга на „недоброжелателите” влизат всички близки на
майката.
Във всички случай, лицата, осъществяващи
заместваща грижа, следва да осигурят явяването на Д. *** за осъществяване
режима на личен контакт на детето с родителите му.
На бащата следва да бъде определен следния
режим на личен контакт, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца за времето от 10.00 ч. в събота до 14.00 ч. в неделя с приспиване, 20
дни през лятната ваканция, на рождения ден на бащата – първи май за времето от
10.00 ч. до 17.00 ч. и на рождения ден на брат си К.Д. – двадесет и първи май от
10.00 ч. до 17.00 ч.
Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал.3 СК
родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството, по
чиито размер съдът следва да се произнесе служебно в настоящото производство.
Съблюдавайки посочената норма, съдът намира,
че всеки един от родителите следва да заплаща за отглеждането на Д. за периода
на действие на мярката, месечна издръжка на лицата, осъществяващи заместваща
грижа.
Д.А. следва да заплаща сумата от 150 лв., а К.Д.
сумата от 250 лв., считано от датата на влизане в сила на решението, с падеж до
5 – то число на месеца, за който се дължи до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване.
Сумата от общо 400 лв. би обезпечила
отглеждането на детето, чиито размер съдът намира и за съобразен с
възможностите на задължените лица.
На осн. чл. 242,
ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението в
частта за издръжката.
К.Д. следва да заплати по сметка на ВРС
държавна такса върху определения размер на месечна издръжка в размер на 360
лв., а Д.А. сумата от 216 лв., на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ
МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА, КАТО НАСТАНЯВА
детето Д.К.Д., ЕГН ********** в дома на Б. Б.А., ЕГН ********** и П.М.А., ЕГН **********
*** за срок от пет години, считано от датата на влизане в сила на настоящото
решение, на основание чл.28 вр.чл. 25, ал.1, т. 3 и
т. 4 от Закона за закрила на детето.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на
лични отношения между Д.П.А., ЕГН ********** и Д.К.Д., ЕГН ********** за
времето на действие на предприетата мярка при задължение на лицата,
осъществяващи заместваща грижа Б. Б.А. и П.М.А., да осигурят явяването на
детето, както следва:
за период от една година от постановяване на настоящия съдебен акт, майката ще
може да вижда сина си Д. *** в присъствие на психолог, всеки петък от всяка
седмица от месеца за времето от 11.00 ч. до 12.30 ч., когато детето е втора
смяна на училище, а когато е първа смяна в петък от 14.00 ч. до 15.30 ч., а
след изтичане на една година от постановяване на съдебното решение, всеки петък от всяка седмица от месеца за
времето от 11.00 ч. до 12.30 ч., когато детето е втора смяна на училище, а
когато е първа смяна в петък от 14.00 ч. до 15.30 ч. в присъствието на Б.А. и /
или на П.А., на осн. чл. 33, ал.1 ЗЗакрДт.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на
лични отношения между К.Д.Д., ЕГН ********** и Д.К.Д.,
ЕГН ********** за времето на действие на предприетата мярка при задължение на
лицата, осъществяващи заместваща грижа Б. Б.А. и П.М.А., да осигурят явяването
на детето, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 ч. в събота
до 14.00 ч. в неделя с приспиване, 20 дни през лятната ваканция, на рождения
ден на бащата – първи май за времето от 10.00 ч. до 17.00 ч. и на рождения ден
на брат си К.Д. – двадесет и първи май от 10.00 ч. до 17.00 ч., на осн. чл. 33, ал.1 ЗЗакрДт.
ОСЪЖДА Д.П.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Д.К.Д.,
ЕГН **********, чрез лицата осъществяващи заместваща грижа - Б. Б.А., ЕГН **********
и П.М.А., ЕГН ********** *** за времето на действие на предприетата мярка
сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща месечна издръжка с падеж до 5 – то число на месеца, за
който се дължи до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, на осн. чл. 143, ал.3 СК.
ОСЪЖДА К.Д.Д., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Д.К.Д.,
ЕГН **********, чрез лицата осъществяващи заместваща грижа - Б. Б.А., ЕГН **********
и П.М.А., ЕГН ********** *** за времето на действие на предприетата мярка
сумата от 250 лв. /двеста и петдесет
лева/, представляваща месечна издръжка с падеж до 5 – то число на
месеца, за който се дължи до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване, на осн. чл. 143, ал.3 СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта за издръжката, на осн. чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.П.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 216 лв. /двеста и шестнадесет лева/,
на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА К.Д.Д., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 360 лв. /триста и шестдесет лева/, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 28
ал.4 ЗЗакрДт.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - ВарнА в седемдневен срок от връчването на
препис от акта на страните, на осн. чл. 28 ал.5 ЗЗакрДт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: