№ 362
гр. Враца, 09.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Ана Б. Ангелова-Методиева
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно
гражданско дело № 20211400500510 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Н.Ш., в качеството му на
пълномощник на "Теленор България" ЕАД, против Определение №
260484/09.09.2021 г. по гр.д.№ 1344/2019 г. по описа на РС-Мездра, с което е
оставена без разглеждане молбата на ищеца за допълване на постановеното
по същото дело Решение № 260123/28.07.2021 г. в частта за разноските,
поради недопустимост на същата.
В жалбата се поддържа, че районният съд незаконосъобразно е приел,
че молбата е недопустима, тъй като не е бил представен списък на разноските
по чл.80 ГПК. Твърди се, че такъв списък е бил изпратен ведно с подаденото
от ищеца становище вх.№ 3813/17.08.2020 г., както и че тези документи са
сканирани и са налични в електронното дело. Изтъква се, че липсата на
списъка по чл.80 ГПК от делото вероятно се дължи на деловодна грешка, от
която не би следвало ищецът да търпи вреди. Излагат се и съображения, че
съдът неправилно е приел, че не е представен договор за правна защита и
съдействие, тъй като такъв е наличен на стр.98 от делото.
Жалбоподателят навежда доводи, че съгласно съдебната практика, в
т.ч. и на касационната инстанция, представянето на списък по чл.80 ГПК не
касае присъждането на платения адвокатски хонорар в заповедното
производство. В допълнение към тези аргументи подчертава, че т.14 от
1
подаденото заявление по чл.410 ГПК изрично е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждание в размер на 360,00 лв., като отново
се позовава на съдебна практика, според която не е задължително списъкът
по чл.80 ГПК да бъде отделен документ, а може да бъде инкорпориран в
исковата молба, заявлението, жалбата и т.н.
В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното определение и
задължаване на РС-Мездра да измени решението в частта за разноските като
бъдат добавени и платените разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство /360,00 лв./ и в исковото производство /360,00 лв./
или общо 720,00 лв. с вкл.ДДС.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба
от насрещната страна М. Л. М., чрез особения му представител адв.И. Ж..
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от
процесуално легитимирано лице, в указания от районния съд двуседмичен
срок за обжалване и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящия съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Мездра е бил сезиран със заявление на "Теленор
България" ЕАД за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против М.
Л. М. за парично вземане в размер на 663,98 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на депозиране на заявлението до окончателното й
изплащане. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв. с ДДС.
Към заявлението е приложен договор за правна защита и съдействие, от който
е видно, че на процесуалния представител на дружеството е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв. с вкл. ДДС.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 292/2019 г. по описа
на Районен съд-Мездра и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 220/05.04.2019 г., с която заявлението е
уважено изцяло, в т.ч. и за присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 360,00 лв.
След дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заявителят "Теленор
България" ЕАД е предявил иск с правно основание чл.422 ГПК против М. Л.
за установяване съществуването на паричното вземане по издадената заповед
за изпълнение. За разглеждане на така предявения иск е образувано гр.д.№
2
1344/2019 г. по описа на МРС. Както в исковата молба, така и в депозираното
преди съдебното заседание становище вх.№ 3813/17.08.2020 г., ищецът е
поискал присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение
в заповедното и в исковото производство. Към посоченото становище е
приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че на
процесуалния представител на ищцовото дружество е заплатено адвокатско
възнаграждение за исковото производство в размер на 300,00 лв. В
становището е посочено, че се прилага и списък с разноски, но такъв липсва
по делото.
Предявеният иск е уважен с Решение № 260123/28.07.2021 г., като е
признато за установено по отношение на М. Л. М., че дължи на "Теленор
България" ЕАД сумата 663,98 лв. по издадената Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК № 220/05.04.2019 г. Със същия съдебен акт М. Л. М. е осъден да
заплати на "Теленор България" ЕАД разноски за съдебното производство в
общ размер от 625 лв., както и направените разноски в производството по
ч.гр.д.№ 292/2019 г. по описа на МРС в размер на 25,00 лв. От мотивите на
съдебния акт е видно, че присъдените разноски за съдебното производство от
общо 625,00 лв. включват: държавна такса в размер на 325,00 лв. и
възнаграждение за особен представител в размер на 300,00 лв., а присъдените
разноски от 25,00 лв. за заповедното производство представляват заплатената
държавна такса.
С молба от 09.08.2021 г. ищецът "Теленор България" ЕАД, чрез
пълномощника си адв.Н.Ш., е поискал на основание чл.248 ГПК решението на
МРС да бъде изменено в частта относно разноските, като бъдат присъдени и
сторените от ищеца разноски от 360,00 лв. за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и разноски от 360,00 лв. за адвокатско
възнаграждение в исковото производство , т.е. общо 720,00 лв. с вкл.ДДС.
С обжалваното Определение № 260484/09.09.2021 г. РС-Мездра е
оставил без разглеждане молбата, приемайки, че същата е процесуално
недопустима, тъй като по делото не е приложен списък на разноските и
съгласно чл.80, изр.2 ГПК страната няма право да иска изменение на
решението в частта относно разноските.
С оглед изложените в жалбата твърдения, въззивният съд е изискал от
РС-Мездра разпечатка от електронната папка за движението на гр.д.№
1344/2019 г. по описа на същия съд, както и разпечатка от евентуално
3
съдържащите се в същата документи – становище вх.№ 3813/17.08.2021 г. и
приложения към същото в случай, че такива са били сканирани. От
представената разпечатка от електронната папка по делото е видно, че е
отразено постъпването на становище вх.№ 3813/17.08.2020 г. от "Теленор
България" ЕАД, но не са описани приложения към същото. Приложена е и
разпечатка на сканираното становище, но липсват данни за сканиран списък
по чл.80 ГПК.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните изводи:
В чл. 80 ГПК е въведено изискване за представяне на списък на
разноските от страната, която е поискала присъждането им, като последицата
от неизпълнение на това задължение е лишаване на тази страна от правото да
иска изменение на решението в частта за разноските.
В конкретния случай ищецът е поискал присъждане на разноски за
исковото и заповедното производство, като в приложеното преди съдебното
заседание становище вх.№ 3813/17.08.2020 г. е посочил, че представя списък
на разноските по чл.80 ГПК. Такъв списък обаче не е приложен по
първоинстанционното дело. Не се установи такъв списък да е описан и
сканиран и в електронната папка на гр.д.№ 1344/2019 г. по описа на МРС.
Жалбоподателят не представя доказателства в подкрепа на изложените в
жалбата твърдения, че такъв списък е бил приложен към становището и е
сканиран в системата за електронни съдебни дела. Ето защо настоящият
съдебен състав намира за недоказани твърденията, че такъв списък е бил
приложен по делото, с оглед на което приема, че жалбоподателя – ищец няма
право да иска изменение на решението в частта относно направените
разноски в исковото производство.
Тези съображения обаче не са относими към искането за изменение
на решението чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
360,00 лв. за заповедното производство. По отношение приложимостта на чл.
80 ГПК в заповедното производство, практиката на ВКС, обективирана в
Определение № 499 от 23.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 55/2010 г., I т. о.,
ТК, приема следното: Изрично въведеното специфично съдържание на
заявлението - образец по чл. 410 ГПК има за цел да обективира пълно и точно
претенцията на заявителя. Редовността на това заявление е поставена изцяло в
зависимост от изпълнението на императивните разпоредби на чл. 127, ал. 1 и
4
ал. 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, към които е налице и законов бланкет с
разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК. Следователно в тежест на заявителя,
кредитор по претендираното вземане е задължението да изложи всички
фактически обстоятелства, визирани от утвърдения с Наредба № 6/20.02.2008
г. на МП образец заявление за издаване заповед за изпълнение / чл. 425 ГПК/.
Издаването на тази заповед е поставена в пряка зависимост от съответствието
на претенцията с посочените изисквания- арг. чл. 411, ал. 2 ГПК. Този извод
произтича от наличието на специална уредба / чл. 410 и сл. ГПК/, която
дерогира общите правила. Съобразно регламента й, страната има задължение
за попълване на конкретно очертаните заложени в заявлението - образец
данни, което определя и предмета на произнасяне на сезирания съд. По тази
причина касационната инстанция приема, че разпоредбата на чл. 80 ГПК, като
част от общите правила, не може да намери приложение в заповедното
производство.
Освен това като допълнителен аргумент следва да бъде посочено и
това, че в случая в самото заявление е отразено, че се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 360,00 лв. Следователно в заявлението е
инкорпориран списък на разноските, поради което изводът, че такъв списък
не е представен, е неправилен по отношение на заповедното производство.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
жалбата е неоснователна в частта, в която е оставена без разглеждане като
процесуално недопустима молбата на "Теленор България" ЕАД за изменение
на решението по реда на чл.248 ГПК чрез присъждане на разноски в размер
на 360 лв. за исковото производство. Жалбата обаче е основателна в частта, в
която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата на
"Теленор България" ЕАД за изменение на решението по реда на чл.248 ГПК
чрез присъждане на разноски в размер на 360 лв. за заповедното
производство, поради което в тази част обжалваното определение следва да
бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за
произнасяне по същество по заявеното искане с правно основание чл.248
ГПК.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260484/09.09.2021 г. по гр.д.№
1344/2019 г. по описа на Районен съд-Мездра В ЧАСТТА, в която е оставена
без разглеждане като процесуално недопустима молбата на "Теленор
България" ЕАД за изменение на постановеното по същото дело Решение №
260123/28.07.2021 г. по реда на чл.248 ГПК чрез присъждане на разноски в
размер на 360 лв. за исковото производство.
ОТМЕНЯ Определение № 260484/09.09.2021 г. по гр.д.№ 1344/2019 г.
по описа на Районен съд-Мездра В ЧАСТТА, в която е оставена без
разглеждане като процесуално недопустима молбата на "Теленор България"
ЕАД за изменение на постановеното по същото дело Решение №
260123/28.07.2021 г. по реда на чл.248 ГПК чрез присъждане на разноски в
размер на 360 лв. за заповедното производство и ВРЪЩА делото на
първоинстанционния съд за произнасяне по същество по искането с правно
основание чл.248 ГПК в тази част.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6