Р Е Ш Е Н И Е
София, 20.05.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-3 състав, в открито заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 4462 г. по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от „У.Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, гр. Търговище, ул. ********и
„С.Б.“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК ********, София, ул. „*************, и двете
чрез адв. И.И.Я., съдебен адрес:***, офис 12, против Ю.С.М.,
ЕГН **********,***, за разваляне на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 8, том III, peг.№
13215, дело № 344 от 11.12.2014 г. на Нотариус, Рег. № 203 с район на действие
СРС, вписан в Службата по вписванията, вх.рег. № 65209 от 11.12.2014 г., акт
№ 51, том СLIХ, дело № 49552, на
основание чл. 87, ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД поради неизпълнение.
В
исковата молба се твърди, че с нотариален акт за покупко -продажба на недвижим имот № 8,том III, peг.№ 13215, дело № 344 от 11.12.2014 г. на нотариус, Рег.
№ 203, район на действие СРС, вписан в Службата по вписванията, вх.рег.№ 65209
от 11.12.2014 г., акт № 51, том СLIХ, дело № 49552, „У.Ф.“ ЕООД и „С.Б.“ ЕООД /в ликвидация/
са продали на ответницата Ю.С.М. недвижим имот, подробно описан в исковата
молба съсобствен на двете дружества, от който дружеството "У.Ф." ЕООД
е притежавало 2/3 ид. ч., а "С.Б." ЕООД /в
ликвидация/ - 1/3 ид. ч., за сумата 31 600 евро с
включен ДДС или 26 333,33 евро без включен ДДС или равностойността им в
български лева по фиксинга на БНБ към датата на плащане, платими от купувача по
посочена от продавачите банкови сметки в срок до 31.12.2016 г.
В договора за покупко
– подажба е предвидено, че при неизпълнение от страна
на Ю.С.М. на задължението й за заплащане на продажната цена на имота при
условията и в срока на договора, страните се съгласяват той да се развали по
взаимно съгласие, като продавачите дължат връщане на получената до момента сума
по сделката и имат право на неустойка за неизпълнение в размер на 15 % от общата продажна цена.
Ищците заявяват, че, след изтичането
на определения в нотариалния акт срок - 31.12.2016 г., ответницата - купувач не
изпълнила изцяло задължението си и не е заплатила покупната цена от
26 333,33 евро без включен ДДС.
По тази причина, на 24.03.2017 г.
ищците й връчили писмена покана за изпълнение на задължението й за заплащане на
покупната цена, в срок до 30.09.2017 г., като я уведомили, че, ако това не
стане, ще поискат разваляне на договора. Ответницата е поканена на 30.10.2017
г. в гр. София, ж.к. “Гърдова глава“, ул. “*********ч.
за водене на преговори за постигане на съгласие за разваляне на процесния
договор, с предупреждението, че, при липса на такова, развалят същия, поради
виновно неизпълнение от нейна страна.
Въпреки отправената и получена покана
и определения срок за изпълнение на задължението за плащане на покупната цена,
такова не е налице.
В тази връзка ищците са предявили
настоящия иск срещу ответницата за разваляне на описания по – горе договор за покупко – продажба, поради неизпълнение.
В хода по същество молят съда да уважи
предявения иск и да му присъди сторените разноски по списък.
В приложения по делото отговор на
исковата молба ответницата Ю.С.М.
оспорва исковете по основание и размер. Претендира разноски и адвокатски
хонорар по чл. 38 ЗА.
Оспорва твърдението, че ищците имат
правото да поискат разваляне по съдебен ред на процесния договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 11.12.2014 г.
Оспорва и факта, че ищцовите дружества – продавачи, са изправна страна по
договора, както и заявеното в исковата молба, че тя, в качеството си на
купувач, не е изпълнила изцяло и виновно задължението си да заплати продажната
цена на имота.
Позовава се на 2 бр. фактури, издадени
от двамата ищци, съответно – съответно фактура 296/18.12.2014 г. на „У.“ ООД за
сумата 41 202,82 лв. и фактура № 54 от 19.12.2014 г. на „С.Б.“ ООД за
сумата за сумата 17 167,84 лв. с ДДС, като заявява, че тези фактури са
доказателство за извършено плащане.
В хода по
същество моли съда да отхвърли предявените срещу нея искове, като неоснователни
и недоказани, пред вид факта, че ищците не доказаха неизпълнение от ответната
страна на задължението за плащане на продажната цена на имота. Претендира
разноски – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.
Съдът като взе предвид представените и приети по
делото доказателства и становища на страните приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото не се спори, че между „У.Ф.“
ЕООД и „С.Б.“ ЕООД /в ликвидация/, в качеството им на продавачи, и Ю.С.М., от друга
страна с нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № 8, том III, peг.№
13215, дело № 344 от 11.12.2014 г. на Нотариус, Рег. № 203, район на действие
СРС, вписан в Службата по вписванията, вх.рег. № 65209 от 11.12.2014 г., акт №
51, том СLIХ, дело № 49552, е сключен договор
за покупко – продажба на следния недвижим имот: недвижим имот в степен на
завършеност „груб строеж“, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор68134.1934.425.1.18, находящ се в София, област Столична, с
административен адрес на самостоятелния обект: София, р-н Витоша, ул. ********,
ателие 2, като самостоятелният имот се намира в сграда 1, , с идентификатор
68134.1934.425, предназначение на самостоятелния обект: ателиеза
творческа дейност с брой нива на обекта едно, с площ 52,25 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж – няма, под обекта:
68134.1934.425.1.23, над обекта: 68134.1934.425.1.5 и 68134.1934.425.1.6,
подробно описан в нотариалния акт, съобразно описание по Одобрени архитектурни
проекти от Главния архитект на Столична община, район Витоша, за сумата 31 600 евро
с включен ДДС или 26 333,33 евро без включен ДДС или равностойността им в
български лева по фиксинга на БНБ към датата на плащане, платими от купувача по
посочена от продавачите банкови сметки в срок до 31.12.2016 г.
Не се спори, че имотът, предмет на
договора за покупко – продажба, е съсобствен на двете
дружества, като на двете дружества,
дружеството "У.Ф." ЕООД е притежавало 2/3 ид.
ч., а "С.Б." ЕООД /в ликвидация/ - 1/3 ид.
ч. от него.
По делото не
са представени доказателства за извършено плащане от страна на купувачката –
ответник на сумата, представляваща продажна цена на имота.
Не се спори също и, че в процесния
договор за покупко – подажба
на недвижим имот е предвидено, че при неизпълнение от страна на Ю.М. на
задължението й за заплащане на продажната цена на имота при условията и в срока
на договора – до 31.12.2016 г., страните са се уговори той да се развали по
взаимно съгласие, като продавачите дължат връщане на получената до момента сума
по сделката и имат право на неустойка за неизпълнение в размер на 15 % от общата продажна цена.
По делото в хода на производството не
бяха представени доказателства в подкрепа на твърденията в исковата молба, че с
покана, връчена на 24.03.2017 г. ответницата е била поканена от дружествата -
ищци да изпълни задължението си за заплащане на продажната цена на имота
задължението й за заплащане на покупната цена, в срок до 30.09.2017 г., като я
уведомили, че, ако това не стане, ще поискат разваляне на договора, както и че
тя е поканена на 30.10.2017 г. в гр. София, ж.к. “Гърдова
глава“, ул. “*********ч. за водене на преговори за постигане на съгласие за
разваляне на процесния договор, с предупреждението, че, при липса на такова, ищците развалят същия,
поради виновно неизпълнение от нейна страна.
Ищците представиха покана до
ответницата Ю.М. от 20.08.2018 г., връчена й на 28.08.2018 г. чрез куриерска
служба, за освобождаване на имота и предаване на същия, тъй като, поради
нейното неизпълнение на задължението й за плащане на имота, договорът е
прекратен, както и за заплащане на евентуално обезщетение при евентуално
неизпълнение на това задължение, съобразно чл. 59 ЗЗД. Тази покана, обаче, макар
и неоспорена от ответната страна, съдът приема за неотносима
към настоящия спор.
В хода на делото от ответницата бяха
представени 2 бр. фактури, издадени от двамата ищци, съответно: - фактура
296/18.12.2014 г. на „У.“ ООД за сумата 41 202,82 лв. и - фактура № 54 от
19.12.2014 г. на „С.Б.“ ООД за сумата за сумата 17 167,84 лв. с ДДС, като,
според нея, тези фактури са доказателство за извършено плащане.
Фактурите бяха оспорени от ищеца и
съдът откри производство по оспорването им на основание чл. 193 ГПК. Отделно от
това, съдът задължи ответницата да представи посочените фактури в оригинал, но,
пред вид факта, че това не бе сторено и оригиналите на документите не бяха
представени по делото, съдът счита, че следва да ги изключи от доказателствата
по делото.
Във връзка с възражението на
ответницата, че е изпълнила задължението си по договора за покупко
– продажба, съдът назначи, изслуша и прие заключение на съдебно – икономическа експертиза.
Според вещото лице е извършило
проверка в счетоводствата на ищцовите дружества и е
констатирало следното:
Дружеството „У.ф.”
ЕООД е включило фактура № **********/19.12.2014 г. с получател Ю.С.М. и предмет
на доставка „Продажба на 2/3 ид. ч. от самост. обект в сграда -Ателие № 2, гр. София,ул.
бръшлян“№ 3 — А, съгл. Пот. Акт“ в Дневник за
продажбите и в Справка - декларация по ЗДДС с вх. № 22171231359/14.01.2015 г.
за данъчен период 01.12. - 31.12.2014 г. Стойността на доставката е 34 335,68
лв., начислен ДДС - 6 867,14 лв. и обща стойност 41 202,82 лв.
Налице е дебитно салдо на счетоводна
сметка 411 — „Клиенти“, анал. Ю.С.М. към 31.12.2014
г., в размер 41 202,82 лв. по фактура № **********, което представлява вземане
от Ю.С.М..
С Договор за продажба на вземане от
02.09.2016 г. и Анекс № 1 от 03.09.2016 г. вземането на „У.ф.” ЕООД от Ю.С.М.,
в размер на 31 600 евро, е прехвърлено от ЗАЛОЖНИЯ КРЕДИТОР на „П.Д.Е.Е.“ ЕООД.
С Договор за продажба на вземане от 29.11.2016 г. и Анекс
№ 1 от20.12.2016 г. вземането е
прехвърлено на И.П.У.. Дружеството „С.Б.“ ЕООД е издало на Ю.С.М. фактура № **********/19.12.2014 г. със
стойност на доставката 17 167,84 лв, начислен ДДС — 3 433,57 лв. и обща
стойност 20 601,41 лв. с предмет на доставката „Продажба на 1/ 3 ид. ч. от самост. обект в сграда - Лтеяие
№ 2, гр. София, уя. „Б.“ № 3 —А, съгя.
Нот. Акт“.
Горепосочената фактура е включена в дневника за продажбите данъчен период
01.12.2014 г. - 31.12.2014 г. и в подадената Справка - декларация по ЗДДС с вх.
№ 22102407738/14.01.2015 г.
Видно от Справка с натрупване на счетоводна сметка 411 — „Клиенти“, анал. Ю.С.М., налице е крайно дебитно салдо в размер 20
601,41 лв., което представлява вземане на дружеството от Ю.С.М.. Не се
установиха записвания по кредита на счетоводна сметка 411 — „Клиенти“, анал. Ю.С.М., и по дебита на счетоводните сметки от гр. 50
— „Парични средства“.
До настоящия момент доказателства за извършено плащане от ответницата не
бяха представени.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД за разваляне на сключения между
страните на 11.12.2014 г. договор за покупко –
продажба на недвижим имот, поради неизпълнение от страна на купувача –
настоящата ответница, за заплащане на продажната цена на имота в договорения
срок – до 31.12.2016 г.
Съгласно
чл. 871 ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали като даде на длъжника подходящ срок за изпълнени с предупреждение,
направено писмено, че след изтичане на срока ще смята договора за развален.
Според
нормата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, развалянето на договорите, с които се прехвърлят
вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред.
Настоящият състав на съда намира за неоснователно направеното възражение от ответната
страна, че от нейна страна е налице изпълнение на съществените и задължения по
договора за покупко – продажба.
Според чл. 200, ал. 1 ЗЗД, купувачът
е длъжен да плати цената и да получи вещта, като, в ал. 2 на същия текст е
предвидено, че плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта.
В настоящия случай страните са
договорили, че продажбата на имота се извършва на 11.12.2014 г. – със
съответната форма – нотариален акт, на която дата ще се извърши и въводът във
владения в процесния имот.
Доказа се, следователно, фактът на
прехвърляне на имота по нотариален ред, не се оспорва и обстоятелството на
неговото предаване от ищците на ответницата.
В хода на производството ответницата
не представи доказателства, оборващи твърденията на ищците за липса на плащане
на продажната цена на имота. В тази връзка тя от една страна заяви, че фактът,
че не е платила, следва да се докаже от продавачите, а от друга се позова на
представени от нея копия на фактурите – издадени, съответно от всеки един от
дружеството – продавач, за сумите, съобразно техните ид.ч.
от процесния имот - 2/3 ид.ч. към 1/3 ид.ч.
Съдът намира тези възражения на
ответницата за неоснователни, пред вид факта, че заявените от страната
отрицателни факти не подлежат на доказване, а следва, по съответния ред и със
съответните доказателствени средства, да бъдат опровергани от противната
страна. Що се касае до представените 2 бр. фактури, подробно описани по – горе,
съдът намира, че, сами по себе си, фактурите не са доказателство за извършено
плащане, а за наличие на задължение за такова плащане. Отделно от това тези
фактури бяха оспорени от ищците и, пред вид неизпълнение задължението на
ответницата да ги представи в оригинал, те следва да бъдат изключени от доказателствата
по делото с настоящото решение.
В подкрепа на твърденията на ищците
за наличие на неизпълнено задължение за плащане от страна на купувача по
договора за покупко – продажба е и приетото и
неоспорено заключение на вещото лице.
Що се касае до възражението на
ответната страна за липсата на доказателства от ищците за изпратена и получена
покана до нея за изпълнение на задълженията, като, в противен случай те ще
поискат разваляне на договора, която липса води до неоснователност на
предявения иск, съдът намира това възражение също за неоснователно. Както бе
посочено по – горе, изпълнението на задължението на купувача при договора за
продажба е уредено в нормата на чл. 200 ЗЗДВ и това негово задължение
съществува, независимо дали е поканен или не да го изпълни, още повече, пред
вид факта, че паричните задължения са носими, а не търсими.
С оглед на това съдът приема, че
подаването на исковата молба от страна на ищците представлява изявление за
разваляне на договора при липса на изпълнение на насрещното задължение по него
в хода на съдебното производство до изтичане на обективно подходящия, с оглед
обективните обстоятелства срок, съобразно практиката на ВКС.
По тези
съображения съдът счита, ч,е пред вид липсата на изпълнение от ответната страна
на съществените задължения по договора за покупко –
продажба на процесния недвижим имот за заплащане на продажната цена,
предявеният иск е основателен и доказан и, като такъв следва да бъде уважен,
като договорът между страните бъде развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД.
При този изход на спора ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищците сторените от тях разноски,
съобразно представения списък, както следва: 678 лв. д.т. на производството
пред СГС, 67 лв. д.т. за вписване на исковата молба и адвокатско възнаграждение
2 000 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ
сключения между „У.Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, гр. Търговище, ул. ********и „С.Б.“
ЕООД /в ликвидация/, ЕИК ********, София, ул. „*************, и Ю.С.М., ЕГН **********,***, договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 8, том
III, peг.№ 13215, дело № 344 от 11.12.2014 г. на
Нотариус Р.Р., Рег. № 203, с район на действие СРС, вписан в Службата по
вписванията, вх.рег. № 65209 от 11.12.2014 г., акт № 51, том СLIХ, дело № 49552,
поради неизпълнение, на основание чл.87, ал.3, вр.
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД.
ИЗКЛЮЧВА от доказателствата по делото,
на основание чл. 183, изр. последно ГПК, следните документи: 2 бр. фактури,
съответно: - фактура 296/18.12.2014 г. на „У.“ ООД за сумата 41 202,82 лв.
и - фактура № 54 от 19.12.2014 г. на „С.Б.“ ООД за сумата за сумата
17 167,84 лв. с ДДС. .
ОСЪЖДА Ю.С.М. да заплати
на „„У.Ф.“
ЕООД и „С.Б.“ ЕООД /в ликвидация/ разноски по делото, както
следва: 678 лв. д.т. на производството пред СГС, 67 лв. д.т. за вписване на
исковата молба и адвокатско възнаграждение 2 000 лв..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: