Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 776
30.11.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно
заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове:
Пенка Костова
Росица Чиркалева-Иванова
при
секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при
Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Бодикян АНД (К) № 786 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във
вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на ЕТ „Нани 2018 – А. И.“, гр. Д.,
представляван от А. И. С., против Решение №98/14.07.2020г., постановено по НАХД
№196 по описа на Районен съд - Димитровград за 2020 година.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Счита се, че при постановяване на акта си, съдът
е подходил формално и без да се съобрази с наведените в жалбата доводи. Липсата
на задълбочено обследване на всяко едно от посочените в жалбата обстоятелства
било неправилно. Декларативно в решението били изброени елементи от
постановлението, без да бил направен задълбочен анализ и обосноваване тезата на
съда. Сочи се, че по време на проверката на търговския обект присъствал
съпругът на собственичката, който не извършвал търговска дейност. Не представил
никаква документация, защото не знаел къде се намирала тя. Смята се, че тъй
като обектът не работил, не следвало да се носи административнонаказателна
отговорност. Приетият от съда извод, че в хода на административнонаказателното
производство не били допуснати процесуални нарушения бил неправилен.
По изложените съображения се иска отмяна на
обжалваното съдебно решение.
Ответникът, Областна дирекция по
безопасност на храните - Хасково, в писмен отговор и становище по касационната
жалба, навежда доводи за нейната неоснователност.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково предлага решението на районния съд да бъде оставено в
сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното Решение №98/14.07.2020г.,
постановено по НАХД №196/2020г., Районен съд - Димитровград потвърдил
атакуваното пред него Наказателно постановление №66-2020 от 30.04.2020г..
издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Хасково,
с което на ЕТ „Нани 2018 - А. И.“, гр. Димитровград, за повторно нарушение на
чл.12, ал.1 от Закона за храните (ЗХ), на основание чл.42, ал.2, във вр. с ал.1
от ЗХ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4500
лева.
За да постанови решението си
съдът е приел, че не били допуснати нарушения на административнонаказателната
процедура. За безспорно установено приел, че обект „Кафе КАПИ“, обособен като
кафе-аперитив в гр.Д., на ул.***се стопанисвал от жалбоподателя, като в него се
извършвала търговия с храни, което било надлежно констатирано. Извършването на
търговската дейност ставало ясно от начин, по който храните и напитките се
предлагали, наличието на клиенти в заведението и обявени цени. Несъмнено било
извършването на този вид търговска дейност, без обектът да бил регистриран по
надлежния ред, съобразно чл.12, ал.1 от ЗХ. Установил, че жалбоподателят бил
наказван преди известно време за извършване на същото нарушение с НП №196-2018/27.12.2018г.,
което било потвърдено в Решение №84/12.04.2019г. по НАХД №7/2019г. на РС -
Димитровград, влязло в сила на 24.07.2019г. Според съда, случаят не бил
маловажен, поради разнообразието на предлаганите храни и напитки и
рецидивността, която била повторена в един кратък период от време. Посочил, че
правилно АНО свързал нарушението с разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗХ, предвид
повторното му извършване. Отбелязал, че не можело да се приеме за приложим
новият Закон за храните, като по благоприятен, предвид аналогичната разпоредба
на чл.130 от ЗХ. За правилно определена съдът приел наложената санкция за извършеното
нарушение, предвид това, че жалбоподателят с поведението си демонстрирал пълно пренебрежение към
установения в закона ред по регистрация на заведения, извършващи търговия с
храни - по естество занятие, свързано сериозно с риск за здравето на
потребителя и изискващо необходимият контрол. Във връзка с последното съдът посочил,
че наложеното наказание било в максимален размер.
Административен съд - Хасково
намира, че обжалваното съдебно решение е правилно.
В него са възприети относими
факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия
процесуален ред. Изводите са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства.
Правилно районният съд е приел,
че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуални правила. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Видно от представените пред районния съд
доказателства, на 06.03.2020г.
контролни органи на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково (ОДБХ
- Хасково) са извършили проверка на експлоатирания от касатора обект „Кафе
КАПИ“ в гр.Д., на ул.***№36, при която се констатирали, че е него се предлагат
хранителни продукти. Обектът е бил работен режим, предвид факта, че на четири
от масите имало четирима клиенти, консумиращи кафе. Обектът извършвал дейност без
издадено удостоверение за регистрация, необходимо с оглед извършваната там дейност по търговия с храни. Предвид
констатираното на нарушителя – ЕТ „Нани 2018 - А. И.“, е бил съставен АУАН № 26003-2/13.03.2020г.,
в който деянието е квалифицирано като нарушение на чл.12, ал.1 от ЗХ. Въз
основа на така съставения АУАН било издадено потвърденото от районния съд Наказателно
постановление №66-2020 от 30.04.2020г. на Директора на ОДБХ – Хасково.
Правилно, при така описаните в АУАН факти и след
разпит на свидетели РС е приел, че нарушението е извършено от посоченото в АУАН
и НП лице. Съгласно действащата
към дата на извършване на нарушението разпоредба на чл.12, ал.1 от ЗХ (отм.),
производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти,
регистрирани по реда на закона, като същите следва да отговорят на визираните
изисквания. Според нормата на чл.42, ал.1 от ЗХ (отм.), който произвежда или
търгува храни в обект, нерегистриран по този закон, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с глоба от 1500 до 2000 лв., а при повторно извършване на
същото нарушение - с глоба от 2000 до 4500 лв. Алинея 2 на същия член
предвижда, че за нарушение по ал.1, извършено от юридическо лице или едноличен
търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 4500 лв., а при
повторно нарушение - от 4500 до 6000 лв. В настоящия случай е установено именно
извършване на търговия с хранителни продукти в експлоатирания от касатора
обект, който не е бил регистриран по ЗХ, като това нарушение е извършено
повторно по смисъла на §1, т.45 от ДР на ЗХ (отм.). Повторността е обоснова от
административнонаказващия орган с издадено против същото лице Наказателно
постановление №196-2018 от 27.12.2018г., за същото по вид нарушение и на същия
обект. Санкционният акт е влязъл в сила на 24.07.2019г., при влизане в сила на
Решение №84/12.04.2019г. по НАХД №7/2019 на РС – Димитровград, с което същият е
бил потвърден. Безспорно е, че към дата на извършване на последното нарушение
на чл.12, ал.1 от ЗХ (отм.) – 06.03.2020г., едногодишен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение
от същия вид, не е бил изтекъл. Следователно, правилно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на едноличния
търговец на основание чл.42, ал.2 от ЗХ (отм.), съгласно който, „за нарушение
по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага
имуществена санкция в размер от 2000 до 4500 лв., а при повторно нарушение - от
4500 до 6000 лв. Тук е мястото да се отбележи, че наказанието, наложено с НП не
е в максималния предвиден размер, както РС е приел, а в минималния такъв.
Не се споделят възраженията, изложени в
касационната жалба. Не отговаря на установеното както от АНО, така и от районния
съд твърдението на касатора, че по време на проверката на търговския обект присъствал съпругът на
собственичката, който не извършвал търговска дейност, поради което същото се
счита за неоснователно.
Касационната инстанция намира, че не е налице нов
по-благоприятен закон, който би следвало да намери приложение в процесния
случай, по силата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Действително, със Закона за храните,
обн. в Д.В. бр.52 от 09.06.2020г., в сила от 09.06.2020г., е отменен Закона за
храните, действал към момента на извършване на процесното нарушение както и към
момента на съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление. В новия
закон описаното в АУАН и НП нарушение също е предвидено - в чл.24, ал.1, във
връзка с § 1, т.6 от ЗХ, като е предвидена и съответната санкционна разпоредба,
а именно чл.128, ал.1, т.3 от ЗХ. Разпоредбите
в новия закон предвиждат следното: чл.24, ал.1, „Българската агенция по
безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален
регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или
дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за
употреба при интензивно мускулно натоварване.“; чл.128., ал.1 „налага се глоба
или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание, на лице, което: т.3. извършва дейност, без да е вписано в
регистъра по чл.24, ал.1 или 2; § 1, т.6 от ДР на ЗХ „по смисъла на този закон
„дистрибуция на храни“ е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение,
транспортиране, търговия, внос и
износ на храни. Следователно, новият
Закон за храните обявява за наказуемо именно нарушението, извършено от касатора
- търговия на храни, макар и да използва различни термини в сравнение с
отменения ЗХ. Очевидно, в обекта на касационния жалбоподател е била извършвана
търговия на храни, като този обект представлява обект за дистрибуция на храни,
който не е вписан в публичния национален регистър, т. е. не е регистриран по
съответния законов ред. Извършването на дейността без вписване на обекта в
регистъра е обявено за наказуемо с имуществена санкция в размер от 2000 до 4000
лв. - чл.128., ал.1 от новия ЗХ. За разлика от стария ЗХ обаче, в който за
повторност на процесното нарушение е предвидена санкция в размер от 4500 лева
до 6000 лева (чл.42, ал.2 от ЗХ, отм.), в новия ЗХ наказанието за повторност е
в троен размер – чл.135 ЗХ (нов), „когато лице извърши нарушение на този закон или на
подзаконовите нормативни актове по прилагането му в тригодишен срок от
влизането в сила на наказателно постановление, издадено за същото по вид
нарушение, глобата или имуществената санкция е в троен размер“. Тоест, ако се
приложи новият ЗХ (чл.24, ал.1, чл.128, ал.1, т.3, чл.128, ал.1, чл.135),
наказанието за повторност би било минимум 6000 лева, което явно е по-неизгодно
за наказаното лице.
Предвид гореизложеното, оспореното
решение се явява законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №98/14.07.2020г., постановено по НАХД №196 по описа на Районен съд
- Димитровград за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.