О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347 / 01.12.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 351/2021 г. по описа на АдмС –
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 197 и
сл. от АПК, във вр. с чл. 54, ал. 5 от АПК и чл. 215 и сл. от ЗУТ.
Образувано е по
жалба на С.К.С., ЕГН **********,***, срещу мълчалив отказ на кмета на община
Балчик да издаде удостоверение (протокол) за степен на завършеност на строеж по
заявление с вх. № УТ-2063-12/28.06.2021 г. и последвалия го след подаването на
жалбата акт за спиране на производството, обективиран в писмо с изх. №
УТ-2063-12_001/ 09.07.2021 г. на кмета на община Балчик. В жалбата се твърди,
че отказът е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон. Излагат
се обстоятелства, че по силата на влязло в сила съдебно решение на ГТРС
жалбоподателят се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор №
02508.51.447 по КК на град Балчик, вилна
зона “Белите скали”, а по силата на законовата презумпция по чл. 92 от ЗС се
легитимира като собственик и на построената в имота сграда. На 28.06.2021 г. е
подал заявление до кмета на община Балчик за издаване на удостоверение за
степен на завършеност на сградата, като към заявлението е приложил копие от
съдебното решение. Кметът на общината не се е произнесъл по искането в срока по
чл. 57, ал. 2 от АПК, поради което е налице формиран мълчалив отказ за издаване
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, който
подлежи на обжалване по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Иска се отказът да бъде
отменен и кметът на община Балчик да бъде задължен да издаде исканото
удостоверение по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ.
Ответникът – кметът на община Балчик,
чрез процесуалния си представител, оспорва допустимостта, респективно
основателността на жалбата по съображения, че представените към заявлението
документи обосновават правото на собственост на жалбоподателя върху терена, но
не и върху построената върху него сграда. Твърди, че при извършване на
административни услуги и издаване на административни актове община Балчик се
ръководи от представените от заявителя безспорни документи, които по несъмнен
начин доказват наличието на правата му. Общинската администрация не е съдебен
орган, който да прави преценка дали той е носител на правата по чл. 92 от ЗС.
Самата разпоредба посочва, че собственикът на земята е собственик на
постройките и насажденията, но само ако не е установено друго. Към настоящия
момент не са представени безспорни доказателства, които да елиминират
съмненията, че не е установено друго. Твърди, че разпоредбата на чл. 160 от ЗУТ
определя кръга на участниците в процеса на строителството и лицата, които в
зависимост от компетенциите си са правосубектни да изискват извършването на
административни услуги по ЗУТ. Към момента на строителството възложител на
строежа е “У.” ЕООД, което е завело срещу община Балчик съдебен спор по чл. 72
от ЗС и чл. 61, ал. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Сочи, че С. няма документ,
който да го идентифицира като собственик на строителството, поради което и на
основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е уведомен с писмо с изх. № УТ-2063-12_001/09.07.2021
г., че административните услуги по отношение на този строеж се спират до
приключване на гражданското дело. Счита, че жалбоподателят не е правосубектен
да изисква издаването на удостоверение за степен на завършеност на строежа,
нито да обжалва мълчалив отказ за издаването му, тъй като не се легитимира като
лице по смисъла на чл. 160 от ЗУТ, респективно като носител на правото на
собственост върху сградата. Алтернативно счита, че не е налице отказ от
представяне на услуга, а процедурата е спряна до произнасяне на гражданския съд
по заведения срещу общината съдебен спор с влязъл в сила съдебен акт. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От данните по делото е видно, че с влязло в сила на 12.02.2021 г. съдебно
решение № 260015 от 12.02.2021 г. по гр.д. № 255/2020 г. по описа на ГТРС е признато
за установено по отношение на “У.” ЕООД, град Варна, че С.К.С. и Я.А.С. са
собственици в режим на СИО на недвижим имот с площ от 3, 284 дка, съставляващ
ПИ с идентификатор № 02508.51.447 по КК на град Балчик.
На 17.02.2021 г. Я.А.С. е подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която е
декларирала притежанието върху имота по силата на съдебното решение.
Със заявление с вх. УТ-2063-22/28.06.2021 г. по описа на
община Балчик С.К.С. е поискал да му бъде издаден констативен протокол и
удостоверение на основание чл. 181, ал. 2 от ЗУТ за степен на завършеност на
груб строеж на сграда с идентификатор № 02508.51.447.1, блок 1 – блок 2,
находяща се в УПИ ХХХІ - 447, кв. 4 по ПУП – ПРЗ на град Балчик, вилна зона
“Белите скали”. Към заявлението са приложени скица на поземлен имот с
идентификатор № 02508.51.447 по КК на град Балчик, издадена от СГКК – Добрич, и
копие от съдебното решение на ГТРС.
В 7-дневния срок от датата на подаване на заявлението, който е изтекъл на
05.07.2021 г., кметът на общината не се е произнесъл по искането.
На 07.07.2021 г. С.С. *** до Административен съд – Добрич жалба срещу
мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт.
На 09.07.2021 г. кметът на община Балчик е изпратил писмо с изх. №
УТ-2063-12_001 до С.С., с което го е уведомил, че по отношение на същото
строителство има заведен съдебен спор от “У.” ЕООД срещу община Балчик. По този спор има образувано гр.д. №
650/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, по което все още няма влязъл в
сила съдебен акт. Поради това производството по издаване на удостоверение за
степен на завършеност на строеж се спира до приключване на съдебния спор с
влязъл в сила съдебен акт. Писмото е връчено на С. на 13.07.2021 г. съгласно известие
за доставяне на л. 21 от делото.
От приложените към административната преписка материали се установява, че с
разрешение за строеж № 383/03.12.2008 г., издадено от главния архитект на
община Балчик, на “У.” ЕООД, град Варна,
е разрешено изграждането на жилищна сграда и басейн със ЗП 858, 60 кв.м.,
поетапно изграждане на жилищните блок 1, блок 2 и блок 3, в УПИ ХХХІ, кв. 4 по
ПУП – ПРЗ на град Балчик.
С влязло в сила решение № 110/12.10.2016 г. по гр.д. № 408/2015 г. по описа
на РС – Балчик е отхвърлен предявеният от “У.” ЕООД срещу
община Балчик отрицателен установителен иск за собственост върху ПИ с
идентификатор № 02508.51.447 по КК на град Балчик.
В Окръжен съд – Добрич е образувано гр.д. № 650/2019 г. по предявени от “У.” ЕООД срещу община Балчик обективно съединени частични искове по чл.
72, ал. 1 от ЗС за заплащане на сумата от 25 001 лева, част от сумата от 1 512
243, 33 лева, съставляваща увеличената стойност на собствения на общината
поземлен имот с идентификатор № 02508.51.447 по КК на град Балчик вследствие
направените от дружеството в качеството му на добросъвестен владелец подобрения
(изграждане на сгради блок 1 и блок 2, пречиствателна станция и инфраструктура),
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане, както и евентуално по чл. 61, ал. 3, във вр. чл. 59, ал.
1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 001 лева, част от сумата от 1 512 243, 33
лева, съставляващи стойността на извършените без натоварване и в интерес на
общината СМР по изграждане на сгради блок 1 и блок 2, пречиствателна станция и
инфраструктура в собствения й поземлен имот с идентификатор № 02508.51.447 по
КК на град Балчик, с която общината се е обогатила без основание за сметка на
дружеството, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното плащане. По делото няма постановен и влязъл в сила съдебен
акт.
На 11.08.2021 г. С.К.С. и Я.А.С. са предявили срещу “У.” ЕООД субективно
съединени установителни искове за собственост върху построените в ПИ с
идентификатор № 02508.51.447 по КК на град Балчик жилищна сграда и басейн І
етап, бл.1, със степен на завършеност 63 %, изградени в груб строеж. По този
иск е образувано гр. д. № 468/2021 г. по описа на РС – Балчик, което е висящо.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното :
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, по
чието искане е инициирано административното производство. Въпросът дали това
лице притежава вещни права на собственост или не касае материалноправната, а не
процесуалноправната му легитимация и няма отношение към допустимостта на
жалбата му. Първоначално жалбата е насочена срещу мълчалив отказ за издаване на
удостоверение (протокол) за степен на завършеност на строеж по чл. 181, ал. 2
от ЗУТ. В посочената разпоредба (редакция – ДВ, бр. 65/2003 г.) е предвидено,
че след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на
общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да
бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. След измененията на чл.
181 от ЗУТ (редакция – ДВ, бр.16 от 23.02.2021 г.) е създадена нова ал. 3, в
която е регламентирано, че завършването на сградата в груб строеж се констатира
с протокол по наредбата по чл. 168, ал. 3, който се съставя от лицето,
упражняващо строителен надзор, в присъствието на възложителя, строителя,
проектанта и на служител по чл. 223, ал. 2. С разпоредбата на § 87 от ПЗР на
ЗИДЗУТ е предвидено, че до одобряването на образец за съставяне на протокол за
завършване на сградата в груб строеж в наредбата по чл. 168, ал. 3 завършването
на грубия строеж се констатира по досегашния ред. Към датата на подаване на
заявлението не е имало одобрен такъв образец, поради което старата редакция на
чл. 181, ал. 2 от ЗУТ е била действаща към този момент и общинската
администрация е била компетентна да издаде искания протокол (удостоверение).
Документът, удостоверяващ степен на завършеност на строеж, е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, тъй като с него се
удостоверяват факти с правно значение. Издаването му представлява
административна услуга по определението на § 1, т. 2, б. “а” от ДР на ЗАдм, поради
което отказът за извършването й засяга по неблагоприятен начин правната сфера
на заявителя и подлежи на обжалване при условията и по реда на § 8 от ПЗР на
АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от АПК административният акт по чл.
21, ал. 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството. В случая
заявлението е подадено на 28.06.2021 г. и следователно 7-дневният срок е
изтекъл на 05.07.2021 г. Административният орган не се е произнесъл по
подаденото заявление, в резултат на което е формиран мълчалив отказ по смисъла
на чл. 58, ал. 1 от АПК. Жалбата срещу мълчаливия отказ е депозирана в
деловодството на административния орган на 07.07.2021 г. и следователно е
подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 215, ал. 1 от ЗУТ (в случая
чл. 149, ал. 2 от АПК е неприложим с оглед на специалната разпоредба на чл.
215, ал. 4 от ЗУТ). По аргумент от чл. 58, ал. 3 от АПК и т. 8 от ППВС № 4/1976
г., когато е подадена жалба срещу мълчалив отказ, тя трябва да се приеме за
жалба срещу изричния отказ, ако е последвал такъв. В случая от материалите по
административната преписка се установява, че след подаване на жалбата срещу
мълчаливия отказ е изпратено писмо, с което кметът на община Балчик е уведомил
заявителя, че производството по издаване на удостоверение за степен на
завършеност се спира до приключване на гр. д. № 650/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Добрич. Това писмо по съществото си е акт за спиране на административното
производство и съставлява изрично произнасяне на органа по подаденото до него
заявление, макар и не под формата на изричен отказ. Със спиране на производството
по извършване на административна услуга отпада правното действие на мълчаливия
отказ и съдът е длъжен да провери законосъобразността на последвалия изричен
акт по чл. 54, ал. 1 от АПК.
Ето защо жалбата срещу мълчаливия отказ следва да се счита като подадена срещу
писмо с изх. № УТ-2063-12-1/09.07.2021 г. на кмета на община Балчик и именно
това писмо подлежи на разглеждане в настоящото съдебноадминистративно производство.
Съгласно чл. 54, ал. 5 от АПК актът за спиране на производството може да се
обжалва по реда на глава десета, раздел ІV, поради което и приложимият в случая
ред и условия са тези по чл. 197 и сл. от АПК.
Текстът на чл. 181, ал. 2 от ЗУТ не посочва кое длъжностно лице от
общинската администрация е оправомощено да издаде протокол за завършеност на
сградата, поради което съдът приема, че актът за спиране по чл. 54, ал. 1 от АПК е издаден от компетентен административен орган, в необходимата писмена
форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но при
неправилно приложение на материалния закон.
В писмото не е посочено правното основание за спиране на производството, но
от съдържанието му може да се направи извод, че това е разпоредбата на чл. 54,
ал. 1, т. 5 от АПК, съгласно която административният орган спира производството
при наличието на образувано друго административно или съдебно производство,
когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване.
В производството по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ административният орган действа
при условията на обвързана компетентност и една от основните материалноправни предпоставки,
които следва да прецени при разглеждане на искането, е дали заявителят, по чиято
инициатива е започнало производството, притежава право на собственост върху
съответната сграда или върху част от нея.
В случая като фактическо основание за спиране на производството по чл. 181,
ал. 2 от ЗУТ е посочено наличието на висящо гр.д. № 650/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Добрич, но от страните и предмета на това дело е видно, че спорът
по него няма нищо общо с въпроса дали заявителят е собственик или не на
строителството в имота и разполага ли с право да иска издаване на удостоверение
за неговата завършеност. Производството пред гражданския съд има облигационен
характер. Спорът по него се води между “У.” ЕООД и община Балчик и е с правно
основание чл. 72 от ЗС, евентуално чл. 61, ал. 3, във вр. чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
Разрешаването му с влязъл в сила съдебен акт не би повлияло по никакъв начин на
преценката на органа дали да издаде протокол за степен на завършеност на
заявителя или не, с оглед на което неправилно и незаконосъобразно
производството по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ е спряно до окончателното му
приключване. Висящото дело пред Окръжен съд – Добрич е без правно значение относно
собственическата легитимация на С. върху строежа и не съставлява процесуална
пречка за развитие на административното производство. Действително от данните
по делото е видно, че между С. и Яна Стефанови, от една страна, и “У.” ЕООД, от
друга страна, а налице вещноправен спор относно собствеността върху сградата,
който понастоящем се разглежда от БРС, но този спор е образуван след издаване
на обжалвания акт и не е част от фактическите обстоятелства, послужили като
основание за постановяването му. Съществуващата съдебна практика е
безпротиворечива в това отношение и не допуска актове на администрацията и
откази за издаването им да се мотивират с нови доводи едва в производството по
обжалването им. Преценката за законосъобразност на акта за спиране се извършва
съобразно изложените в него фактически и правни основания за постановяването му
и не е допустимо да се домотивира след това.
По тези съображения съдът намира, че не са налице твърдяните в писмото основания
за спиране на производството по смисъла на чл. 54, ал.1, т. 5 от АПК. Поради това
процесният акт е издаден в противоречие с материалния закон и следва да бъде
отменен, а преписката – да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне по същество. При разглеждане на заявлението административният орган
следва да съобрази всички събрани в административното производство документи
(включително и тези след подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ) и след
тяхната съвкупна преценка да установи дали действително са налице безспорни
доказателства, удостоверяващи правото на собственост на заявителя върху процесната
сграда. Само при наличието на такъв несъмнен титул за собственост кметът на
общината би могъл да издаде искания протокол за степен на завършеност, в случай
че строежът отговаря на условията по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ.
С оглед на изхода от спора
ответникът няма право на разноски по делото. Жалбоподателят не е претендирал
разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим
от изложеното и на основание чл. 200, ал. 2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ писмо с изх. № УТ-2063-12_001/ 09.07.2021 г. на кмета на община Балчик, с което е
спряно производството по заявление с вх. № УТ-2063-12/28.06.2021 г., подадено
от С.К.С., ЕГН **********,***, до приключване на спора по гр.д. № 650/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Добрич с влязъл в сила съдебен акт.
ВРЪЩА преписката на кмета на община
Балчик за произнасяне по искането при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в
7-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд с частна жалба
от страните, участващи в административното производство.
Административен съдия: