Р Е Ш Е Н И Е
№ 275
05.07. 2018 г., град
Добрич
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и шести юни, две хиляди и осма,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 289 по описа на
съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във вр.
с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на И.Б.И. с ЕГН ********** *** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0851-000398 от 10.05.2018 г., издадена
от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Добрич, с която на
основание чл.171,ал.1, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата временно е
отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
В жалбата
са изложени твърдения за незаконосъобразност на издадената заповед, поради
допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие на материалния закон.
Твърди се, че водачът е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство, но е дал кръвна проба за химичен анализ, с което е
упражнил право да се ползва от един от всички възможни способи за установяване
наличието на алкохол или наркотични вещества в кръвта. Твърди се, че
резултатите от химическото изследване на кръвта не са били известни към датата
на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и затова липсва материално-правна
предпоставка за издаването на заповед по чл.171, ал.1, б.“б“ от Закона за
движение по пътищата. Съображенията за това са подробно изложени в писмени
бележки по делото, представени от адв. К. - процесуален представител на
жалбоподателя, редовно упълномощен. Иска се заповедта за налагане на ПАМ да
бъде отменена и да бъдат присъдени направените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение от 300 лв.
Ответникът,
началникът на Сектор „Пътна полиция“ – Добрич с писмено становище с изх. №
851000-6121/23.05.2018 г. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а заповедта да бъде оставена в сила.
Жалбата е
допустима. Съгласно чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
обжалването заповедите от вида на процесната, издадена по реда на чл. 171,
ал.1,т. 1, б. "б. " от ЗДвП, се извършва по реда на АПК. Заповедта е
връчена на 14.05.2018 г., а жалбата срещу нея е постъпила при ответника на 16.05.2018
г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок. Жалбата изхожда от надлежна
страна.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа
на приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 10.05.2018
г., около 19,00 часа, в гр. Добрич, на ул.“Калиакра“, на бензиностанция „Петрол“
полицейски служители извършили проверка на жалбоподателя в качеството му на
водач на МПС, марка и модел „Фиат Сиена“ с рег. № ТХ хххх АМ, при която отказал
да бъде тестван за употреба на алкохол с техническото средство. На
жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване и същият е дал
кръвна проба за химичен анализ. Това обстоятелство се потвърждава от
административния орган в изрично писмено изявление, представено по делото на
20.06.2018 г. В писмото началникът на Сектор „Пътна полиция“ заявява, че с
писмо с изх. № 851000-7019/14.06.18 г. е изискал протоколите с резултатите от
химическото изследване на кръвта от Специализираната химико-токсилогична
лаборатория към МБАЛ-Варна, но същите не му били предоставени към датата на
изготвяне на отговора до съда.
По делото
се установи също, че при проверката на водача е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 575864/10.05.2018 г., редовен от външна страна и
връчен на 10.05.2018 г. Представен е издаденият Талон за медицинско изследване
№ 0003043/10.05.2018 г., в който също е удостоверено, че жалбоподателят е
отказал проба с техническо средство.
Н 10.05.2018
г. е била издадена оспорената заповед, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“
от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителната административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира че оспореният административен
акт е правилен, законосъобразен и не страда от визираните в жалбата пороци.
Заповедта е
издадена от компетентен орган. Според разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и
7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. На съда е служебно известна Заповед с № 357з-113 от 22.01.2015
г. на директора на ОД МВР Добрич, с която на основание на министерска заповед №
8121з-48/16.01.2016г. оправомощава началника на сектор „Пътна полиция“ да
издава заповедите за налагане на ПАМ по реда на чл.171, ал.1, т.1от ЗДвП.
Заповедта е
в писмена форма и съдържа мотиви - фактическите и правните основания за
налагането на процесната ПАМ.
Съдът
приема също, че административното производство е проведено при липсата на
съществени нарушения на процесуалните правила. Не се установява нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя.
Заповедта е
съобразена с материалния закон. Според посочената като правно основание за
прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП, в последната й редакция ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.,
действаща към момента на извършване на деянието, за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б.“б“-
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи;“
Правилно
отказът на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство е бил
квалифициран от началника на Сектор "Пътна полиция" Добрич като
основание за налагане на предвидената в чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б.
" от ЗДвП принудителна административна мярка. Без правно значение е
фактът, че след като е отказал да бъде изпробван с техническо средство,
жалбоподателят е дал кръвна проба за химичен анализ.
Това е
така, тъй като разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б. " от ЗДвП
предвижда, че ПАМ се прилага на водач, който откаже да бъде проверен с
техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, а в конкретния
случай И.И. е отказал да бъде проверен с техническо средство, което деяние
изпълнява първата от алтернативно предвидените в разпоредбата хипотези.
Видно от
редакцията на нормата, законодателят не е предоставил право на водача на МПС да
избира метода, по който да бъде тестван за употреба на алкохол или наркотични
вещества. Тестването винаги се извършва първоначално с техническо средство и в
зависимост от отчетените с него резултати се извършва и химичен анализ н кръвна
проба, дадена доброволно от водача.
Основание
за този извод дава и нормата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която обявява за
административно нарушение отказът на водача да бъде тестван за употреба на
алкохол с техническо средство, независимо дали се е съгласил да даде кръвна
проба за химичен анализ.
С
прилагането на процесната ПАМ, след отказа за изпробване с техническо средство,
от една страна се осъществява нейната превантивна функция, а именно временно
ограничаване възможността на лицето да управлява МПС, до решаване на въпроса за
отговорността, а в случая до произнасяне на експертизата с резултат от
химическия анализ на кръвта.
По тези
съображения съдът намира процесната ПАМ за приложена в съответствие с целта на
закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата, чрез
отнемане на СУМПС на водач, управлявал МПС, който е отказал да бъде тестван за
употреба на алкохол.
Ето защо,
като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на
процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта
на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, процесната
заповед е законосъобразен акт, а жалбата против нея е неоснователна и следва да
се отхвърли.
Така
мотивиран, Административен съд –Добрич
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Б.И. с ЕГН ********** *** срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0851-000398 от
10.05.2018 г., издадена от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр.Добрич, с която на основание чл.171,ал.1, т.1, б.“б“ от Закона за движение
по пътищата временно е отнето свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18
месеца.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба, подадена чрез Административен
съд -Добрич.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Н.Каменска