Р Е Ш Е Н И Е
№ 260080, 19.01.2021г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
VI граждански състав
на четиринадесети
януари две хиляди
и двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Елена
Димова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 3022 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на И.Й.Р., като баща и законен представител на малолетното дете Й.И.Р.
против Решение № 260046/19.10.2020г.,
пост. по гр.д.№ 2414/2019, АсРС, с което е отхвърлена молбата им за издаване на
заповед за защита от домашно насилие, извършено на 26.10.2019г. и на
31.10.2019г. от Н.В.М., чрез нанасяне на удари по главата и гърба на детето и
отправяне на обиди.
Жалбоподателят И.Й.Р., като
баща и законен представител на малолетното дете Й.И.Р. поддържа, че
постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно, основано основно върху
приетата СПсЕ, която се оспорва като неправилна и непълна. Счита, че
недопустима съдът се произнася по въпроса на родителско отчуждение, което не е
предмет на спора. Счита, че нежеланието на детето да вижда, чува и говори с
майка си е само доказателство за упражненото над него насилие от страна на
майката. Счита, че от всичко доказателства по делото се установява по
категоричен начин, че насилие над детето е упражнявано системно и от години.
Счита, че съдът безмотивно е отказвал издаване на Удостоверение по формуляр I на осн. чл.5 от Регламент №606/2013ЕП и
С/12.06.2013 относно взаимно признаване на мерки за защита по граждански
дела. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да издаде заповед за защита от домашно насилие, в която да определи
местоживеене на детето при бащата, да задължи майката да посещава
специализирани програми.
Въззиваемата страна Н.В.Р.
оспорва подадената въззивна жалба, като поддържа правилност и законосъобразност
на атакуваното съдебно решение. Развива съображения за кредитиране на СПсЕ, като
обективна, задълбочена и всеобхватна. Оспорва твърдението, че не се чува с
детето, като поддържа противната теза – че контактува по телефона с детето Й.
по няколко пъти на седмица. Поддържа предложението си за постигане на спогодба
между родителите за предоставяне на родителските права над детето на бащата, но
твърди, че това предложение не е прието. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – молител, останал
недоволни от атакуваното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Обжалвано е решение, с което е
уважена молба за предприемане на мерки по ЗЗДН.
Легално определение за
понятието „домашно насилие” е дадено в чл.2 от ЗЗДН, съгласно който домашно
насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено спрямо лица,
които се намират в семейна или фактическа
връзка или между бивши съпрузи.
По делото не е спорно, че И.Р. и Н.М. са родители на малолетното дете
Й.И.Р., р.2009г..Безспорен е и факта, че родителските права над малолетното
дете са предоставени на майката, че до е живеело с нея до м.10.2019г. във В.,
както и че м.10.2019г. майката Н.М. се е завърнала с детето Й. и с по-малкото
си дете в България на гости, където отседнала в свой близък в гр. Т.
И.Р. твърди, че на
26.10.2019г. майката ударила детето по
главата по обяд и вечерта, както и на 31.10.2019г. в таксиметровия автомобил, с
който смятала да напусне границата на държавата. Твърди, че домашното насилие
над детето продължава от години и за тези актове на насилие има образувани
производства във В., където детето живее с майката.
От значение за осъществяване на хипотезиса на нормата за извършено домашно насилие е установяване на факта налице ли е деяние, описано в чл.2 от ЗЗДН. Следователно в настоящият случай е необходимо да се установи има ли осъществени актове на
физическо насилие на посочените дати, същите да са извършени от соченото лице и в какво се е изразявало същото, за да се прецени дали следва да се приложат мерки
за защита и се определи видът и размерът
на същите. Твърденията за извършвани в миналото актове на насилие не попадат в
обхвата на закрила и не са предмет на изследване по настоящето дело.
Представените в тази връзка преписки и становища от компетентните органи във В.
могат да бъдат ценени единствено в контекста на установяване на изострени отношения
между родителите на детето и на факта, че то е било въвлечено в конфликта
помежду им.
За установяване на
твърдените факти по делото са събирани гласни доказателства. Разпитвани са свидетелите Н. К. и Д. К., Н. К. Н. и Д. Д.
Д.
Свидетелят К. твърди, че
познава майката Н. , т.к. го е наемала за превоз с таксито му до Б.. Общо два
пъти я е превозвал до Б.. Бил нает и за превоза на 31.10.2019г., като в таксито
се качили Н. и двете й деца – Й. и Д. Не успели да преминат границата, т.к.
граничните служители им казали, че
бащата на Й. е оттеглил пълномощното на майката за извеждане на детето Й. зад
граница. Върнали ги обратно, като служителят ги срещнал с бащата, за да могат
родителите да се разберат. Родителите започнали да говорят и детето Й. отишло при
тях и се разплакало.- казвало, че иска да бъде и с двамата си родители. Н. му
обяснявала, че няма как да остане в България, трябва да се върне във В. и също
плакала. Свидетелят твърди, че майката не е докосвала или удряла детето си.
Напротив, била разстроена от положението. В крайна сметка детето Й. останало
при баща си, а Н. и по-малкото дете продължили за Б., за да хванат полета
си.
Свидетелят Койчев твърди,
че е далечен роднина на Н.. Бил е с нея на 26.10.2019г. Този ден имал имен ден и
излезли заедно да пият кафе, минали през книжарница, от където Н. им купила
играчки. На обяд се прибрали, за да празнуват Димитровден. Свидетелят твърди,
че Н. не е посягала и не е удряла детето Й.. Държала се много добре с него,
като майка към дете. Докато пребивавали в дома му не е бил свидетел на лошо
отношение към детето от страна на
майката. Й. говорил няколко пъти с баща си, но свидетелят не е чул какво си
говорят. Детето била много спокойно и възпитано.
Свидетелят Н. заявява, че е
председател на Асоциацията на бащите, към която
И.Р. се е обърнал за съдействие. Твърди, че на 26.10.2019г. докато бил в
офиса на асоциацията, детето Й. позвънило на баща си и свидетелят чул
разговорът им. Детето казало, че майка му го е ударила, че се намира в някаква
къща в Т., но не зная чия е. Н. посъветвал Р. да отидат в Т., за да се опитат
да помогнат на детето. Тръгнали с неговата кола още същата вечер и пренощували
на хотел. На 27.10.19 детето отново се обадило. Николов и негова колежка отишли
в заведението, в което се намирало детето, майката и по-малкото му братче. След
малко си тръгнали. На 28.10.2019г. заедно с бащата отишли в Гранична полиция и
направили оттегляне на даденото съгласие за извеждане на детето извън пределите
на държавата. Свидетелят твърди, че е присъствал на предаването на детето на
граничния пункт, детето било радостно, че остава с баща си и в България.
Свидетелят твърди и че детето пред него е разказвало как майка му го е удряла
по главата.
Свидетелят Д. И. също е
служител на асоциацията. Твърди, че също е присъствала на видео разговора между
бащата и детето, при който Й. се оплакал, че майка му го бие и моли баща си за
помощ. Твърди, че тя и колегата й Н. заминали с Р. за Т.. На място не са констатирали лошо отношение на
майката. Твърди, че в последствие са разговаряли с детето и то й е споделяло, че е
малтретирано от съпруга на майка си и от
самата нея. Присъствала е и на среща между майката и детето след оставането му
в България, на която всичко протекло нормално – с прегръдки и усмивки.
По делото е изготвена и
приета комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза на детето Й.,
изготвена от в.л. д-р. К. и в.л. В. Съдът кредитира същата като обективна,
задълбочена и всеобхватна. От проведеното психиатрично и психологично изследване
, експертите не установяват данни за извършено насилие от майката над детето.
Установяват, че изтеклият период от
време и прекъснатата комуникация с майката, на фона на конфликта между
родителите, са оказали негативно влияние върху психиката на детето, което я
отхвърля напълно като родител. Констатират данни за невротично разстройство при
детето, породено от непоносимо за него нервно-психологично напрежение и
вътрешен неразрешим конфликт – избора между майката и бащата. Като други причини за неврозата вещите лица
посочват трудната адаптация в училището във В., както и в новото семейство на
майката, като се отчита и ролята на ролевата идентификация – стремежа на децата
да приличат на родителя от своя пол. Според експертите зад поведението на детето
Й. прозира пряка и непряка манипулация и негативното отношение към майката не е
резултат от травматични преживявания на Й. породени от поведението на майката.
В обобщение експертизата заключава, че при извършеното психологическо и
психиатрично обследване на състоянието на Й.
не са установени следи от извършено домашно насилие.
По делото е изслушано и
самото дете Й.Р. в специализирана обстановка – т.нар. „синя стая“ към
КСУДС-Пловдив в присъствието на психолог от комплекса. В хода на изслушването
детето излага виждането си, че майка му го е излъгала, че ще го води при негови
приятели, а го е завела в къщата на новия си приятел. Там го изоставяла
постоянно и го удряла. Удряла го и когато били в Т. в къщата на неин приятел
или роднина. Тя постоянно го изоставяла и не му обръщала внимание. Когато
излизали от България един полицай им казал, че той не може да излезе. На
границата ги чакал баща му. Майка му казала, че бърза за самолета и го
оставила, а той не се обърнал назад. С баща си се чувствал добре.
По делото е представен
социален доклад, в който се излагат тезите на бащата, установява се, че детето
е със задоволени потребности и се адаптира добре в новото си училище, по
отношение на детето е открита процедура за дете в риск в ОЗД-Асеновград.
По делото е приложена и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която бащата И.Р. декларира, че
е извършено домашно насилие над детето, като описанието преповтаря изложеното в
молбата за защита.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че по делото не се установява да е извършван акт на
домашно насилие от майката Н. Р. над детето Й.Р.. Декларацията по чл.9 от ЗЗДН
се ползва със самостоятелна доказателствена сила, като и само тя е достатъчна
да обоснове основателност на молбата за защита. Тя обръща доказателствената тежест и следва да бъде оборена от страна на сочения
извършител. Тук е мястото да се отбележи, че законодателят, въвеждайки
доказателствена стойност на тази декларация, е разместил доказателствената тежест
в процеса по ЗЗДН, като при наличието на такава, на сочения извършител се
разпределя тежестта да докаже, че не е извършил деянието, съставляващо акт на
домашно насилие.
В настоящия случай от събраните доказателства – показанията на
свидетелите Н. К. и Д. К., чийто
показания съдът кредитира като обективни, дадени в резултат на лични и преки
впечатления за конкретните твърдени прояви на насилие, както и предвид факта,
че кореспондират помежду си и се подкрепят изцяло от заключението на СППЕ, не
се установява да е извършван акт на домашно насилие на посочените две дати –
26.10.2019 и 31.10.2019г. Първият свидетел е без всякаква роднинска или
приятелска връзка и е бил шофьорът, който е трябвало да превози детето и
майката до летището в Б.. Той категорично отрича да е имало каквито и да било
актове на насилие при преминаване на границата
в колата или извън нея. Всъщност свидетелите на молителя и не твърдят да
са видели подобни актове. По отношение на втория свидетел , съдът също
кредитира показанията му, т.к. показанията му са последователни, подкрепени са
от останалите доказателства . Той също отрича за времето на престоя в Т., в
неговия дом и пред деня по време на разходките, да е имало случай на удари или
малтретиране на детето от страна на майката. В същото време показанията на
двамата свидетели на молителя – И. и Н. , говорят единствено, че са чули по
време на видео разговор твърдения на детето пред баща му, че майка му го е
удряла по главата. Тези показания не са резултат на техни лични наблюдения и
възприятия , а преразказват чуто от самото дете. В същото време експертизата по
делото установява, че детето е внушаемо, подадливо на пряка и непряка
манипулация, че се опитва да копира поведението на бащата. При категоричния
извод на експертизата, че липсват данни за извършено насилие над детето, съдът
намира, че при съвкупната преценка на доказателствата се налага извода, че
спрямо детето Й. не е упражнявало домашно насилие на посочените две дати. Налице е опровергаване на твърденията в молбата
за защита, респ. на изложеното в декларацията по чл.9 от ЗЗДН, поради което и
следва да се отрече доказателствената й стойност.
По отношение на твърдението
на жалбоподателя за процесуални нарушения, свързани с приложението на Регламент
№ 606/2013 ЕП и С/12.06.2013г., съдът намира същото за невярно, т.к.
първоинстанционният съд се е произнесъл с мотивирано определение по въпроса.
Същият съдебен акт е подлежал на самостоятелен съдебен контрол, който
жалбоподателят не е инициирал. В последствие, в хода на производството
заповедта за защита от домашно насилие дори е било отменена в частта, в която
майката е ограничена от възможността за лични контакти с детето. Ето защо ,
настоящата инстанция намира твърденията във въззивната жалба за допуснати
процесуални нарушения, които да са повлияли на правилността на постановения
съдебен акт за неоснователни.
С оглед изложеното съдът
счита, че следва да се отхвърли молбата за защита от домашно насилие над детето
Й.Р. извършено от майката Н.М..
Първоинстанцонното решение
е постановено в същия смисъл, поради което и следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сторените в настоящето
производство разноски в размер на 400лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260046/19.10.2020г., пост. по гр.д.№ 2414/2019, АсРС.
ОСЪЖДА И.Й.Р., ЕГН **********, да
заплати на Н.В.М., ЕГН **********, сумата от 400лв. разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :