Решение по дело №8138/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262309
Дата: 11 юли 2022 г. (в сила от 23 август 2022 г.)
Съдия: Албена Кирилова Александрова
Дело: 20191100508138
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 11.07.2022 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на шести юли през 2021 г. в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                                                                мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

при секретаря В.Иванова,  като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 8138 по описа за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 33707 от 07.02.2019 г. СРС, 50 с-в, по гр.д.№ 11821/2015 г. е отхвърлил предявения иск от Д.И.Д. срещу ЗАД „А. Б.“ за заплащане на сумата в размер на 7 000 лв., представляваща стойност на претърпените имуществени вреди от наводнението в жилището, поради изтекла погасителна давност.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца- Д.И.Д. с оплаквания, че същото е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила.Въззивникът излага твърдения, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не се е съобразил със събраните по делото доказателства и не ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до необосновани и неправилни изводи, нарушен е и материалния закон.Твърди, че съдът неправилно е приел, че искът е погасен  по давност, тъй като в кориците на делото се намира пощенски плик с клеймо за подаване на иска в пощенска станция на 13.02.2015 г.-два дни преди изтичане на срока за погасяване на претенцията по давност.Необоснован е и изводът на съда, че се касае за „постепенно увреждане“, тъй като по делото са събрани доказателства, че жилището на ищеца е наводнено от теч от терасата на горния етаж, която е собственост на И.Йорданов И. и на С.В.И., който теч е предизвикан от обилния сняг на терасата, която не е почистена от собствениците на имота.Установено е, че в резултат на теча жилището на ищеца е било в изключително лошо състояние, и че той е уведомил незабавно ответника за наводнението, за което е образувана щета № 0812-12-001-000024.Излага доводи, че обстоятелството, че през м.01.2009 г. на ищеца е било заплатено обезщетение за сходно наводнение, не е основание за отказ от заплащане на щетите на основание р-л II.8.2.7 от Общите условия на застраховката, тъй като по делото е установено, че след наводнението през 2009 г. ищецът е ремонтирал жилището си и към началото на 2012 г. то е било в отлично състояние.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска.Претендира разноски.

 

 

             Ответникът по въззивната жалба- ЗАД „А. Б.“ оспорва същата.Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че искът е погасен по давност, тъй като представеният пощенски плик не съдържа необходимите реквизити /баркод, стикер, код на пратката, изписан на ръка или марка/.Твърди, че ищецът не е ползващо се лице по договора, тъй като застрахователният договор е сключен между ТБ „А. Банк Б.“ и ЗАД „А. Б.“.Твърди, че ищецът не е единствен собственик на процесния апартамент и би могъл да претендира вреди само за притежаваната от него идеална част, и че не е доказал да е извършил разходи по отремонтиране на вредите.Поддържа становище, че не е доказана причинна връзка между твърдяното събитие и настъпилите вреди.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.208 КЗ /отм./.Ищецът-Д.И.Д. твърди, че е собственик на апартамент, находящ се в гр.София, ул. „*******, вдясно със застроена площ от 80,20 кв.м. със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, съставляващо УПИ XX-2 от кв.24а по плана на гр.София, м.“ГГЦ-Зона В17“, който е закупен с банков кредит и е застрахован при ответника по полица № 08120110010000003/2005 г.Твърди, че на 09.02.2012 г. е заминал за провинцията и при завръщането си на 15.02.2012 г. е установил, че жилището му е наводнено от теч от терасата на горния етаж, която е собственост на И.Йорданов И. и на С.В.И..Твърди, че това се случва за втори път, и че течът е предизвикан от обилния сняг на терасата, който не е бил почистен от собствениците на имота.В резултат на това жилището е било в изключително лошо състояние, на пода в целия апартамент е имало около 4-5 см вода, във всички стаи е унищожен гипсокартона на тавана и мазилките на стените, дограмата /PVC/ също е била мухлясала, таванът на банята е бил целият мокър, подът /ламинат/ във всички стаи е повреден и се налага настилката в целия апартамент да бъде подменена.Твърди, че незабавно е уведомил ответника за наводнението и на 16.02.2012 г. е образувана щета № 0812-12-001-000024.На 22.02.2012 г. представител на ответника е посетил жилището, съставен е констативен протокол, в който са отразени всички повреди в имота, направени са снимки и е препоръчано изсушаване /проветряване/ на жилището и извършване на ремонт.На 24.03.2012 г. ищецът е получил писмо изх.№ 250-02-2214/23.03.2012 г., с което ответникът го е уведомил, че претенцията за обезщетение е извън обсега на застрахователното покритие на полицата и не му се дължи обезщетение на основание р-л II, т.8.2.7 от Общите условия /ОУ/ на застрахователя, като решението е взето единствено поради причината, че през м.01.2009 г. за подобен случай вече му е заплатено обезщетение.Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника в качеството му на застраховател да му заплати сумата от 7 000 лв.-стойността на претърпените от него имуществени вреди от наводнението на жилището със законната лихва от датата на предявяване на иска.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил активната легитимация на ищеца и е направил възражение за погасяване на  претенцията по давност.

Видно от представения нотариален акт № 4 по н.д.№ 2/2005 г. А.Н.П.и Я.Б.Б.са учредили право на ползване на И.Д.Д. върху апартамент, находящ се в гр.София, ул. „*******, вдясно със застроена площ от 80,20 кв.м. заедно с 26,32% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и са продали описания апартамент на Д.И.Д. и Р.И.Д.със съгласието на нейния баща и законен представител-И.Д.Д..

Представен е и договор за кредит „жилище“ № 12839/11.10.2005 г.,  сключен между ТБ „А. Б.“ АД и Д.И.Д., по силата на който банката е предоставила на ищеца кредит в размер на 18 000 лв., който ще бъде използван за ремонт на апартамент, находящ се в гр.София, ул. „*******, вдясно със застроена площ от 80,20 кв.м. заедно с мазе № 3 от вх.А и мазе № 2 от вх.Б и с 26,32% идеални части от УПИ XX-2 в кв.24а по плана на  гр.София, м. „ГГЦ-Зона В-17“.

Видно от застрахователна полица № 08120110010000003 ЗАД „А. Б.“ АД е застраховал по застраховка „пожар в полза на банка кредитор“ недвижимо имущество, ипотекирано като обезщетение на кредити до 01.06.2011 г. процесния апартамент със срок на застраховката от 01.07.2011 г. до 30.06.2012 г. и със застрахован и ползващо се лице „А. Банк Б.“.Видно от Приложение към застрахователната полица основното покритие е съгласно раздел II, т.1 от Общите условия. р-л II, т.8.2.7 от ОУ за застраховане на имущества на ЗАД „А. Б.“ е посочено, че сред изключенията от заплащане на обезщетения са собствен недостатък на погиналото или увреденото имущество, постепенно увреждане /вкл. овехтяване, износване, ръжда, корозия, щети от микроорганизми, гъбични образувания, плесени, насекоми и гризачи, процеси на бавна деформация и разрушаване, изпаряване, загуба на тегло, свиване, промяна на аромат, цвят, консистенция, гланц, щети от светлинно въздействие/, повърхностни щети от одраскване, замърсяване и др. подобни.

С констативен протокол от 22.02.2012 г. по щета № 0812-12-001-000024 по застрахователна полица № **********/3, в който са описани видимите щети по процесния имот, препоръчано е подсушаване и проветряване на жилището и премахване на снега от терасата над апартамента и ремонт.

С писмо изх.№ 250-02-2214/23.03.2012 г. ответникът е уведомил ищеца, че претенцията е извън обсега на застрахователното покритие на полицата и застрахователят не дължи изплащане на обезщетение.

Съгласно представения доклад от м.май 2009 г. за изготвяне на експертна оценка пазарната стойност на процесния имот е била определена на 222 182 лв. /113 600 евро/.

С писмо с изх.№ 11-01-600-1/11.12.2019 г. „Български пощи“ ЕАД са уедомили съда, че пощенската пратка с подател адв.И.А.И. и получател СРС е непрепоръчана и не може да бъде извършено проследяване на движението й.

Първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че при предходно настъпило застрахователно събитие ответното дружество е изплатило обезщетение на ищеца в размер на 2 162,11 лв.

Разпитаният по делото свидетел И.Д.-баща на ищеца твърди, че е имало теч от терасата на  горния етаж през 2009 г., а вторият път-през периода 09.02.2012 г.-15.02.2015 г.Свидетелят заявява, в имота е имало 4-5 см вода, стените в спалните помещения са били целите във влага, след проветряването са се подули и латексът е започнал да пада, същото се е получило и с гипсокартона на тавана в двете спални и банята.До този случай имотът е бил в перфектно състояние, тъй като е ипотекиран и се оценява периодично от банката.През 2009 г. са правили ремонт и са махали шпакловката и замазката.

От заключението на приетата по делото ТЕ на вещото лице Б.Т. е установено, че сумата за възстановяване на нанесените щети на процесния апартамент възлиза на 3 170,74 лв.Вещото лице е посочило, че за отстраняване на щетите са необходими СМР, изразяващи се в демонтаж на ламиниран паркет; доставка и монтаж на ламиниран паркет 8 мм; демонтаж на гипсокартон по окачен таван, вкл. с изхвърляне на материала; доставка и монтаж на гипсокартон на окачен таван, вкл. с шпакловка; гипсова шпакловка по таван; боядисване на стени с цветен латекс; доставка и монтаж на гипсокартон на окачен таван за баня; гипсова шпакловка по таван в баня и боядисване с бял латекс в баня.Предвид изминалите 6 години от датата на наводнението вещото лице не може да установи с каква давност са нанесените щети и да посочи има ли стари увреждания  по вид и степен.Уврежданията, описани в съставения констативен  протокол и посочени от свидетеля могат да настъпят в резултат на наводнение и влага, за което сочат и образуваните зони с плесен и мухъл, описани при огледа по заведената щета на 22.02.2012 г.

От заключението на приетата пред настоящата инстанция комплексна ТЕ е установено, че събралото се в процесния апартамент количество вода би се образувало от пълното разтапяне на 7,4 м2 покрити със снежна покривка с дебелина 48 см, каквато е била максималната височина на снежната покривка, измерена върху равна хоризонтална открита повърхност през процесния период.През процесния период не са наблюдавани условия, подходящи за топене на снега от метеорологична гледна точка, а по-скоро снегът се е слягал.Вещите лица не могат да установят с каква давност са уврежданията в имота.Конкретните увреждания могат да настъпят в резултат на наводнение и влага.В резултат на бавна деформация и разрушаване, постепенно увреждане /овехтяване, износване, ръжда, корозия и микроорганизми/ не могат да се получат уврежданията, описани в констативния протокол от 22.02.2012 г.В съдебно заседание вещото лице Цв.Д. е пояснило, че теоретично е възможно топлинен поток от нагряване на самата сграда да доведе до частично топене на снега, но не може да каже дали на практика се е случило точно така.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел, че същият е погасен по давност, той като застрахователното събитие е настъпило в периода 09.02.2012 г.-15.02.2012 г., а искът е предявен на 06.03.2015 г.-след изтичане на предвидения в чл.197 КЗ /отм./ тригодишен давностен срок.

Настоящият съдебен състав счита, че възражението за погасителна давност е неоснователно.Застрахователното събитие е настъпило през периода 09.-15.02.2015 г. и с оглед разпоредбата на чл.197 КЗ /отм./ и погасителната давност е изтекла на 15.02.2012 г.По делото е представен плик с подател-пълномощника на ищеца, получател-СРС с дата на пощенското клеймо-13.02.2015 г.Доводите за липса на баркод са несъстоятелни, тъй като липсват писмото не е изпратено като препоръчано.

            Съгласно чл.208, ал.1 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

            Видно от представената застрахователна полица за имуществена застраховка в полза на банка кредитор, по която ищецът претендира застрахователно обезщетение, като застраховано ползващо лице по застраховката е посочена „А. Банк Б.“ АД.Ищецът не е страна по застрахователното правоотношение, няма качеството на застраховано лице, нито на трето ползващо се лице, поради което същият не разполага с активна материалноправна легитимация да предяви иска.Ирелевантно е обстоятелството дали по предходни застрахователни събития по същата полица ответникът е изплащал застрахователно обезщетение и при какви предпоставки е станало това.По делото липсват доказателства ползващото се лице да е изразило съгласие обезщетението да се заплати на ищеца-собственик на застрахования имот.

            Поради изложените съображения искът следва да се отхвърли като неоснователен.

            Поради съвпадане на  крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

            С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати разноски на въззиваемата страна за настоящата инстанция в размер на 513,00 лв.Съдът не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като пред настоящата инстанция не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно какъв е размера на договорения адвокатски хонорар между въззиваемия и процесуалния му представител, както и начина на плащане.

            Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 33707 от 07.02.2019 г. на СРС, 50 с-в, по гр.д.№ 11821/2015 г.

            ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на ЗАД „А. Б.“ с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** сумата 513,00 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.