Решение по дело №4583/2017 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 183
Дата: 21 февруари 2018 г. (в сила от 21 март 2018 г.)
Съдия: Майа Иванова Попова
Дело: 20175220104583
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е №

 

гр. ПАЗАРДЖИК, 21.02.2018г.

        

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

         ПАЗАРДЖИШКЯ районен съд в публично съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА

 

         при секретаря Иванка Панчева, като разгледа докладваното от съдията гр.Д. № 4583 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127,ал.2 от СК, с и чл. 143 от СК.

         Ищцата Д.И.С., ЕГН:********** *** твърди в исковата си молба, че с ответника живеели на съпружески начала от месец ноември 2009г., като през съвместното им съжителство -  на ***г. се родило детето - Т.Н.К.. С тях живеела и дъщерята на ищцата от първият й брак -Ж.С.К.., която към момента била на 10 години. Живеехли в жилището на майката на ответника, която заминала да работи в Гърция.

До 2015г. всичко, живели добре. Поради  кървяща язва, на ответника се наложило хоспитализиране в болница, поради кървяща язва. От този момент нататък, последният се  променил, започнал да употребява алкохол. Започнали скандали, причината, за които били недостигът на средства.

Твърди се, че ищцата започнала работа, но ответникът винаги, когато бил свободен отивал и стоял при нея. Пречел на работата й и на два пъти била освобождавано от работа в хранителен магазин. Ответникът иска ищцата да си стои в къщи и да гледа децата, но отново възниквали скандали за недостиг на пари, въпреки. В този период ответникът започнал да се отчуждава от ищцата и от детето си, като по отношение на другото й дете се държал грубо и пренебрежително.  В тези моменти, дъщеря им Т., започвала да плаче, да задава въпроси „ защо татко се държи така, защо обижда кака", и т.н.. Делял децата. Гледал само личният си интерес. На няколко пъти отново започвала работа и са я уволнявали отново по вина на ответника. На 11.09.2017г. започнала работа в „Стил“ ООД, но ответника не харесал и това работно място  на ищцата, тъй като се налагало да работят  по някога с по-дълъг работен ден, а той не искал да поеме грижата за децата, докато ищцата била на работа. Наложило се да напусне отново работата си.

Твърди се, че ответникът карал децата да домакинстват - да простират дрехи, да чистят, а той си стоял, и си пиел питието, като казвал, че „мама е лоша и не си гледа работата". Казвал на Т., че на нея ще купува каквото иска, а на кака й да й купувал баща й, за което и двете деца се разплаквали. Винаги когато голямата дъщеря се връщала от срещи с баща си и дядо си, се е връщала с някаква сума пари, която ответника ги взимал и й казвал :"това са пари за семейния бюджет". Детето Т. задавала въпроси „защо татко се държи така? Защо взима на кака парите? Защо на мен дава повече, а на нея по-малко? Защо не ходи на моите тържества, въпреки че го моля?“. Дори и след като Т. тръгнала в първи клас, ответникът не поискал да отиде на родителска среща.

Твърди се в исковата молба, че всяка вечер ответникът употребявал алкохол  и провокирал скандали в дома си, на които децата ставали неволни свидетели. Вечер когато ищцата била на работа, ответникът карал голямата дъщеря да къпе малката, която била само с 3 години по-голяма, а той си гледал телевизия и си пиел. Ищцата недоумявала как преди всичко било добре и изведнъж започнала тирания в дома им. Изключително лошото  поведение и отношение на ответника  към първата й дъщеря и към нея, се пренесло и върху тяхното дете. Занемарил си задълженията като баща. Не се грижел добре за детето, като често отношението му към него ставало причина то да плаче.  По повод на това, ищцата дала срок на ответника, да коригира поведението си към нея и децата им  и му заявила, че в случай, че не започне да се държи нормално, щели да се разделят, но това не се случило.

През лятото на 2017г. ищцата трябвало да замине при майка си в с.Г., защото била оперирана, но ответника не искал да я пусне. Започнал да казва на детето им , къде ще ходиш, те са чужди хора, там е мизерия. Въпреки несъгласието на съпруга си ищцата заминала за  3 месеца. През този период от време ответникът ги посетил само 2 пъти за ден- два, при които посещения отново започвал да настройва детето им срещу нея и близките й. Есента подготвила децата за училище от собствени средства и от помощи от социалните за голямото й дете, без ответника да окаже финансова помощ.

Твърди се в исковата молба, че на 6.11.2017г. ищцата забрала децата от училище, обяснила им,че се разделя с баща им и от този момент  нататък щели да живеят само трите в с.Г. при баба им и  и дядо им. При заминаването си взела каквото могла. Детето Т. я попитало: „Мамо ще виждам ли татко?" Ищцата отговорила, че отв. К. е неин баща и винаги, когато иска ще го вижда, но се налагало да живеят разделено. При заминаването й от гр. Х., дошли майка й и брат й, които я забрали. Още същата вечер ответника започнал да звъни по телефона и да я заплашва, че ако не му даде детето, щял да отиде с хора и с бухалки, като ищцата щяла да види какво ще се случи с нея и нейните близки. Ответника поискал да чуе детето си. Ищцата включила телефона на високоговорител и чула, че последният започнал да вика силно на детето: „какво правиш там в това забутано село, майка ти те отвлича, те са чужди хора, как ще живееш там, ела си при мен, татко ще те вземе“. Детето се разстроило изключително много и започнало да плаче. Ищцата се уплашила много за себе си, за децата и близките си. Подала жалба в РУ на МВР Б. срещу ответника за заплахи и закани. По повод на жалбата била уведомена, че ответника ще бъде предупреден, че не трябва да се саморазправя с нея.

В момента ищцата се била установила да живее при родителите си в с.Г., където децата имали самостоятелна стая и  много добри условия за живот. Записала ги в училище, дори детето Т. много се зарадвало, че ще бъде в един клас с детето на неин братовчед. В преговори била с БДЖ за постъпване на работа, тъй като не можела, а и нямало как повече да работи в Х..

Тъй като въпросът относно местоживеенето на детето Т. и упражняването на родителските права по отношение на него не бил уреден и имало разногласие относно местоживеенето на детето и родителските права, а от своя страна ищцата имала желание и готовност да се грижи и да възпитава малолетното си дете, което било изключително обвързано към кака си Ж.. Осигурила била много добри материални и хигиенно - битови условия за отглеждане на дете; можела да разчита на опита и подкрепа от страна на своите близки.

         Ищцата в исковата си молба е  оформила петитум, съдът да определи местоживеенето на малолетното  дете Т.Н.К., родено на 31.07.2010г. ,с ЕГН: ********** да живее при ищцата - неговата майка ,както и да  й се предоставят за напред да упражнява родителските права и задължения по отношение на него на осн. чл.127 ал.2 от СК. Бащата Н.Т.К., да бъде осъден да заплаща на детето Т.Н.К., родено на ***г. ,с ЕГН: ********** чрез нея - неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200лв,/двеста лева/, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска до настъпването на причини , обуславящи нейното изменение или прекратяване на осн. чл. 143 от СК. Да се определи режим на лични отношения на бащата с детето на осн. чл.127 ал.2 от СК.

На основание чл.127 ал.З от СК е отправено искане, съдът да определи привременни мерки по отношение на детето Т.К., да живее при ищцата С. до окончателното произнасяне по предявения иск по чл. 127, ал.2 от СК.

Претендират се сторените по делото разноски.

Представени са писмени доказателства по опис.

По реда на чл. 211 от ГПК, ответникът по първоначалния иск Н.К., чрез адв. С., предявява насрещен иск, в който твърди, че направеното искане за определяне на привременни мерки е допустимо, но по съществото си се явявало неоснователно.

Излага се становище, че в исковата, молба са изложени, факти и обстоятелства, които не кореспондирали с действителността. Никога, и по никакъв повод ответникът не бил имал претенции каква, работа ще работи ищцата, както и по никакъв начин не бил я ограничавал. От началото на съвместното им съжителство - ноември 2009г до момента , в който ищцата – без да уведоми ответника за  напускането на семейното жилище на 06.11.2017г винаги и по всяко време се бил грижил както за нейното дете от първи брак, така и за тяхното дете. Семейното им жилище в гр.Х. , ж,к."Б." бл.24,вх.Г:,ет.4,ап.47 било собственост на неговата майка. В него бил осигурил детска стая и всичко друго необходимо за  живеене, игри и подготовка на уроците и на двете деца . Никога не бил делил  децата. Отношението както към нейното, така я към общото им дете е било на обич, закрила, грижа и родителска отговорност.

Задължение на ответника през годините било да се грижи за тях, като ги води и взема от  детска градина и училище. Цялото си свободно време отдавал на тях. Връзката му и с двете деца била много силна , но тъй като в настоящото производство се касаело за упражняване на родителските права по отношение на детето Т.Н., ЕГН: **********, то считал, че той /ответника/ бил по – пригодния от двамата родители да упражнява родителските права. Връзката му с детето била толкова силна, че то не искало да се разделя с него. Всяка сутрин я водил на училище и я вземал обратно. След работа прекарвал цялото си свободно време заедно. Той бил родителя, който се грижел за нейната хигиена, като я къпел и обличал. Ответникът бил родителя, който следял за здравословното състояние на детето и го водил на прегледи при личния лекар. Той бил родителя, който пазарувал и осигурявал прехрана и за двете деца. Той бил родителя, който имал постоянна работа и осигурявал материалното благосъстояние на цялото семейство. Изключителна материална подкрепа получавал от майка си, която работила в чужбина. Ищцата години на ред нe искала да си намери работа или ако намерела такава, то тя приключвала след няколко месеца.

Детето Т.К. през учебната 2017-2018г било записано в първи клас в ОУ „Кирил п Методий" гр.Х., Ищцата без да го уведоми била взела детето от училище и без всякакви обяснения, тръгнала за с. Г.. Не бил уведомен нито класния ръководител, нито той като неин баща. След като разбрал за това действие на ищцата,  се опитал да се обади по телефона, но тя дълго време не отговаряла. Когато най накрая се обадила чул, че детето плачело и го молило да отиде и да го вземе.

Твърди се, че ищцата с безотговорното си поведение предизвикала много, стрес и отрицателни емоции на детето му. Безотговорно прекъснала началното образование на дъщеря му, без да помисли за последиците от това си решение и не се съобразила с негативните последици и от това, как те се отразявали на дъщеря им. Към настоящият момент детето било при него в гр.Х., като било много тревожно и се страхувало да не бъде отведено отново в с.Г.. Детето не желаело да бъде разделено от него и да живее без него. Не искало да посещава училище от страх да не- би отново да бъде отведено в друг град,

Оформен е петитум, съдът да е постанови определение, с което да постанови привременни мерки до приключването на производството по гр,д. №4583/2017г. по описа на PC Пазарджик, като предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Т.Н., К., ЕГН: ********** на бащата Н.Т.К. ЕГН **********, като определи местоживеенето на детето Т.Н.К., ЕГН: ********** на адреса  на местоживеене на бащата Н.Т.К., ЕГН: ********** ***, като определи режим на контакти, на майката - ищцата С. ЕГН: ********** с детето Т.Н.К., ЕГН ********** всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 часа на съботния ден до 17,00 часа на неделния с приспиване, със задължението  да я връща при бащата след изтичането на определения срок, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.

         Отправена е молба, да се осъди майката Д.И.С., да заплаща като баща и законен представител на детето Т.Н.К.  - месечна издръжка в размер ш 1.40 лв., считано от датата на предявяване на иска за привременни мерки, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното и изплащане-до настъпване на законни причини за нейното прекратяване или изменение.

Претендират се направените  по делото разноски.

Представени са писмени доказателства по опис.

         В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, видно от който счита предявения иск за допустим, но по същество неоснователен.  Признава обстоятелството, изложено в исковата молба, че с ищцата живели на семейни начала от ноември 2009г до момента, в който на 06.11.2017г. ищцата без да го уведоми напуснала семейното им жилище в гр.Х., ж.к."Б." бл.24,вх.Г,ет.4,ап.47 което било собственост на неговата майка. Не отрича, че от съвместното съжителство на ***г. се родило детето им Т.Н.К., ЕГН **********. Всички други факти и обстоятелства, изложени в исковата молба не отговаряли на истината.

         Твърди се, че когато заживели на семейни начала ищцата не била прекратила брака си от който имала родени две деца. По време на съжителството им тя се развела, като малкото дете Ж. към онзи момент - две годишно, останало при нея, а по голямото й дете Й. останало при баща си. За тези приблизително осем години отгледал както нейното, така и своето дете. Никога не бил разделял децата. В семейното им жилище бил осигурил детска стая и всичко друго необходимо за живеене, игри и подготовка на уроците и на двете деца.Отношението му,  както към нейното, така и към тяхното дете били еднакви - такива на обич, закрила, грижа и родителска отговорност.

Негово задължение през годините било да се грижи за тях, като ги води и взима от детска градина и училище. Цялото си свободно време отдавал на тях. Връзката му и с двете деца била много силна, но тъй като в настоящото производство се касаело за упражняване на родителски права по отношение на детето Т.Н.К., ЕГН ********** то считал, че аз той бил по-пригодния от двамата родители да упражнява родителските права. Връзката му с детето била толкова силна, че то не искало да се разделя с него. Всяка сутрин го водил на училище и го забирал обратно. След работа прекарвали цялото си свободно време заедно. Той бил родителя, който се грижил за нейната хигиена, като я къпел и обличал. Той бил родителя, който следял за здравословното й състояние и я водил на прегледи при личния лекар. Той бил родителя, който пазарувал и осигурявал прехрана както за нея, така и за другото дете. Той бил родителя, който имал постоянна работа и осигурявал материалното благосъстояние на цялото семейство. Изключителна материална подкрепа получавал от майка си, която работила в чужбина.

По отношение на родителския капацитет на ищцата, следвало да отбележи, че тя не била по-пригодния родител за отглеждането на дъщеря им. В продължение на 8 години, нито веднъж не упражнила правото си да се вижда ежемесечно с детето от първия си брак Й.. За всичките тези години детето им гостувало за един месец през лятото в Х. и лятото на 2017г било на гости в с.Г..За детето не се говорило и тя не полагала абсолютно никакви грижи.

         Твърди се, че ищцата години на ред не искала да си намери работа или ако намерила такава, то тя приключвала след няколко месеца. Неговите работодатели в гр.Х. притежавали няколко хотела и ресторанта и многократно са й предлагали работа, но тя така и не приела нито едно предложение. Детето му Т.К. през учебната 2017-2018г било записано в първи клас в ОУ „К.и М." гр.Х.. Т. била доста срамежлива, но успяла да изгради приятелства и да свикне с обстановката в училището. Тя винаги била живяла в гр.Х. и се чувствала добре. Имала социален живот и развлечения. Обичали да посещават развлекателни паркове в други градове. Счита, че социалната среда в с.Г. щяла да бъде изключителен стрес за детето и същото щяло да бъде лишено от приятели и позната среда на общуване. Ако за ищцата Т. това било трето дете и решението да не се вижда и общува с детето си Й. е правилно за нея, то ответника освен Т. нямал други деца и нейното физическо, психическо и емоционално развитие били изключително важни за него.

Оформен е петитум да се остави без уважение претенцията на ищцата и съдът да  постанови решение, с което да определи местоживеенето на детето Т.Н.К., ЕГН ********** на адреса на бащата Н.Т.К. ЕГН **********,***, да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Т.Н.К., ЕГН ********** на бащата Н.Т.К. ЕГН **********, като определи режим на лични контакти на майката Д.И.С.,ЕГН ********** с детето Т.Н.К., ЕГН: ********** - всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа на петъчния ден до 17.00 часа на неделния с приспиване, със задължението да я връща при бащата след изтичането на определения срок, една седмица през зимната ваканция, една седмица през пролетната ваканция, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.

Да се осъди майката Д.И.С., ЕГН: ********** да му заплаща като баща и законен представител на детето Т.Н.К., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 140 лв., считано от датата на постановяване на съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на законни причини за нейното прекратяване или изменение.

         Претендират се сторените по делото разноски.

Представят се писмени доказателства по опис.

В съдебно заседание поддържа отговора си.

         Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на вътрешното си убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

         Ищцата Д.И.С., ЕГН:**********,*** заживяла с ответника на съпружески начала от месец ноември 2009г., като през съвместното им съжителство -  на ***г. се ражда детето - Т.Н.К., ЕГН: **********. С тях живеела и дъщерята на ищцата от първият й брак -Ж.С.К., която към момента е на 10 години. Семейството обитавало жилището на майката на ответника, която заминала да работи в Гърция.

До 2015г. живели добре, но от един момент нататък отношенията им рязко се влошили до степен такава, че ищцата взела решение да напусне ответника и да заживее с двете си деца в с.Г. в дома на родителите си, тъй като искала последните да бъдат отглеждани в спокойна среда, каквато не можела да осигури в дома си в г. Х..

На 06.11.2017г. ищцата се обадила на майка си и брат си, като ги помолила да я заберат от гр. Х. и да я отведат в с. Г.. Взела от дома си в гр. Х. вещи, които са й необходими за отглеждането на  децата Ж. и Т. и заедно с тях отпътувала за с. Г., където се установила да живее в дома на родителите си. Междувременно ответника бил на работа и разбрал, че ищцата и двете деца ги няма, когато се прибрал в семейното жилище в гр. Х.. Веднага се обадил на ищцата по телефона, за да разбере какво се е случило и от  проведеният с нея разговор разбрал, че ищцата е забрала със  себе си децата - Ж. и Т. и го е напуснала. 

На 07.11.2017г. е депозирана от страна на ищцата искова молба в РС Пазарджик, с която моли упражняването на родителските права по отношение на детето Т.К. да бъде възложено на нея.  Отправено е и искане по реда на чл. 127 ал.3 от ГПК за определяне на привременни мерки по отношение на детето Т.. По повод на депозираната молба е образувано и настоящото гр.д. № 4583/2018г. по описа на РС Пазарджик.

         По реда на чл. 211 от ГПК, ответникът по първоначалния иск Н.К., чрез адв. С., предявява насрещен иск.

По делото е проведено производство по реда на чл.323 от ГПК. С определение от 06.12.2017г., са определени привременни мерки по отношение на малолетното  дете Т.Н.К., родена на *** г.  като е предоставено упражняването на родителските права на майката     Д.И.С., ЕГН **********  и местоживеене на детето при майката на адрес: в с. Г., ул. „Втора” № 29А,  община  Б., област  Пазарджик. Определен е режим на лични отношения на бащата  Н.К., ЕГН ********** с детето Т.К. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09: 00 ч. в събота до 17: 00  ч.  в неделя, с преспиване. Бащата Н.К. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лв. за детето Т.К.,  чрез  неговата майка и  законен представител –ищцата С., ЕГН **********,***.2017г. до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на така  определената издръжка.

След постановяване на определението на 06.12.2017г. за привременни мерки, бащата – ответника К. не се съобразява със съдебното решение и взима детето Т. ***, където го задържа до 08.12.2017г., на която дата ищцата заедно със своята майка отива и го взима при  себе си. Във връзка със задържането на детето от страна на бащата, по отправено искане на ищцата чрез адв. Д. е издаден изпълнителен лист от 07.12.2018г. за принудително изпълнение решението на съда.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Андреана С.,  В.  Г., Л.Г. се установява, че родителските грижи спрямо роденото от съвместното  съжителство на страните Д.  И.С.   и Н.Т.К. дете Т.Н.К. са упражнявани от раждането му и от двамата родители до 06.11.2017г.

Свидетелката Андреана С. – майка на ищцата, дава показания, че дъщеря й заживяла на съпружески начала с ответника К.. Заедно с нея живеело  и дъщеря й от първият й брак Ж.. Твърди, че  посещавала редовно семейството на дъщеря си, като й помагала при отглеждането на новороденото си внуче Т.. Ходела  в дома на  дъщеря си редовно на всеки празник.  За това имала впечатления от съвместния семеен живот на страните. Твърди, че в началото семейната атмосфера била добра. Двамата родители се грижели и отглеждали заедно, както детето на дъщеря й от първия брак- Ж., така и тяхното дете – Т..      Установила, че постепенно съпружеските отношения започнали да се влошават. Твърди, че ответника започнал да употребява системно алкохол и да се държи лошо, както с дъщеря й-ищцата С., така и с двете деца. Непрекъснато се карали. При едно от посещенията й в дома на страните били поканени гости. Свидетелката  чула, че се говорят неприлични думи. За това ищцата изпратила децата в другата стая. Твърди, че приятелят на ответника поискал да извикат стрийптизьорка, но свидетелката помолила това да не се случва. Твърди, че двете деца влизали и излизали в стаята. При последното си посещение в гр. Х. -на 26.10.2017г., установила, че в апартамента нямало много  неща. Извадила 5 лв. и ги дала на децата. Децата й се оплакали, че когато изпращала колет, баща им изяждал  шоколадите и  бонбоните.

Твърди, че след заминаването на дъщеря й от гр. Х. се обадили на ответника и  ищцата му казала, че  тръгва за с.Г.. Ответника комуникирал с детето Т. по телефона. На  6.11.2017г. децата били отписани от училището в Х., и на следващият ден били записани в училището в гр. Б.,където посещавали учебни занятия до  13 .11. 2017г., когато ответникът взел дъщеря си Т. и я отвел със себе си.

Дава показания, че към момента  дъщеря й и зет  живее с децата в дома й в с. Г., като обитавала заедно с двете деца единият от етажите на същият, който се състоял от кухня, стая, хол, баня и тоалетна.

Тъй като двамата със съпруга си работили и били материално добре,  помагали финансово на дъщеря си – ищцата С.. Твърди, че зет й – ответника К. живеел апартамент, собственост на майка му, който бил нормално обзаведен. Работил като готвач.

Свидетелката Г. – съседка на отв. К., дава показания, че познавала ответника от дълги години. С ищцата се запознала, когато дошла да живее при него. Дошла заедно с дъщеря си от първи брак- Ж., което към онзи момент било на 2 години. Ответника приел детето като свое и полагал грижи по отглеждането му. След раждането на дъщеря им Т., ответника поел грижите и за двете деца, като не ги делял. Той ги водел и забирал от училище.Т. била много привързана към баща си и според нея, тя искала да живее с него. Твърди, че финансово семейството било добре,защото ответника работил на постоянна работа, като готвач. Освен това и майка му, която работила в Гърция му изпращала пари и му помагала.

Свидетелката Г.-майка на ответника, дава показания, че синът й и ищцата първоначално живеели много добре. Тя заминала да работи в Гърция, като им предоставила собствения си апартамент, който те обитавали заедно с нея. Семейството живели осем години заедно. В един момент свидетелката разбрала, че ищцата С. била напуснала сина й и за това веднага се прибрала в България. Не могла да разбере какво се е случило, за да се стигне до там, че снаха й да си тръгне с двете деца и да вземе почти цялата покъщнина от  дома им. Дава показания, че детето Т. било привързано много към баща си и непрекъснато го търсило.

От извършеното по реда на чл.15 от ЗЗД на детето Т. се установи, че същото е привързано  силно и към двамата си родители. Не желае родителите й да се разделят. Иска да е едновременно заедно с майка си, баща си и сестра й Ж..

От приетият по делото социален доклад, изготвен от Агенция за социално подпомагане, Дирекция "Социално подпомагане"- Септември се установява, че е проведена среща - разговор с ищцата С., която споделила, че  с ответника К. са заживели на семейни начала от м.ноември 2009г.в гр,Х.. От съжителството си имат родено едно дете - Т.Н.К., ЕГН; **********.Съвместно с тях живеела и дъщерята на ищцата от първият и брак - Ж.С.К., която към монета е на 10 години. Ищцата споделила, че съпругът й Н. често е употребявал алкохол и поради тази причина между тях са възниквали конфликти. Ответника К. не се е отнасял добре с доведената си дъщеря й правил разлика между нея и дъщеря му Т.. По този начин е допринасял за страданието и на двете деца, между които е изградена силна емоционална връзка на обич и привързаност. За това ищцата С. е взела решение да напусне съпругът си и да се установи с двете си деца в домът на майка й в с. Г.. Към настоящия момент ищцата полагала основни грижи за детето Т.Н.К. Осигурявала основните й базови потребности от подслон, сигурна и спокойна среда. Обитавала етаж от къща в с. Г., който се състоял от хол, детска стая, кухня, санитарен възел. На първият етаж живелит родителите на Д. - А.А.С. и И.С.С..

Социалният работник , извършил проучването е установил, че Д.С. е в добра здравословно състояние. Има завършено средно- специално образование "Строителство и архитектура" . Детето Т. е в добро здравословно състояние.Не страда от минали или настоящи хронични или наследствени заболявания. Има добър имунен статус. Не боледува често. При необходимост се ползват услугите на д-р Христова с адрес на лекарска практика ИППМП гр.Б.. Ищцата С. е записала децата си на училище в СОУ" А.П.-Ч." - гр. Б.. Т. е в първи клас с класен ръководител г-жа Г..

На 13.11.2017г. Н.К. отишъл в с. Габровииа и е пожелал да види Т.,като е обещал на Д., че ще върне детето за училище. Във вторник майката е отишла да чака детето пред училището, но Н. не го е довел въпреки даденото обещание. След като Д. се свързала с него по телефона,той й е казал, че няма да върне Т. и я е накарал да слуша как детето плаче за нея и за сестра си.

По информация на Д.С.Н.К. е трудово зает.Работил като готвач с работно време От 16.00 до 24.00 часа. Майка му се намирала в Гърция и той живеел сам в апартамента. Ищцата изразила притеснения, че в момента няма кой да полага грижи за Т. когато той е на работа, както и ще пропусне учебен материал.

Към настоящия момент основни грижи за Т. и сестра й Ж. полага тяхната майка, като тя и двете й дъщери живят в масивна двуетажна къща. Т. има самостоятелна стая. Хигиенно - битовите условия на живот са много добри, обитават втори етаж на къщата където има и собствен санитарен възел. В къщата на първият етаж живеят и родителите на ищцата С.. В настоящият момент ищцата С. е безработна. Подала е заявления за назначаване на работа на две места - в БДЖ и в мебелен цех в гр.Пазарджик, където има организиран превоз до с. Габровеца. Очаква от предишната и работа да й бъдат върнати документите за да може да бъде назначена на новата месторабота. Детето Т. комуникира с членовете на разширения си семеен кръг.Много е щастлива от факта, че е в един клас с друго детенце с което са в роднинска връзка.

Детето е емоционално привързано и към двамата си родители.

Въпроса за местоживеенето на детето Т. и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, поради наличие на разногласие относно местоживеенето на детето и упражняването на родителските права.Майката има желание и готовност да се грижи и да възпитава малолетното си дете, което е изключително обвързано към нея и по-голямата си сестра Ж..

От приетият по делото социален доклад, изготвен от Агенция за социално подпомагане, Дирекция "Социално подпомагане"- Х., изготвен на база домашно посещение  домашно посещение в жилището на бащата, срещи-разговори с детето, бащата, бабата по бащина линия, личен лекар, класен ръководител и писмени документи се установява, че родителите на детето Т. - Д.И.С. и Н.Т.К. са живели на семейни начала от м.ноември 2009г. в гр.Х. в апартамента на ответника Н.К.. От съжителството си имат родено едно дете - Т.Н.К., родена на ***г. Съвместно с тях е живеела и дъщерята на ищцата С. от първият и брак - Ж.С.К., която е на 10 години. Ответника К. споделил при проведен с него разговор, че Д. има две деца от предишен брак - момче и момиче. След развода момчето останало да живее при баща си, а момичето Ж. - при нея. Ж. е била на две годишна възраст когато е дошла в гр.Х. с майка си и са заживели заедно с новия й партньор. Сподели също така, че за целия този период от 8 години , през който са живели заедно, синът на Д. й е гостувал само веднъж, като тя не проявявала интерес за срещи и контакти с момчето.

Установява се, че цялото лято на миналата година - около два месеца през лятната ваканция, Д. е гостувала на родителите си в с.Г., общ. Б., обл. Пазарджик, заедно с двете деца - Т. и Ж.. Ответника е бил на рабата в гр.Х.. но въпреки това е ходил при тях два пъти месечно за по 3-4 дни. Преди началото на тази учебна година - м.септември 2017г. Д. и децата са се върнали в семейното жилище в гр.Х.. Двете момичета са тръгнали на училище, както обикновено. На 06.11.2017г., ответника К. е бил на работа, когато Д. му се е обадила по телефона, за да му каже,че го е напуснала, тръгвайки си заедно с двете деца  без да му даде обяснение за постъпката си. Ищцата  С. се е установила да живее заедно с децата в с.Г. при своите родители. Тя своевременно сменила адресната регистрация на детето Т., както и училището на двете деца. Според ответника К. детето Т. било много привързано към него. След заминаването, когато му се обаждал по телефона тя плачела и искала да се върне при него в гр.Х.. Поради тази причина 4-5 дни след тяхното заминаване, последният е отишъл в с.Г. и е забрал Т. ***. Това било станала със знанието и съгласието на майката, тъй като той й се бил обадил предварително по телефона и тя му е предала детето. Бащата отново записал Т. в ОУ"Св.св.К.и М." гр.Х.. На 06.12.207г. е било второто заседание по делото за родителски права. PC-Пазарджик е определили привременни мерки, при кои то детето Т. да остане до окончателното решение на съда при майката, с право на бащата да се среща с детето всяка първа и трета седмица от месеца. След тази дата Д. си позволявала да ограничи контактите му с детето като не отговаряла на неговите телефонни обаждания. Имало е период от няколко дни, в които той не е можел да се чуе с дъщеря си. Обадил се е по телефона на брата на Д., който бил пиян. Баща й - също. Вуйчото казал, че двете момичета били сами в къщи,. защото майка им е започнала работа и била на работа до 23.30ч. всяка вечер.

Според ответника К. по време на съвместното му съжителство с ищцата, което е продължило около 8 години, изцяло той е издържал финансово цялото семейство. През повечето време Д. не е работила. Въпреки това основно той е готвел в къщи. К. отрича да е имал различно отношение към двете деца - своето и това от първия брак па Д.. Твърди, че е водил е двете момичета на училище и на лекар при нужда. Ходил е на родителски срещи в училището. Давал е пари за закуска и на двете деца. Водел ги е в гр.Х. по магазините за да им купува дрехи.

Ответника К. е заявил, че иска да му бъдат предоставени родителските права над Т.. Смята, че той би се справил по-добре с грижите за детето.  Разчитал и на помощтта на майка си.

Установява се, че към настоящия момент основни грижи за Т. полага майката. Детето е гостувало на баща си в гр.Х. за Коледните и новогодишните празници от 22.12.2017г. до 01.01.2018г. По време на това гостуване - на 28.12.2017г. е проведена среща на социалния работник от ОЗД - Х. с детето. По време на срещата Т. се държала много плахо и се притеснявала да говори. Тя не изразила конкретни предпочитания при кого от двамата родители се чувства по-добре. Споделила, че й харесва и при двамата.

Установено е, че детето Т. е в добро здравословно състояние. Не страда от минали или настоящи хронични или наследствени заболявания. Личен лекар на детето е Д-р Досева в гр.Х..

Ответника К. живее в собствено жилище на адрес гр. Х., ж.к. Б., бл.24, вх.Г, ет.4, aп. 47. Жилището се състои от две стаи /хол със спалня, детска стая/ и кухня. Обзаведено е с всичко необходимо за бита. Поддържа се добра хигиена. Отоплението е с ел.енергия. Детето Т. е живяло 7г. в това жилище заедно с родителите си и -едноутробната си сестра. Т. има самостоятелна детска стая с две ъглови легла, шкафове и място за дрехи и лични вещи. В другата по-голяма стая има холова гарнитура и спалня. Ответника К. работи като готвач в ресторант „Х." град Х.. Заявява средномесечно възнаграждение в размер на 700 лв. Работното му време е 8 часа. с един почивен ден в седмицата - обикновено вторник. Работи на смени. Споделил е, че има четири първи смени в седмицата, когато е на работа от 7.30ч. до 16ч. и две втори смени с работно време от 1бч до 22.30ч. Ответника К. заявява, че неговата майка, която си е дошла от Гърция и с която живеят заедно ще му помага в грижите за детето, когато той е на работа. Бабата по бащина линия Петка Александрова Г. потвърдила, че има желание и готовност да помага на сина си в грижите за детето Т.. Тя споделила, че ще остане за постоянно в България, ако съдът присъди на бащата родителските права над детето Т.. Бабата получава пенсия в размер на 400лв.

Доклада дава данни, че до началото на м.ноември 2017г. Т. е учила в първи клас на ОУ"Св.Св.К.и М." гр.Х.. Бащата е ходил на първия учебен ден, тържества и родителски срещи в детската градина на детето и в училище. Проведен е разговор с класния ръководител на детето г-жа Н., която потвърдила думите на бащата. Г-жа Н. споделила, че бащата е ходил в училище и е проявявал! загриженост за образователното развитие на Т.. Към настоящия момент Т. ***. Пътува с училищен автобус до там.

         Установено е, че детето е емоционално привързано и към двамата си родители.

Въпроса за местоживеенето на детето Т. и упражняване на родителските права не е уреден между родителите. Касае се за разногласие относно местоживеенето на детето и упражняването на родителските права. И двамата родители имат желание и готовност да се грижат за Т..

Към момента родителите на детето са разделени. След раздялата детето живее при майката. Контактите му с бащата не са прекъсвани. Поддържат връзка по телефона и Т. е гостувала на баща си за Коледните и Новогодишни празници.

Бащата - Н.К. има постоянна, сигурна работа и доходи. Разполага със собствено жилище, в което има добри условия за отглеждане на детето. Притежава родителски и възпитателски качества. Показва голяма загриженост за дъщеря си и има желание и готовност да поеме изцяло грижите за нея. Разполага с подкрепа от страна на своята майка - бабата на детето, която заявява готовност да му помага в грижи те за Т..

Детето е емоционално привързано и към двамата си родители.

Родителско сътрудничество и желание за активна родителска връзка:

Въпроса за местоживеенето на детето Т. и упражняване на родителските права и не е уреден между родителите. Касае се за разногласие относно местоживеенето на детето и упражняването на родителските права. И двамата родители имат желание и готовност да се грижат за Т..

         Родителите на детето са разделени. След раздялата детето живее при майката. Контактите му с бащата не са прекъсвани. Поддържат връзка по телефона и Т. е гостувала на баща си за Коледните и Новогодишни празници.

Бащата - г-н Н.К. има постоянна, сигурна работа и доходи. Разполага със собствено жилище, в което има добри условия за отглеждане на детето. Г-н К. притежава родителски и възпитателски качества. Той показва голяма загриженост за дъщеря си и има желание и готовност да поеме изцяло грижите за нея. Г-н К. разполага с подкрепа от страна на своята майка - бабата на детето но б.л., която заявява готовност да му помага в грижи те за Т..

От приетата по делото съдебно – психологична експертиза се установява, че са използвани методи при изследването на детето Т.К. ***.:Психологическа беседа. Полупроективна методика - С.А.Т. Проективен рисувателен тест.

Установено от експерта е, че външността на детето Т. съответства на възрастта.

Психологическото изследване е проведено самостоятелно с Т., без присъствие и участие на родителите. В момента на изследването тя е в добро физическо и психическо състояние, ориентирана за време, място и собствена личност. Проявила е желание за сътрудничество и контакт. Интелекта, внимание и памет на детето отговарят на възрастта и средата, в която живее. Установена е добра концентрация и разпределение на вниманието върху съдържанието на задаваните въпроси. Правилен мисловен процес по темп, структура и съдържание. Не се притеснява да пита за нещата, които я интересуват. Емоционално стабилна, като общият емоционален фон на преживяванията й е положителен.  Тази личностова нагласа й позволява да интерпретира ситуацията позитивно и да приема, доколкото може решения "тук и сега". Не са установени характерови и личностови особености. Споделя за живота в семейството и училище спокойно.

В проведен с детето разговор, последното е споделило, че  е „на 7 год и е в  първи клас в гр. Б.. Харесва ми в училите, имам много приятели...Моят дом е при тате и при мама...Ваканцията ще съм при тате, а като уча при мама...Не ми казаха защо се разделят...Сега мама се премести тук, а иначе беше в Х.. Мама и кака бяха в едната стая, а аз и тате в другата. Тук ми харесва. Живея в Х. и тук. Но повече съм живяла в Х.. Ако трябва да избирам бих живяла тук, защото ходим навсякъде с мама, вуйчо и вуйна. В Х. ходим по магазините и си купуваме хранителни продукти.Мама е добра и тате е добър.Ако имам два билета за цирк ще отида с мама. Любимия ми цвят е жълтото. Много обичам да ям леща и пържени картофи, картофени кюфтета, кебапчета, фасул. Сега живея с мама, кака, дядо Иван и баба ни.Дядо е добър повече, а баба също е добра    

Експерта –психолог К. дава зстановище, че детето интерпретира реалността в съответствие с актуалното ниво на развитието му. Поведението и е спокойно, описанията на картинките разкриват ситуации и реакции показващи добри, хармонични междучовешки отношения. Няма чувство за вина. Няма тревоги, страхове и сексуално любопитство, несъответстващо на възрастта.

Твърди се в заключението, че от психологическа гледна точка всяка промяна в семейната среда крие в себе си определени рискове за психичното състояние и развитие на детето. В повечето случай обаче подобни критични ситуации намират своето положително решение благодарение на голямата пластичност и приспособимост на детската психика. Съхраняването на положителното отношение и към двамата родители е от решаващо значение за личностното изграждане на Т.К.. Във възрастов план детето се намира в изключително сензитивен за нейното емоционално и интелектуално развитие период.

Детето е контактно, емоционално, адекватно на обстановката, в която се намира, разказва спокойно за случки от живота си. Проявява интерес към заниманията. Преобладаващия фон на настроението и е положителен. Поведението и е непринудено със свободни жестове. Говори изразително с чиста, ясна и слята реч. Добри комуникативни умения, даващи и възможност за добра адаптация и комфортност. Добри социални умения.

След направеното проучване се установява, че между двамата родители има нарушена комуникация, което причинява дискомфорт на нормалното психофизическо развитие на малолетното им дете.

Дава се препоръка, че е необходимо детето да имат контакт и емоционална връзка, както с майката, така и с бащата. Реализираните от родителите поведенчески стратегии за разрешаване на възникналите между тях конфликти крият определени рискове за психическото състояние и развитие на детето. За нормалното развитие на детето е важен контакта и с двамата родители. Напускането на семейството от бащата все още не е напълно прието и осъзнато от детето. Установено е, че бащата има важна роля във възпитанието и формирането на детето като личност. В заключение е даден резултат от проучването, от който е видно, че Т.К. се намира в нормално психо - емоционално състояние. Споделя положителното си отношение и към двамата родители. Желае семейството и да бъде заедно. Объркана е и не знае защо родителите и са се разделили. Никой не и е обяснил защо се мести тук. За детето е непосилно да бъде арбитър между майка си и баща си или да трябва да избира страна.

Дадена е препоръка родителите да си дават сметка и преждевременно да спират ситуациите, в които биха се опитали да наложат мнението си за вече бившия си съпруг, тъй като детето обича и двамата, има отношения с всеки един от тях и би искало да е лоялно към всеки.

По твърдения на детето, то се чувства добре и и в с. Славовица и в гр.Х., харесва й на двете места, иска семейството и да бъде заедно. Отношението на детето и към двамата родители е положително, като тя твърди, че те са добри и ги обича.

Относно родителският капацитет на двамата родители:

От проведените беседи и психологически изследвания експерта установява, че и двамата родители имат родителски капацитет, възпитателски потенциал, желание и възможност да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на детето си. В момента те са успели да съхранят Т. емоционално и психически.

Общото чувство при детето е на обърканост, споделя, че живее в Х. и тук, във връзка с това е  указано, че спокойната и нормална обстановка, в която трябва да расте, както и правилното възпитание е най- важното в отглеждането на детето, като в неин интерес е да има право на пълноценни отношения с двамата родители, защото именно така ще се изгради емоционалната връзка, характерна за отлични отношения родители - дете. За нормалното развитие на детето е важен контакта и с двамата родители. Установен факт е, че както майката, така и бащата имат важна роля във възпитанието и формирането на момиченцето като личност.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Както първоначалния, така и насрещния иск, са с правно основание чл. 127,ал.2 от СК, като с този иск е съединен и иск за присъждане на издръжка на детето по чл. 143 от СК.

По смисъла на чл. 127,ал.2 от СК, когато родителите не живеят заедно и ако същите не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по горепосочените въпроси.

В настоящия случай, съдът намира, че е налице спор между родителите по въпроса на кого от двамата да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето, поради което и исковете на всеки един от тях са допустими.

За да се произнесе по същество и за да може да прецени на кой от родителите да предостави родителските права по отношение на детето, съдът следва да се ръководи най-вече от интереса на детето. В понятието „интерес на детето” следва да се включат необходимостта от правилно отглеждане и възпитание, осигуряването на възможност на детето да стане хармонично развита личност, обгръщането му с обич и внимание, като макар и поставени не на първостепенно значение, но не следва да се пренебрегват и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.

При определяне на въпроса на кой от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето, съдът следва да съобрази и всички обстоятелства, които са свързани с родителските качества, полагането на грижи и умение за възпитание на родителите, подпомагане в подготовката за придобиване на знания, морални качества на родителите, социално обкръжение и битови условия при всеки от родителите, привързаност между детето и родителите, полът и възрастта на детето, възможност за получаване на помощ от трети лица и др.

Установено е, че и двамата родители са в състояние да обезпечат един нормален от битова гледна точка живот на детето. И двамата родители могат да разчитат на финансовата и физическа подкрепа при отглеждане на Т. от своите родители. И двамата родители са трудово ангажирани.

На първо място, не може да не се отчете факта, че и двамата родители на детето имат силно изградена емоционална връзка с него. Детето обича и двамата си родители, като желае да живее, както с бащата, така и с майката.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства е установено, че и двамата родители притежават необходимите качества за отглеждането и възпитанието на детето Т..  За да вземе окончателното си решение, съдът взе впредвид и  изразеното от детето становище, че с. Г. му харесва и ако трябва да избира би живяла в с. Г..

Въпреки емоционалната привързаност на Т. и към двамата родители, които детето определя като добри, при проведеното психологическо изследване е констатирано, че детето предпочита да живее с майка си. „Ако имам два билета за цирк ще отида с мама“.

Установено е, че майката, на която е възложено упражняването на родителските права до приключване на настоящото дело не възпрепятства контактите на детето с другия родител, поради което и съдът счита, че детето няма да бъде лишено по никакъв начин от осъществяване на контакти с който и да било от родителите си, независимо от това на кого се предоставят родителските права.

Съдът взе в предвид възрастта на детето -7г. и неговият пол, които са от значение с оглед спецификата при отглеждане и обгрижване на едно подрастващо момиче и неговото правилно формиране като личност от емоционална и психологична гледна точка, то по- подходящият родител за упражняване на родителските права по отношение на детето, към настоящият момент е неговата майка. Съвсем немаловажно е и обстоятелството, че според социалните работници изготвили приетите по делото социални доклади, както и заключението на СПЕ е, че детето е силно привързано към сестра си Ж., с която към настоящият момент живеят заедно.

Съдът взе в предвид възрастта на детето -7г. и неговият пол, които са от значение с оглед спецификата при отглеждане и обгрижване на едно подрастващо момиче и неговото правилно формиране като личност от емоционална и психологична гледна точка, то по- подходящият родител за упражняване на родителските права по отношение на детето, към настоящият момент е неговата майка. Съвсем немаловажно е и обстоятелството, че според социалните работници изготвили приетите по делото социални доклади, както и заключението на СПЕ е, че детето е силно привързано към сестра си Ж., с която към настоящият момент живеят заедно.

При това положение, съдът намира, че първоначално предявеният иск по чл. 127,ал.2 и чл. 143 от СК, предявен от Д.И.С., ЕГН ********** следва да бъде уважен, като в интерес на детето Т. е упражняването на родителските права да бъдат предоставени за упражняване от майката. Местоживеенето на детето да бъде определено в с. Г. по адреса на майката Д.И.С., ЕГН: **********-***.

Критериите, които съдът съобрази при определяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите, са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. След извършена цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност.

На следващо място съдът дължи и произнасяне по искането и на двете страни за определяне на режим на лични отношения с детето. От изслушаните по делото гласни доказателства, съдът отчита факта, че детето е емоционално привързано и към майката и към бащата. Необходимо е да се вземе под внимание и обстоятелството, че бъдещият режим на детето ще бъде доста ангажиран, тъй като то посещава учебно заведение. Трябва да се отбележи също, че през ответникът живее в друго населено място - гр. Х., с оглед на което режимът на лични контакти между бащата и детето следва да бъде съобразен и да се осигури балансирана възможност и на майката и на бащата на детето да контактуват с детето си в почивните и празничните дни. В тази връзка съдът приема следният режим на лични отношения между детето и ответника:

Бащата Н.Т.К., ЕГН:********** да има възможност да взема детето всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, като бащата Н.Т.К. взима детето от дома на майката около 10.00 часа на първия ден, и го връща в 16.00 часа в неделният ден отново в дома на майката; За период от 10 дни през лятото и 10 дни през зимата, когато майката не е в платен годишен отпуск, като вземането става от дома на майката Т.Н.К. и бащата го връща обратно там; Всяка четна година по време на Коледните празници от 23 декември до 27 декември и всяка нечетна година по време на Новогодишните празници от 28 декември до 1 януари, на основание чл. 127, ал. 2 СК.

С оглед възрастта, нуждите и установената емоционална привързаност на детето към баща му и майка му, настоящият състав намира, че този режим би бил в най-добра степен адекватен на нуждите на детето да контактува пълноценно и с двамата си родители и да успее да изгради характерната за семейните отношения привързаност и сигурност чрез редовността и пълнотата на общуването с тях.

Издръжката е институт на семейното право и представлява основано на закона задължение на определени членове към други членове от семейния кръг. Семейно-правният характер на издръжката се съпътства от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжка е парично. Титуляр на правото на издръжка е детето. Издръжката е необходима за задоволяване на жизнено важните му потребности, които са ежедневни, поради което споровете относно упражняването на родителските права не следва да рефлектират върху неговото право на издръжка от родителя, който не я предоставя – в натура или парично. Родителят, който не е лишен от родителски права, и полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, може да предяви иск за издръжка от името на малолетно дете като негов законен представител, както и да даде съгласие непълнолетно дете да предяви иск за издръжка срещу другия родител. Според съдебната практика, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи, са установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определя размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.

За успешното провеждане на предявения  иск за издръжка в тежест на ищеца е да установи и докаже, че ответникът е родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да дава претендирания размер на издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания с т. 5 от ППВС № 5/1970г./. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението.Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

В настоящият случай ответникът –  К. е баща на детето  Т., навършило 7 години и е първокласничка. При тази възраст на детето съдът намира за необходимо да отбележи, че детето се нуждае от обичайните разходи за храна и облекло, предвид възрастта на малолетното дете ще следва да се отделят средства за посещения на училище и детски мероприятия. Едновременно с това, се взе в предвид и факта, че ответника е трудово зает и получава ежемесечни трудови доходи в размер на средно месечно възнаграждение от 700.00лв. Няма други деца, на които дължи издръжка. Финансово подпомаган е от своята майка –св. Л.Г..

При това положение, след като по делото са ангажирани доказателства затова да има специфични нужди с оглед възрастта на детето съдът приема, че размер от 180 лева за детето от неговия баща е напълно адекватен, а искът на Д.С.  за разликата от 180 до 200 лева следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер и завишен. Както бе посочено в по-горната част на изложението, майката следва да участва също в задължението за изплащане на издръжка, тъй като е пряко ангажирана с отглеждането на детето.

Съдът присъжда дължимата издръжка с падеж първо число на месеца, за който се дължи, като определя начална дата датата на подаване на исковата молба – 07.11.2017г. до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване.

          Относно разноските с оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал.1 и ал.3  от ГПК, съдът следва да възложи в тежест на ответника К., сторените по делото разноски от ищцата в размер на  207.00лв. заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

Ищцата Д.И.С. следва да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 35.00лв , на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.

         Ответника Н.Т.К., следва да бъде осъден да заплати на Държавата по сметка на Пазарджишки районен съд държавна такса върху присъдената издръжка общо в размер на 259,20 лева /двеста петдесет и девет лева и 20 стотинки/ съразмерно с уважената част на иска.

         На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ПРС разноски за държавна такса по иска за издръжка в размер на 259,20 лева, съразмерно с уважената част на исковете.

На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта по иска за издръжка.

На основание на основание чл. 242, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да постанови предварително изпълнение на решението

Мотивиран от така изложените съображения, Пазарджишкия районен съд

 

 

                                               Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Т.Н.К., родена на ***г., ЕГН:********** на майката Д.И.С., ЕГН: **********,***.

ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на малолетното дете Т.Н.К., ЕГН: **********  по адреса на майката Д.И.С., ЕГН: **********-***.

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между малолетното дете, Т.Н.К., ЕГН ********** и бащата Н.Т.К., ЕГН:********** с адрес: *** : бащата да има възможност да взема детето всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, като бащата Н.Т.К. взима детето от дома на майката около 10.00 часа на първия ден, и го връща в 16.00 часа в неделният ден отново в дома на майката; За период от 10 дни през лятото и 10 дни през зимата, когато майката не е в платен годишен отпуск, като вземането става от дома на майката Т.Н.К. и бащата го връща обратно там; Всяка четна година по време на Коледните празници от 23 декември до 27 декември и всяка нечетна година по време на Новогодишните празници от 28 декември до 1 януари, на основание чл. 127, ал. 2 СК.

ОСЪЖДА Н.Т.К., ЕГН:********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Т.Н.К., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител, Д.И.С., ЕГН: **********- ежемесечна издръжка в размер на 180,00 лв. /сто и осемдесет лева/, считано от 07.11.2017 г., дължима до първо число на съответния месец в едно със законната лихва, считано от 07.11.2017г. до настъпване на пълнолетие на детето или до настъпване на друго законово основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Д.И.С., ЕГН: ********** в частта за разликата над присъдения размер от 180,00 лева до претендирания размер от 200,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Н.Т.К., ЕГН:********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.С., ЕГН: **********,***, сторените по делото разноски в размер на 207.00лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.И.С., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.К., ЕГН:********** с адрес: ***, сторените по делото разноски в размер на 35.00лв , на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА Н.Т.К., ЕГН:********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата по сметка на Пазарджишки районен съд държавна такса върху присъдената издръжка общо в размер на 259,20 лева /двеста петдесет и девет лева и 20 стотинки/ съразмерно с уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

 

СЪДИЯ: