№ 2148
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110163061 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на фирма срещу Е. П. В., с която са
предявени искове за признаване за установено по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, че ищецът има следните вземания срещу ответника: на основание чл. 286 ЗЗД за
сумата от 143.28 лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от
17.01.2019 г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 72.64 лв. – законна лихва за забава
по Договор за предоставяне на поръчителство за периода от 21.05.2019 г. до 17.09.2020 г.,
както и на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните вземания, в които ищецът е встъпил след
заплащането им в качеството му на поръчител на кредитора, а именно: 793.53 лв. – главница
по Договор за кредит № ****/17.01.2019 г., сключен с фирма; 98.57 лв. – договорна лихва за
периода от 21.04.2019 г. до 20.02.2020 г.; 44.58 лв. – административни разноски; 84.16 лв. –
наказателна лихва за периода от 21.05.2019 г. до 17.09.2020 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48110/2020 г.
по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските за заповедното и исковото
производство и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че Договорът за кредит е сключен между ответника и фирма при
общи условия за сумата от 1 000 лв. със срок на погасяване 20.02.2020 г., като преди
сключването му са спазени всички законови изисквания. Излага, че заемната сума е усвоена
от ответника в брой на каса на фирма на 17.01.2019 г. Сочи, че ответникът е избрал да
обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителство с одобрено от фирма
юридическо лице, поради което е сключен с ищеца Договор за предоставяне на
поръчителство, по който е уговорено възнаграждение за ищеца и в изпълнение на който той
1
е сключил с фирма Договор за поръчителство. Твърди, че длъжникът е направил три
плащания по договора за кредит преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Излага, че
кредиторът е направил административни разходи за извънсъдебно уреждане на
отношенията, но поради липса на пълно и точно изпълнение на задълженията на 21.09.2020
г. е изпратил искане за плащане до ищеца като поръчител. Сочи, че ищцовото дружество е
уведомило длъжника за предстоящото погасяване на задълженията, но той не е платил,
поради което на 24.09.2020 г. поръчителят е платил всички дължими от ответника суми към
фирма и е встъпил в правата на кредитора, като на 25.09.2020 г. е уведомил длъжника за
извършеното плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника Е.
П. В.. Във възражението по чл. 414 ГПК твърди, че не е бил поръчител или
кредитополучател на фирма.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Договор за потребителски кредит № ****/17.01.2019 г. и
Приложение № 1 към него се установява, че на посочената дата е сключен договор за
потребителски кредит между фирма и Е. П. В., по силата на който фирма се е задължило да
предостави на ответника кредит в размер на 1 000 лв. срещу насрещно задължение на
кредитополучателя да върне в срок до 20.02.2020 г. сума в общ размер на 1 159.73 лв.,
включваща заемната сума и възнаградителна лихва. Уговорено е, че сумата подлежи на
връщане 13 броя месечни анюитетни погасителни вноски, дължими на 20-о число на
съответния месец, всяка в размер на 89.21 лв. Страните са договорили лихвен процент в
размер на 26.24 % и годишен процент на разходите в размер на 50 %.
Съгласно чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 от Договора за потребителски кредит, ако в срок до 48
часа от подаване на заявлението кредитополучателят не сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „фирма“ юридическо лице – поръчител, се счита, че
заявлението не е одобрено от „фирма“, съответно Договорът за потребителски кредит не
поражда действие между „фирма“ и кредитополучателя.
На 17.01.2019 г. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство между фирма
и Е. П. В. във връзка с горния Договор за потребителски кредит. С него фирма се е
задължило да сключи договор за поръчителство с „фирма“, по силата на който да отговаря
пред него солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя
по Договора за потребителски кредит и за всички последици от неизпълнението им.
Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне на поръчителство поръчителят е длъжен при
писмено поискване от „фирма“ да плати всички изискуеми задължения на потребителя по
Договора за потребителски кредит, като е длъжен да го уведоми по електронна поща за
постъпило от „фирма“ искане за плащане най-късно в деня, следващ постъпването на
искането, както и е длъжен да уведоми потребителя по електронна поща за извършено
плащане в срок от 2 работни дни, считано от извършване на плащането, да му предостави
информация за общия размер на направеното плащане и за това кои задължения на
2
потребителя по Договора за потребителски кредит и в какъв размер погасява това плащане и
какъв е размерът на задълженията на потребителя към поръчителя по този договор.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство и Приложение № 1 към
него потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението
на задълженията му по Договора за потребителски кредит в размер на 77.09 лв. на месец за
периода на действие на Договора за потребителски кредит, като то се дължи на датата на
падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план, а според ал. 5
„фирма“ е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждение по този договор и всички други вземания на
поръчителя по него.
На 17.01.2019 г. е сключен Договор за поръчителство между фирма и фирма, с който
последното се е задължило да отговаря пред „фирма“ като поръчител солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя по Договора за
потребителски кредит и за всички последици от неизпълнението им.
От Разписка № ****/17.01.2019 г. се установява, че на 17.01.2019 г. ответникът е
получил от „фирма“ АД превод на пари в брой – на сума в размер на 1 000 лв.
От разписките на л. 113 – 115 е видно, че В. е извършил следните плащания към
фирма: на 19.02.2019 г. – на сума в размер на 166 лв.; на 22.03.2019 г. – на сума в размер на
166.30 лв.; на 20.04.2019 г. – на сума в размер на 166.50 лв.
На 21.09.2020 г. ответникът е уведомен на посочения в Договора за предоставяне на
поръчителство електронен адрес от фирма, че на същата дата поръчителят е получил искане
за плащане от фирма на задълженията по Договора за потребителски кредит, както и че
поръчителят ще извърши плащане в срок до 5 работни дни от получаване на искането за
плащане, след което ще встъпи в правата на кредитора.
На 25.09.2020 г. В. е получил по електронен път Уведомление от фирма, че на
24.09.2020 г. поръчителят е извършил плащане на задълженията му към фирма по Договора
за потребителски кредит, поради което ги претендира от ответника заедно с възнаграждение
за поръчителството и законна лихва за забава.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява следното: С подписването на
Споразумение за насрещно прихващане на 24.09.2020 г. между фирма и фирма са погасени
задълженията на първото към второто по Договор за поръчителство от 17.01.2019 г. във
връзка с Договор за потребителски кредит № ****/17.01.2019 г. с Е. П. В.. Прихващането е
извършено с вземанията на фирма от фирма, възникнали от събрани към 24.09.2020 г. такси.
Размерът на задълженията на Е. П. В. по Договор за потребителски кредит №
****/17.01.2019 г. към фирма към 24.09.2020 г. възлиза общо на 1 020.84 лв. и включва:
793.53 лв. – остатък главница; 98.57 лв. – остатък договорна лихва; 84.16 лв. – лихва за
забава от 21.05.2019 г. до 17.09.2020 г.; 44.58 лв. – административни разноски. Това са и
размерите на погасените с извършеното прихващане суми от фирма по Договора за
3
потребителски кредит.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48110/2020 г.
по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения исковете са с правно основание
чл. 286 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя
установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните
обстоятелства: наличието на валидно облигационно отношение по Договор за
потребителски кредит № ****/17.01.2019 г., сключен между ответника и фирма, и неговото
съдържание; предоставяне на заемната сума на ответника; размера на уговорената
възнаградителна лихва; извършването на административни разноски за извънсъдебно
събиране на вземанията по договора за кредит и техния размер; наличие на валидно
облигационно отношение между страните по делото по Договор за предоставяне на
поръчителство от 17.01.2019 г. и неговото съдържание; изпълнение от ищеца на
задължението му за сключване на Договор за поръчителство с фирма за обезпечаване
задълженията на ответника по Договор за потребителски кредит № ****/17.01.2019 г.;
уведомяване на ответника от ищеца за отправено към ищеца от кредитора искане за
плащане; плащане на задълженията на ответника по Договор за потребителски кредит №
****/17.01.2019 г. от ищеца; уведомяване на длъжника за извършеното от поръчителя
плащане; изпадането на ответника в забава по отношение на задълженията му по Договор за
потребителски кредит № ****/17.01.2019 г. и по Договор за предоставяне на поръчителство
от 17.01.2019 г.; размера на обезщетенията за забава. При доказване на горните факти в
тежест на ответника е да установи плащане на задълженията.
В случая ответникът не оспорва сключването на процесния Договор за
потребителски кредит с фирма, а и договорът е представен по делото. В подкрепа на извода,
че той е сключен като кредитополучател именно от В., е доказаното по делото
обстоятелство, че той е усвоил заемната сума и е извършвал плащания по кредита.
Договорът за потребителски кредит попада в приложното поле на ЗПК съгласно чл. 9
ЗПК. Установява се, че преди отпускане на кредита страните по договора са използвали
средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях
правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.
4
В чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 от Договора за потребителски кредит пораждането на
действието му е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от кредитора
юридическо лице в срок до 48 часа от подаденото заявление за отпускане на кредит.
Съгласно разясненията към т. 11а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414,
ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на
исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор. В случая с
подаденото възражение в заповедното производство длъжникът /ответник в настоящото
производство/ е релевирал възражение, което по естеството си се свежда до оспорване на
договорното правоотношение с ищцовото дружество. Съдът намира възражението за
неоснователно. По делото е представен сключеният между В. и фирма Договор за
предоставяне на поръчителство. Той също е сключен по реда на ЗПФУР за обезпечаване на
задълженията на ответника по Договор за потребителски кредит № ****/17.01.2019 г. Видно
е от представеното Заявление № ****/17.01.2019 г., че ответникът е изявил воля за
сключване на договор за кредит с фирма, като в процеса на договаряне с оглед клаузата на
чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 от Договора за потребителски кредит е възникнала необходимостта от
представяне на лично обезпечение по кредита – поръчителство, именно поради което
ответникът е сключил Договор за предоставяне на поръчителство на същата дата с
ищцовото дружество. Аргумент в подкрепа на извода за сключване на този договор именно
от В. е и обстоятелството, че в него той е посочил свои лични данни, включително
телефонен номер, за който от писменото доказателство на л. 104 от делото се установява, че
към 17.01.2019 г. е бил негов.
Съдът намира, че по същество Договорът за предоставяне на поръчителство
представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, тъй като довереникът
фирма се е задължил да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния
действия – сключване на договор за поръчителство, срещу уговорено възнаграждение.
В изпълнение на Договора за предоставяне на поръчителство е сключен Договор за
поръчителство от 17.01.2019 г. между фирма и ищеца фирма, по силата на който последното
дружество се е задължило да отговаря пред кредитора солидарно с ответника за изпълнение
на задълженията му, произтичащи от Договора за потребителски кредит. Следователно по
силата на съглашението е предоставено лично обезпечение от ищеца – поръчителство
спрямо поетите от ответника задължения към кредитора фирма.
Съгласно ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът е
длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на
отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. За да бъдат осигурени ефективни средства за
защита на потребителите, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора,
които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в
5
отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а
като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения,
когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се
гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на
потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на
закона. В случая от представеното по заповедното производство извлечение от Търговския
регистър за актуално състояние по партидата на заявителя-ищец се установява, че
едноличен собственик на капитала му е фирма. Следователно касае се за хипотеза на
свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ. Същевременно при цялостния анализ на
Договора за потребителски кредит е видно, че пораждането на неговото действие, респ.
получаването на сумата по кредита, е било обвързано от предоставяне на обезпечение по
договора от страна на кредитополучателя, т.е. несъмнено е, че трите правоотношения са
взаимно свързани и осигуряването на поръчителство – при това от определено свързано с
кредитора трето лице, е било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския
кредит при условията по договора. На следващо място, с Договора за предоставяне на
поръчителство фирма е овластено да събира дължимото на поръчителя възнаграждение, в
който смисъл са и клаузите на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Договора за поръчителство.
Следователно събраните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица
обуславят извод, че уговореното възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване
на договора за кредит /аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод следва от
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Налице е в случая знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по Договора за
потребителски кредит под формата на възнаграждение за възмездно поръчителство,
поставено като условие за получаване на кредита още към момента на сключването му.
Несъмнено заплащането от ответника на възнаграждение за поръчителство на свързаното с
кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за
кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита /видно от посоченото в чл.
4, ал. 2 от Договора за потребителски кредит/. Следователно в случая в уговорения ГПР не
са включени всички действителни разходи. Поради това съдът намира, че е налице
противоречие на сключения Договор за потребителски кредит с императивната разпоредба
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
6
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/.
Налице е и нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като формално посоченият в
Договора за потребителски кредит годишен процент на разходите е 50 %, но е очевидно, че
при включването към него и на възнаграждението за поръчителство неговият действителен
размер надвишава прага по чл. 19, ал. 4 ЗПК /пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България/.
Следователно, като не е оповестил действителния ГПР в Договора за потребителски
кредит, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка. По изложените съображения и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Щом ищецът претендира вземания по Договора за потребителски
кредит в качеството си на поръчител, който е встъпил в правата на кредитора поради
извършено плащане на задълженията на кредитополучателя, а на самия кредитор се дължи
само чистата стойност на кредита, то единствено тя се дължи и на поръчителя.
Предвид установената взаимовръзка между договора, сключен между потребителя и
фирма, и договора, сключен между потребителя и фирма, доколкото те представляват
система от правоотношения между страните, последиците от недействителността на
Договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и върху Договора за
предоставяне на поръчителство. Ето защо на ищеца не се дължи възнаграждението,
уговорено по Договора за предоставяне на поръчителство.
В случая е доказано по делото, че ответникът е заплатил на фирма сума в общ размер
на 498.80 лв. От приложението към съдебно-счетоводната експертиза е видно, че
кредиторът е отнесъл извършените плащания в погасяване на различни по вид и размер
задължения, включително за погасяване на вземането на фирма за възнаграждение за
поръчителство, което е овластен да събира. Доколкото обаче за ответника е валидно
възникнало единствено задължението за връщане на чистата стойност на кредита, за
кредитора не е възникнало право да осъществи прихващане на изпълнението с
несъществуващи задължения на потребителя за лихва и възнаграждение за поръчителство.
Поради това със заплатената от ответника сума в общ размер на 498.80 лв. е възможно
погасяване само на валидно възникналото задължение за връщане на чистата стойност на
кредита, т.е. на главницата. Следователно ищецът се легитимира като кредитор на вземане в
размер на 501.20 лв. – непогасена главница по Договора за потребителски кредит. Забава за
исковия период няма, защото уговорките за връщане на кредита на погасителни вноски не
обвързват потребителя предвид недействителността на Договора за потребителски кредит.
7
По изложените съображения съдът намира, че искът с правно основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК е частично основателен – за
сумата от 501.20 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 793.53 лв. е
неоснователен. Всички останали искове – за договорна лихва, наказателна лихва и
административни разноски по Договора за потребителски кредит и за възнаграждение по
Договора за предоставяне на поръчителство и мораторна лихва върху него, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни, но в случая
ответникът не претендира и не доказва извършването на такива.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се дължат разноски за исковото и
заповедното производства съразмерно на уважената част от исковете. За исковото
производство му се дължат разноски в общ размер на 174.25 лв. /10.25 лв. – държавна такса,
123 лв. – депозит за вещо лице, 41 лв. – юрисконсултско възнаграждение/, а за заповедното
производство – в общ размер на 30.75 лв. /10.25 лв. – държавна такса, 20.50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че Е.
П. В., ЕГН **********, с адрес: адрес, дължи на фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: адрес, следното вземане, в което ищецът е встъпил след заплащането му в
качеството на поръчител на кредитора фирма, а именно: сумата от 501.20 лв. – непогасен
остатък от главница по Договор за потребителски кредит № ****/17.01.2019 г., за която сума
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
48110/2020 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: изцяло иска за сумата от 143.28
лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.01.2019 г.; изцяло
иска за сумата от 72.64 лв. – законна лихва за забава по Договор за предоставяне на
поръчителство за периода от 21.05.2019 г. до 17.09.2020 г.; частично иска за главница по
Договор за потребителски кредит № ****/17.01.2019 г., сключен с фирма – за разликата над
501.20 лв. до 793.53 лв.; изцяло иска за сумата от 98.57 лв. – договорна лихва за периода от
21.04.2019 г. до 20.02.2020 г.; изцяло иска за сумата от 44.58 лв. – административни
разноски; изцяло иска за сумата от 84.16 лв. – наказателна лихва за периода от 21.05.2019 г.
до 17.09.2020 г.
ОСЪЖДА Е. П. В., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на фирма, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
30.75 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 174.25 лв. – разноски за
8
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9