Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 13.08.2020г.
Административен съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина Петрова
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 188/
2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Регионално
управление на образованието (РУО), гр.Кърджали, подадена чрез началника, срещу
Решение № 233/ 22.05.2020 г. по преписка № ***/ *** г., на пети заседателен
състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).
Твърди се, че с цел изграждане на достъпна
архитектурна среда в сградата на РУО – Кърджали, са правени многократни опити
от страна на РУО – Кърджали за намиране на варианти за реализация на проект за
изграждане на стълбище, така необходимо по отношение на лица с увреждания или с
намалена подвижност. До Община Кърджали, в качеството й на собственик на
сградата, от страна на жалбоподателя многократно било отправяно искане за
оказване на съдействие за изграждане на така необходимото съоръжение
осигуряващо свободен достъп за хора с увреждания, но не получили отговор на
никое от писмата си. В жалбата се сочи, че РУО – Кърджали в качеството му на ползвател
на част от сградата, ползва 21 броя помещения на 3-ти етаж и по така подписания
договор за безвъзмездно ползване на сградата, няма законовата възможност да
изгражда подобен вид съоръжение. Изразява се становище че предприемането на подобен вид ремонт би било в разрез с
определените права и задължения като ползвател на сградата по договор.
Твърди се, че в случая, на РУО –
Кърджали е наложена наказателна глоба и
е дадено задължително предписание, което би означавало, че именно то като
ползвател на сградата по договор не е изпълнило задължение, произтичащо от този
договор. Жалбоподателят изразява становището си, че подобно задължение за
ползвателя на сградата, извлечено по тълкувателен път от сключения договор
между община Кърджали и РУО – Кърджали, не може да се направи. Поради
посочените основания се прави извод, че щом едно задължение не съществува, за
него няма как да бъде наложена санкция. Иска се да се отмени Решение №
233/22.05.2020 г., по преписка № ***/ *** г. на Пети заседателен състав на
Комисия за защита от дискриминация и наложените с него глоба и задължително
предписание на Регионално управление на образованието – Кърджали. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от юрисконсулт, упълномощен от началника на РУО –
Кърджали.
Ответникът – Комисия за защита от
дискриминация, редовно призована, не се представлява и не взема становище по
жалбата.
Заинтересованата страна – община Кърджали, не
се представлява и не взема становище по жалбата.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата, срещу т. IV, т. V и
т.VI от Решение № 233/22.05.2020 г., по преписка № ***/ *** г. на Пети заседателен състав на
КЗД, е допустима като подадена в предвидения 14-дневен срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от лице, за което оспореният акт създава неблагоприятни последици.
Обжалваното решение е получено от РУО – Кърджали на 29.05.2020 г., жалбата е
подадена на 11.06.2020 г.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Производството пред административния орган е
образувано в резултат на служебна проверка, на 23.04.2018 г., от служител на
КЗД на РУО – Кърджали, за която е съставен КП за извършена проверка в рамките
на кампания „Достъпна България“, вх. № ***/ *** г. Бил е съставен Доклад, вх. №
***/ *** г. на КЗД, в който е посочено, че в §6 от ПЗР на ЗИХУ е указано „В
срок до 31.12.2006 г. до обществените сгради и съоръжения – държавна и общинска
собственост, да се осигури свободен достъп за хората с увреждания, като се
преодолеят съответните архитектурни, транспортни и комуникативни бариери“.
Направен е извод, че отразеното в констативния протокол съдържа данни за
съществено нарушение по смисъла на чл.5, предл.
последно от ЗЗД, във връзка с § 1, т.7 и 8 от ДРЗЗД. На основание чл.50, т.2 от ЗЗД, във връзка с
чл.7 от Правилата за производство пред КЗД е предложено да се образува
производство за защита от дискриминация по реда на глава IV,
раздел I от ЗЗД, в което да се установи налице ли е нарушение на
чл.5, предложение последно, признак „увреждане“, във връзка с § 1, т.т. 7 и 8 от ДРЗЗД, да се постанови преустановяване на
нарушението до установяване на положение на равно третиране, както и да се
наложат предвидените в закона санкции и/ или ПАМ. Образувана е преписка № ***/
*** г., която е разпределена на Пети специализиран постоянен заседателен състав
на КЗД, като впоследствие е определен и докладчик. Уведомен е министърът на
образованието и науката, като от страна на Министерство на образованието и
науката е изразено становище, че съгласно Договор за безвъзмездно ползване № ***/
*** г., сключен между община Кърджали и РУО – Кърджали, РУО не може да прави
каквито и да било подобрения по сградата, включително и такива за осигуряване
на достъп за хора с увреждания извън предоставените му за ползване помещения.
Приложен е и договорът.
За образуваната преписка пред КЗД е била
уведомена и община Кърджали, която, с писмо, изх. № ***/ *** г., е представила Технически проект за външно и
вътрешно подсигуряване на достъп за хора с увреждания съгласно Наредба № 4 от
2009 г. След получаване на техническия проект, с Решение № 49/ 23.01.2019 г. на
КЗД, на Пети специализиран постоянен заседателен състав, е било спряно производството по образуваната преписка №
***/ *** г. за срок от 6 месеца за реализиране на предприетите мерки. С Решение
№ 530/ 25.10.2019 г. на КЗД, Пети специализиран постоянен заседателен състав,
производството е било възобновено поради изтичане на определения 6-месечен срок
и неизпълнение на представения технически проект от страна на община Кърджали.
В проведено заседание на 14.01.2020 г. на определения заседателен състав е
констатирано, че не е конституирано като страна РУО – Кърджали, поради което на
това заседание, то е конституирано като страна по образуваната преписка № ***/
*** г. на КЗД и определена нова дата за заседание на КЗД на 10.03.2020 г. Видно
от известие за доставяне, ИД ***, РУО – е получило
съобщението за датата на насрочване на следващото заседание на КЗД на
25.02.2020 г. На РУО – Кърджали е било изпратено писмо, изх. № ***/ *** г. на
КЗД, с което е уведомено за образуваната преписка, като са изпратени преписи
от: Доклад, вх. № ***/ *** г. и КП № ***/ *** г. Дадена е възможност в 5-дневен
срок от получаване на писмото РУО – Кърджали да изрази становище за предприети
мерки от негова страна или от собственика на сградата. На 07.02.2020 г. е било
изпратено становище от РУО – Кърджали, получено в КЗД на 10.02.2020 г. В този
документ се пояснява, че РУО – Кърджали ползва 21 стаи, на трети етаж от сграда
– общинска собственост, в която осъществяват дейност още ДА „Закрила на
детето“, ДСП – Кърджали и ДФ „Земеделие“, Кърджали. Посочено е, че РУО –
Кърджали е второстепенен разпоредител с бюджет, като получаваният такъв от МОН
е незначителен. РУО – Кърджали е търсило варианти да участва в Национални
програми към МОН за достъпна архитектурна среда, но като административна
структура и правилата на програмите, не попада в регламента за кандидатстване.
Поради невъзможността да се осигури достъпна архитектурна среда и необходимата
сума за покупката на електрическа стълбищна платформа
или асансьор в сградата, където се помещава РУО – Кърджали, на интернет
страницата на институцията е дадена информация за хора, нуждаещи се от помощ
при посещение, на които след едно телефонно обаждане ще бъде осигурен човек/
екип, който да бъде в помощ при безпрепятствено придвижване до и от
институцията.
След получаване на становището на РУО –
Кърджали е било изготвено допълнение към Доклад-заключение. На 10.03.2020 г. е
проведено второ заседание на Пети специализиран постоянен заседателен състав на
КЗД и на 22.05.2020 г. е постановено оспореното решение. В този административен
акт е посочено, че в българското законодателство, с цел защита правата и интересите
на хората с увреждания и намалена подвижност е приета от 1 юли 2009г. Наредба №4
за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с
изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с
увреждания. Според §1, т.2 от ДР на (Наредба № 4/2009 г.), „Достъпна среда” е
среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена
подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно.
Цитирана е разпоредбата на чл.169, ал.2 от ЗУТ в сила от 01.01.2007г., която предвижда, че министърът на регионалното
развитие и благоустройството самостоятелно или съвместно с компетентните
министри издава наредби за определяне на изискванията за проектирането,
изпълнението, контрола и въвеждането в експлоатация на строежите, за
дълготрайността на строителните конструкции, устойчивостта на земната основа,
изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания,
и изискванията за безопасност на строежите при отчитане влиянието на географските,
климатичните и сеизмичните въздействия в съответствие с изискванията по ал. 1 и
ал.З, т.1, 2 и 3.
В обжалваното решение е посочено, че когато
строежите не са проектирани, изпълнени и поддържани в съответствие с изискванията
за достъпна среда за населението, е налице изграждане на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, което представлява дискриминация
и нарушение на чл.5 от ЗЗД. Всички съоръжения като рампи, подземни платформи и
асансьори са необходими, за да могат, както всички граждани с увреждания,
включително хора със зрителни затруднения, така и майки с детски колички да
достигнат до публичното място наравно с останалите граждани без странична
помощ. Определеният състав на КЗД е приел, че съгласно чл.4 от ЗЗД. е забранена
всяка пряка или непряка дискриминация, основана на увреждане, а текстът на чл.5
от същия закон въздига липсата на изградена и поддържана архитектурна среда,
затрудняваща достъпа на лица с увреждания до публични места, в дискриминация. Пети
специализиран заседателен състав е приел, че има осъществен акт на нарушение на
чл.5 от ЗЗД по отношение на определени категории лица с намалена подвижност или
с „увреждане“, за което съставът следва да ангажира по равно Община Кърджали и
РУО Кърджали с ангажименти по осигуряване на достъпна архитектурна среда. Регионалното
управление на образование – Кърджали е второстепенен разпоредител към
Министерство на образованието и науката и поради това е следвало да уведоми
МОН, за да се предприемат необходимите действия по преустановяване на
извършеното нарушение. С оспореното решение е установено, че община Кърджали и
РУО – Кърджали са извършили нарушение на чл.5, във връзка с чл.37, ал.2 от ЗЗД
по отношение на лица с увреждания или с намалена подвижност; на основание
чл.80, ал.3 от ЗЗД на община Кърджали и РУО – Кърджали, представлявано от
началника Г. К., в качеството му на ползвател на сграда сграда
в ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв. за
извършено нарушение на чл.5, във връзка с чл.37, ал.2 от ЗЗД по отношение на лица с
увреждания или с намалена подвижност; на основание чл.47, т.4 от ЗЗД на РУО –
Кърджали и община Кърджали, е дадено задължително предписание да предприемат
мерки по осигуряване на достъпна архитектурна среда на обект: РУО Кърджали.
При така установената фактическа обстановка
АС – Кърджали приема, че жалбата е частично основателна.
Оспореното решение на пети специализиран
заседателен състав на КЗД е законосъобразно в частта си по т.IV и т.VI, с което е
установено, че РУО – Кърджали в качеството му на ползвател на имоти в сграда в ***,
чрез неосигуряване на достъпна архитектурна среда на обект: Регионално
управление на образованието Кърджали, е извършило нарушение на чл.5, във връзка
с чл.37, ал.2 от ЗЗД по отношение на лица с увреждания или с намалена
подвижност, както и на основание чл.47, т.4 от ЗЗД на РУО – Кърджали, е дадено
задължително предписание да предприеме мерки по осигуряване на достъпна
архитектурна среда на обект: РУО Кърджали.
Компетентността на КЗД е уредена в
разпоредбата на чл. 4 от ЗЗД, където са регламентирани правомощията, с които
разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на
независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на
дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. В случая
решението е издадено от компетентен орган при обсъждане на относимите
факти и правилно приложение на процесуалния и материалния закон.
Пряка дискриминация по смисъла на ЗЗД е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл.4, ал.1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. Законът за защита от дискриминация цели
установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение
според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД или на
всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по
който РБ е страна. За да е налице проява на дискриминация или тормоз по смисъла
на ЗЗД, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна
страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг
лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗД.
В случая жалбоподателят е санкциониран за извършено
нарушение на чл. 5 от ЗЗД, във връзка с чл.37, ал.2 от ЗЗД по защитен признак
„увреждане“. Изискването за достъпност на архитектурната среда е въведено с
чл.9 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (ратифицирана със
закон на 26.01.2012 г., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. ), която гласи: Държавите,
ратифицирали конвенцията, са длъжни да предприемат мерки, които да
идентифицират и премахват всякакви пречки и прегради пред достъпността по
отношение на: а) сгради, пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити
съоръжения, включително училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни
места; б) информационни, комуникационни и други услуги, включително
информационни системи и услуги за спешна помощ. Разпоредбата на чл.5 от ЗЗД
определя като дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда,
която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места.
Законът не дава дефиниция какво се разбира под
публично място. Това понятие следва да се тълкува, изхождайки от целта на ЗЗД и
в съответствие с чл.9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания. Съгласно
цитираната норма от Конвенцията целта е да се даде възможност на хората с
увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти
на живота, като имат достъп до всички удобства и услуги, отворени или
предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони.
"Достъпна среда" според
определението в §1, т. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение
и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на
населението, включително за хората с увреждания, е среда в урбанизираните територии,
сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без
увреждания, може да ползва свободно и самостоятелно. В този смисъл твърденията
на жалбоподателя за това, че след позвъняване от хора със специфични нужди,
служители в РУО – Кърджали им оказват съдействие, са неотносими
към задължението за осигуряване на достъпна среда и към производството пред
КЗД. Това е така, защото всяко лице с
ограничен достъп е зависимо от това дали някой ще откликне на позвъняването или
не, което не е пълноценен достъп, а зависимост, която го поставя в
неравностойно положение спрямо другите лица без увреждания. Неоснователно е
твърдението в жалбата, че като ползвател на помещения съгласно договор за
безвъзмездно ползване жалбоподателят не разполага с възможност на осигури
достъпна среда на хора с увреждания. Адресат на задължението за изграждане на
достъпна среда са всички собственици и наематели, които осъществяват
експлоатация на обществени обекти. Като ползвател на сграда – общинска
собственост, РУО – Кърджали е длъжно да осигури достъпна среда за хората с
увреждания. Решението
на КЗД в тази му част е законосъооразно като съобразено
с материалния закон и с целта му.
Изрично правомощие на КЗД, регламентирано в
чл. 47, т. 4 от ЗЗД, е да дава задължителни предписания по спазването на
закона. Волеизявлението на органа има властнически характер, тъй като е с
обвързващо действие по отношение на жалбоподателя, поради което за разлика от
препоръките по т.6 от същия член подлежи на съдебно обжалване. Доколкото е
установено, че жалбоподателят не е изпълнил свое задължение за осигуряване на
достъпна среда за хора с увреждания и предвид изложеното по-горе относно задължението
му да изгради и поддържа такава, съдът приема, че дадените задължителни
предписания са законосъобразни, тъй като те съответстват на установените факти
и на материалния закон и са насочени към постигане на целта му. Решението на
КЗД в тази му част е също законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена.
Решението е незаконосъобразно в частта по т.V,
с което на основание чл.80, ал.3 от ЗЗД на РУО – Кърджали, представлявано от
началника Г. К., в качеството му на ползвател на сграда в ***, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 250 лв. за извършено нарушение на чл.5, във
връзка с чл.37, ал.2 от ЗЗД по отношение на лица с увреждания или с намалена
подвижност. Съображенията за този извод са следните: Съгласно чл.80, ал.3 от ЗЗД, за допускане извършването на нарушение по ал. 1 ръководителят на
юридическо лице – работодател, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание. Субект на нарушението по този текст е
ръководителят на юридическо лице – работодател. В случая е наказано РУО –
Кърджали, представлявано от началника Г. К., като е определено наказание
„глоба“, което може да се налага на физически лица, а не на юридически, каквото
е РУО съгласно чл. 2, ал.1 от Правилника за устройството и функциите на регионалните
управления на образованието, Издаден от министъра на образованието и науката, обн., ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г. На следващо място, решението е
незаконосъобразно и, защото нарушението е допустителство,
но в решението няма изложени каквито и да е съображения в тази връзка. Поради
изложените съображения решението следва да се отмени в тази част.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, Съдът:
РЕШИ:
Отменя Решение
№ 233/ 22.05.2020 г. по преписка № ***/ *** г., на пети заседателен състав на
Комисията за защита от дискриминация в частта му по т.V, с която на Регионално управление на образованието –
Кърджали, представлявано от началника Г. К., на основание чл.80, ал.3 от ЗЗД, в
качеството му на ползвател на имоти в сграда с адрес: ***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева за извършено нарушение
на чл.5, във връзка с чл.37, ал.2 от ЗЗД по отношение на лица с увреждания или
намалена подвижност.
Отхвърля
жалбата на Регионално управление на образованието – Кърджали срещу т.IV и т. VI от Решение №
233/ 22.05.2020 г. по преписка № ***/ *** г., на пети
заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия: