Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260001
гр.Варна,
31.01.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 13
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
при участието на прокурора ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ и секретаря Соня Дичева, като разгледа докладваното
от съдия П. Димитрова ВЧНД № 312 по описа на АпС-Варна за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.341, ал.1, вр. чл.306. ал. 3,
вр. ал.1, т.1 от НПК. Образувано е по протест на прокурор при ОП-Варна против протоколно
определение от 02.08.2019г., постановено по НОХД № 721/2019 г. по описа на ОС -Варна, с което е бил постановен отказ да бъде отнета в полза на Държавата
сумата от 2869 лв. и 25 евро по реда на
чл.53, ал.2, б.“б“ от НК, спрямо лицето Б.К.Б.. С постановения акт,
първоинстанционния съд е върнал на Т.К.иззета на 21.02.2019г. сума в размер на
8615.55лв., 625 евро, 601.05 турски лири.
Въззивната инстанция е
сезирана с протест от прокурор при ОП-Варна, в който се излагат доводи за
неправилност на атакуваното определение поради наличието на основания за
отнемане на посочените суми.
Постъпила е и частна
жалба от осъдения Б.Б., чрез неговия процесуален представител – адв. С.И., чрез
която определението на ВОС се обжалва с доводи за неправилност на постановения
отказ за връщане на сумата от 2869лв и 25 евро. Претендира се за отмяна на
атакуваното определение в тази му част.
В съдебно заседание от 19.09.2019г.,
прокурорът от АП – гр. Варна поддържа
подадения протест, намира, че е налице икономическа облага от престъплението, поради
което разпоредбата на чл.53 от НК се явява приложима.
Процесуалният
представител в лицето на адв. И. поддържа депозираната жалба и претендира
отмяна на определението на ВОС, в частта с която е отказано връщането на
паричната сума спрямо подзащитния му, респ. отхвърляне на протеста.
Осъденото лице поддържа становището
на защитника си, изразява желание за връщане на паричните средства.
След проведеното съдебно
заседание, съставът на АпС-Варна е установил, че за правилното решаване на
делото съдът се нуждае от тълкуване на понятието за „облага“ – пряка и косвена,
дадено с чл.2 на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3
април 2014г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна
дейност в Европейския съюз (OB,
L 127/39 от 29 април 2014г., поправка OB,
L 138/114 от 13 май 2014г.) и доколко българската разпоредба по чл.53 от НК е
съответна на това понятие. И тъй като тълкуването на актовете на ЕС е от
компетенция на Съда, то настоящата инстанция е отправила преюдициално запитване
по реда на чл.485 и сл.от НПК. Формулирани са няколко въпроса, свързани с
приложното поле на Директива 2014/42/; какво е значението на понятието за
„икономическа изгода, придобита косвено чрез престъпление”, съобразно чл.2 § 1
от Директивата и парична сума, установена и иззета от жилище, обитавано от
осъденото лице и неговото семейство, и от лек автомобил, управляван от него,
може ли да съставлява такава?; следва ли чл.2 от Директивата да се тълкува в
смисъл, че не допуска, правна уредба като тази по чл.53, ал.2 от НК на
РБългария, която не предвижда отнемане
на „икономическа изгода, придобита косвено чрез престъпление” и следва
ли чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл.306, ал.1, т.1
от НПК на РБългария, даваща възможност да бъде отнета в полза на държавата
парична сума, за която се твърди, че е собственост на лице, различно от лицето,
извършило престъплението, без за това трето лице да съществува възможност да бъде
конституирано като страна в това производство и да му бъде осигурен пряк достъп
до правосъдие?
Производството пред АпС-Варна
е било спряно до произнасянето на СЕС.
Последвало е Решение на
Съда (трети състав) от 21.10.2021г. по съединени дела C-845/19 и C-863/19.
В проведено съдебно
заседание на 13.12.2021г., представителят на държавното обвинение поддържа
частично доводите в протеста, и съобразно становището на Съда, намира, че
сумата, иззета от осъденото лице подлежи на отнемане.
Процесуалните представители
от първоинст. производство -адвокатите И. и Д. претендират връщане на сумата на
осъденото лице.
Жалбоподателят Б. твърди,
че намерите в дома му пари не са негови, а на родителите му и моли те да бъдат
върнати.
С оглед на тълкуването на
въпросите, поставени за разглеждане пред Съда, Варненският апелативен съд, констатира
следното:
Определението на ОС –
Варна по своето същество се явява правилно и законосъобразно по следните
съображения:
Общоизвестно е, че националната
юрисдикция е обвързана от решението на Съда по преюдициалното запитване. Решението,
с което той се произнася по преюдициален въпрос по тълкуването или
действителността на акт на общностна институция, постановява със сила на
пресъдено, т.е на тълкувано или постановено нещо, един или повече въпроси на
общностното право и обвързва националния съдия за решаването на главния спор. При
решаването на делото, той е задължен да се позовава само и единствено на
тълкуването, което е дадено от Съда, същото има задължителна сила и е неразривно
свързано с конкретната разпоредба.
С оглед на изложените
съображения, настоящият състав е обвързан от рамките постановени от Съда и
следва да се произнесе съобразно приетото от него становище.
Спорът по делото, касае
наличието, респ. липсата на основания за отнемане в полза на Държавата на
иззета от осъденото лице сума, или казано по друг начин - представлява ли тя
пряка или косвена облага от престъпление по см. на чл. 53, ал.2, б.“б“ от НК, който е резултат от транспонирането
на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014
година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност.
На първо място, Съдът
изтъква, че цитираната Директива следва да намери приложение дори тогава когато
всички елементи от престъпния състав са извършени на територията само на една
държава членка, какъвто е случая и по настоящето дело.
Вторият и третият въпрос
се отнасят до тълкуването на понятието „икономическа изгода, придобита косвено
чрез престъпление“, съдържащо се в чл.2, точка 1 от Директивата и дали паричната сума, която е иззета от
осъденото лице може да съставлява такава?
Според Съда, понятието
„икономическа изгода“ попада в обхвата на понятието „облага“, което пък е
„всяка икономическа изгода, придобита пряко или косвено чрез престъпление“ и
„може да се изразява във всяка форма на имущество и да включва всяко последващо
повторно инвестиране или преобразуване на преки облаги и всякакви стойностни
ползи“. Същевременно понятието за „облага“ по смисъла на директивата е
разширено в сравнение с това понятие, залегнало в Рамково решение 2005/212/ПВР
на Съвета от 24.02.2005 година, за да включи възможността за конфискация на
всички стойностни ползи, придобити в резултат на облаги от престъпна дейност,
включително непреките такива. Чл.2, точка 1 от Директивата предвижда също, че
за да бъде квалифицирана като „облага“ икономическата изгода, независимо дали е
пряка или косвена, при всички случаи трябва да произтича от престъпление.
В настоящия случай, жалб.
Б. е бил осъден за държане на вискорискови наркотични вещества с цел
разпространение, като естеството на престъпната деятелност не може да има за
последица генерирането на икономическа изгода. От друга страна, наказателна
отговорност за разпространение на наркотични вещества не е била ангажирана.
Съдът е дал тълкуване и
относно това дали изгодата трябва да е последица от престъплението за което
извършителят е осъден, или е необходимо и достатъчно да са налице доказателства,
че тя е резултат от друго криминално поведение. Съдът е достигнал до извода, че
член 4 от Директивата, във връзка с член 5 (който предвижда т.нар.“разширена
конфискация“) и съображение 19 от същата,
трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането й е
необходимо облагата, чиято конфискация се предвижда да произтича от
престъплението, за което неговият извършител е осъден с влязла в сила присъда.
Престъпната деятелност на
Б. е подведена под състава по чл.354а от НК, като според Съда от тази дейност
не може да се генерира икономическа изгода, което пък означава, че паричните
суми, чиято конфискация се претендира не биха могли да произтичат от това
деяние. От това следва, че конфискацията
на такива парични суми не е предвидена в член 4, параграф 1 от Директива
2014/42. Съдът посочва още, че както следва от съображение 21, при всички
случаи, съдът въз основа на доказателствата
по делото, включително конкретните факти и наличните доказателства, трябва да
установи по един удовлетворителен начин, че въпросното имущество е придобито
чрез престъпно поведение. В това отношение следва да се вземе предвид
несъразмерността между стойността на въпросното имущество и законните доходи на
осъденото лице. Същевременно обаче, лицето трябва да има ефективна възможност
да оспори обстоятелствата по случая, включително конкретните факти и наличните
доказателства, въз основа на които въпросното имущество се разглежда като
придобито чрез престъпление.
В обобщение, Съдът приема, че Директива 2014/42 трябва
да се тълкува в смисъл, че не предвижда само конфискация на имущество, което
съставлява икономическа изгода, произтичаща от престъплението, за което
извършителят е бил осъден, а че предвижда и конфискация на имущество, което е на
извършителя и за което националният съд е убеден че е придобито чрез друго
престъпно поведение, при спазване на гаранциите, предвидени в чл.8, параграф 8
от посочената директива, и при условие, че престъплението, за което посоченият
извършител е осъден е сред изброените в чл.5, параграф 2, и че това
престъпление може да доведе пряко или косвено до икономическа полза по смисъла
на същата директива.
В контекста на изложеното
по-горе, деянието, за което жалб.Б.Б. е осъден с влязла в сила присъда не може
да генерира икономическа облага, и макар лицето да е разполагало с ефективни
средства за оспорване на обстоятелствата и фактите по делото, както и че
престъплението попада измежду изброените в чл.5, параграф 2 от Директивата, то
въз основа на доказателствата по делото не може да се направи категоричен
извод, че иззетата сума, съставлява икономическа облага, която е пряка или
косвена облага от деянието по чл.354а от НК, или от друго престъпление, поради
което и същата да бъде отнета в полза на Държавата.
Освен това, лицето твърди,
че част от иззетата сума принадлежи на негови родственици. По делото са приложени
писмени доказателства, удостоверяващи извършен банков кредит. В това отношение,
според становището на Съда, член 8, параграфи 1, 7 и 9 от Директива 2014/42,
във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва
да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява
отнемането в полза на държавата на имущество, за което се твърди, че принадлежи
на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да има
възможност да се конституира като страна в производството по конфискация.
Българската законодателна
уредба обаче не предвижда такава възможност, поради което и в настоящето
производство, тези трети лица, за които се твърди, че са собственици на
имуществото, чиято конфискация се предвижда, не са имали възможността да бъдат
конституирани като страна в рамките на процеса, както и да бъдат изслушани, за
да могат да упражнят правата си, в частност да претендират правото си на
собственост, преди да бъде взето решение за конфискация на това имущество.
Въз основа на представената
аргументация, фактите и доказателствата, и предвид тълкуването на Съда на ЕС,
се извежда единственият възможен извод, че в конкретиката на настоящето
производство, е недопустимо отнемането в полза на Държавата на сумите от 2869
лв. и 25 евро, иззета от жилището, обитавано от осъденото лице, както и сумата
от 8615.55лв.; 625 евро и 601, 05 турски лири, иззети от дома, обитаван от
родителите на Б..
По изложените съображения
определението на Окръжен съд Варна следва да бъде потвърдено изцяло, поради
което и на основание чл.306, ал.3 вр. чл.334, т.6 от НПК, съставът на АпС-Варна
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 02.08.2019г., постановено
по НОХД № 721/2019 г. по описа на ОС Варна.
Решението е окончателно и
не подлежи на проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.