Решение по дело №7235/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 април 2020 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20194430107235
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.П., 07.04.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в  публично заседание на  04.03.2020г., в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от  съдия Видолова гр.д. № 7235 по описа на съда за 2019година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 410, ал.1 т. 2 от КЗ.

Ищецът ***, гр. С., е предявил иск за заплащане на сумата от 312.20лв. против ******, в който твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение, за което има регрес срещу ответника. Твърди се, че на 17.12.2018г. е сключил застраховка ***с И.В.Ц.от с.Т., общ.Б.С., обл.В., с която бил застрахован л.а. марка ***, модел ***с ***, със срок на действие на застраховката ***застрахователна полица ***Твърди, че на 29.05.2019г на път гр.И.-гр.П., в посока гр.П., след изхода на гр.И., при управление на застрахования л.а., водачът А.А.Ц. е попаднал в необезопасено и необозначено препятствие /дупка от отрязан асфалт, поради ремонт/ на пътното платно, стопанисвано от ***, с GPS координати на препятствието: ***, вследствие на което са причинени материални щети автомобила - увредени предна дясна, задна дясна гума и дясна лайсна на праг. Бил подаден сигнал в Кол-центъра на ***в 15.53ч., и мястото на ПТП не било посетено от органите на МВР. Свидетел на настъпилото ПТП бил Е.Х.Н., който дал обяснения в писмена декларация. Ищецът твърди, че по посочения повод образувал щета ***/референтен ***която възлязла в размер на 312.20 лева, и след приспадане на дължимата застрахователна премия в размер на 156.43 лева, заплатил остатъка в размер на 155.77 лева с преводно нареждане на 12.06.2019г. на собственика на увреденото МПС - И.В.Ц.. Сочи, че съгл. чл.3, ал.1 от ЗДП лицата, които стопанисват пътищата, следва да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства, а съгл. разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗП, ответникът осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Твърди, че в случая ответникът не е обезопасил и обозначил с необходимите маркировки препятствието/дупката от отрязания асфалт/ на републиканския път, като с бездействието си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че със заплащането на обезщетението е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, и че ответникът не е заплатил сумата до датата на подаване на и.м., въпреки отправената му покана от 22.08.2019г., получена на 30.08.2019г. Моли съда да му присъди исковата сума, претендира разноски.

Ответникът – ******, счита иска за неоснователен. Не оспорва, че на посочената дата - 29.05.2019г., на участък от републикански път ***са извършвани ремонтни дейности, за което сочи Протокол за установяване на извършени количества по видове работи, включващи фрезоване на асфалтобетонна настилка, машинно полагане на плътна асфалтова смес на пластове, включително изрязване на фугите, почистване на основата и направа на битумен разлив. Твърди, че участъкът в ремонт е бил сигнализиран с необходимите пътни знаци в съответствие със законовите разпоредби, за което представя и снимков материал. Счита, че водачът на лекия автомобил, не се е съобразил с пътните знаци и е преминал през фрезован участък от пътното платно, като с виновното си поведение е нанесъл щети по автомобила. Твърди, че липсва информация за скоростта, с която се е движил водачът на МПС и съобразена ли е била тя със сигнализацията и пътната обстановка. Моли съда да отхвърли иска, претендира юрк.възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното: От представеното копие на застрахователна полица ***е видно, че за л.а. марка ***, модел ***с ***, собственост на И.В.Ц.е бил сключен договор за застраховка ***със срок на действие от ***с ищеца ***Със Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 30.05.2019г. до застрахователя, собственикът на л.а. е заявил щета – два броя десни гуми, дясна лайсна, като е посочил, че водач на автомобила е бил А.Ц., че е било налице обаждане в КОЛ-център, че на посочената дата в гр. И., посока П., е било необозначено, имало изровена пътна настилка, през която минал водачът и увредил двете десни гуми. Посочен е свидетел – Е.Х.Н., представени са декларации от водача и от св. Н., като в тях водачът е посочил, че при пътуване попаднал в отрязан участък на пътя в ремонт, че нямало обозначителни табели, описал щетите, а свидетелят посочил само, че при ремонт на пътя, гумите попаднали в отрязък на него. Приложени са свидетелство за управление на МПС на водача, и свидетелството за регистрация на МПС ***с ***.  Приложен е снимков материал на щетите – 10 снимки, от които са видни повреди на гумите и прага от дясната страна на автомобила. На 12.06.2019г. е постъпило уточнение на GPS координатите на препятствието, в което са настъпили щетите - ***, посочени от водача на автомобила след поискани допълнителни данни от ищеца. Ищецът е изготвил опис на претенцията на 31.05.2019г., в която е констатирал като увредени детайли: предната дясна гума, задната дясна гума и облицовка PVC десен праг. Извършен е опис-заключение по щетата от 10.06.2019г., съгласно който стойността на щетите е в размер на 312.20лв., и след удържане на вноска от 156.43лв., сумата за изплащане е в размер на 155.77лв. С преводно нареждане от 12.06.2019г., сумата 155.77лв., определена от ищеца, е била преведена на собственика на автомобила. С писмо от 22.08.2019 г. ищецът е изпратил регресна покана на ответника чрез ***с която е претендирал сумата от 312.20 лв., като регресната покана е била получена на 30.08.2019 г. от ответника. За механизма на настъпване на вредите по делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на св. Ц. – водач на л.а. и св. Н. – свидетел на ПТП, както и очна ставка между тях. Св. Ц. заяви, че ПТП е било в началото на лятото, времето било слънчево, движили се със служебен автомобил между гр. И. и гр. Д.Д., имало изрязан участък, необозначен, и той „прескочил“ изрязаното. На предната дясна гума се получил балон, задната гума гръмнала. Отрязаната част от пътя била по-малко от педя дълбока, дълга не по-малко от 2.5м., по цялото негово платно за движение, движел се с 80-90 км./ч. и срещу него идвал автомобил. Заяви, че се е изкачвал по хълм, изрязаното било във високата част и нямало видимост към него. Заяви, че на пътя нямало работници и нямало никакъв знак. Спрели на мястото след като гръмнала гумата и той сменил задната гума. Посочи, че се обадил веднага на застрахователя  и на тел. 112 и му казали, че няма да идва екип на КАТ и че всичко ще се оправя по документи. Посочи, че ПТП се е реализирало между 13.00 ч. и 15.00ч. Св. Н. посочи, че ПТП, при което бил водач св. Ц., се е случило през май 2019г., пътували за работа в с. Я.. Заяви, че на баира след гр. И. имало голямо отрязано парче асфалт, правели ремонт, водачът карал лекичко – 50-60км./ч. Посочи, че дълбочината на дупката била 8-10 см., метър и нещо дълга, имало и други дупки. Заяви, че ПТП станало сутринта, на път за работа, в 9-10ч., имало знак отстрани за ремонт на пътя, не бил точно до дупката, може би преди нея. Посочи, че се е возил на задната седалка и видял знака, когато после слязъл от колата. Потвърди щетите на гумите, посочени и от св. Ц., посочи, че той звънял на телефон 112 около 10.00ч., половин – един час разлика да имало. Описа подробно как изглеждал знака – поставен на банкета отстрани, имал стойка като ограждение, указвал, че пътят е в ремонт, не бил сигурен дали имало ограничение в скоростта, нямало работници или машини на пътя, насреща идвала кола, движението било натоварено. Заяви, че в автомобила имало трима човека. При извършената очна ставка между двамата свидетели с оглед разликата в показанията им, и двамата не промениха своите твърдения за часа на ПТП и скоростта на лекия автомобил. Св.Ц. заяви, че нямало знак по правило и по ЗДвП, не е видял знак и неправилно поставен можело да има навсякъде. Посочи своите представи какъв знак трябвало да има – че има ремонт на пътя, колко метра е, да се намира около пътното платно отстрани. Св.Н. посочи, че знакът, който видял сочел, че пътят е в ремонт, червен, до изрязания участък, близо до банкета отстрани, 2-3м. преди изрязания участък. При очната ставка се установи и друга разлика – св. Ц. заяви, че в автомобила били само двамата и нямало трети човек, а св. Н. посочи, че на предната седалка е било друго лице – К.М.. Св. Ц. заяви, че баща му бил работодателя, фирмата била ***, с. Т., и посоченото лице не работело тогава за тях. От изисканата информация от тел. 112 /л. 77 от делото/, се установява, че на 29.05.2019г. в националната система няма постъпили и регистрирани сигнали от св. Ц. за настъпило ПТП с посочения автомобил и на посоченото място.

Относно ремонта на пътя, ответникът представи по делото писмени доказателства – протокол за установяване извършени количества СМР от 29.05.2019г. за студено фрезоване и машинно полагане на плътна и неплътна асфалтова смес, с изпълнител ***а от изисканата от това дружество информация се установява, че дейности са извършвани от 23.05. до 29.05.2019г. на пътния участък, била е въведена временна организация на движението при краткотрайни и подвижни работи, съгл. ***и след приключване на ремонтните дейности, на 29.05.2019г., пътните знаци са прибрани в края на работния ден. Ответникът е представил още с отговора си три броя снимки на ремонта, като на снимката на л. 40 от делото е видно, че на пътното платно, по което се е движел св. Ц., при работещи машини и хора, е била поставена преграда, на която са поставени знаци, такава е имало и след отрязъка, видно от снимката на л. 41.

Изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е посочила, че от направените от ищеца снимки се констатират деформации, които, за да се получат е необходимо косо преминаване на тези гуми спрямо външната дясна стена на участък с низходяща денивелация спрямо основната пътна повърхност. Този участък трябва да е с широчина по-голяма от 24 см, с дължина по-голяма от контактната повърхност на гумата с пътната настилка и дълбочина по-голяма от 13 см. При данни за такова нарушение на пътната настилка, констатираните увреждания могат да са в причинна връзка с описаното ПТП и е възможно да възникнат по начина, описан в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение. Вещото лице е дало заключение в оценъчната част на експертизата, че стойността на нанесените щети е в размер на 318.28 лв. В съдебно заседание, след изслушване на свидетелските показания, вещото лице заяви, че и при двете посочени скорости от свидетелите може да се получат такива деформации, те се получават и при качване на тротоар от 10-15 см., т.е. протривания и балони се получават и при ниски скорости.

При така установеното, съдът прави следните изводи: За да бъде уважен регресния иск на застрахователя, суброгирал се в правата на застрахования, на осн. чл. 410 от КЗ, е необходимо доказването на няколко предпоставки: 1. застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка /валиден застрахователен договор/ 2. в изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение и 3. отговорност на възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД, които следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина. Представената застрахователна полица ***, сочи, че към датата на ПТП за лекия автомобил има валидно сключен застрахователен договор. Втората предпоставка – изплащане на застрахователното обезщетение също е доказана чрез представянето на платежния документ от ищеца, а прихванатата сума отговаря на размера на една от разсрочените вноски по застраховката. За наличието на тези две предпоставки липсват и възражения от страна на ответника. По отношение на третата предпоставка – отговорността на ответника, съдът намира, че по делото не се събраха при условията на главно и пълно доказване, доказателства, сочещи наличието й. Не се доказа по делото безпротиворечиво механизма на ПТП, т.к. независимо от посоченото в експертизата, че при така заявеното, може да настъпят заснетите щети, то заявения механизъм от застрахованото лице не се установява като пътна обстановка, време и свидетели. Съдът не дава вяра на показанията на св. Ц., на първо място, той се явява заинтересован свидетел, доколкото заяви, че автомобилът е служебен, а дружеството, за което работи е на неговия баща, и същевременно сам той е бил водачът на автомобила при ПТП. Не дава вяра на твърденията му за липса на знак, сигнализиращ ремонт на пътя, т.к. такъв е виден на снимковия материал, представен от ответника, и с подобно описание е знакът, описан от св. Н., и наблюдаван от него след слизането му от автомобила. Показанията на този свидетел относно времето на настъпване на ПТП са подобни на твърденията на ищеца за обаждане в неговия КОЛ-център, но следва да се има предвид, че липсват други доказателства, които да потвърждават този час, доколкото в заявлението и в последващите разменени книжа между застрахования и застрахователя час не е посочван. Не е логично в посочения от този свидетел времеви отрязък – ранните следобедни часове на 29.05.2019г., при приключващ в същия работен ден ремонт за периода 23.05. до 29.05.2019г., пътното платно да е само фрезовано, но непокрито с асфалт, да няма работници на пътя и машини, доколкото именно на тази дата са били приети извършените от изпълнителя на ремонта СМР, видно от протокола за това. Дори и съдът да не отчете разминаванията в твърденията за обаждане на тел. 112 и реалната липса на регистрирано такова, и разликата в твърденията колко човека са били в автомобила при ПТП, посочените по-горе различия между показанията на свидетеля с другите доказателства по делото, както и неговата заинтересованост, не дават възможност за кредитиране на показанията на св. Ц.. Съдът кредитира показанията на св. Н. относно наличието на знак, указващ ремонт на пътя преди участъка, и относно времето на ПТП – 9-10ч. сутринта, но относно механизма на ПТП счита, че той не може да бъде установен само от показания на свидетел, возещ се на задната седалка на автомобил, без пряка видимост на обстоятелството дали е имало в момента движещ се в насрещното платно автомобил. Той също е свидетел, който също е вероятно заинтересован, доколкото работи при същия работодател, в чийто служебен автомобил се е возил. Посоченото неустановяване на механизма на ПТП, изрично указано като доказателствена тежест на ищеца, препятства възможността на съда да счете, че между ПТП и поведението на водача на увредения автомобил няма причинно – следствена връзка с настъпилите вреди, за да търси такава с поведението на ответника. Съдът намира, че независимо от неуточняването от страна на третото – неучастващо в делото лице *** по кой ред е обозначил ремонта, от посочените в чл. 54-64 от ***за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, то той реално е обозначил наличието на ремонт на пътя, т.к знаци е имало преди конкретното препятствие, видно от снимковия материал за изпълнение на договора за изработка, видяни са такива и от св. Н.. Същевременно и вещото лице посочи, че протривания и балони по гумите на автомобила могат да се получат и при ниски скорости, но относно спуканата гума, която „гръмнала“, според показанията на свидетелите, не заяви скорост, при която това би се получило. Това сочи още веднъж неустановеност на механизма на ПТП, освен дотук посочения негов час и реални действия на водача на автомобила.

Всичко дотук изложено сочи, че ищецът не доказа твърденията си, обуславящи уважаване на предявения по реда на чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, и на основание чл.78 ал.3 от ГПК  ищецът дължи на ответника разноски, които съдът определя в размер на 150.00лв. юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78 ал.8 от ГПК, съобразно сложността на делото, продължило в две с.з., при  различни процесуални действия, но нисък материален интерес.

По така изложените съображения, П.ският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪЛЯ предявения от ***, ***, ***, против ******, ***, ***, иск с правно основание чл. 410, ал.1 т. 2 от КЗ, за заплащане на сумата от 312.20лв. – регрес по заплатено обезщетение за ПТП, настъпило на 29.05.2019г на път гр.И.-гр.П., в посока гр.П., след изхода на гр.И., при управление на застрахован л.а. марка ***, модел ***с ***, застраховано по застрахователна полица ***0, като недоказан.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ******, сумата от 150.00лв., представляваща разноски по делото.   

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: