РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Пловдив, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20255001000289 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №2476/10.03.2025г. от ЗД „Б.и.“ АД –
гр. С., район Л., бул. „Д.Б.“ №** ЕИК ********* – чрез пълномощника адв. А.
И. против решение №4/29.01.2025г., постановено по търг.д. № 52/2024г. по
описа на Окръжен съд – Х., в частта с която е осъдено дружеството –
жалбоподател ЗД „Б.и.“ АД – гр. С., район Л., бул. „Д.Б.“ №** ЕИК *********
да заплати на Х. Х. А. ЕГН ********** от с. М., общ. Х., обл. Х. сума над
10 000 лева до присъдения размер от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания и негативни психо –
емоционални промени, причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 25.04.2023г., причинено противоправно и
виновно от С.Е. А. при управление на лек автомобил „Ф.“ модел „Ш.“ с рег. №
***** и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“
по полица с №** - ***, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 21.06.2023г. до окончателното изплащане.
1
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за
нарушение на материалния закон. Поддържа се, че усложненията, свързани с
дисковата херния при ищцата не са в причинно – следствена връзка с
процесния деликт, а се дължат на вече съществуващо дегенеративно
заболяване и неговото прогресиране. Намира, че размера на присъденото
обезщетение не съответства на критерия за справедливост и тежестта на
причиненото увреждане.
Моли в обжалваната част решението да бъде отменено, а искът –
отхвърлен за разликата над 10 000 лева до присъдения размер от 20 000 лева.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от Х. Х. А. с ЕГН **********,
с адрес: с. М., община Х. – чрез нейния пълномощник адв. А. М., със съдебен
адрес: гр. Х., бул. „Б.“ №***, ет.*, офис ***, с който се изразява становище за
нейната неоснователност. Претендира се присъждане на разноски за защита
пред въззивния съд по предявената жалба за оказаната безплатно правна
защита и процесуално представителство на ищцата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата Х. Х. А. с ЕГН **********, с адрес: с. М., община Х. – чрез
нейния пълномощник адв. А. М., със съдебен адрес: гр. Х., бул. „Б.“ №***,
ет.*, офис *** твърди, че е пострадала при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 25.04.2023г. в северната част на с. М., обл. Х., причинено
противоправно от от С.Е. А. при управление на лек автомобил „Ф.“ модел
„Ш.“ с рег. № *****. Посочва, че същият при извършване на неправомерна
маневра за завой надясно от най-лявата част на пътя, без да се убеди, че няма
да създаде опасност за останалите участници в движението, засича движещия
се след него лек автомобил „Ф.“ модел „П.“ с рег. №****, управляван от
Д.Ш.М. и реализира ПТП. Твърди, че отговорността на водача на МПС е
застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица с
№** - ***, валидна към датата на процесното събитие. Твърди, че вследствие
на ПТП е получила травматични увреждания, изразяващи се в травма на
нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб,
левостранна парамедианна дискова херния на Л5-Ес1. Вследствие на тези
увреждания за продължителен период от време е била трудно подвижна,
2
изпитвала силни и режещи болки при най-малкото движение. За известен
период от време е била поставена в зависимост от близките си, тъй като не е
можела да се обслужва сама и се е нуждаела от чужди грижи и помощ.
Твърди, че в резултат на ПТП и е причинен и психически дискомфорт и
емоционален стрес. На 16.06.2023г. е потърсила психиатрична помощ.
Констатирано е пост – травматично стресово разстлройство, за което е
провела медикаментозна терапия. През периода 28.11.-03.12.2023г. отново е
хоспитализирана с оплаквания от болки в кръста, иридиращи към двата долни
крайника и тръпнене. Установена е предкоренчева увреда на ниво Л4, Л5 и
Ес1 двустранно, по-тежко изразена в дясно с частична аксонална дегенерация
на нервус перонеус вдясно. Твърди, че лечението и продължава и
понастоящем.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника ЗД „Б.и.“ АД – гр. С.. Твърди, че е заявила своите
претенции пред застрахователя с молба-претенция от 21.06.2023г., който е
образувал преписка по щета №***. Твърди, че ответникът не е определил,
нито е заплатил обезщетение до предявяване на иска на 22.04.2024г.
Моли съда да осъди ответника ЗД „Б.и.“ АД – гр. С., район Л., бул.
„Д.Б.“ №** ЕИК ********* да и заплати 40 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания и негативни психо – емоционални
промени, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 25.04.2023г., причинено противоправно и виновно от С.Е. А. при
управление на лек автомобил „Ф.“ модел „Ш.“ с рег. № ***** и чиято
отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“ по полица с
№** - ***, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 21.06.2023г. до окончателното изплащане, както и разноските по
делото.
Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за
репариране на вредите на ищцата би било в размер на 20 000 лева. Присъдил е
законната лихва, считано от 21.06.2023г. – датата на предявяване на
застрахователната претенция.
Ответникът ЗД „Б.и.“ АД – гр. С., район Л., бул. „Д.Б.“ №** ЕИК
********* – чрез пълномощника адв. А. И. оспорва предявените искове по
3
основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва описания
в исковата молба механизъм на ПТП и твърденията за противоправно
поведение на застрахования водач. Счита, че липсва причинно-следствена
връзка между вредите и ПТП, предвид на констатираните при прегледа и на
01.06.2023г. дегенеративни изменения на всички прешлени от поясния отдел
на гръбначния стълб. Претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, счита за несправедливо
завишена и неотговаряща за критериите за справедливост.
С допълнителна искова молба ищцата поддържа вече изложените
твърдения и аргументи, като във връзка с оспорения механизъм на ПТП и
противоправното поведение на застрахования водач навежда твърдение за
това, че на същия е наложено наказание по административен ред именно за
причиненото по негова вина ПТП.
Допълнителен отговор не е постъпил.
Видно от представената застрахователна претенция и известие за
доставяне /стр.65-67 от делото на ОС/ищцата е отправила молба –
застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.
Застрахователната претенция е получена от ответника на 21.06.2023г. С
уведомление изх. №***г. застрахователят е поискал представяне на
допълнителни доказателства относно отговорността на водача С.Е. А.. Не се
спори, че обезщетение за неимуществени вреди не е заплатено на ищцата.
Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно
допустимостта на преките искове на ищцата против застрахователя.
Не се оспорва - видно от отговора на исковата молба - наличието на
сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек
автомобил „Ф.“ модел „Ш.“ с рег. № ***** с полица „Гражданска
отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП.
Това се установява и от представената справка от информационната система
на Г.ф. /стр.17 от делото на ОС/. Следователно е налице валидно
застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за който
се твърди да е причинител на увреждането. С.Е. А. като водач на лекия
автомобил се явява застрахована при ответника по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на
4
действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП,
представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за
застраховка “Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
С влязло в сила Наказателно постановление №**/**г., /стр.126-127 от
делото на ОС/ на С.Е. А. е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева за това, че като водач на лек автомобил „Ф.“ модел „Ш.“ с
рег. № ***** на 25.04.2023г. около 13.15 ч. в с. М., на улица в северната част
на селото, управлява собствения си лек автомобил „Ф.“ модел „Ш.“ с рег. №
*****, като предприема маневра да се включи в движението от ляво на дясно,
без да се убеди че пътя е свободен и няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, при което бива ударен в предна дясна част от
движещия се направо по прав участък лек автомобил „Ф.“ модел „П.“ с рег.
№****, управляван от Д.Ш.М., от което настъпва ПТП с пострадал Х. Е. А.,
която пътува отпред, в дясно в л.а. „Ф.“ модел „Ш.“, поради това, че водачът
на МПС виновно е нарушил чл.25 ал.1 от ЗДвП – предприемайки маневра
създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях.
Основанието за наложеното административно наказание е Акт за
установяване на административно нарушение №**/**г.
Видно от заключението на допуснатата съдебна комплексна
автотехническа и медицинска експертиза от техническа гледна точка
причината за настъпилото ПТП е това, че водачът на л.а. „Ф.“ модел „Ш.“ е
предприел маневра завой наляво по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, т.е. без да пропусне попътно движещия се зад него лек автомобил
„Ф.“ модел „П.“. Водачът на л.а. „Ф.“ модел „Ш.“ е имал техническа
възможност да избегне удара, ако бе отложил маневрата и бе пропуснал
попътно движещия се зад него лек автомобил „Ф.“ модел „П.“.
5
С оглед на изложеното да се приеме, че С.Е. А. е действал виновно и
противоправно, тъй като като водач налек автомобил „Ф.“ модел „Ш.“ с рег. №
*****, като предприема маневра да се включи в движението от ляво на дясно,
без да се убеди че пътя е свободен и няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, при което бива ударен в предна дясна част от
движещия се направо по прав участък лек автомобил „Ф.“ модел „П.“ с рег.
№****, управляван от Д.Ш.М., от което настъпва ПТП с пострадал Х. Е. А.,
поради това, че водачът на МПС виновно е нарушил чл.5 ал.1 и чл.25 от ЗДвП.
Противоправното и поведение се изразява в нарушение на чл.5 ал.1 от ЗДВП,
съгласно която всеки участник в движението по пътищата:1. с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението и на чл.25 ал.1 и 2 от
ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство,
да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
прЕ.е в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея.
В случая водачът С.Е. А. не се е съобразил с това изискване.
От цитираното заключение се установява каква е била поставената
диагноза на пострадалата при ПТП и предприетото лечение, има ли
невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищцата е била
причинена травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на
гръбначния стълб, левостранна парамедианна дискова херния на ниво Л4 –Л5
и на ниво Л5-Ес1 на фона на дегенеративна болест от остеохондрозен,
спондилозен и спондилоартрозен тип с дискогенни стенози на описаните
нива. Проведено е медикаментозно лечение с противовъзпалителни
нестероидни препарати. Травмата в гръбнака е причинила затруднение в
движението на снагата за срок по-голям от 30 дни. Последните оплаквания,
6
пряко свързани с травмата на гръбнака, са регистрирани на 01.06.2023г., т.е.
около 50 дни след травмата. Според експертизата е възможно описаните и
установени травматични увреждания – поява на травматична дискова херния
на ниво Л4-Л5 и Л5-Ес1 – да са резултат от ПТП. Оплакванията, свързани с
гръбнака, са в пряка причинна връзка с получената автомобилна травма. Дали
са налице трайни последици за здравето на пострадалата, пряко свързани с
ПТП, не може да се прецени, поради наличието на дегенеративен процес в
гръбнака и липсата на проследяване на състоянието и след месец юни 2023г.
В съдебно заседание на 16.12.2024г. вещото лице д-р Е. е уточнило, че
при наличие на предшестващи дегенеративни промени една травма може да
провокира на този фон възникването на травматична дискова херния.
Дегенеративният процес е съществувал, но процесното ПТП и получената
при него травма е усложнило това състояние с получаване на дискова херния.
С оглед на това заключение и липсата на доказателства за наличие на такава
херния и оплаквания, свързани с това преди ПТП, съдът приема, че
усложненията, свързани с дисковата херния, са в причинна връзка с процесния
деликт, а не са естествен ход на вече съществуващо дегенеративно заболяване.
По делото е прието и заключение на вещото лице Й.Г. по допусната
съдебно – психологична експертиза. От него се установява, че при ищцата е
налице посттравматично стресово разстройство. Възприела е ПТП като
животозастрашаващо, изключително тревожно, което надвишава
потенциалните възможности на индивида за справяне. Посетила е психиатър,
назначено и е медикаментозно лечение, но след приключване на лечението
симптомите рецидивират. Според вещото лице, ищцата е със сериозна
промяна в поведението и психотични моменти в продължителното
преживяване на травмата, генерализирана тревожност, потиснатост и
социално отдръпване. Все още показва чувство на безпомощност,
безнадежност, отчаяние, страх за близките около нея, социална изолация вече
продължителен период от време, повтарящо се и натрапено припомняне на
преживяното събитие, нарушен сън и нежелание да заспива. Тя е прЕ.ала
фазата на първична реакция и е останала във фазата на адаптация, без изобщо
да има желание да прЕ.е към фаза на възвръщане към нормалните условния на
живот.
Обстоятелството, че е потърсила психиатрична помощ и предприетото в
7
тази връзка медикаментозно лечение, се установяват от представения
амбулаторен лист от 16.06.2023г. /стр.41 от делото/.
Показанията на разпитания свидетел А. С. Е. са обсъдени от окръжния
съд. От тях може да се направи извод, за това, че ищцата вследствие на ПТП е
била хоспитализирана, имала и болки. След излизане от болницата дълго
време е била неподвижна, имала нужда от грижи, минали са около три месеца,
преди да се изправи на крака. Грижи за нея са полагали сина и и неговата
съпруга. Ищцата коренно се променила – и физически, и психически. Била
много стресирана, посетили са лекар и са и изписали антидепресанти, които и
помогнали, но за кратко. Не може дълго време да стои изправена, не може да
вдига тежко. Преди катастрофата със съпруга и са имали магазин и са се
справяли със стоката само двамата. Обработвали са и половин декар земя,
където са садели зеленчуци, но сега и е трудно дори с домакинската работа да
се справя и е оставила земеделската работа. За дисковата херния е провела
лечение и в болница, и на санаториум в Н.б.. Процедурите временно и
помагат, на след около месец пак се оплаква от болки.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като, макар
че свидетелят е син на ищцата, те са подкрепени от другите събрани по делото
доказателства – медицинска експертиза и писмени такива, а и свидетелят има
непосредствени впечатления от състоянието и след инцидента и понастоящем.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищцата болки
и страдания за основателен. Същата е претърпял големи по степен болки и
страдания, особено в първите дни и седмици след инцидента.
Възстановителният процес е продължил повече от месец. Понастоящем е
настъпило възстановяване, макар и не напълно. Психическото състояние на
ищцата все още не се е подобрило, въпреки проведеното лечение. Тя
продължава да страда от посттравматично стресово разстройство. Всичко това
навежда на извод за основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
продължилия повече от месец възстановителен период, необходимостта от
чужда помощ през част от този период, настъпилото, но не - пълно
възстановяване, възрастта на пострадалата, която предполага по-дълго
възстановяване, сериозното отражение на ПТП върху психичното състояние
8
на ищцата, наличието на посттравматично стресово разстройство и
свързаните с това негативни преживявания, които влошават качеството и на
живот за дълго време, както и социално – икономическата обстановка в
страната към датата на ПТП – април 2023г., съдът счита, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20
000 лева е справедливо.
По изложените съображения решението в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде
осъдено ЗД „Б.и.“ АД – гр. С., район Л., бул. „Д.Б.“ №** ЕИК ********* да
заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“, със съдебен адрес: гр. Х., бул. „Б.“
№***, ет.*, офис *** сумата 1 560 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана безплатна помощ на
ищцата Х. Х. А. пред въззивната инстанция.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4/29.01.2025г., постановено по търг.д. №
52/2024г. по описа на Окръжен съд – Х., в частта с която е осъдено
дружеството – жалбоподател ЗД „Б.и.“ АД – гр. С., район Л., бул. „Д.Б.“ №**
ЕИК ********* да заплати на Х. Х. А. ЕГН ********** от с. М., общ. Х., обл.
Х. сума над 10 000 лева до присъдения размер от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания и негативни психо –
емоционални промени, причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 25.04.2023г., причинено противоправно и
виновно от С.Е. А. при управление на лек автомобил „Ф.“ модел „Ш.“ с рег. №
***** и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“
по полица с №** - ***, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 21.06.2023г. до окончателното изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД – гр. С., район Л., бул. „Д.Б.“ №** ЕИК
********* да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“, със съдебен адрес:
9
гр. Х., бул. „Б.“ №***, ет.*, офис *** сумата 1 560 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана
безплатна помощ на ищцата Х. Х. А. пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10