Решение по дело №466/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 февруари 2021 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20207220700466
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 34

 

гр. Сливен, 11. 02. 2021 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на четвърти  февруари,  две  хиляди  двадесет  и  първа  година,  в  състав:

             

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:   ГАЛЯ  ИВАНОВА

 

При участието на секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 466 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от „В. 2017“ ЕООД с ЕИК: …………., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Н. С.“, ул. „Д. И. Ж.“ № …, пр. от у. В.П.Р., подадена против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-380-0046630 от 13.11.2020 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект – р. „Г. П.“, находящ се в: гр. Сливен, ул. „П.“ - д. л. с., стопанисван от „В. 2017“ ЕООД с ЕИК: …………., и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата си оспорващото дружество твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Излага съображения, че: дружеството попада в обхвата на чл. 4, т. 11 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., и като такова не следва да му бъдат вменени формулираните нарушения; неправилно е приложен законът, за което се позовава на § 75, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /ДВ, бр. 80 от 2018 г., изм. и доп., бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г., бр. 75 от 2019 г., изм., бр. 8 от 2020 г., бр. 9 от 2020 г., в сила от 31.01.2020 г., бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г./ и счита, че дори и да е налице нарушение, ПАМ е неправилно наложена, тъй като срокът за въвеждане на дейността в съответствие със законовите изисквания все още не е изтекъл. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно призовано, не се представлява. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата; излага съображения относно събраните по делото доказателства; счита, че издателят на оспорената заповед е действал извън пределите на своите правомощия.

Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, счита оспорената заповед за законосъобразна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Оспорената заповед е съобщена на оспорващото дружество на 13.11.2020 г. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез изпращане по пощата 27.11.2020 г. и следователно е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена и от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване е ЗНПАМ № ФК-380-0046630 от 13.11.2020 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – р. „Г. П.“, находящ се в: гр. Сливен, ул. „П.“ - д. л. с., стопанисван от „В. 2017“ ЕООД с ЕИК: ……………, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

На 07.11.2020 г. в хода на извършена проверка на търговски обект– р. „Г. П.“, находящ се в: гр. Сливен, ул. „П.“ - д. л. с., стопанисван от оспорващото дружество, е установено, че при извършена контролна покупка на д. б. ч. с м. на обща стойност 3,00 лева, заплатени в брой от проверяващия екип преди легитимация, не е издадена фискална касова бележка от монтирано и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. След легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство е отпечатан КЛЕН за периода от 01.10.2020 г. до 07.11.2020 г., видно от който горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Констатирано е, че в търговския обект не се използва програмен продукт, както и че към момента на проверката ФУ в търговския обект не може да бъде въведено в режим на регистрация. Проверката е извършена в присъствието на у. на дружеството, от когото е посочено, че бележка не е била издадена, тъй като в момента апаратът не е могъл да се свърже с НАП. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка Серия АА № 0046630 от 07.11.2020 г., съставен на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Въз основа на установените факти, административният орган е приел, че оспорващият не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушил чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., и което е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС за прилагане на ПАМ, поради което и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложил процесната ПАМ. 

За издаване на заповедта и срокът на наложената ПАМ са изложени мотиви, че същият е определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган, като са взети предвид тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, включително и констатираното при проверката наличие на касова разлика в размер на 172,50 лева между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ.

В хода на съдебното производство са приети като доказателства справки от мобилните оператори „Теленор България“ ЕАД, „А1 България“ ЕАД и БТК ЕАД относно покритието, което предоставят в мобилна точка, съвпадаща с местонахождението на процесния обект. Видно от справка, изготвена от „Теленор България“ ЕАД, липсва покритие в сгради, включително в р. „Г. П.“; би следвало покритието в сградата на р. да се губи или изцяло да липсва. Видно от справка, изготвена от „А1 България“ ЕАД, за 2G и 3G мрежата А1 предоставя добро до задоволително покритие, за 4G липсва покритие. Видно от справка, изготвена от БТК ЕАД, налице са 11 броя клетки, обслужващи мобилна точка, съвпадаща с местонахождението на процесния обект.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Твърденията на оспорващия, заявени в противоположен смисъл са неоснователни.

Видно от Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.  

Процесната заповед е издадена от Д. Д. К. – Н. С. „Г. к.-п. п.” – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, който съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-18 от 23.03.2020 г. на Г. с. на НАП, е определен да изпълнява длъжността Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, при отсъствие на т. на дл. Д. Т. В.. Видно от Заповед № 9572 от 15.10.2020 г. на Директора на Дирекция УЧР при НАП, на Д. Т. В. е разрешено ползването на 10 работни дни отпуск, считано от 09.11.2020 г. до 20.11.2020 г. включително. Оспорената заповед е издадена на 13.11.2020 г. – на която дата Д. В. е ползвал разрешен отпуск, поради което е било осъществено основанието за заместване по Заповед № ЗЦУ-ОПР-18 от 23.03.2020 г. на Гл. с. на НАП.

По изложените съображения, оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

При издаване на заповедта е спазена установената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно процесната заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени реквизити- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

Налице са материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.

Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС /ред., ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е предвидено, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредбата, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

В съставения протокол за извършена проверка е удостоверено, че при заплащане на сумата не е издадена фискална касова бележка от монтирано и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство. Това обстоятелство се установява и от КЛЕН за периода от 01.10.2020 г. до 07.11.2020 г., отпечатан от фискалното устройство, видно от който процесната продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон.

Във връзка с установените по делото факти, съдът не споделя тезата на оспорващия, че попада в обхвата на чл. 4, т. 11 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Съгласно цитираната разпоредба, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ лице, което извършва продажби във/от търговски обекти, намиращи се на места с постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилен оператор поради липса на покритие. Липсват доказателства за наличие на такава постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилен оператор поради липса на покритие. Видно от приложените по делото справки от „А1 България“ ЕАД и БТК ЕАД, за 2G и 3G мрежата А1 предоставя добро до задоволително покритие в процесния обект, както и са налице 11 броя клетки на БТК ЕАД, обслужващи мобилна точка, съвпадаща с местонахождението на процесния обект. С оглед на тези събрани доказателства, преценени във връзка с удостовереното в протокола за извършена проверка, че към момента на проверката ФУ в търговския обект не е могло да бъде въведено в режим на регистрация, както и вписаното в протокола от у. на дружеството, че в момента апаратът не е могъл да се свърже с НАП, следва да се приеме за установено, че към момента на проверката ФУ е било с нарушена дистанционна връзка с НАП, поради което у. на дружеството е следвало да изпълни задължението си по чл. 35 и сл. от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., като издаде ръчна касова бележка, която в последствие да се фискализира. В този смисъл Решение № 13680 от 04.11.2020 г. на ВАС по адм. дело № 7677/2020 г., I о.

Ето защо, след като в случая за извършеното плащане не са издадени нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че е налице посоченото нарушение на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.

За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, което нарушение е описано в съставения протокол за извършена проверка и се подкрепя от приложените към протокола доказателства. По делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите на органите по приходите, и правилно е прието в оспорената заповед, че са налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за налагане на ПАМ. Следва да се има предвид, че за налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, при извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда и начина за отчитане продажбите в търговския обект.

Определеният срок на действие на принудителната административна мярка - запечатване на обекта за срок от 14 дни, е мотивиран. Същият е обоснован с вида на нарушението, вида и характера на извършваната търговска дейност, констатираното наличие на касова разлика в размер на 172,50 лева между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ, както и с невъзможност за проследяване на реализираните обороти.

Наред с изложеното съдът счита, че относно срока на действие на ПАМ не разполага с компетенции за контрол – такъв е допустим само по отношение на законосъобразното упражняване на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице, предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона. Изцяло в правомощието на органа е по целесъобразност да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. В приложения срок мярката в достатъчна степен защитава обществените интереси и постига целите на закона относно превъзпитание на нарушителя.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Наложената принудителна административна мярка съответства и на чл. 22 ЗАНН- за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът по приходите действа при обвързана компетентност. 

Твърдението на оспорващия за неизтекъл срок за въвеждане на дейност в съответствие със законови изисквания и извършеното в тази връзка позоваване на § 75, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /ДВ, бр. 80 от 2018 г., изм. и доп., бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г., бр. 75 от 2019 г., изм., бр. 8 от 2020 г., бр. 9 от 2020 г., в сила от 31.01.2020 г., бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г./ е ирелевантно за разглеждания спор. В цитираната разпоредба е предвидено, че лицата по чл. 3, които не са регистрирани по ЗДДС и използват софтуер за управление на продажби, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата по отношение на използвания софтуер в срок до 28 февруари 2021 г. В настоящото производство предмет на разглеждане е заповед за налагане на ПАМ за нарушение, изразяващо се в неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, а не за нарушение, свързано с изисквания към използван софтуер за управление на продажби.

След като наложената ПАМ запечатване на обекта за срок от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и разпоредената забрана за достъп до обекта, на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.  

С оглед на изложеното, приложената от административния орган ПАМ е законосъобразно наложена.

В гореизложения смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България: Решение № 15522 от 15.12.2020 г. по адм. дело № 6420/2020 г., VIII о.; Решение № 14858 от 01.12.2020 г. по адм. дело № 7778/2020 г., I о.; Решение № 13689 от 04.11.2020 г. по адм. дело № 6437/2020 г., VIII о.; Решение № 13138 от 22.10.2020 г. по адм. дело № 5786/2020 г., VIII о.; Решение № 12468 от 08.10.2020 г. по адм. дело № 6080/2020 г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020 г. по адм. дело № 2526/2020 г., I о; Решение № 8259 от 25.06.2020 г. по адм. дело № 2987/2020 г., VIII о.; Решение № 8014 от 23.06.2020 г. по адм. дело № 1753/2020 г., I о.; Решение № 4656 от 21.04.2020 г. по адм. дело № 13581/2019 г., I о.; Решение № 3536 от 09.03.2020 г. по адм. дело № 11448/2019 г., VIII о.; Решение № 2969 от 25.02.2020 г. по адм. дело № 10288/2019 г., I о.;  Решение № 3131 от 27.02.2020 г. по адм. дело № 10930/2019 г., I о.; Решение № 455 от 13.01.2020 г. на по адм. дело № 7204/2019 г., VIII о.; Решение № 13637 от 14.10.2019 г. по адм. дело № 6326/2019 г., I о.; Решение № 12620 от 26.09.2019 г. по адм. дело № 4641/2019 г., I о.; Решение № 8425 от 05.06.2019 г. по адм. дело № 4110/2019 г., I о.; Решение № 6503 от 02.05.2019 г. по адм. дело № 14440/2018 г., VIII о.; Решение № 6316 от 24.04.2019 г. по адм. дело № 11835/2018 г., I о.; Решение № 6227 от 23.04.2019 г. по адм. дело № 2403/2019 г., I о.; Решение № 6140 от 23.04.2019 г. по адм. дело № 13444/2018 г., VIII о.; Решение № 5863 от 17.04.2019 г. по адм. дело № 13648/2018 г., VIII о.; Решение № 5707 от 16.04.2019 г. по адм. дело № 786/2019 г., VIII о.;  Решение № 4465 от 26.03.2019 г. по адм. дело № 15266/2018 г., I о.; Решение № 3108 от 05.03.2019 г. по адм. дело № 14158/2018 г., I о.; Решение № 1424 от 04.02.2019г. по адм. дело № 9855/2018 г., I о.

По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващото дружество за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В. 2017“ ЕООД с ЕИК: …………, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Н. С.“, ул. „Д. И. Ж.“ № …, пр. от у. В.П.Р., подадена против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-380-0046630 от 13.11.2020 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.

ОСЪЖДА „В. 2017“ ЕООД с ЕИК: ………., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Н. С.“, ул. „Д. И. Ж.“ № …, пр. от у. В.П.Р., да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: