№ 4021
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н. М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от Н. М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20251110204652 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) № ***, издаден от СДВР, с който на И.
И. В., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че при издаването и връчването на процесния
електронен фиш били допуснати съществени нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила. Твърди се липса на реквизити в
обжалвания ЕФ. Твърди се, че липсва и адекватно описание на нарушението.
Сочи се, че ограничението на скоростта в процесния участък от пътя било 70
км/ч, а не 50, както е приел АНО. Наведени са доводи за изтекла погасителна
давност. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се
представлява от адв. Ц., който поддържа жалбата и аргументите в нея, както и
иска да бъде отменен издаденият фиш.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебното заседание. В писмено становище изразява позиция, че процесният
електронен фиш е правилен и законосъобразен, поради което иска от съда да
го потвърди изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 17.08.2021 г. в 13:46 ч. жалбоподателят И. В. е управлявал лек
автомобил „***“, с рег. № ***, по бул. „Пейо Яворов“, с посока на движение
от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“. В участъка около № 36 на бул.
„Пейо Яворов“ в същата посока на движение автомобилът, управляван от
жалбоподателя, бил засечен да се движи със скорост от 80 км/ч, от която
скорост е приспаднат толеранс от 3% в полза на водача и скоростта се зачита
като 77 км/ч. Доколкото автомобилът е управляван в населено място, то
максимално допустимата скорост за движние е 50 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за
видеонаблюдение TFR1 – M 653. За така установеното превишаване на
скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, протокол за използване на АТС, протокол
от проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за
одобрен тип на процесното техническо средство, справка за собствеността на
автомобила, схемата на организация на движението на съответния пътен
участък, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по
делото.
От справката за сигнализацията на пътното платно се установява, че
действащото ограничение в частта от пътя, на която се сочи извършването на
нарушението, е 50 км/ч.
Досежно максимално допустимата скорост на движение, съдът намира, че
към момента на обявяване на решението тя е променена на 70 км/ч, но към
момента на нарушението е била 50 км/ч, като промяната в скоростта е в сила
от 08.12.2022 г. Ето защо, съдът следва да приложи закона, действащ към
момента на извършване на нарушението, т.е. следва да се приеме, че
максимално допустимата скорост на движение е била 50 км/ч към 17.08.2021
г.
2
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Поради това възраженията на жалбоподателя за липса на
реквизити за категорично неоснователни.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
17.08.2021 г. в 13:46 ч. жалбоподателят И. В. е управлявал лек автомобил
„***“, с рег. № ***, по бул. „Пейо Яворов“, с посока на движение от бул.
„Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“. В участъка около № 36 на бул. „Пейо
Яворов“ в същата посока на движение автомобилът, управляван от
жалбоподателя, бил засечен да се движи със скорост от 77 км/ч.
От наличните по делото доказателства се установява още, че и
техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било в
изправност, а лицето, което е боравило с него при установяване на
нарушението е било надлежно обучено за работа с АТСС.
Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е описано
достатъчно подробно в обжалвания фиш - посочено е на кой път и точно къде
е извършено същото, в каква посока на движението е установено
3
нарушението, индивидуализиращите данни на автомобила са точно посочени,
поради което съдът намира, че същото е описано напълно и в достатъчна
конкретика.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП да съобрази скоростта на движение с указаната. Изпълнителното деяние
от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто
извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта,
съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените
отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е
неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си
цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от наличието на
изрично ограничение по силата на закона.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да го
измени, тъй като същият е точно фиксиран в ЗДвП.
По отношение на възраженията за изтекла давност съдът намира следното
- според разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване
се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години
за всички случаи, извън изрично и изчерпателно посочените в т. 1 – т. 4. В
конкретния случай административно -наказателно производство е образувано.
Нормата на чл. 81, ал. 3 от НК предвижда обаче абсолютна давност, с
изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността
се погасява. Съгласно тази разпоредба, независимо от спирането или
прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния
член (чл. 80, ал. 1 НК). В конкретния случай абсолютната давност, съгласно
приложимата норма на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, е четири
години и шест месеца от момента на извършване на нарушението (Решение №
14759 от 29.04.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 1634/2025 г., XXVIII кас
с-в; Решение № 10830 от 28.03.2025 г. на АдмС - София по адм. д. №
9202/2024 г., XXVIII кас с-в; и много други). В конкретния случай този срок
4
би изтекъл на 17.02.2026 г.
Следва да се отбележи още, че сроковете по чл. 34 ЗАНН не важат за
електронните фишове – систематичното им място е за АУАН, а при ЕФ
действа специален ред: Решение № 16361 от 13.05.2025 г. на АдмС - София по
адм. д. № 1216/2025 г., XVI кас с-в; Решение № 7627 от 6.03.2025 г. на АдмС -
София по адм. д. № 10129/2024 г., V кас с-в.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна (СДВР),
което да е в размер на 80 лева, съгласно правилата за неговото изчисляване, на
основание чл. 63д от ЗАНН и чл. 143, ал. 3 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № ***, издаден от СДВР, с който
на И. И. В., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.
3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА И. И. В., с ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи, сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 63д от ЗАНН и чл. 143, ал. 3 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5