Решение по дело №1086/2015 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 508

град Горна Оряховица, 06.01.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, единадесети състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА КОЛЕВА

 

При секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдия Колева гр.дело № 1086 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

 

        Предявена е искова молба от „Организация на движението, паркинги и гаражи” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.”Цар Тодор Светослав” № 1А, представлявано от управителя И.Л.Д., чрез пълномощник – адвокат Г. Г., срещу М.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***. Ищецът твърди, че на 03.10.2014г. в град Велико Търново, на ул. „Марно поле”, ответникът повредил негова собствена движима вещ - техническо средство за принудително задържане – „скоба”. Посочва, че ответникът паркирал микробуса си марка „...”, с полски рег. № ...., на място за платено паркиране без да е регистрирал плащане за престоя му, поради което контрольорът П. Д. уведомила дежурния диспечер и на място била изпратена мобилна  група за поставяне на техническо средство за принудително задържане с инвентарен № 44. На място пристигнали инспекторите К.Ч. и А. К. и поставили скоба на предното ляво колело на микробуса, а върху предното панорамно стъкло била поставена информационна бележка за връзка с дружеството. Твърди, че в този момент се появил ответникът, който заявил, че автомобилът е негов и няма да заплати такса за освобождаването му, след което се качил в автомобила си и потеглил, като от натиска на същия скобата се деформирала, отделила се от предното ляво колело и паднала на земята. Твърди, че същата е негодна за използване по предназначението си, както и че нейната стойност възлиза на сумата от 122.40 лв. Посочва, че по случая е имало образувано досъдебно производство, прекратено с прокурорско постановление поради несъставомерност на деянието. Поради това дружеството депозирало писмено заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника в настоящото производство за сумата от 122.40 лв., въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 792/2015г. по описа на ГОРС. Твърди, че по същото дело се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за процесната сума, ведно със законната лихва върху нея, но в срока по чл.414 от ГПК ответникът подал възражение за недължимост. Поради това моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи на посочената по-горе сума от 122.40 лв., представляваща стойността на техническото средство тип „скоба”, собственост на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените в заповедното и исковото производство разноски.

   Съдът, след като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.45 ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***, взема становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва всички ищцови твърдения. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител по пълномощие - адвокат Г.Г., поддържа предявения иск. Моли същият да бъде уважен като основателен и доказан до пълния предявен размер. Алтернативно, моли същият да бъде уважен до размера, посочен в експертното заключение с включено овехтяване. Излага подробни съображения в този смисъл в писмена защита, представена в определен от съда срок. Поддържа претенцията си за разноски по представен списък по чл.80 ГПК.

   Ответникът, чрез своя пълномощник – адвокат Ж.Д., поддържа депозирания писмен отговор на исковата молба. Счита предявения иск за неоснователен и недоказан, включително и досежно авторството на твърдяното противоправно деяние, поради което моли същият да бъде отхвърлен и му бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно списък по чл.80 ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От показанията на свидетеля К.Х.Ч., служител на ищцовото дружество, се установява, че на 03.10.2014г. заедно с колегата си А. К. получили  сигнал от дежурния диспечер, че на платен паркинг, намиращ се на ул.”Марно поле” във Велико Търново, пред Райфайзенбанк, имало паркиран товарен автомобил марка „...” с полска регистрация, незаплатил дължимата такса за паркиране. Отивайки на паркинга /18 зона/  с колегата си установили, че водачът на автомобила не е заплатил таксата чрез изпращане на СМС или в брой чрез поставяне на талон на видимо в автомобила място. Поради това поставили на колелото на автомобила средство за принудително задържане тип „скоба” с инв. № 44 и поставили на предното обзорно стъкло на автомобила информационна бележка за дължима глоба и за контакт с дружеството. В този момент се появил водачът на процесното МПС, който бил мъж на възраст около 45-47 години и поискал от тях обяснение за поставената скоба.  Обяснил им, че си е паркирал автомобила и няма намерение да заплаща поисканата му сума за премахване на скобата. Свидетелят посочва, че след като обяснили на водача правилата за паркиране в града и по зоните за платено паркиране, той не се съгласил с тях, отказал да им заплати сумата от 11.00 лв., след което да бъде премахната скобата и им казал – „Ако искате вашия началник И.Л. да остане без една скоба, вървете си карайте работата!”. Свидетелят и колегата напуснали паркинга и продължили да вършат служебните си задължения. Когато се върнали на същото място след около 15 минути, процесният автомобил не бил на паркинга, а на негово място се намирало поставеното преди това техническо средство, което било с укривено рамо и не можело повече да се използва по предназначение. Подаден бил сигнал в КАТ, след което в полицейското управление свидетелят разпознал водача на процесния автомобил на една от показаните му снимки, като в полицията и по-късно от своя началник и колегите си разбрал, че водачът на автомобила е ответникът Б.. Техническото средство, поставено на процесния автомобил, не било използвано повече от дружеството, тъй като не можело да се използва за целите, за които е създадено.    

Изслушан по реда на чл.176 ГПК ответникът заявява, че на 03.10.2014г. на зоната за платено паркиране, намираща се в град Велико Търново, ул.”Марно поле”, където е бил спрян автомобила му „...”, най-вероятно е присъствал. Посочва, че на същата дата не само той, но и други хора са  управлявали моторното превозно средство, като по принцип това са неговите съпруга и син. Заявява, че не е премахвал поставено на автомобила техническо средство – скоба.

Свидетелката Н.Б., съпруга на ответника, посочва, че е управител на ЕТ „Н. – Н.Б.”, който притежава микробус марка „...” с полски регистрационен номер. Заявява, че същият се управлява единствено от нея, съпруга й и сина й К. Б.. Не си спомня кой точно го е управлявал на процесната дата, след което заявява, че го е управлявала тя. Посочва, че е паркирала автомобила на ул.”Марно поле” в град Велико Търново и е била сама този ден. Не е видяла поставена скоба на същия.

Видно от приложеното ч.гр.дело № 792/2015г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, дружеството-ищец подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника на 02.06.2015г., въз основа на което било образувано посоченото дело. По същото съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение № 1061/02.06.2015г. срещу ответника за сумата от 122.40 лв., представляваща стойността на повредено техническо средство, тип „скоба”, с инв. № 44, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2015г. – датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното й изплащане, както и за сумата от 25.00 лв. – заплатена държавна такса по делото и за сумата от 150.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 ГПК длъжникът по издадената заповед подал възражение за недължимост.

От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, приета и неоспорена от страните, се установява, че процесната движима вещ е закупена от ищеца с фактура № 8261/26.03.2010г. за сумата от 170 лв. с вкл. ДДС, каквато е и действителната й стойност към датата на деянието - 03.10.2014г.,  а стойността й, с овехтяването, възлиза на сумата от 55.25 лв. 

При тези данни от фактическа страна, съдът намира следното:

Искът е допустим, подаден е от дружеството - заявител в производството по чл.410 ГПК, в срока по чл.415 ал.1 ГПК, за установяване на оспорено от ответника вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1061/02.06.2015г. Поради това у ищеца е налице правен интерес от неговото предявяване. Настоящият съдебен състав намира, че предявената искова претенция е частично основателна.

Отговорността по чл.45 от ЗЗД е отговорност на физическото лице, като всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен такъв иск е необходимо да бъдат налице всички елементи от сложния юридически състав на непозволеното увреждане - наличието на противоправно деяние, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието, както и наличието на вина. Последната, на основание чл.45 ал.2 от ЗЗД, се предполага до доказване на противното.

Установява се от събраните гласни доказателства /показанията на св.Ч./ по делото и обясненията на ответника по чл.176 ГПК, че на 03.10.2014г. последният е управлявал процесния автомобил – марка „...” с полски рег. № NO 3112 G, собственост на неговата съпруга, регистрирана като ЕТ. От гласните доказателства и на двете страни по делото, както и от обясненията на ответника, се установява, че този автомобил е бил паркиран в зона за платено паркиране в град Велико Търново, ул.”Марно поле”. Св. Ч., чиито показания съдът няма никакво основание да не кредитира, установява по несъмнен и категоричен начин, че на процесната дата, поради констатирано незаплащане на дължимата такса за паркиране, той и колегата му са поставили на същия автомобил техническо средство за принудително задържане, тип „скоба”, с инв. № 44 при ищеца. От показанията на същия свидетел се установява, че водачът на автомобила /мъж на възраст около 45-47 години, отговаряща на възрастта на ответника/, чиито имена е узнал по-късно, е заявил, че той е паркирал МПС и няма да заплати глоба за премахване на поставената скоба, както и че в случай, че не бъде премахната, началникът им ще остане без нея. Няколко минути  по-късно свидетелят и колегата му констатирали, че поставената на управлявания от ответника автомобил скоба е с укривено рамо и негодна за използване по предназначение. От показанията на св.Н. Б., както и обясненията на самия ответник, се установява, че процесният автомобил се използва и управлява единствено от тях двамата и синът им. Показанията на същата свидетелка относно това кой е управлявал и паркирал МПС в процесната зона са противоречиви и взаимно изключващи се, като те си противоречат и с обясненията на ответника по делото, поради което в тази им част съдът не ги кредитира. От друга страна, с оглед категоричните, последователни и изключително конкретни показания на св. Ч., съдът приема за доказано по несъмнен начин, че на процесната дата товарният автомобил е бил управляван и паркиран от ответника на зоната за платено паркиране в град Велико Търново, след което същият е унищожил  поставеното му техническо средство за принудително задържане с инв. № 44, намерението си за извършване на което по недвусмислен начин е заявил и демонстрирал пред служителите на ищцовото дружество. В чл.45 ал.2 от ЗЗД законът урежда вината при деликтната отговорност с оборима презумпция. Оборимите законни предположения водят до разместване на тежестта за доказване. Увреденият не е необходимо да доказва вината на причинилия вредата – тя се счита за установена, освен ако причинителят на вредата не докаже липсата на вина. По делото не са ангажирани доказателства и липсват каквито и да било данни или дори твърдения за безвиновно поведение на ответника.

        Отговорността за непозволено увреждане е отговорност за причинен вредоносен резултат. Той може да се прояви в имуществената сфера на пострадалия под формата на претърпяна загуба, каквито вреди се претендират от ищеца. На обезщетяване подлежат действително претърпените вреди. От гласните доказателства по делото несъмнено се установява, че е налице увреждане имуществото на дружеството-ищец, тъй като процесната движима вещ не е могла да се използва занапред по предназначение и е негодна за употреба. Съгласно експертното заключение действителната пазарна стойност на същата възлиза на сумата от 170.00 лв., поради което размерът на вредата към 03.10.2014г. възлиза на същата сума и исковата претенция следва да бъде уважена до пълния претендиран размер от 122.40 лв.

        По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са доказани всички елементи от състава на предявения иск – настъпили за ищеца имуществени вреди вследствие виновно противоправно деяние на ответника, поради което същият се явява основателен и доказан до претендирания размер.

        Поради основателността на главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция на ищеца за законната лихва върху сумата от 122.40 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 02.06.2015г., до окончателното й изплащане.

        И двете страни са претендирали разноски по делото. Ищцовата страна е предявила такава претенция и съобразно изхода на спора и чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от дружеството разноски по делото – в размер на 25.00 лв. за заплатена държавна такса, в размер на 80.00 лв. за заплатено възнаграждение на вещото лице и в размер на 200.00 лв. за адвокатско възнаграждение, което видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е изцяло заплатено. Съгласно дадените задължителни указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, съобразно изхода на спора. В този ред, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски в хода на заповедното производство в размер на 25.00 лв. за заплатена държавна такса и в размер на 150.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Претенцията на ответната страна за разноски, при този изход на делото, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.         

Водим от горното, съдът

 

Р  Е Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***, че същият дължи на „Организация на движението, паркинги и гаражи” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.”Цар Тодор Светослав” № 1А, представлявано от управителя И.Л.Д., сума в размер на 122.40 /сто двадесет и два лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от противоправно деяние на ответника, осъществено на 03.10.2014г. в град Велико Търново, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 02.06.2015г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА М.К.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Организация на движението, паркинги и гаражи” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.”Цар Тодор Светослав” № 1А, представлявано от управителя И.Л.Д., направените в хода на заповедното производство разноски – в размер на 25.00 /двадесет и пет лева/ лв., представляваща заплатена държавна такса и в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лв. – адвокатско възнаграждение и направените в исковото производство разноски в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лв. за заплатена държавна такса, в размер на 80.00 /осемдесет/ лв. за заплатено възнаграждение на вещото лице и в размер на 200.00 /двеста/ лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: