Решение по дело №436/2020 на Окръжен съд - Шумен

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №260007

                                      

                                                      гр.Шумен  11.01.2021г.                         

                                                      

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският  окръжен  съд в открито заседание на     петнадесети декември      две хиляди и   двадесета  година ,в състав:

                                                           Председател:  Азадухи Карагьозян  

                                                                 Членове:1. Теодора Димитрова  

                                                                                 2. мл.с.С. Стефанова  

при секретаря  Таня Кавърджикова  и като разгледа докладваното от  съдия  Азадухи Карагьозян В.гр.д.№436  по  описа за  2020г.  за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.      

    С решение №173/10.07.2020г. по гр.д.№1344/2019г. по описа на НПРС ,   съдът е      отхвърлил  изцяло предявения от С.Х.Р. с ЕГН:**********,***, действаща като майка и законен представител на малолетното си дете С.С.Б. с ЕГН:**********,с пълномощник по делото адвокат Р.М. –ШАК ,иск против С.Б.С. с ЕГН:**********,***  ,иск с правно основание  чл. .127 ал.2 във вр.чл.59 ал.9 от СК- за изменение на определения на ответника  режим на лични контакти с малолетното му дете С.С.Б. с ЕГН:**********, определен с решение по  ГД №1998/2015г.по описа на ШРС,частично изменено с решение по ВГД №111/2016г.по описа на ШОС,в законна сила от 25.04.2016г.от :всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00часа в петък до 18.00часа в неделя,с преспиване,както и един месец през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск.,за отбелязване на рождения ден на детето -15 декември от 10.00ч.до 12.00ч.,през пролетната ваканция от 10.00ч.на първия ден до 18.00ч.на петия ден ,през коледната ваканция от 10.00 часа на първия ден до 18.00часа не петия ден,както и през четните години:на Курбан Байрам-от 10.00 часа на първия ден до 18.00часа на третия ден, а през нечетните години :на Рамазан Байрам от 10.00 ч.на първия ден до 18.00ч.на третия ден,като детето следва да се взима и връща в дома на  майката на : 20 дена през лятото,когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск,за отбелязване на рожденния ден на детето -15 декември от 10ч.до 12ч., при Коледната ваканция  от 10ч. на първия ден  до 18ч.на петия ден,както и през четните години: на Курбан байрам –от 10ч-           ,на първия ден до 18ч.на третия,като детето следва да се взема от и връща в дома на майката., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, прекратил е  производството по предявения иск  чл.127а ал.2 от СК във вр.чл.76 т.9 от ЗБЛД, предявен от С.Х.Р. с ЕГН:**********,***, действаща като майка и законен представител на малолетното си дете С.С.Б. с ЕГН:**********, с пълномощник по делото адвокат Р.М. –ШАК , иск против С.Б.С.  с искане „Съдът да даде разрешение,заместващо съгласие на баща С.Б.С.  ,само за подновяване на паспорт в чужбина на детето С.С.Б., представлявано от своята майка и законен представител С. Х.Р.“, ПОРАДИ ПРОЦЕСУАЛНА НЕДОПУСТИМОСТ на същия, на основание чл.127а ал.2 от СК във вр.чл.76 т.9 от ЗБЛД е разрешил   на малолетното дете С.С.Б. с ЕГН:**********,ДА ПЪТУВА извън пределите на Република България ,придружавано от своята майка и законен представител С.Х.Р. с ЕГН:**********, без съгласието на бащата С.Б.С.   САМО за срок от една седмица, през лятната ученическа ваканция , до Република Турция,което време не съвпада с времето,определено на бащата за режим за лични контакти с детето,ДО НАВЪРШВАНЕ НА ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИШНА ВЪЗРАСТ НА ДЕТЕТО, отхвърлил е  като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.127а ал.2 от СК във вр.чл.76 т.9 от ЗБЛД  ,предявен от С.Х.Р. с ЕГН:**********,  действаща като майка и законен представител на малолетното си дете С.С.Б. с ЕГН:**********,с пълномощник по делото адвокат Р.М. –ШАК ,иск против С.Б.С.  В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ,с която се иска даване на разрешение от съда,заместващо съгласието на ответника по делото, за пътуване на детето С.С.Б. ,без ограничение в броя на пътуванията,в периодите на лятната ваканция/за престой над 1 седмица до 20 дена/,пролетна и коледна ваканция и в дните на Рамазан байрам, /,както и всяка събота и неделя,когато бащата не е в платен годишен отпуск и не упражнява режима си за лични контакти с детето/ по влязло в сила съдебно решение/ ,да пътува и пребивава в чужбина,придружавано от своята майка С. Х.Р. до всички страни членки на ЕС ,съседните териториално страни на РБългария,нечленки на ЕС,в това число и Турция,за срок до навършване на пълнолетие на детето, на основание чл.150 от СК е изменил размера на издръжката,присъдена с Решение по  ГД №1998/2015г.по описа на ШРС, изменено с решение по ВГД №111/2016г.по описа на ШОС,в законна сила от 25.04.2016г.,като е осъдил  ответника С.Б.С. с ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете С.С.Б. с ЕГН:**********,чрез неговата майка и законен представител С.Х.Р. с ЕГН:**********,***,ежемесечна издръжка в размер  на  250/двеста и петдесет / лева,начиная от предявяване на исковата молба-07.10.2019г., с падеж всяко пето число на месеца,за който се дължи издръжката,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, осъдил е  ответника С.Б.С. с ЕГН:**********,*** да заплати  по сметка на НПРС върху уважения иск за издръжка държавна такса в размер на 144.00 лв., осъдил е  ответника С.Б.С.   да заплати на ищцата С.Х.Р.   направените по делото разноски в размер на 400.00лв., осъдил е  ищцата С.Х.Р.   да заплати на ответника С.Б.С.   направените по делото разноски в размер на 620.00лв, на основание чл.242 ал.1 от ГПК, в частта му за присъждане на издръжка е допуснал предварително изпълнение на решението, оставил е без уважение искането за допускане на предварително изпълнение на решението в частта му на уважения иск по чл.127а ал.2 от СК във вр.чл.76 т.9 от ЗБЛД.

 Решението е обжалвано от ищцата С.Х.Р., действаща ,чрез пълномощника си адв.Р.М. от ШАК в частта му с която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.59 ал.9 от СК за изменение на определения на бащата С.С. режим на лични контакти с детето С., прекратил е производството по иска по чл.127а ал.2 от СК във вр. с чл.76 ал.9 от ЗБДС съдът да даде разрешение ,заместващо съгласието на бащата С.С. за подновяване на международният паспорт на детето С. , не е уважил така както е предявен иска по чл.127 а ал.2 от СК във вр. с чл.76 т.9 от ЗБДС да се даде разрешение за пътуване на детето С. в чужбина , без съгласието на бащата С.С.,  като неправилно   и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения.

 Жалбоподателката моли решението да бъде отменено в тези му части   и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи  иска с правно основание чл.59 ал.9 от СК за изменение на определеният на бащата С.С. режим на лични контакти с детето С. ,   съдът да даде разрешение ,заместващо съгласието на бащата С.С. за подновяване на международният паспорт на детето С. , да се  уважи така както е предявен иска по чл.127 а ал.2 от СК във вр. с чл.76 т.9 от ЗБДС да се даде разрешение за пътуване на детето С. в чужбина , без съгласието на бащата С.С.,  и съдът да допусне предварително изпълнение на решението на осн.чл.127а ал.4 от  СК и да се присъдят и разноските по делото.  

 С.Б.С. ,действащ, чрез пълномощника си адв.С.Г. от ШАК   е депозирал отговор с който  оспорва  жалбата и моли съдът да я остави без уважение и потвърди  решението в обжалваната му част.

Решението е обжалвано и от ответника С.Б.С. , действащ ,чрез пълномощника си адв.С.Г.  от ШАК    в частта му с която съдът на осн.чл.127а ал.2 от СК във вр. с чл.76 т.9 от ЗБДС е разрешил     на малолетното дете С.С.Б. с ЕГН:**********,ДА ПЪТУВА извън пределите на Република България ,придружавано от своята майка и законен представител С.Х.Р.  , без съгласието на бащата С.Б.С.       САМО за срок от една седмица, през лятната ученическа ваканция , до Република Турция,което време не съвпада с времето,определено на бащата за режим за лични контакти с детето,ДО НАВЪРШВАНЕ НА ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИШНА ВЪЗРАСТ НА ДЕТЕТО, в частта с която съдът  е изменил размера на издръжката,присъдена с Решение по  ГД №1998/2015г.по описа на ШРС, изменено с решение по ВГД №111/2016г.по описа на ШОС,в законна сила от 25.04.2016г.,като е осъдил  ответника С.Б.С.   ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете С.С.Б.  ,чрез неговата майка и законен представител С.Х.Р.  ,ежемесечна ежемесечна издръжка в размер  на  250  лева,начиная от предявяване на исковата молба-07.10.2019г., с падеж всяко пето число на месеца,за който се дължи издръжката,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване като неправилно   и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения.

 Жалбоподателята моли решението да бъде отменено в тези му части и да присъди на жалбоподателя разноските му по делото.

С.Х.Р., действаща ,чрез пълномощника си адв.Р.М. от ШАК   е депозирала отговор с който  оспорва  жалбата и моли съдът да я остави без уважение и потвърди  решението в обжалваната му част.

  Въззивните  жалби   са подадени в срока по чл.259 ал.1  от ГПК от надлежни страни, при наличието на правен интерес   и са  допустими. Разгледана по същество, жалбата на С.Х.Р.  е  частично основателна, а жалбата на С.Б.С. е неоснователна .

   Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :   

  Не е спорно по делото , че страните имат родено  едно дете С. р. на ***г. С решение с решение по ГД №1998/2015г.по описа на ШРС,частично изменено с решение по ВГД №111/2016г.по описа на ШОС,в законна сила от 25.04.2016г. e прекратен гражданският брак между ищцата С. Х.Р. и ответникът С.Б.С. , упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака им дете С.С.Б. с ЕГН:********** е предоставено на майката ,а на бащата е определен режим за лични контакти с детето,както следва:всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00часа в петък до 18.00часа в неделя,с преспиване,както и един месец през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск.,за отбелязване на рождения ден на детето -15 декември от 10.00ч.до 12.00ч.,през пролетната ваканция от 10.00ч.на първия ден до 18.00ч.на петия ден ,през коледната ваканция от 10.00 часа на първия ден до 18.00часа не петия ден,както и през четните години: на Курбан Байрам-от 10.00 часа на първия ден до 18.00часа на третия ден, а през нечетните години : на Рамазан Байрам от 10.00 ч.на първия ден до 18.00ч.на третия ден, като детето следва да се взима и връща в дома на  майката.   Бащата С.Б.С. е осъден да заплаща на детето си С.,чрез неговата майка и законен представител,ежемесечна издръжка в размер на 150.00 лв.,считано от 31.07.2015г.,с падеж всяко пето число на месеца,за който се дължи издръжката,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване.   Ищцата е търговец, има регистрирана търговска фирма с наименование ЕТ“С-С. Х.“ и във връзка с осъществяване на дейността си, често предприема пътувания в чужбина, най-вече до Р.Турция. Детето на страните е ученичка в СУ“*“ гр.К.и редовно посещава учебните занятия през учебната 2019/2020 година/служебна бележка с изх.№55/25.09.2019г./ Детето на страните –С.С.Б. има издаден на 28.08.2019г.задграничен паспорт №*335,със срок до 28.08.2024г./ Ответникът е упълномощил с пълномощно,с нотариална заверка на подписа му №6858/05.09.2019., своята майка Н.Ш.О.,в съответствие с чл.76 т.9 от ЗБЛД ,да го представлява пред нотариус  с правото да даде и подпише от негово име –даване на съгласие по смисъла на чл.76 т.9 от ЗБЛД за пътуване на детето С.С.Б. в чужбина-всички държави ,включително във и извън Европейския съюз,за срок и с лица-какъвто пълномощника прецени,както при необходимост да дава съгласие детето да пътува със самолет,автобус или кораб с придружител-член на екипажа,или с учител или ръководител на група. Н.Ш.О. в качеството си на пълномощник на ответникът С.Б.С. е подписала нотариално заверена декларация с рег.№6857/05.09.2019г. при нотариус *с рег.№*на НК ,с  която е дала съгласие детето  С.С.Б. да напуска територията на Република България и да пътува до Р.Турция и Румъния,с придружител майка си С.Х.Р. ,включително и през тъмната част на деня,без ограничение на вида на транспортното средство до РТурция,Румъния и обратно ,за която се пътува и/или пребивава. Декларацията е дадена със срок до 05.10.2019г. ,т.е.за един месец.      

   От приобщения като писмено доказателство по делото социален доклад,изготвен от ДСП К.от 23.01.2020г., се установява,че детето С. се отглежда от своята майка в с.Т..., при подходящи жилищно-битови условия, задоволяват се основните му потребности от храна,облекло,отопление,образование и здравеопазване. Между детето и майката,както и останалите членове на разширеното семейство,била налице емоционална връзка.Налице била подкрепяща семейна среда за детето от страна и на двамата родители.Бащата заплащал редовно присъдената издръжка,закупувал на С. дрехи,когато била при него. Бащата през месец юни 2015г. се установил да живее и работи в Кралство Нидерландия . По данни на бащата той си идвал в България два пъти в годината и единствено тогава се срещал с детето и през останалото време не са контактували с детето.

   От показанията на водените от ищцата свидетели С.Х. И./нейна сестра/ и А.А.Ш./нейна майка/,които съдът кредитира с доверие,макар и отчитайки вероятната им пристрастност с оглед изхода на делото, се установява,че ищцата,заедно с дъщеря си и племенницата си се отправили да пътуват в Р.Турция с личния автомобил на ищцата,управляван от нея,но на границата били върнати от длъжностните лица,тъй като за да напусне територията на страната с детето си, ищцата се легитимирала с пълномощното,дадено й от майката на ответника.Не се установи с нужната категоричност датата,но не се оспорва от ответника,че е станало в деня,посочен в исковата молба,а именно -09.09.2019г.И двете деца,както и ищцата били много разочаровани от ситуацията,защото цял ден били по пътищата,даже нищо не били яли,а не могли да стигнат до уречената дестинация/на пазар в гр.О./.С.  споделила с леля си,че повече нямало да разговаря с баща си.     Заявяват,че имат родственик/вуйчо/в Р.Турция,който постоянно ги канел да му отидат на гости,но липсата на разрешение досежно С., ги спирала да се възползват от поканата.Бащата работел в Холандия,но когато се приберял в България ,два пъти годишно взимал детето си –преди Нова година и през лятната ваканция.Декември месец  детето стояло при него 20 дена в с.Т.. Като излезела на навън,била под наблюдение на баба си и прабаба си и по цял ден била при съседските деца . Тази Нова година не я взел.Не й направил подарък за рождения ден. Иначе детето  споделило с първата свидетелка, че баща му е закупил дворно място и ще им строи къща.Купил си и нова кола. Последно контактувал с детето си лично през месец септември миналата година,а след месец септември 2019г-.,опитите му да говори с дъщеря си по телефона ,били отклонявани от самото дете, разочаровано от неуспешното пътуване до Р.Турция. От показанията на сочения от ответника свидетел Б.С. О./баща на ответника/,които съдът също цени с нужното доверие,макар отчитайки вероятната пристрастност с оглед изхода на делото,предвид родствената връзка с ответника/,съдът приема за установено,че отношенията между сина му и внучката му се влошили след въпросното провалено пътуване до Р.Турция.Преди това взаимоотношенията им били нормални,лятото ответникът водил дъщеря си на море.След въпросната случка до Турция,ответникът два пъти ходел да вземе дъщеря си,но тя му казала,че не иска да ходи при него,вдигала рамене,даже не го поглеждала.Докато бил в чужбина,нямали никаква връзка,той звънял на нея и на майка й,но никоя от тях не вдигала телефона си.Последно ответникът бил в България от 27.12.2019г.до 26.01.2020г. От заключението на вещото лице по назначената пред НПРС СПЕ се установява ,че  детето на страните С.Б. е в голяма степен екстравертна,активна,общителна. Изводимо от възрастта,в която се намира,не притежава автономно умение да изгражда адекватни оценки и самооценки. Има потребност да бъде и при двамата си родители. Въпреки влошените взаимоотношения между родителите на С.,не се констатира оформен Синдром на родителско отчуждение спрямо единия или другия родител,но са налице данни за наличие на отчуждаващи практики от майката спрямо бащата. Същата в качеството си на подкрепящ родител  вероятно не е възпряла детето да се фрустира допълнително към бащата ,след конкретния случай.

 Детето С. е изслушано пред НПРС и същото е заявило ,че е сърдита на баща си за това ,че не е моглада пътува до гр.О. и много искала да посети Р.Турция, като майка й била показала снимки от там. Имала телефон с който говорела с баща си ,но сега не разговаряла с него ,защото му била съдрита. Баща й не й разрешавал да занесе в дома си подарените от него дрехи. Баща й не й се обадил за рождения ден и не й купил подарък нито за рождения ден ,нито за  Коледа.

Изслушана в съдебно заседание майката на детето заявява ,че иска да заведе детето до Р.Турция. Посещавала гр.О. за да пазарува . Детето имало международен паспорт ,като ответникът се съгласил да бъде издаден такъв след като го умолявали една година. Въпреки ,че беше задължен да се яви в съда за да бъде изслушан, ответникът не се яви в съдебното заседание пред ШОС и поради това  не беше изслушан. 

По отношение на иска по чл.59 ал.9 от СК. На осн.чл.59 ал.9 от СК съдът може по молба на единият родител при изменение на обстоятелствата да измени постановените преди мерки , вкл.  и касателно режима на лични контакти на родителя с детето. Настоящият режим на лични контакти на бащата С.С. е бил определен с решението на съда с което е бил прекратен гражданският брак на страните през 2016г., като от тогава до сега е налице изменение на обстоятелствата при които е бил постановен този режим. Бащата на детето от месец юни 2015г. се е установи и работи в Кралство Нидерландия и се прибира в  страната само два пъти в годината –през лятото и за Нова година и така определеният разришер режим на лични контакти с детето не се осъществява от него . Водещото по отношение на подходящият режим на лични контакти в случая следва да е интереса на детето и съобразно него следва съдът да прецени нуждата от изменение на режима на лични контакти на детето с бащата.  В случая е налице един излишно разширен режим на лични контакти от който бащата не се възползва през годината , а само през отпуските му два пъти през лятото и за Нова година. Това обезсмисла нуждата от такъв  разширен режим на лични контакти и същият е ненужен в тази параметри. Този режим не е в интерес на детето тъй като води до ограничаване на свободното време на детето ,почивките и пътуванията му  и следва да бъде променен.      

Ето защо съдът счита искането на ищцата за изменение на режима на лични контакти на детето С. с неговият баща С.С. за основателно и следва режима да се промени  и да се определи такъв в следният смисъл : 20 дена през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск, за отбелязване на рожденния ден на детето  на 15 декември от 10ч. до 12ч., през Коледната ваканция  от 10ч. на първия ден  до 18ч.на петия ден, както и през четните години  на Курбан Байрам  от 10ч. на първия ден до 18ч.на третия ден, като детето следва да се взема от и връща в дома на майката.

По отношение на иска с правно основание чл.127а ал.2 от СК: Съгласно чл.127а ал.1 от СК въпросите ,свързани с пътуване на дете в чужбина се разрешава по общо съгласие на родителите , а когато такова не бъде постигнато ,се разрешава от съда. В настоящият случай е налице спор между родителите относно пътуването на детето С. в чужбина , като ответникът с отговора си по същество оспорва всички предявени искове и това  обосновава наличието на правен интерес за ищцата да предяви този иск. Дадената съгласие от ответника не е лично от него, а чрез декларация от трето лице  и поради това и не е признато като такова от граничните служители и също така  е ограничено със срок  ,който вече е изтекъл.

В редица решения на ВКС ,постановени по реда на чл.290 от ГПК безпротиворечиво е затъпено становището ,че разрешението за неограничено извеждане на детето от територията на страната ,без съгласието на единият родител не е в интерес на детето и не може да се даде . Също така в решенията на ВКС постановени по реда на  чл.290 от ГПК  разрешението може да се дава ,ако е в интерес на детето ,само за определен период ,за определени или определяеми държави и само за периоди ,в които ,другият родител не осъществява определените му от съда лични контакти с детето. В ТР№1 от 3.07.2017г. на ВКС по т.д.№1/2016г. ОСГК в .т.2 ВКС е постановил ,че съдът може да разреши по реда на чл.127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави ,респ. държави ,чийто кръг е определяем. Съдът счита ,че е изцяло в интерес на детето С. ,предвид неговата възраст и нуждата му от добиване на допълнителни впечатления и позитивни емоции и с оглед правилното му израстване и развитие като личност да пътува в чужбина и това само би му се отразило позитивно . Установи се ,че майката на детето развила дейност като едноличен търговец ,която е свързана и с пътуване до гр.О. в Р.Турция ,като също така семейството на майката има роднини в Р.Турция с които детето следва да общува и да им гостува . Детето има правото на свободно придвижване и в съвременният мобилен свят решенията за пътуване придобиват ежедневен и битов характер .

Предвид гореизложеното ,съдът счита ,че следва да се даде разрешение на ищцата ,заместващо съгласието на бащата С.С. детето С.  да напуска пределите на Република България и да пътува  придружавано от майка си  , без съгласието на бащата, през времето на лятната ваканция , пролетната ваканция ,Коледната ваканция , в периода от 25.03. до 25.04. за Фестивала на лалетата в Р.Турция,  всяка събота и неделя,  до всички страни членки на ЕС ,съседните териториално страни на Р.България, нечленки на ЕС, в това число и Р.Турция,  за срок до навършване на шестнадесет годишна възраст на детето,   за времето през което не е предвидено бащата да упражнява определеният му с решението режим на лични отношения с детето, а при промяна на този режим , съобразно същата.  

На осн.чл.127а ал.4 от СК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в тази му част.

По отношение на иска с правно основание чл.127а ал.2 от СК който е прекратен като недопустим с решението на НПРС: Не е спорно по делото ,че детето С. има вече издаден международен паспорт на 28.08.2019г. валиден до 28.08.2024г. , поради което и искането за издаването на последващ такъв е недопустимо и лишено от правен итрес и преждевременно предявено ,предвид обстоятелството ,че към настоящият момент не могат да се преценят какви ще са обстоятелствата към датата на изтичане на вече издаденият паспорт и дали ще е налице спор между родителите по този въпрос.

Ето защо искът е недопустим и НПРС правилно е прекратил производството по него като недопустимо.

По отношение на иска с правно основание чл.150 от СК : 

 На основание чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.  От датата, към която е била определена предишната издръжка на детето  С.  до настоящия момент е изминал период от повече от пет години  . Детето С.  е ученичка  и за задоволяване на тези му нужди са необходими и допълнителни средства   Също така    за този период е налице увеличение на цените на стоките и услугите, като се повишават и потребностите на детето от храна ,облекло, разходи за училище и др. , поради което   се установява , че е налице увеличаване на нуждите на детето от издръжка. На осн.чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Майката на детето е получила от търговската си дейност доход в размер на 4 120.50лв. за периода от 25.01.2019г. до 31.12.2019г. , като  от  удостоверение от 25.09.2019г. се установява  ,че за периода от 02.2019г. до 08.2019г. е получила брутно трудово месечно възнаграждение в размер на 560лв. Бащата на детето е посочил в отговора си ,че реализира около средната работна заплата за страната . С определение от 9.11.2020г. бащата е бил задължен да представи по делото доказателства за размера на доходите си , като съдът го е предупредил ,че при непредставяне може да приеме ,че плащането на исканата издръжка в размер на 250лв. месечно няма да представлява затруднение за него. Бащата не е изпълнил указаното от съда без да посочи причините за това.          

 Предвид гореизложеното съдът счита ,че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК и искът е основателен и доказан.

Съобразно финансовите възможности на родителите и с оглед задоволяване на  нуждите на  детето, съдът счита ,че следва да   бъде определена обща необходима месечна издръжка   в размер на 410лв.,  от които бащата  следва да заплаща по 250лв. месечно, а останалата сума следва да се   заплаща от майката , която полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието за детето.  При определянето на размера на издръжката съдът взе предвид факта ,че бащата на детето има доходи и няма други алиментни задължения.  Издръжката в този размер се дължи считано от датата на подаване на настоящата искова молба –  7.10.2019г.  , с падеж пето число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска ,до настъпването на законови причини ,изменящи или погасяващи правото на издръжка.

 Предвид гореизложеното, решението на НПРС е непревилно и следва да се отмени в частта му относно иска по чл.127а ал.2 от СК за пътуването на детето в чужбина  и относно иска по чл.59 ал.9 от СК относно изменение на режима на лични котнакти и вместо това тези искове да се уважат в гореизложеният смисъл.

Решението в частта му с която съдът се е произнесъл по отношение на иска по чл.150 от СК и е увеличил размера на издръжката на 250лв. и  е прекратил производството по иска по чл.127а ал.2 от СК за издаването на международен паспорт на детето за в бъдеще е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

 Решението също така следва да се отмени като неправилно и в частта му относно отказа да се допусне предварително изпълнение на иска по чл.127а ал.2 от СК и да се допусне такова на осн.чл.127а ал.4 от СК.

По отношение на разпоските : Предвид изхода от спора следва на ищцата да се присъдят още 335лв. разноски за първата инстанция , а разноските на ответника да се намалят със сумата от 420лв.,  и да останат за сумата от 200лв. за адвокатски хонорар.

Съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция на жалбоподателката  следва да се присъдят разноски по делото в размер на  30лв. за държавна такса и 600лв. за адвокатски хонорар , като възражението на ответника за прекомерност на хонорара е неоснователно , предвид фактическата и правна сложност на делото и предявените четири обективно съединени иска. 

 Водим от горното,  съдът

                                            Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ  решение №173/10.07.2020г. по гр.д.№1344/2019г. по описа на НПРС ,   в частта му с която съдът е  отхвърлил  изцяло предявения от С.Х.Р. с ЕГН:**********,***, действаща като майка и законен представител на малолетното си дете С.С.Б. с ЕГН:**********, с пълномощник по делото адвокат Р.М. –ШАК , иск против С.Б.С.,иск с правно основание  чл.127 ал.2 във вр.чл.59 ал.9 от СК- за изменение на определения на ответника  режим на лични контакти с малолетното му дете С.С.Б. с ЕГН:**********,определен с решение по  ГД №1998/2015г.по описа на ШРС,частично изменено с решение по ВГД №111/2016г.по описа на ШОС,в законна сила от 25.04.2016г.от :всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00часа в петък до 18.00часа в неделя,с преспиване,както и един месец през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск.,за отбелязване на рождения ден на детето -15 декември от 10.00ч.до 12.00ч.,през пролетната ваканция от 10.00ч.на първия ден до 18.00ч.на петия ден ,през коледната ваканция от 10.00 часа на първия ден до 18.00часа не петия ден,както и през четните години:на Курбан Байрам-от 10.00 часа на първия ден до 18.00часа на третия ден, а през нечетните години :на Рамазан Байрам от 10.00 ч.на първия ден до 18.00ч.на третия ден,като детето следва да се взима и връща в дома на  майката на : 20 дена през лятото,когат о майката не ползва редовен платен годишен отпуск,за отбелязване на рожденния ден на детето -15 декември от 10ч.до 12ч., при Коледната ваканция  от 10ч. на първия ден  до 18ч.на петия ден,както и през четните години: на Курбан байрам –от 10ч-           ,на първия ден до 18ч.на третия,като детето следва да се взема от и връща в дома на майката., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН,  на основание чл.127а ал.2 от СК във вр.чл.76 т.9 от ЗБЛД е разрешил   на малолетното дете С.С.Б. с ЕГН:**********,ДА ПЪТУВА извън пределите на Република България ,придружавано от своята майка и законен представител С.Х.Р. с ЕГН:**********, без съгласието на бащата С.Б.С. с ЕГН:**********, САМО за срок от една седмица, през лятната ученическа ваканция , до Република Турция,което време не съвпада с времето,определено на бащата за режим за лични контакти с детето,ДО НАВЪРШВАНЕ НА ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИШНА ВЪЗРАСТ НА ДЕТЕТО, отхвърлил е  като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.127а ал.2 от СК във вр.чл.76 т.9 от ЗБЛД  ,предявен от С.Х.Р. с ЕГН:**********,  действаща като майка и законен представител на малолетното си дете С.С.Б. с ЕГН:**********,с пълномощник по делото адвокат Р.М. –ШАК ,иск против С.Б.С. с ЕГН:**********,*** В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ,с която се иска даване на разрешение от съда,заместващо съгласието на ответника по делото, за пътуване на детето С.С.Б. ,без ограничение в броя на пътуванията,в периодите на лятната ваканция/за престой над 1 седмица до 20 дена/,пролетна и коледна ваканция и в дните на Рамазан байрам, /,както и всяка събота и неделя,когато бащата не е в платен годишен отпуск и не упражнява режима си за лични контакти с детето/ по влязло в сила съдебно решение/ ,да пътува и пребивава в чужбина,придружавано от своята майка С. Х.Р. до всички страни членки на ЕС ,съседните териториално страни на РБългария,нечленки на ЕС,в това число и Турция,за срок до навършване на пълнолетие на детето, в частта с която е отказал да допусне предварително изпълнение на осн.чл.127а ал.4 от СК на решението  относно иска по чл.127а ал.2 от СК , в частта за присъдените в полза на С.Б.С. разноски по делото за разликата над 200лв. до присъдените 620лв. , което е сумата от 420лв., като вместо това постановява :

ПОСТАНОВЯВА на осн. чл.127а ал.2 от СК по искането на С.Х.Р. с ЕГН:**********, майка на детето  С.С.Б. с ЕГН:********** , то да напуска пределите на Република България и да пътува  придружавано от майка си   , без съгласието на бащата С.Б.С. с ЕГН ********** през времето на лятната ваканция , пролетната ваканция ,Коледната ваканция , в периода от 25.03. до 25.04. за Фестивала на лалетата в Р.Турция,  всяка събота и неделя,  до всички страни членки на ЕС ,съседните териториално страни на Р.България, нечленки на ЕС, в това число и Р.Турция,  за срок до навършване на шестнадесет годишна възраст на детето,  за времето през което не е предвидено бащата да упражнява определеният му режим на лични отношения с детето , а при промяна на този режим , съобразно същата.

 На осн.чл.127а ал.4 от СК   допуска предварително изпълнение на решението в тази му част.

           ИЗМЕНЯ режима на лични контакти на бащата С.Б.С. с детето С.С.Б. с ЕГН:********** определен с решение  по  Гр.д. №1998/2015г.по описа на ШРС, частично изменено с решение по В.гр.д. №111/2016г.по описа на ШОС, като вместо това определя режима на лични контакти на  бащата С.Б.С. с детето С.С.Б. с ЕГН:********** -  20 дена през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск, за отбелязване на рожденния ден на детето  на 15 декември от 10ч. до 12ч., през Коледната ваканция  от 10ч. на първия ден  до 18ч.на петия ден, както и през четните години  на Курбан Байрам  от 10ч.      на първия ден до 18ч. на третия ден, като детето следва да се взема от и връща в дома на майката.

  ПОТВЪРЖДАВА   решение №173/10.07.2020г. по гр.д.№1344/2019г. по описа на НПРС в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА С.Б.С. с ЕГН **********  да заплати на     С.Х.Р. с ЕГН:********** направените по делото разноски   в размер на  още 335лв. за първата инстанция и в размер на 630лв. за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок отсъобщаването му на страните   само в частта му с която съдът се е произнесъл по иска по чл.59 ал.9 от СК ,  а в останалата му част е окончателно.

 

 

  

  Председател:                          Членове: 1.                                     2.