Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260052/2.4.2021г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на десети март,
двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
ПЕТЯ ПЕТРОВА
при участието на секретаря Юлия
Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 17/21 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощниците на Д.А.К. *** против
решение № 41/20.07.2020 г. по т.д.№ 176/18 г. на Окръжен съд – Силистра, с което е отхвърлен иска,
предявен срещу ЗД „Евроинс” АД – София за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от смъртта на брат й – А.Х., настъпила от ПТП на
16.11.2017 г., причинено от И.Ц.И. Оплакванията са за неправилност поради
нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за постановяване
на ново решение по същество на спора, с което искът да бъде уважен. Направени
са искания за назначаване на нова съдебно-автотехническа и
психиатрично-психологическа експертиза.
В подаден писмен отговор въззиваемото дружество оспорва въззивната жалба.
Въззивницата е подала и частна
жалба против определение № 260034/17.09.2020 г. по същото дело, с което е
осъдена да заплати определеното от съда възнаграждение за вещите лица по
назначената СППЕ с искане за отмяната му.
Въззивната и частната жалба са подадени
в срок и от надлежна страна и са процесуално допустими.
В проведеното о. с. з. на 10.03.2021
г. въззивницата не се явява и не се представлява.
В същото с.з. въззиваемото
дружество оспорва въззивната и частната жалба. Поддържа депозирания отговор на
въззивната жалба. Представя списък по чл.80 от ГПК и претендира заплащането на
разноски.
След като прецени
доказателстмвата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският
апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявени са искове по
чл.432,ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от Д.А.К. срещу ЗД “Евроинс” АД – София, за присъждане на
обезщетения за вреди, претърпени в резултат от ПТП на 16.11.2017 г.: за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания – в размер на 30000 лева
и за сумата от 3223.10 лева, представляваща мораторната лихва върху
горепосочената главница, считано от датата на ПТП 16.11.2017 г., до датата на
депозиране на исковата молба 06.12.2018 г.
Оспорвайки исковете
по основание и размер, ответното дружество твърди липса на деликт поради случайно
събитие; твърди съпричиняване на вредите от пострадалия и оспорва легитимацията
на ищцата като близка на починалия.
Не се спори между
страните, а от доказателствата по делото се установява, че на 16.11.2017 г., около
17.05 часа, в с.Черник, обл.Силистра, на ул.„Шести май”, в района на дом № 36,
автомобил „Форд Транзит”, модел „Корект 200”, с регистрационен номер РВ 1048 МК,
управляван от И.Ц.И, се е движел на около 1,0 метър от десния тротоар. В района
на дом № 36 пешеходецът А.Х. А. от десния тротоар е навлязъл в платното за
движение, като започнал да пресича отляво надясно спрямо посоката на движение
на автомобила. След удар между лявата страна на пешеходеца и средната част на
автомобила, тялото на пешеходеца достигнало предния капак на автомобила,
паднало на платното и след кратко претъркаляне и плъзгане се е спряло на
мястото, на което е намерено при огледа. Водачът е задействал спирачната
система на автомобила и е спрял.
Въз основа на
преписка с вх. № 2111/2017 г. по описа на ОП-Силистра е образувано ДП № 2593
ЗМ-225/2017 г. на РУП – Дулово. Производството е прекратено с постановление за
прекратяване на наказателното производство от 22.05.2018 г. на основание чл.
243, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на виновно поведение на водача на автомобил
„Форд Транзит”, модел „Корект 200”, с регистрационен номер РВ 1048 МК.
Първоинстанционният съд е констатирал, че постановлението е обжалвано от Д.А.К. като сестра на починалия, но не желае спиране на
производството пред гражданския съд.
От назначената САТЕ
се установява, че пешеходецът се е движил по десния /за автомобила/ тротоар.
Навлязъл е в платното за движение и е започнал напречно движение по пътя.
Експертът сочи за начало на опасния момент навлизането на пешеходеца в платното
за движение. Основна причина за произществието е навлизането на пешеходеца в
опасната зона на автомобила. Водачът не е имал възможност да предотврати
произшествието.
Заключението на СППЕ установява,
че липсват данни за психично заболяване, емоционално разтройство или
разтройство в адаптацията на Д.А.К., което да се приеме в причинно-следствена
връзка със смъртта на А.Х. Алишев. Не страда от заболяване и не е изпаднала в
някакво особено психоемоционално състояние, следствие преживяване на
психотравма. Няма данни за прекомерна реакция на скръб и траур след получената
информация за смъртта на А.Х. А., нито за болестно отражение върху психичното й
състояние след случилото се. Не се установява реакция на стрес вследствие на
преживяна психотравма. От изслушването на заключението в о. с. з. се
установява, че липсва емоционална връзка межу Д.А. К. и А.Х. А.като сестра и
брат.
От показанията на
свид.И. И. се установява, че инцидентът се е случил на 16.11.2017 г. около
17:05 ч., времето е било дъждовно и е било тъмно. Видимостта е била ограничена.
Бил е с включени фарове на автомобила. Пешеходецът е бил с тъмни дрехи. Вследствие
на удара е започнал процесът на спиране.
От показанията на
свид.Е. А. се установява, че от него ищцата е научила за смъртта на А. А. Била
е разстроена от новината. Израснали са заедно в едно семейство. Ищцата и
починалият работели като сезонни работници.
Съдът не кредитира
показанията на свид.Д. Г., доколкото същите съдържат противоречия. Свидетелят
твърди, че е приятел на сина на ищцата. Разговарял с нея на общи теми, като тя
говорила трудно български. Сочи, че ищцата била съкрушена от загубата на брат
си, защото имали силна връзка, като след това казва, че няма задълбочени
наблюдения върху нея.
В настоящия случай няма
влязла в сила присъда на наказателния съд, съгласно чл. 300 от ГПК, а
постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.05.2018 г.,
като същото се явява правно ирелевантно за спора пред гражданския съд /така Определение
№ 183/6.03.2012 г. на ВКС по т.д.№ 434/2011 г., I т.о/. При липса на присъда на
наказателния съд, гражданският съд е длъжен с допустимите по ГПК доказателствени
средства да установява виновността или невиновността на ответника /в този
смисъл е Решение № 817/13.12.88 г. на ВКС по гр.д.№ 725/88 г. на IV г.о./.
Съгласно нормата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД вината при деликтната отговорност е с оборима презумпция.
Оборимите законни предположения водят до разместване на тежестта за доказване.
Увреденият няма нужда да доказва вината на причинилия вредата – тя се счита за
установена, освен ако причинителят на вредата не докаже липсата на вина,
какъвто е настоящият случай.
ПТП е настъпило в
рамките на с.Черник, обл.Силистра, на ул.„Шести май“. От показанията на свид. И.И.,
които се подкрепят и от приобщения по делото протокол за оглед на
пътно-транспортното произшествие, който представлява документ по смисъла на
чл.179 от ГПК, се установява, че времето е било мъгливо и дъждовно, а уличното
осветеление слабо. Въз основа на САТЕ се установява, че водачът се е движил със
скорост 49.40 км/ч., т. е. в рамките на разрешената по смисъла на чл. 21 от ЗДвП. Относно механизма на ПТП се установява, че основна причина за
произществието е навлизането на пешеходеца в опасната зона на автомобила.
Водачът не е имал възможност да предотврати произшествието.
От събраните по
делото доказателства и установената фактическа обстановка като краен извод
следва, че липсва виновно поведение на застрахования водач, поради което
правилен е изводът на първоинстанционния съд, че искът е неоснователен.
Оплакването, изложено във въззивната жалба за наличието на предпоставките по
чл.45 от ЗЗД е неоснователно, което обосновава и липсата на основания за
ангажиране на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, доколкото същата е в
обема на тази на деликвента и има вторичен характер трябва да е налице валиден
застрахователен договор по задължителна застраховка "Гражданска Отговорност",
както и предпоставките на чл.45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител на вредите, спрямо увредения - авторство; противоправност; вина;
причинна връзка между вредите и поведението на водача на МПС. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. Следователно липсва ли един от елементите на
деликтната отговорност на застрахования, трето лице няма притезание, основаващо
се на същата, поради което в негова полза не би могло да се породи и пряко
право срещу застрахователя за обезвреда /Решение № 176/27.10.2009 г. на ВКС по
т.д.№ 819/2008 г. на II т. о./.
С оглед на
гореизложеното, първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да
бъде потвърдено от настоящата инстанция.
По отношение на
депозираната частна жалба против определение №260034/17.09.2020 г. по т. д.
№176/18г. на Окръжен съд - Силистра, с което е осъдена да заплати определеното
от съда възнаграждение за вещите лица по назначената СППЕ, съдът намира същата
за неоснователна. Заключението на вещото лице служи на съда за установяването
на определени факти, релевантни по спора на съответното дело. Това, че частната
жалбоподателка не е съгласна със самото заключение, както сочи в жалбата, не
означава, че не дължи определеното от съда възнаграждение на вещите лица.
Заключението подлежи на обсъждане в устните състезания и на преценка от страна
на съда. В този смисъл то не е обвързващо доказателствено средство.
На следващо място,
съгласно Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица, вещото лице има право на възнаграждение за
извършената експертиза, което в случая се определя от съда. Видно от протокол
за о. с. з. от 26.02.2020 г. по т. д. № 176/2018 г. на Окръжен съд – Силистра,
заключението на вещите лица д-р М. Р. и Г. П. по назначената СППЕ е излушано и
прието надлежно от съда, като за ищеца е бил определен 10-дневен срок от датата
на о. с. з. да довнесе 264.00 лева, след което да изплати на вещите лица
допълнително сумата от по 132 лева на всяко от тях. Съгласно молба с вх. №
1733/24.06.2020 г., депозирана от д-р М. Р., ищцата не е изпълнила в срок
задължението си. Липсват данни в тази насока и до момента на постановяване на
обжалваното определние. Следователно правилно първоинстанционният съд е
съобразил по реда на чл. 77 от ГПК, че следва осъди ищцата да заплати
възнаграждение на вещите лица в размер на довнесе 264.00 лева, след което да
изплати на вещите лица допълнително сумата от по 132 лева на всяко от тях, така
както е било постановено с протоколно определение от 26.02.2020 г.
При този изход от
спора, въззивната страна следва да заплати на въззиваемото дружество сумата от
300.00 лева – разноски за настоящата инстанция.
По изложените
съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/20.07.2020 г. по т.д.№ 176/18 г. на Окръжен съд – Силистра.
ОСЪЖДА Д.А.К. ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Евроинс“ АД – София сумата от 300.00 лева –
разноски по делото пред настоящата инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба
вх. №260603/16.10.2020 г. на Д.А.К. против определение №260034/17.09.2020г. по
т. д. №176/2018г. на Окръжен съд – Силистра.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Решението подлежи на обжалване по
реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен срок, в частта в
която е оставена без уважение частната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.