Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 18.09.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито
заседание на тридесет и първи януари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 4958 по описа на състава за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът М.А.Н. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени
вреди, както и имуществени вреди, като последица от незаконосъобразните актове
на органите П.на РБ, които били
осъществени по повод повдигнатото срещу него обвинение на 14.12.2004г. в
извършване на престъпление от общ характер,
по чл. 206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК. По повод на
повдигнатото обвинение срещу ищеца, били осъществени процесуално- следствени
действия по образуваното досъдебно производство, а в съда бил внесен
обвинителен акт. Наказателният процес завършил с Решение от 29.01.2018г. по
ВНОХД № 5649/2017г. съгласно описа на 5 с-в НО на Софийски градски съд, с което
била потвърдена постановената от Софийския районен съд оправдателна Присъда от
09.10.2017г. по НОХД № 5061/2013г. Наказателното производство срещу ищеца
продължило приблизително 14 години, а ищецът многократно се явявал пред
разследващите органи и пред наказателния съд, готвейки защитата си и изпитвайки
притеснения от осъждане по повдигнатото обвинение в извършването на тежко
умишлено престъпление от общ характер. Взетата спрямо него мярка за
неотклонение „подписка“ възпрепятствала желанието му да пътува в чужбина,
където живеели децата му и да придобие доходи от работа в чужбина. Притеснението
и стресът влошили здравословното му състояние. При изложените фактически
твърдения, ищецът твърди, че претърпял неимуществени
вреди произтичащи от психологическите притеснения (стрес, страх), които
били изпитани от него, поради опасения от постановяване на осъдителна присъда
срещу него, поради осуетяване на възможности за професионална реализация в чужбина, поради
накърняване на общественото доверие и социалните контакти и влошаване на
здравословното му състояние. Обезщетението по справедливост за всички тези
вреди, ищецът оценява на 90 000 лева. С оглед предявеното срещу него
обвинение, ищецът претърпял и имуществени
вреди, които произтекли от направените разходи за ангажиране на адвокат- защитник в
наказателното производство на обща стойност от 10 000 лева. По изложените съображения, ищецът претендира
за осъждане ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 90 000 лева, обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 000 лева и
законната лихва върху посочения размер на претендираната сума на обезщетението,
считано от датата на издаването на влизане в сила на оправдателната присъда по
повдигнатото срещу него обвинение в извършване на престъпление от общ характер
– на 29.01.2018г. до деня на окончателното изплащане на обезщетението. С оглед
очакваното от него благоприятно развитие на процеса, ищецът претендира за
осъждане на ответника, да му заплати и направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника - П.на РБ.
Представляван от прокурор от структурното звено на П.– Софийска градска П.–
ответникът заявява, че не оспорва посочените в исковата молба фактически
твърдения, относно образуването и развитието на наказателното производство, но
оспорва твърдението за настъпването на твърдения от ищеца вредоносен резултат,
а при условията на евентуалност, оспорва твърденията на ищеца за естеството и обема
на вредите. Сочи, че ищецът е бил осъждан и също, че по времето докато траело
процесното наказателно производство, срещу ищеца били водени и други
наказателни производства, поради което източникът на вредите, за които се
претендира обезщетение, не могъл да бъде диференциран ясно. Независимо от
изложените доводи, ответникът поддържа и становище за прекомерност на
претендираното обезщетение. Сочи, че в настоящия процес не следва да се
присъжда обезщетение поради евентуални вреди, произтичащи от продължителността
на наказателния процес, доколкото това основание било отделно, самостоятелно и
предвиждало осъществяване на специална административна процедура, каквато в
конкретния случай не е била реализирана. Моли за отхвърляне на предявените
искови претенции.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства-
преписи от съдебни актове установяват, че на 14.12.2004г. срещу ищеца е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по чл. 206,
ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК.
Наказателният процес срещу ищеца е приключил на 29.01.2018г. с влизане в
сила на постановената от Софийски районен съд оправдателна Присъда от 09.10.2017г. по НОХД № 5061/2013г., която
е била потвърдена с Решение от 29.01.2018г. по ВНОХД № 5649/2017г. съгласно
описа на 5 с-в НО на Софийски градски съд.
Приетата като доказателство Справка за съдимост, изд. на 29.05.2018г. от РС
Видин установява, че при предявяване на обвинението, М.А.Н. е бил осъждан трикратно,
съответно: с Присъда от 23.07.1997г. по НОХД № 64/1996г. на РС Видин /реабилитиран
по право на 12.04.2005г./, с Присъда от 07.10.2009г. по НОХД № 1606/2008г. на
РС Видин и с Присъда от 11.02.2013г. по НОХД№ 1028/2012г. на СРС.
В дадените пред съда показания, свидетелят Г.О.И.заявява, че познава ищеца
от много години, тъй като били съграждани. Преди две- три години свидетелят
узнал, че ищеца има „някакви дела“. В офиса на фирмата му, който се намирал в
гр. София на ул. „Пиротска“ и ул. „Братя Миладинови“ също се говорело, че ищеца
има някакви неприятности с дела, но свидетелят не знаел какъв точно е случая. И
до сега, ищецът не бил добре. Фирмата му фалирала, а той се разболял и дори
поискал финансова помощ от свидетеля, за закупуване на лекарства. При срещата
между ищеца и свидетеля, която била инцидентна /случайна/, свидетелят останал с
впечатление, че ищеца е болен, тъй като имал такъв външен вид. Свидетелят
знаел, че децата на ищеца са в чужбина и ищецът се притеснявал, че не може да
отиде при тях. Според свидетеля, ищецът се разболял и това било „от ядовете“.
Като доказателства по делото са представени и приети медицински документи,
съдържащи данни за здравословното състояние на ищеца. Съдържанието на
документите не се обсъжда подробно, тъй като то е обект на анализ от
допуснатата съдебно- медицинска експертиза за изясняване на посочени от
страните факти, които според съда имат значение за предмета на доказване.
Заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, която е
изготвена от вещо лице д-р Е.Н.В.- В.мотивира следните изводи: Налице са данни,
че ищецът страда от артериална хипертония, която според становището на вещото
лице датира като заболяване от периода на 2005г., както и захарен диабет от
т.нар. „Тип две“, който бил установен с прецизни медицински изследвания през
2016г. За този тип диабет, значение имала наследствената обремененост /т.нар.
метаболитен синдром, свързан с наднормено тегло/. Състоянието на стрес по
принцип повлиявало негативно споменатите две общи заболявания, тъй като
стресовият хормон – адреналин се отделя в състояние на стрес и покачва нивото
на кръвната захар. В становището си пред съда, вещото лице пояснява, че стресът
е един от факторите, обусляващи появата на общо заболяване от захарен диабет,
но не е единственият фактор, определящ това общо заболяване.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск за присъждане на обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
срещу Държавата, представлявана от П.на РБ в качеството й на процесуален
субституент.
Искът е процесуално допустим, доколкото е насочен срещу надлежен и допустим
процесуален субституент на Държавата, като субект на особената деликтна
отговорност, регламентирана от чл.7 на КРБ.
По смисъла на
чл.7 от КРБ, вр. с чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица, но тази отговорност може да бъде реализирана при
наличието на определени фактически основания.
Сред тези основания е и релевираното в исковата молба основание,
свързано с повдигането на незаконосъобразно обвинение в извършването на
престъпление, за което лицето бъде оправдано с влязъл в сила съдебен акт. Това
е така, доколкото при условията на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата е надлежно
пасивно легитимирана да отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, П.или съда, при повдигнато обвинение в извършване на престъпление по което
впоследствие подсъдимият е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт Претендира
се обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, които ищецът твърди да е
претърпял, в следствие повдигането на неоснователно обвинение в извършване на
престъпление - от органите на П.на П.Б.–
които обвинения фактически били отхвърлени с постановяването на оправдателната
присъда на наказателния съд. Основателността на предявената искова претенция е
предпоставена от установяването на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, които в синтезиран вид са следните: противоправно
поведение на държавния орган, който е конституиран като ответник в процеса,
настъпването на конкретно твърдения вредоносен резултат и наличието на m,sud причинно-следствена
връзка между неправомерното поведение (изразяващо се в повдигане на
неоснователно обвинение в извършването на престъпление от общ характер) и
настъпването на конкретно релевирания вредоносен резултат. Отговорността е
обективна, и следва да бъде реализирана независимо от наличието на субективно виновно
поведение на съответното длъжностно лице на П.на РБ (арг. от чл. 4 на ЗОДОВ).
За да се произнесе по основателността на процесните
искови претенции, съдът съобрази наличието на гореспоменатите юридически факти,
които бяха приети за установени, както и
от задължителните указания към съдилищата, които са дадени в ТР № 3/2005г. по
ТД №3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Основната предпоставка за
отговорността на Държавата
е незаконосъобразност
на действията на органите на държавното обвинение. Право на обезщетение има лицето,
признато за невинно с влязла в сила присъда и/ или лицето, срещу което
наказателното производство е било прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не съставлява престъпление. В конкретния случай, ще трябва да
се приеме, че
е налице противоправно поведение от страна на държавен орган – П.на П.Б.тъй като по
повдигнатото обвинение по чл.
206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК ищецът е бил
оправдан.
На второ място, съдът отчете, че са налице вредоносни последици, които ищецът е търпял, като изводите за
техния обем се налагат от събраните доказателства и ще бъдат обсъдени в
следващите мотиви на настоящото решение, тъй като именно обемът на вредите е
подлежащ на доказване факт, който е в доказателствена тежест на ищеца.
Третата
предпоставка- наличието на пряка причинно- следствена връзка между релевирания
вредоносен резултат и повдигането на обвинение срещу ищеца, ще бъде подробно
обсъдена в следващите мотиви на настоящото съдебно решение.
По отношение на
неимуществените вреди;
При внимателно
обсъждане на събраните доказателства, съдът намира, че в резултат от
повдигнатото срещу него обвинение в извършването на умишлено престъпление от
общ характер, ищецът е понесъл неимуществени вреди. Същевременно обаче, доказано
претърпените от ищеца неимуществени вреди са значително по- малки по вид и
обем, в сравнение с твърдяните в исковата молба и релевирани от ищеца
вредоносни последици.
Доказаните вредоносни последици без съмнение са свързани преди всичко с изпитаното притеснение, неудобство, основателен страх от възможността за
осъждане по повдигнатото обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ
характер по чл. 206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК. Страхът на
ищеца е бил основателен, доколкото тежестта на предвидената в закона санкция,
за извършване на споменатото престъпление е тежка и нейната тежест не би могла
да бъде пренебрегната.
Страхът от прилагане на наказателна санкция, който ищецът е търпял, трябва
да се приеме за доказан, понеже е един от възможните изходи от повдигането на
обвинение от органите на П.на РБ. Наказателната репресия предполага възможно
осъждане е идеята за това залегнала в основата на концепцията за генералната
превенция, която се разглежда в теорията и практиката на наказателното право.
Ето защо, съдът приема, че изпитването на страх от осъждане не следва да бъде
доказвано по някакъв особен, специфичен начин и такъв страх изпитва всяко лице.
Конкретният обем на негативните емоции обаче, подлежи на доказване, а събраните доказателства не подкрепят твърдението
на ищеца, че той е изпитал притеснения, във връзка с конкретно повдигнатото му
обвинение, в извършването на умишлено престъпление. В тази насока, обаче, съдът
счита, че страхът от осъждане не е бил в такъв голям обем, тъй като и друг път
ищецът е бил субект на наказателно производство, а при това е бил осъждан
неколкократно.
Съдът намира за недоказани твърденията на ищеца, че в резултат от конкретно
повдигнатото обвинение срещу него са били сериозно накърнени достойнството и
доброто му име в обществото.
Честта и
достойнството са елементи от субективното възприемане на личността, особено при
липса на обременено съдебно минало. В конкретния случай, не би могло да се
направи обосновано заключение, че субективната самооценка на ищеца е била толкова
дълбоко засегната, както той самият твърди.
Доброто име на
личността в обществото представлява негативно повлияване на общественото мнение
относно дадена личност, нейните делови и/ или нравствени качества. Убедителни
доказателства в такава насока не бяха събрани. Съдът кредитира с резерви
показанията на разпитания свидетел, които са твърде общи по смисъл и не
позволяват да бъде формирано обосновано заключение, че близки и познати от по-
тесен или по- широк социален кръг са променили съществуващото позитивно
отношение към личността на ищеца, в резултат от конкретното повдигнато срещу
него обвинение.
Наказателният процес срещу ищеца в действителност е имал значителна
продължителност, но евентуално произтичащите от този особен факт вреди - няма
как да бъдат обсъждани в контекста на предявените искове, които са предмет на
настоящото дело. Това е така, доколкото законът урежда отделно, самостоятелно и
специално основание за реализиране на отговорността на Държавата по реда на чл.
2б от ЗОДОВ, след процедура по реда на чл.60а от ЗСВ, каквато в конкретния
случай не е била реализирана предпроцесуално.
Здравословното състояние на ищеца е било увредено от две общи заболявания –
артериална хипертония и захарен диабет от т.нар. „тип втори“. Симптоми на
споменатите заболявания в действителност са били установени при медицински
прегледи, които са осъществени след започване на наказателния процес срещу
ищеца, но според заключението на съдебно- медицинската експертиза, което съдът
кредитира – стресът и безпокойството е
само един от възможно обславящите медицински фактори за възникване на споменатите
заболявания. Други такива възможни медицински фактори са наследствената
обремененост, начина на живот на конкретния индивид и др. Този извод на
медицинската експертиза мотивира становището на съда, че в конкретния случай, не
може да се установи с необходимата категоричност твърдянана от ищеца пряка
причинно – следствена връзка между възникването на констатираните при ищеца общи
заболявания от артериална хипертония и захарен
диабет от една страна и от друга страна – изпитан от ищеца стрес поради
наказателния процес.
Като обсъди внимателно събраните в
хода на съдебното дирене доказателства, настоящият състав на съда намира
предявения от иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за доказан по основание.
По
въпроса за определяне размера на претендираното обезщетение настоящият съдебен
състав приема, че искът е частично доказан по размер. Съгласно задължителна
съдебна практика - т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III
г.о. на ВКС, както и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни
решения на състави на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК- решение
№ 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012
г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение № 299/15.07.2013
г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г.
на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о. на ВКС, справедливостта винаги
трябва да се свързва с преценката на
конкретни, според случая, обективно настъпили и установени по делото
обстоятелства, които носят обективни
характеристики за реално причинените морални вреди. Такива обстоятелства са
личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и
обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинението, продължителността на развитие на наказателното производство,
наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и
професионалния живот; разгласяване и публичност; причиняване на здравословни
увреждания.
За адекватно
прилагане на принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на обезщетението,
съдът отчете комплексно всички изложени по- горе обстоятелства относно
характера и обема на вредите, но и социално- икономическите условия в страната
вкл. размера на минималната работна заплата към момента на настъпването на
вредоносния резултат. Именно икономически критерий може
да бъде основа на обективен социален критерии (жизнения стандарт),
определящ и социалните измерения на понятието за справедливост по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните указания към съдилищата, съдържащи
се в т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че обезщетението в конкретния
случай следва да се определи глобално, като се отчита сравнително голямата продължителност на наказателния
процес, тежестта на повдигнатото обвинение, обема и характера на конкретно доказаните
вреди; а не на последно място и обстоятелството, че по време на процесното
наказателно производство, срещу ищеца са били водени и други наказателни
производства и по тази причина, източникът на вредите не може да бъде ясно
диференциран.
След анализ на установените в хода на съдебното дирене
факти и съобразно посочените по- горе критерии , съдът намира, че ищеца е
легитимиран да получи от ответника обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в общ размер на
сумата от 3 000 лева, а за разликата до пълния предявен размер, претенцията
следва да бъде отхвърлена.
По отношение на
имуществените вреди;
В хода на
делото се установи по категоричен начин, че ищецът е упълномощил свой защитник,
за да го защитава в хода на досъдебното производство. Въпреки разпределението на доказателствената тежест обаче, ищецът не
представи доказателства за действително извършени разходи- платежни документи,
разписка или др. с каквито той би следвало да разполага, особено като се отчита
размера на сумата, която твърди да е била заплатена за процесуална защита.
В обобщение и по всички изложени в мотивите на настоящото решение съображения
- съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди, в размер на
сумата от 3 000 лева и а за горницата -
над определеното обезщетение за неимуществени вреди и до пълния размер на
сумата от 90 000 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
Заедно с присъденото обезщетение, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва, изчислена върху сумата на
присъденото обезщетение за периода от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 24.01.2018г., до деня
на окончателното плащане (съгласно задължителните указания към съдилищата, съдържащи
се в т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС).
Претенцията на ищеца, за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди - следва да бъде отхвърлена изцяло, тъй като остана
недоказана.
По отношение на разноските
От нито една от страните страните не
е представен списък по чл. 80 от ГПК.
С оглед изхода
на спора, при условията на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените съдебни разноски за държавна такса, съразмерно с
уважената част от иска, чиито размер възлиза на 3 лева.
Ответникът не е
претендирал съдебни разноски, поради което такива не следва да се присъждат,
при условията на чл. 78, ал. 11 от ГПК.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на П.Б.с адрес: гр. София, бул „Витоша“ №2, да заплати
на М.А.Н. с ЕГН ********** и съдебен адреса***, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ – сумата от 3000
лева (три хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са
настъпили в следствие на повдигането на обвинение в извършване на престъпление по чл. 206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б. „а“ от НК по което ищецът е признат за невиновен с Присъда от 09.10.2017г. по НОХД № 5061/2013г.
съгласно описа на СРС, заедно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 29.01.2018г., до деня
на окончателното плащане, като отхвърля
претенцията за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта - за горницата над
присъдената сума от 3 000 лева и до пълния претендиран размер 90 000 лева,
както и претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 10 000 лева.
ОСЪЖДА П.на П.Б., с адрес: гр. София, бул „Витоша“ №2, да
заплати на М.А.Н., на основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ – сумата от 3 лева (три лева), представляващи направени съдебни
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Решението е постановено при участието на представител на Софийска градска
прокуратура.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, с въззивна жалба,
подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: