№ 490
гр. Варна, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20213100900529 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от Д. Л. С., с ЕГН
********** и С. Л. С., с ЕГН **********, двете с постоянен адрес: *******, действащи чрез
адв.П. Б., със съдебен адрес: гр.Варна, *******, против “ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б,
представлявано от К.Х.Ч., заедно с всеки един от Б.А.В., Е.Й.Б. и И.Д.Г., с която са
предявени субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на всяка от
ищците сумата от 50000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на баба им-Б.Е. С., починала на
24.06.2019г. в следствие от ПТП, настъпило на 23.06.2019г., около 21.50ч., на пешеходна
пътека, намираща се след кръстовището между бул.”Осми приморски полк” и ул.”Братя
Миладинови” в гр.Варна, по вина на Л.В.С.-водач на лек автомобил ”Ауди А5”, с рег.
№******, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответника по застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, с Полица №*****, със срок на покритие от
01.06.2019г. до 11.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователно събитие-
26.06.2019г. до окончателното изплащане на обезщетенията.
В исковата молба се твърди, че на 23.06.2019г., около 21.50 ч. Л.В.С., при управление
на лек автомобил ”Ауди А5”, с рег.№******, виновно и в нарушение на правилата на ЗДвП,
предизвикала ПТП на пешеходната пътека, намираща се след кръстовището между
бул.”Осми приморски полк” и ул.”Братя Миладинови” в гр.Варна, в резултат, от което
1
настъпила смъртта на пешеходките Л.Д.Б. и Б.Е. С.. Твърди се, че по отношения на
процесното МПС към датата на описаният инцидент с ответника е имало сключена и
валидна застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Полица №******. Сочи се,
че деянието, вината на Л.В.С. като водач на МПС и причинно-следствената връзка между
деянието и причинените телесни увреждания, довели до смъртта на Б.Е. С., са установени с
Присъда от 26.05.2021г. по НОХД №307/2021г. по описа на Окръжен съд Варна. Сочи се
още, че ищците, са ищците са внучки по бащина линия на починалата Б.Е. С., както и че
между тях е съществувала близка и силна емоционална връзка, до степен на симбиотичност
и надхвърляща обичайната за този тип родствени отношения близост. Двете ищци са живели
в едно домакинство със своята баба от раждането им, която ги е отглеждала и възпитавал по
време на тяхното израстване, осигурявала е хармонична среда, осъществявала е физическите
и материални грижи за тях, участвала е при формиране на техните морални ценности и
виждания за живота. Починалата е изпълнявала спрямо внучките си родителски
отговорности свързани с училищната им подготовка и приготвяне на храна, като предвид
факта, че е била учителка по математика, тя изключително много ги е подпомогнала при
обучението и при кандидатстването им в гимназия след 7 клас. Твърди се, че ищците нямат
друга баба и дядо в гр.Варна, поради което отговорността за тях е била изцяло на
починалата и на нея те дължат успехите си в училище. Сочи се, че поради това ищцата Д.
Л., е отишла да получи наградата си в Министерството на образованието в гр.София за
спечелено 3 място на състезание по математика ”Европейско кенгуру” в категорията 3-4
клас, придружена само от баба си. Сочи се, че бабата е подпомагала и насърчавала й другата
ищца-С. Л. в писането, като разказ на последната е включен в Алманаха на руското
училище. Освен развитието в училище, бабата е била ангажирана и с всички извънкласни
дейности на своите внучки-водела е децата на уроци по китара, на вокален педагог във
вокално студио “Да“ и Общински детски център, на лека атлетика и др. Сочи се, че когато
ищцата С. Л. е била по-малка, баба й като организатор на клуб на бабите в класа й, е
организирала игри и разходки на децата от класа в свободното им време. Твърди се, че
служебните ангажименти на родители на ищците са били свързани с непрекъснати и
дългосрочни командировки в страната и чужбина, обучения и квалификационни курсове,
което налагало честото им отсъствие от дома за продължително време. Ето защо починалата
не само е поемала изцяло родителската отговорност за двете деца и полагала непосредствена
грижа за тях, а е била и тяхна ежедневна морална опора и обединител на семейството, и в
този смисъл фигурата й е била от основна важност за децата и за правилното им личностно
формиране. Поддържа се, че честото отсъствие на родителите, е направило връзката между
прародител и деца още по-силна и важна за тях, като децата от най-ранна детска възраст са
споделяни всичко с баба си, били са много привързани към нея, доверявали са своите тайни,
болки и притеснения, търсили са нейния съвет, водели са много сериозни и задълбочени
разговори. Поддържа се още, че с годините тези отношения са се задълбочили, като ищците
чувствали баба си като своя майка. Твърди се, че внезапното прекъсване на така изградените
отношение на любов, обич, уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ, се е отразило
изключително негативно на психиката на двете момичета. Особено мъчително те са
2
изживели узнаването за пътния инцидент, трагичните обстоятелства по причиняването на
травмите на баба им и очакване на кончината й в лечебното заведение. Сочи се, че след
настъпилия трагичен инцидент характера на двете ищци рязко се е променил, като от
жизнерадостни и общителни млади момичета, те са се затворили в себе си, ограничили рязко
контактите си с приятелския си кръг, променили се, физически много отслабнали. Поддържа
се, че загубата им е непреодолима, тъй като нелепата смърт на баба им завинаги отнела
възможността да живеят в хармония, в топла семейна среда, загубили са своята опора и
стожер в живота. Поради загуба на най-близкия си човек в живота, те чувстват състоянието
на празнота и безпомощност, защото в бъдеще любимата баба няма да е до тях, няма да
споделят с нея, загубата й е сложила край на получаваната морална и психологическа
подкрепа. Невъзвратима е загубата на човек, върху който са били концентрирани както
положителните спомени и признателност на деца, получили грижа и подкрепа при
израстването им, така и очакване на взаимност и споделяне на вече самостоятелно
натрупван житейски опит между възрастни, ползващи се с изключително взаимно доверие.
Твърди се, че и до днес двете ищци не са преодолели психическата и емоционална травма от
преждевременната загуба на толкова близък за тях член от семейството. С оглед изложеното
се поддържа, че освен формалната връзка на родство между ищците и починалата, е била
установена трайна и дълбока емоционална връзка, сходна на тази между майка и деца,
заради съдържанието на която ищците са претърпели морални болки и страдания от смъртта
на своята баба, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-
близките. Ето защо се твърди, че в случая са налице предпоставките на визираното в TP
№1/21.06.2018г. изключение позволяващо присъждане на обезщетение на лице от
разширения семеен кръг. На следващо място се сочи се, че на 26.06.2019г. ответния
застраховател е бил уведомен от виновния водач за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ с Уведомление вх.№87/26.06.2019г. На
11.09.2020г. при условията на чл.380, ал.1 от КЗ към ответника е била отправена претенция
за изплащане на обезщетение за нанесените на двете ищци неимуществени вреди в резултат
на смъртта на баба им, за което е образува преписка по щета №43072951900156, но
застрахователят е отказа изплащането на обезщетение. Сочат се банкови, по които
евентуално да бъде преведено застрахователно обезщетение, а имено с IBAN ******** за
ищцата Д. С. и с IBAN ***** за ищцата С. С..
С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се
поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва наличието на
застрахователен договор покриващ отговорността на водача на процесният автомобил
към датата на инцидента, както и причинно следствената връзка между деянието и
смъртта на Б.Е. С.. Не се оспорва и уведомяването на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, извършено от застрахования с Уведомление с вх.
№87/26.06.2019г., както и че ищците са депозирали застрахователна претенция, по реда на
чл.380, ал.1 от КЗ, по повод която е била образувана Преписка №43072951900156, по която е
постановен за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва наличието на
3
“особено близка връзка с починалия и действително претърпени вреди от смъртта му“ по
смисъла заложен в т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва се наличието на въпросното
изключение, което да е създало трайна и дълбока емоционална връзка, между ищците и
починалата, като се твърди, че в отношенията им не е имало нищо изключително, а са
налице традиционните за българското общество семейни отношения в близкия родствен и
семеен кръг, каквито са бабата и внуците. В условията на евентуалност се поддържа, че в
случая е налице нормативно регламентиран лимит на отговорността на застрахователя,
почиващ на изменения в Кодекса за застраховането, направени със ЗИДКЗ, обнародван в ДВ
бр.101 от 07.12.2018г., а именно в § 96, ал.1, според който до влизането в сила на Наредбата
за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2 от КЗ, обезщетението за претърпени
неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ се определя в размер до 5000лв.
Освен това се поддържа, че претендираните обезщетения от по 50000лв., са прекомерни и не
отговарят на понесените от ищците болки и страдания, с оглед критерия за справедливост
визиран в чл.52 от ЗЗД и на съдебната практика по аналогични случаи. Поддържа се, че
претенциите се явяват завишени и с оглед икономическата обстановка в страната, преценена
към датата на събитието. Оспорваме се претенцията за присъждане на законна лихва за
забава, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие по реда
на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ-26.06.2019г.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват изложените в
отговора на исковата молба възраженията на ответника за отсъствие на изключението
предвидено в решението по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и за наличие на нормативно
регламентиран лимит на застрахователното обезщетение. Поддържа се, че ищците са
активно материалноправно легитимирани да получат обезщетение за причинените
неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба в резултат на ПТП, тъй като между тях и
починалата им баба, е била установена трайна и дълбока емоционална връзка, респективно
те са претърпели сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания
от смъртта й. Оспорват се доводите на ответника за приложимост на разпоредбата на § 96,
ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ /обн. ДВ, бр.101/2018г./. тъй като същата противоречи на правото на ЕС,
доколкото предвижда значително по-малка сума от лимитите посочените в чл.1, § 2 от Втора
директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009г. Поддържа се, че при наличие на противоречие между европейското и
националното право, съдът следва, да приложи общностното право в неговата цялост, като
остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му
противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма,
без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред. Сочи се относима задължителна съдебна
практика постановена от СЕС преюдициално запитване.
С постъпилият отговор на допълнителната искова молба, ответникът поддържа вече
развитите съображения за неоснователност на претенциите.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощникът си, поддържат предявените
4
искове. Молят за уважаване на претенциите и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът, чрез процесуалният си представител, поддържа отговорите си,
респективно оспорванията и възраженията си. Претендира деловодни разноски. С писмени
бележки, се доразвиват съображения за неоснователност иска.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна, следното:
С присъдата по приобщеното към настоящото дело НОХД №307/2021г. по описа на
Окръжен съд Варна, която е влязла в законна сила на 02.033.2022г., Л.В.С., като водач на
лек автомобил ”Ауди А5”, с рег.№******, е призната за виновна в извършването на
престъпление по чл.343, ал.3, пр.3 и пр.7, б.“б“ вр. ал.1 б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като
на 23.06.2019г., около 21.50 ч. е предизвикала ПТП на пешеходна пътека, намираща се след
кръстовището между бул.”Осми приморски полк” и ул.”Братя Миладинови” в гр.Варна,
съответно по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, едното от които е
Б.Е. С..
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на
процесното ПТП-23.06.2019г., с ответното дружество е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно лек
автомобил ”Ауди А5”, с рег.№******, което е обективирано в Застрахователна полица
№*****/27.05.2019г., валидна за периода от 01.06.2019г. до 31.05.2020г., сключена със
собственика Л.В.С.. Също така е прието за безспорно, че застрахованият водач е уведомил
застрахователят за настъпилото застрахователно събитие с Уведомление с вх.№87 от
26.06.2019г., както и че на 11.09.2020г. ищците са депозирали застрахователна претенция,
по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, по която е образувана Преписка №43072951900156,
приключила с отказ на ответника да заплати застрахователно обезщетение.
От представените по делото препис от 3 бр. Удостоверения за раждане, се установява,
че пострадалата от процесното ПТП Б.Е. С., е баба на ищците по бащина линия.
Установява се от приетите 6 бр. Удостоверения за промените на постоянен и на
настоящ адрес издадени от Община Варна на 06.10.2022г., че ищците и тяхната покойна
баба, са регистрирани на един и същи адрес, считано от 07.07.2008г. за първата ищца и от
19.09.2003г. за втората.
По делото по искане на ищците, са разпитани свидетелките Д.М.В. и Р.И. С. /майка
на ищците/, които се кредитират от съдът, в частта, в която са базирани на непосредствени
впечатления и съдържат данни за наведените от страните факти, имащи значение за спора и
при отчитане на възможната заинтересованост на втората свидетелка на основание чл.172 от
ГПК.
В показанията си свидетелките сочат, че с оглед професионалната ангажираност на
родителите, от ранна детска възраст основните грижи за възпитанието и обучението, както и
за физическото отглеждане на ищците са поети от тяхната баба по бащина линия, с която те
5
през дълги периоди от време са живели съвместно в едно домакинство. Сочат, че предвид
местоположението на жилището на бабата, нейната професионална и лични квалификация и
интереси, тя е била лицето, което е подпомагало всяка от ищците в процеса на образование и
формиране като личност, включително в усъвършенстване на талантите, които всяка от тях
притежава. Сочат още, че бабата е била лицето, което е поело непосредствената грижа за
ищците по време на развода на родителите им, през който период от около 3-4 години
внуците и прародителят са живели съвместно в едно домакинство. По думите на
свидетелките ищците и бабата, са били изключително близки, за което освен общото
местоживеене и значително прекарано заедно време, е допринасял и факта, че покойната е
споделяла интересите в областта на математика на Дина и в областта на литературата на С..
Посочената общност на интересите и подкрепа от страна на бабата, е спомогнала на всяка от
ищците да прояви таланта си и да бъде отличена в съответната област. Според свидетелките
близостта между прародител и внуци, се е запазила и след започване на висшето им
образувание и настъпване на разделно местоживеене, като в последния случай, са се
ползвали приложения за видеоконферентна връзка по електронен път. Свидетелките излагат,
че смъртта на бабата се е отразила изключително негативно на ищците в психологически
план, тъй като те много тежко са приели изненадващата й кончината. По отношение на
Дияна негативния ефект от смъртта на баба й се е засилил и поради факта, че тя е планирала
сватба, а скръбта на С. дори е намерила физическо проявление, като същата е загубила
значителен процент от теглото си. Според казаното от свидетелките и понастоящем ищците
не са преживели смъртта на баба си и продължават да тъгуват за нея.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредата. Като на основание чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора за застраховка
“Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид изложеното, за успешното провеждане на прекият иск срещу
застрахователя, в тежест на ищците, е да установят при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност”
между причинилото вредите лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно
и противоправно деяние, от страна на застрахования; причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди.
Наред с горното, предвид процесната родствена връзка между починалата и ищците,
в случая, са приложими постановките възприети с ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д.
№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно които материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
6
посочени в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г. и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете
постановления, следва да се допусне като изключение-само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди.
В разглежданият случай, както се посочи по-горе по делото, е безспорно, че към
датата на процесното ПТП-23.06.2019г. по отношение на лек автомобил ”Ауди А5”, с рег.
№******, е имало действаща застраховка ”Гражданска отговорност”, като водача и
собственик на застрахования автомобил, е ползвал същия на законно основание. Наред с
това са налице и елементите от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето
ползващо се от клаузите на застраховка ”ГО”, а именно извършено виновно противоправно
деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат-смърт на бабата на
ищците в резултат от пътнотранспортно произшествие. Последните обстоятелства, са
установени с влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство по НОХД №307/2021г.
по описа на Окръжен съд Варна, като съобразно чл.300 от ГПК, те са задължителни за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието.
На следващо място анализа на събраните по делото гласни доказателства, които
съдът кредитира, като последователни, логични и кореспондиращи, както помежду си, така
и с доказателствата за адресна регистрация, налагат извод за съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка между ищците и тяхната баба, която е починала при процесното ПТП.
Също така водят и до извод, че преживялите потомки са търпели продължителни и тежки
душевни болки и страдания, които са им причинени от смъртта на прародителката.
Установява се от коментираните свидетелски показания, че починалата се е грижила
за ищците още от ранна детска възраст, като в продължителни периоди от време те са
споделяли общо домакинство. Близостта между баба и внуци, е засилена от факта, че
покойната е била основен фактор в образователното развитие на внуците си, също и в
резултат от споделяните от тях интереси в областта на математиката, съответно
литературата. Посоченото е довело до изграждането на трайна и дълбока емоционална и
духовна връзка между баба и внучки, която не е прекъсната при настъпилото разделно
живеене, тъй като същите са имали регулярни и топли контакти, включително и по
електронен път. Въпросните свидетелски показания установяват още, че ищците са
преживяли изключително тежко загубата на своята баба, като и понастоящем тъгата им не е
отминала.
Воден от горното съдът намира, че в случая са налице предпоставките за прилагане
на изключение от възприетото в ППВС №4/1961г. и №5/1969г., респективно че ищците са
материалноправно легитимирани по смисъла на разрешението дадено с горецитираното ТР
№1 от 21.06.2018г. на ВКС, да получат обезщетение за причинените им неимуществени
7
вреди от смъртта на тяхната баба.
Относно определянето на размера на обезщетението при съблюдаване на критерия за
справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, следва да се отчетат обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и
степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и др.
В конкретния случая при оценка на обезвредата, следва да се има предвид, че
смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от
настъпването й от една страна невъзвратими и от друга най-големи, поради което за това
житейско събитие, следва да се определи по справедливост по-висок размер на обезщетение,
спрямо този за претърпени неимуществени вреди от телесни повреди.
Характерът и тежестта на вредите търпени от ищците, се установиха от събраните по
делото гласни доказателства, съгласно които внучките са преживели изключително тежко
загубата на своята баба, с която както вече се посочи са били много близки, тъй като са
живели съвместено през продължителни периоди от време и са споделяли общи страсти и
интереси. По отношение на Дияна, смъртта на баба й е била особено шокираща, поради
факта, че първата е планирала сватба, на която втората е следвало да присъства, като
особено близък човек, а крайна сметка се стигнало до отлагане на тържеството за значителен
период. Загубата на бабата е повлияла на С. на психологическо ниво до такава степен, че се
стигнало до загуба на значителен процент от телесното тегло.
По изложените съображения като отчете продължителността и интензитета на
търпените негативните психически преживявания, както и предстоящите такива, съдът
счита, че за репариране на претърпените неимуществени вреди от всяка от ищците, е
необходима сума не по-малка от 50000лв.
За да достигне до горният извод, съдът съобрази, че възраженията на ответника за
приложимост на разпоредбата на § 96, ал.3 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ бр.101/2018г./,
респективно за определяне на размера на обезщетението в границите на 5000лв., са
несъстоятелни. Това е така защото според чл.3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл.1, § 2 от
втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката “Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване
на такава застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност“. В чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО са
предвидени минимални застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на
8
1000000 евро за един пострадал или 5000000 евро за събитие, независимо от броя на
пострадалите. Същите са и лимитите, посочени в чл.1, § 2 от предходната директива-
84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити за минималните застрахователни суми за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, са
транспонирани в националното ни право-чл.492 от Кодекса за застраховането. В цитираните
директиви не е предвидена възможност за установяване на максимален размер на
обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер,
поради което § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ не е в съответствие с общностното право.
Действително директивите нямат пряко приложение във вътрешните отношения и не
съдържат пряка уредба на правните отношения, а техни адресати са държавите-членки,
които трябва да ги транспонират. При определени предпоставки обаче е допустимо
изключение от този принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката на СЕС /дело С-
188/89/, а именно: директивата да не е транспонирана или да е транспонирана неточно,
частично или неправилно; съответните й разпоредби, подлежащи на пряко прилагане, да са
повелителни, ясни и точни и да предоставят права на отделни субекти, противопоставими на
държавата-членка, неин орган или организация, намираща се под юрисдикцията или
контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия, които надхвърлят
правомощията, характерни за отношенията между частни лица. Уредбата на лимитите на
застрахователните суми по застраховка “Гражданска отговорност“, съдържаща се в
цитираните по-горе разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива
2009/103/ЕО отговоря на всички посочени изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни
и точни и се отнасят до права на частни лица, респективно на лица, пострадали от ПТП и
според съда те по изключение имат пряко действие. По тази причина съдът приема, че при
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, не следва да се
съобразява с размера визиран в разпоредбите по § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ.
Наред с изложеното, следва да се има в предвид, че горният извод е съобразен с
решение на Съда на ЕО от 24.10.2013г. по дело С-277/12 /V.D. срещу B.A./, което съгласно
разпоредбата на чл.633 от ГПК, която урежда действието на решението по преюдициално
запитване, е задължително за съда. Предмет на въпросното дело на СЕО, е преюдициално
запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС от съд от Л. Решението по
преюдициалният въпрос е, че чл.3, § 1 от Директива 72/166 и чл.1, § 1 и § 2 от Втора
директива 84/5, трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка “Гражданска отговорност“ при използването на
моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки
членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1, § 2 от Втора директива
84/5.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове за неимуществени вреди,
се явяват изцяло основателни и следва да се уважат в предявеният размер от 50000лв.
9
По отношение на претенциите за лихва, следва да се има предвид, че според
актуалната съдебна практика /пр.Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о.,
Решение № 128 от 04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о. и др./ , която се споделя от
настоящият съдебен състав, ответникът-застраховател дължи мораторна лихва върху
обезщетението, считано от момента на сезирането му, тъй като отговаря за забавата на
застрахования, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на деликвента. Ето защо и доколкото в случая е безспорно, че
застрахователят е уведомен от застрахования, за настъпилото ПТП на 26.06.2019г., то това е
и датата, от която ответникът дължи мораторна лихва върху обезщетенията.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искането на ищците за присъждане на
законната лихва върху обезщетението от горепосочената дата, следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците, се
полагат деловодни разноски, според ангажираните доказателства за направени такива, а
именно в размер общо на 4060лв. за заплатено адвокатско възнаграждение от по 2030лв. от
всяка от тях.
Във връзка с недължимостта от ищците на заплащане на държавни такси и разноски,
и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата за
производството държавна такса, чиито размер възлиза на 4000лв. На основание чл.405, ал.5
от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ответникът, следва да бъде осъден да заплати и 5лв.
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от К.Х.Ч., заедно с всеки
един от Б.А.В., Е.Й.Б. и И.Д.Г., да заплати на Д. Л. С., с ЕГН ********** и С. Л. С., с ЕГН
**********, двете с постоянен адрес: *******, сумата от по 50000лв. на всяка от тях,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание от смъртта на баба им-Б.Е. С., починала на 24.06.2019г. в следствие от ПТП,
настъпило на 23.06.2019г., около 21.50ч., на пешеходна пътека, намираща се след
кръстовището между бул.”Осми приморски полк” и ул.”Братя Миладинови” в гр.Варна, по
вина на Л.В.С.-водач на лек автомобил ”Ауди А5”, с рег.№******, който към датата на
инцидента е бил застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, със срок на покритие от 01.06.2019г. до 11.05.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяването на застрахователя
от застрахования за настъпването на застрахователно събитие-26.06.2019г. до окончателното
изплащане на обезщетенията, както и сумата от 4060лв., представляваща съдебно
деловодни разноски.
ОСЪЖДА “ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от К.Х.Ч., заедно с всеки
10
един от Б.А.В., Е.Й.Б. и И.Д.Г., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката на Окръжен съд Варна, сумата от 4000лв., представляваща дължима държавна
такса за производството и сумата от 5лв. за служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11