Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл. 258 от ГПК. Жалбоподателката Л. Е. Х.- Г.от гр.С., чрез адвокат К. К., излага в жалбата до съда, че не е доволна от решение № 45 от 01.04. 2011г. по гр.д. № 97/ 2011г. на РС С., но само в частта с която не е уважен предявения от нея иск по чл.344, ал.1,т.3 от КТ, вр. чл. 225, ал.1 от КТ, с който иск претендира заплащане на сума в размер на 2220,00 лв, обезщетение за времето през което е останала без работа за периода от 11.01. 20011г до 11.07. 2011г. Заема становище, че решението в тази част е неправилно, тъй като първонистанционният съд е намерил претенцията за недоказана, твърдейки, че не са представени доказателства, че след уволнението е останала без работа. Счита, че становището на съда е неправилно, тъй като оставането без работа се установява от представената трудова книжка. При представянето на трудовата книжка пред първоинстанционния съд последната страница не е била попълнена, като след попълването й от компетентния орган факта на оставане без работа се доказва. Моли съда да отмени обжалваното решение, като претендира и разноски за две инстанции, след корекция на присъдените в първата инстанция. Жалбоподателят М. " Д. Д.П." Е. гр.С. също обжалва решение № 45 от 01.04. 2011г. по гр.д. № 97/ 2011г. на РС С., но само в частта с която са уважени исковете по чл. 344, ал.1 и 2 от КТ, както и в частта за присъдени разноски. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на §3 от ПЗР на ЗСОМСААМС, като е разтълкувал установеното правило в тази правна норма в полза на служителката, а именно, че същата притежава необходимото образование и отговаря на изискванията за заеманата длъжност- акушерка в болницата. Счита, че изискването за заемането на тази работа е наличие на висше образование и разпоредбата на цитираната правна норма не може да приравни средното образование, което е завършила Л. Георгиева, на изискването да притежава висше такова. Това е така, тъй като висшето образование не се получава по силата на нормативен акт, а се придобива при наличието на определени предпоставки установени в специален нормативен акт - Закон за висшето образование. Позовава се и на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 7 септември 2005г. относно признаването на професионалните квалификации, с която се гарантира равенство по отношение нивото на образование- чл. 12. Моли съда да отмени обжалванато решение. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции. М. " Д. Д.П." гр.С. Е., чрез адвокат П., в качеството на насрещна страна по жалбата на Л. Георгиева, оспорва жалбата. Заема становище, че решението на Свищовския районен съд в тази част е правилно и следва да се потвърди. Л. Е. Х.- Г. от гр.С., чрез адвокат К. К., в качестовото й на насрещна страна по жалбата на М. " Д. Д.П." Е. гр.С. взема становище и счита, че жалбата на болницата е неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните идоказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № 45 от 01.04. 2011г. постановено по гр.д. № 97/ 11г. на Свищовския районен съд. С решението съдът е признал уволнението на Л. Е. Х.- Г., извършено със заповед № РД-11-28/ 11.-01. 2011г. на управителя на М. " Д. Д. П." Е. гр.С. за незаконно и е отменил заповедта; възстановил е Л. Е. Х.- Г. на заеманата до уволнението длъжност "акушерка" в АГО към болницата; отхвърлил е предявения от Л. Е. Х.- Г. иск за заплащане на сума в размер на 2220,00 лв., представляваща обезщетение по чл. 344, ал.1,т.3, вр. чл. 225 от КТ, за времето през което тя е останала без работа, за срок от 11.01.2011г до 11.07. 2011г., като недоказан. С решението са присъдени и разноски- в полза на Л. Георгиева 166,66 лв., в полза на М. " Д. Д. П." Е. гр.С. 83,33 лв. Това решение е обжалвано изцяло, тъй като жалби са подадени и от двете страни. По жалбата на М. " Д. Д.П." гр.С. Е.. Въззивният съд следва да се произнесе първо относно законосъобразността на обжалваното решение в частта в която съдът е признал уволнението на Л. Е. Христова- Георгиева, извършено със заповед № РД-11-28/ 11.-01. 2011г. на управителя на М. " Д. Д. П." Е. гр.С. за незаконно и е отменил заповедта; възстановил е Л. Е. Христова- Георгиева на заеманата до уволнението длъжност "акушерка" в АГО към болницата, тъй като този е основният въпрос по спора и от решаването на този въпрос произтича и правото на Л. Георгиева за получаване на дължимото по чл. 344, ал.1,т.3 от КТ обезщетение. По жалбата на М. " Д. Д. П." Е. гр.С. По делото е било безспорно установено, че страните са били в трудово правни отношения, като Л. Е. Христова- Георгиева е изпълнявала длъжността "акушерка" в АГО на болницата. За притежаваната от нея квалификация и степен на образование тя притежава валидна диплома № 1869/ 17.02. 1989г. издадена от Министерството на народното здраве и от която се установява, че е завършила пълния крус на обучение на ИПЗКССО "Д. Ненчо Николов" към ВМИ Варна и е придобила специалност акушерка. Установено е, че Г. членува и в Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи- София, за което членство притежава членска карта № 46 588/ 09.01. 2008г. Трудовото й правоотношение датира от 31.03. 1989г. Установено е, че от 18.05.2008г. управителят на болничното заведение е утвърдил нова длъжностна характеристика за заемане на длъжността акушерка, а именно наличие на завършено висше образование, с образователно-квалификационна степен "специалист по здравни грижи". Тъй като Г. не притежава такава степен на образование трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, поради това, че не притежава необходимото образование за изпълняваната работа. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна на посоченото правно основание. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти /ЗСОМСААМС/: " Упражняването на професиите "медицинска сестра" и "акушерка" се осъществява от лица, завършили висши медицински училища и притежават съответната квалификация, удостоверена с диплома за придобито висше образование на образователно- квалификационна степен "бакалавър" и са вписани в регистъра на съсловната организация по чл.2, ал.1". Съгласно разпоредбата на §3 от ПЗР на ЗСОМСААМС, в сила от 14.12. 2010г. : "Медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, придобили квалификация за упражняване на професията си преди влизане в сила на закона, удостоверена с диплома за средно образование или други валидни документи за квалификация, се ползват с правата по чл.5, ал.1 и чл. 6, ал.1 от този закон". С преходната разпоредба на закона се приравнява придобитата квалификация от Георгиева на законово изискуемата по чл. 5, ал.1, т.е. законодателят е създал една фикция относно образователната степен, като по този начин са уредени придобити права по едни действащ нормативен ред, преди влизане в сила на ЗСОМСААМС. С разпоредбата на §3 от ПЗР на ЗСОМСААМС се гарантират придобитите квалификации на акушерките и нормативно е уредено, че те могат да продължат да работят съгласно тяхната квалификация. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение Г. е имала необходимата степен на образование, съгласно нормативната уредба, поради което незаконосъобразно работотателят е прекратил трудовото правоотношение. Довод за незаконосъобразност на издадената заповед е и обстоятелството, че работодателят след като е променил изискванията на заеманата длъжност на 18.05. 2008г., като е поставил условие за заемане на работата и висше образование, е подписал допълнително споразумение към трудовия договор № 96/ 01.06. 2008г.,т.е. продължил е действието на трудовия договор с Л. Г., при вече нови изисквания, които сам е поставил. След сключване на това допълнително споразумение не е налице последваща промяна в изискванията за заемане на длъжността, поради което съдът приема, че щом има вече сключен трудов договор, при изисквания за заемане на длъжността "акушерка"- висше образование, няма основание за прекратяване на този договор поради липса на висше образование за заемане на длъжността. Съдът счита, че е некоректно позававането на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 7 септември 2005г. относно признаването на професионалните квалификации. Директивата като акт на европейското законодателство няма пряко приложение в местното такова. Директивата задължава всяка една държава членка в ЕС да приведе местното си законодателство с изискванията на общностното в съответната област. Промените, които са направени в §3 от ПЗР на ЗСОМСААМС сочат именно на установяване на равенство в професията на акушерките. Тези които са добили професионална квалификация при един правен ред да могат да продължат да упражняват своята професия и при новия ред, т.е. да бъдат в равно положение с придобилите квалификацията при степен на образование висше. Решението в тази част се явява правилно и следва да се потвърди. По жалбата на Л. Е. Х.- Г. След като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се явява незаконосъобразна и същата следва да се отмени, а Г. се възстановява на предишната заемана от нея работа, то основателен се явява и иска за заплащане на обезщетение за времето през което е останала без работа, но не повече от 6 месеца. Първоинстанционният съд е приел, че доказателства , че Г. е останала без работа не са представени, поради което е отхвърлил предявения от нея иск с правно основание чл. 344, ал.1 т.3 от КТ. При разглеждане на делото във въззивния съд, съдът направи проверка в записванията в трудовата книжка на Г. които записвания към момента на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд не са били отразени. В трудовата книжка на стр.17 има отбелязвания направени от РУСО В.Търново, че от 11.01. 2011г. Л. Е. Христова получава обезщетения за безработица по реда на чл. 54б, ал.1 от КСО, като времето за което ще ги получава се определя по реда на чл. 54в, ал. 1 от КСО, а именно от годините трудов стаж. Към момента на представяне на трудовата книжка за установяване на този факт не е отбелязан краен срок, поради което съдът приема, че към 22.06. 2011г. Г. продължава да получава обезщетение за безработица,т.е. тя е останала без работа, в резултат на неправомерното и прекратяване на трудовия договор. За този период от 11.01. 2011 г. до 22.06.2011г. следва да й се заплати обезщетение по реда на 344, ал.1 ,т.3, вр. чл. 225 от КТ, при база 357,00 лв. Тази базисна стойност съдът приема от допълнително споразумение към трудов договор № 96/ 01.06. 2008г., в което споразумение месечното брутно трудово възнаграждение е посочено като сума в размер на 357,00 лв. Дължи се обезщетение за пълни 5 календарни месеца и 11 дни, равняващо се на сума в размер на 1963,42 лв. За разликата над тази сума до 2 220,00 лв. искът е неоснователен, тъй като е недоказан. Предвид изхода на спора "М. " Д. Д. П." Е. гр.С. следва да заплати д.такса върху уважения размер на иска за заплащане на обезщетение в размер на 50,00 лв. по сметка на ВТОС, да заплати в полза на Л. Е. Х.- Г. разноски по съразмерност за две съдебни инстанции общо в размер на 442,00 лв. От своя страна Л. Е. Х.- Г. следва да заплати разноски на "М. " Д. Д. П." Е. гр.С. за неувагената част от исковата й претенция в размер на 75, 24 лв. Решението на СвРС относно присъдените в полза на страните разноски също следва да бъде отменено изцяло, за да може съдът да присъди посочените по-горе размери. Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 45 от 01.04. 2011г. постановено по гр.д. № 97/ 11г. на Свищовския районен съд, в частта в която съдът е признал уволнението на Л. Е. Х.- Г. извършено със заповед № РД-11-28/ 11.-01. 2011г. на управителя на М. " Д. Д. П." Е. гр.С. за незаконно; отменил е обжалваната заповед и е възстановил Л. Е. Х.- . на заеманата до уволнението длъжност "акушерка" в ... към болницата, като правилно. ОТМЕНЯ решение № 45 от 01.04. 2011г. постановено по гр.д. № 97/ 11г. на Свищовския районен съд, в частта в която съдът е отхвърлил предявения иск от Л. Е. Х. против на М. " Д. Д. П." Е. гр.С. иск за заплащане на сума в размер на 1963,42 лв., представляваща обезщетение по чл. 344, ал.1,т.3, вр. чл. 225 от КТ, за времето през което тя е останала без работа, за срок от 11.01.2011г до 22.06.2011г, като неправилно, вместо което постанови: ОСЪЖДА М. " Д. Д. П." Е. гр.С., ул."П. А.", № ..., ЕИК ... да заплати на Л. Е. Х. от гр.С., ул. "Р.", № ..., с ЕГН * сума в размер на 1963,42 лв., представляваща обезщетение по чл. 344, ал.1,т.3 от КТ за времето през което Л. Е. Х. е останала без работа, считано от 11.01. 2011г. до 22.06.20011г., заедно със законната лихва считано от 04.02. 20011г., датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. ПОТВЪРЖДАВА решение № 45 от 01.04. 2011г. постановено по гр.д. № 97/ 11г. на Свищовския районен съд, в частта в която съдът е отхвърлил предявения иск от Л. Е. Х. против на М. " Д. Д. П." Е. гр.С. иск за заплащане на сума в размери над 1963,42 лв., до 2220,00 лв. представляваща обезщетение по чл. 344, ал.1,т.3,вр. чл. 225 от КТ, за времето през което е останала без работа, като правилно. ОТМЕНЯ решение № 45 от 01.04. 2011г. постановено по гр.д. № 97/ 11г. на Свищовския районен съд, в часттите с които съдът е присъдил разноски в полза на Л. Е. Х. и на М. " Д. Д. П." Е. гр.С., като неправилно, вместо което постанови: ОСЪЖДА М. " Д. Д. П." Е. гр.С., ул."П. А.", № 18, ЕИК ... да заплати на Л. Е. Х.от гр.С., ул. "Р.", № ..., с ЕГН * сума в размер 442,00 лв., представляваща разноски по съразмерност за две съдебни инстанции. ОСЪЖДА Л. Е. Х. от гр.С., ул. "Р.", № ... с ЕГН * да заплати на М. " Д. Д. П." Е. гр.С., ул."П. А.", № ... ЕИК ..., сума в размер на 75,24 лв. разноски по съразмерност. ОСЪЖДА М. " Д. Д. П." Е. гр.С., ул."П. А.", № ..., ЕИК ... да заплати на Великотърновски окръжен съд държавна такса върху иска за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1,т.3 от КТ в размер на 50,00 лв., както и и 5,00 лв. за служебен изпълнителен лист в случай, че държавната такса не се внесе доброволно след влизане в сила на решението. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на страните. Председател: Членове: |