Р Е Ш Е Н И Е
№ 1360
гр. Варна, 20.03.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести март две хиляди
и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Н. СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ил. И., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 5592 по описа на ВРС за 2014-та година,
9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявени от Ц.Й.Ц., ЕГН**********, искове с правно основание чл.127,
ал.2 СК за предоставяне на упражняването на родителските права върху детето
Н. К. Я., ЕГН********** на майката, при определяне местоживеене на детето на посочен от ищеца адрес и при определяне
на предложен режим на лични
отношения с ответника;
с правно основание чл.127,
ал.2 СК вр. чл.143 и чл.149 СК, за осъждане на ответника К.А.Я., ЕГН**********,
за заплащане на издръжка в полза на
непълнолетното дете, в размер на 200.00лв.
месечно, от подаване на исковата молба – 29.04.2014г. до настъпване на законово
основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от предявяване
на иска – 29.04.2014г. до окончателното й изплащане,
както и за заплащане на издръжка за минало време в полза на непълнолетното дете, в размер на 200.00лв. месечно или общо 2400.00лв. – за периода 29.04.2013г.
- 29.04.2014г., ведно със
законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 29.04.2014г. до окончателното
й изплащане.
Ищцата твърди, че с
ответника съжителствали фактически до 2012г., когато се разделили. Имат едно
дете – Н., родено на ***г.
Твъди още, че след раздялата и до сега бащата не полага
достатъчно лични и материални грижи за детето и не осигурява нужната подкрепа
на майката и малолетното, като същевременно са налице спорове относно
контактите с детето. Поради това и предвид качествата си ищцата счита, че тя
следва упражнява родителските права и детето да живее при нея, в дом с всички
необходими условия за отглеждането му, в който и към момента то живее.
Заявява също, че с оглед
възрастта на детето нуждите му предполагат издръжка в предявения размер, която
бащата може да поеме, съобразно доходите си. В тази връзка сочи още, че детето
желае да посещава сценично – музикални школи, както и че е със сериозно
зрително заболяване, което налага постоянни прегледи и периодична смяна на
очила. Поради това счита, че издръжката следва да бъде съобразена с особените
му нужди.
По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноски. В о.с.з. поддържа становището си.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва родителските права да се
предоставят на ищцата, не оспорва детето да живее при нея на посочения в
исковата молба адрес, като му бъде определен посочен режим на лични контакти.
Не оспорва и задължението си за заплащане на издръжка занапред, като го
признава и по размер до сумата от 100.00лв. месечно.
Оспорва иска по чл.143 СК
над тази сума, над която твърди, че нуждите на детето и възможностите на
ответника не отговарят. В тази връзка твърди, че не е здравно осигурен, не
реализира доходи от зависим труд, не упражнява търговска дейност. Възразява и
срещу твърдяното здравословно състояние на детето. Оспорва
изцяло и иска по чл.149 СК за издръжка за минало време.
По същество моли за отхвърляне на исковете в оспорената
им част. В о.с.з. поддържа становището си.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е
безспорно, а се потвърждава и от придставеното
удостоверение за раждане, че
страните са родители на детето – Н., родено на ***г, което живее при майката на
посочения от последната адрес. Безспорно е също, че родителите съжителствали
фактически до 2012г., когато се разделили.
Видно от удостоверение от „Е.
– Б.” ЕООД, за периода м.март 2013г. – м.март 2014г. ищцата е реализирала общ
месечен доход от зависим труд в размер на 3635.00лв.
Видно от медицинската
документация на л.8-10 от делото, детето Н. Я. има сериозно очно заболяване
(далекогледство 8-11 диоптъра) на двете очи, налагащо оптична корекция на 3-6
месеца.
В медицинско заключение от
медицински център „Света Петка” от 27.02.2015г. са потвърдени зрителните дисфункции на детето.
От представената на
13.12.2014г. справка от ТД на НАП се установява, че към 01.10.2014г. ответникът
К.Я. има три регистрирани трудови договора с различни работодатели, за които
няма данни да са прекратени, като последният е регистриран на 01.10.2014г.
От представената на
13.02.2015г. справка от ТД на НАП се установява, че към 01.10.2014г. БТВ на
ответника К.Я. от правоотношението му с работодателя „М. б.”, регистрирано на
01.10.2014г., възлиза на 892.98лв. месечно.
От депозираната справка от
община Варна се изяснява, че към 10.12.2014г. при административния орган няма
регистрирани недвижими имоти и МПС на ответника, освен автомобил „В. ****”,
регистриран през 2005г.
В приобщения социален
доклад се обективират констатациите, че от раздялата
между родителите преди 2-3 години детето живее постоянно в дома на майка си, в
който са налице всички необходими от битов характер условия за отглеждане на
детето. В дома майката живее с актуалния си партньор, който помага активно при
отглеждане на момчето, което е изгдадило добри
отношения. Момчето посещава детска градина и има лекуващ лекар. Детето освен
това има зрително заболяване, за овладяване на последиците от което са
предприети всички необходими мерки от майката. Последната работи на трудов
договор в рекламна агенция.
В доклада се посочва още,
че въпреки многократните усилия на социалните работници, включително и
уговорена среща с бащата, последният не е указал абсолютно никакво съдействие
за изготвяне на социалния доклад.
От показанията на св. М. Г., които съдът кредитира като
обективни и безпристрастни, се установява, че страните по делото живяли на семейни начала допреди около две - три години.
След раздялата грижите за сина им са били поети изцяло от майката. В дома й са
налице всички необходими от битов характер условия за отглеждане на детето.
Майката живее с актуалния си партньор, който й помага активно при отглеждане на
момчето. Момчето има зрително заболяване (диоптър над – 10), за овладяване на
последиците от което са предприети всички необходими мерки от майката, но което
заболяване налага подмяна на очилата му през няколко месеца. Отделно детето
посещава детска градина, школа по народни танци и уроци по английски език.
Свидетелката не знае бащата да е заплащал някаква издръжка на детето след
раздялата с майка му.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с пр. осн. чл.127, ал.2 СК вр. чл.59 СК: Раздялата на родителите и създалите се отношения между
тях налагат
родителските права и задължения да се
предоставят за упражняване на единия, поради невъзможността да се упражняват заедно
от двамата. Изборът на родител е детерминиран от редица конкретни
за случая фактори, които следва да бъдат преценявани в духа на водещия принцип
за максимална защита на интересите на детето (чл.59,
ал.4 СК вр. чл.3,
т.3 ЗЗДет).
В настоящия случай относно упражняването на правата и
местоживеенето на детето липсва спор както по фактите, така и по същество. Напротив
– ищцовите твърдения се подкрепят от ангажираните
писмени и гласни доказателства, включително от приетия социален доклад. Ето
защо с цел съхраняване интересите на детето, актуалното положение по тези
въпроси не следва да бъде променяно, което налага уважаване на исковете.
По режима: Предоставянето на ефективното упражняване на
родителските права на единия родител и безусловната необходимост от редовен
контакт на детето с другия, при липса на данни за негово увреждащо спрямо
детето поведение, налага утвърждаване на обичаен режим на лични контакти.
При определяне параметрите на същия следва да се вземе
предвид, че видно от свидетелските показания и социалния доклад към настоящия
момент детето и бащата не поддържат постоянни и пълноценни контакти. Поради
това към настоящия момент следва да се зачете актуалното състояние на
отношенията, включително с оглед поведението на ответника по чл.161 ГПК. Следв обаче да се създадат предпоставки за неговото
оптимизиране с обогатяване на режима с преспиване на детето, но след време.
Нормата на чл.143, ал.1 СК вменява на всеки родител задължение за издръжка на
своето непълнолетно дете. По отношение на размера й следва да бъдат съобразени
потребностите на детето, възможностите на родителите и обстоятелството кой от
тях полага непосредствена грижа за детето.
В настоящия случай се
изясни, че детето е на 5 навършени години, посещава детска градина, школа по
народни танци и допълнителни курсове, като отделно има диагностицирани зрителни
дисфункции - далекогледство (8-11 диоптъра) на двете
очи, налагащо оптична корекция на 3-6 месеца.
С оглед на тези данни съдът
намира за адекватен за нуждите му общ завишен спрямо обичайния за възрастта
размер на издръжката от 200.00лв. месечно. Доколкото с оглед гореизложеното
майката ще предстои да полага непосредствените ежедневни грижи за детето, от
общия определен размер на издръжката бащата следва да поеме сумата от 150.00лв.
месечно, а майката – разликата.
Размерът на дължимата издръжка предполага преценка и на
материалните възможности на двамата родители, при отчитане на възможностите и
на лицата, които съжителстват с тях. В случая се установи, че бащата има
регистриран към момента трудов договор, който няма данни да е прекратен и
брутното му възнаграждение по който възлиза на 892.00лв. месечно. Отделно
бащата е в трудоспособна възраст и без доказани здравословни противопоказания.
Ето защо извод, че горепосоченият размер на издръжката е непосилен за бащата,
съдът намира за изключен, още повече с оглед поведението на ответника по чл.161 ГПК. Поради това същият следва да заплаща на детето си издръжка занапред в
размер на 150.00лв.
По иска по чл.149 СК:
Предвид липсата на доказателства за значителна промяна на релевантните
обстоятелства спрямо последната календарна година, определеният по - горе
размер на издръжката следва да се приеме за относим и
към задължението за минало време. Поради това
и след като липсват каквито и да било доказателства, че ответникът е
плащал издръжка на детето в релевирания период, искът
следва да се уважи за сумата от 1800.00лв. за периода 29.04.2013г. –
29.04.2014г., като за разликата до пълния претендиран
размер да се отхвърли.
По разноските: Предвид изхода по спора ответникът следва да заплати по
сметка на ВРС 72.00лв. – държавна такса по иска по чл.149 ГПК и 216.00лв. –
държавна такса по иска по чл.143, ал.1 ГПК, на осн.
чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за ДТ
по ГПК.
Производството по чл.127,
ал.2 ГПК има характер на спорна съдебна администрация и следователно налага
кумулативното произнасяне по всички въпроси, регламентирани с разпоредбата. Ето
защо разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК следва да се прилагат в контекста
на цялостното произнасяне на съда. В този смисъл позитивното произнасяне по
всеки от исковете по чл.127, ал.2 СК е достатъчно да обоснове задължението на
ответника, да заплати сторените от ищеца разноски. Още повече че с извънпроцесуалното си поведение ответникът е предизвикал
настоящото производство и отделно - с оглед поведението му по чл.161 ГПК. Ето
защо последният следва да заплати на ищеца 300.00лв. – платен адв. хонорар, 80.00лв. – платена държавна такса и 300.00лв.
– платен депозит за особен представител, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по
отношение на детето Н. К. Я., ЕГН**********,
на майката Ц.Й.Ц., ЕГН**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Н.
К. Я., ЕГН**********, при майката Ц.Й.Ц.,
ЕГН**********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личните контакти на детето Н.
К. Я., ЕГН**********, с бащата К.А.Я.,
ЕГН**********, както следва:
към настоящия момент:
всяка първа и трета събота
и неделя от месеца – от 09.00часа до 18.00часа на същия ден, без преспиване;
един месец през лятната
ваканция на детето, когато майката не ползва право на платен годишен отпуск
втория ден от Коледните,
Новогодишните и Великденските празници – от 11.00часа до 17.00часа на същия
ден, без преспиване;
след навършване на
седемгодишна възраст на детето:
всяка първа и трета седмица
от месеца – от 09.00часа в събота до 18.00часа в неделя, с преспиване;
един месец през лятната
ваканция на детето, когато майката не ползва право на платен годишен отпуск
втория ден от Коледните, Новогодишните и Великденските
празници – от 11.00часа до 09.00часа на следващия ден, с преспиване.
ОСЪЖДА К.А.Я.,
ЕГН**********, да заплаща издръжка в
полза на детето Н. К. Я., ЕГН**********,
чрез неговата майка Ц.Й.Ц., ЕГН**********, в размер 150.00лв. месечно, платими с падеж 5-то число на месеца, за който
се дължат, считано от предявяване на исковата молба – 29.04.2014г., до настъпване на промяна в обстоятелствата, обосновали
задължението, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.А.Я., ЕГН**********, да заплати на детето Н. К. Я., ЕГН**********, чрез
неговата майка Ц.Й.Ц., ЕГН**********, сумата 1800.00лв. – издръжка от по 150.00лв.
месечно за период от една година назад от предявяване на иска, а именно 29.04.2013г. - 29.04.2014г., ведно със законната лихва върху сумата
от предявяване на иска – 29.04.2014г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.А.Я., ЕГН**********, да заплати на Ц.Й.Ц.,
ЕГН**********, сумата 680.00лв. –
разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.А.Я., ЕГН**********, да заплати полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС
сумите 72.00лв. – държавна такса по
иска по чл.149 СК вр. чл.143, ал.1 СК и 216.00лв. – държавна такса по иска по
чл.143, ал.1 ГПК, на осн. чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за ДТ по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………