Р Е Ш Е Н И Е
№ 381/07.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно
заседание на трети октомври , през две
хиляди двадесет и втора година в състав
:
Адм. съдия : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№304/2022г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 268, ал.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по
жалба и уточнение към нея с молба, вх.№1804/ 30.08.2022г.,подадена от Й.К.С., с
постоянен и настоящ адрес ,и адрес по чл.8 от ДОПК :общ.Якимово,с. К*** , ул. „Г***
С*** “ №6, чрез адв. Г.Г. от Варненска АК
,с адрес за призоваване:гр.Варна,ул.“Х*** С*** С*** “№* ,ет.* ,ап.* против Решение по жалба срещу действия на публичен
изпълнител №115/05.07.2022г. на и.д.Директор на ТД на НАП -Велико Търново,с
което е оставена без уважение жалба ,вх.№13716/ 29.06.2022г.по описа на ТД на
НАП-Велико Търново ,и е потвърдено Разпореждане, изх.№
С220012-035-0268085/14.06.2022г. на главен публичен изпълнител при ТД на
НАП-Велико Търново ,ИРМ Монтана ,в оспорената
му част ,като правилно и законосъобразно.
В жалбата се твърди
,че задълженията на жалбоподателката по декларации ,обр. 6 от 20.03.2012г.,обр.6
от 20.05.2013 и обр.6 от 29.04.2013г. са погасени по давност и моли да се отмени
решението на и.д.директор на ТД на НАП-Велико Търново,като неправилно и
незаконосъобразно.Твърди се ,че издаденото Постановление за налагане на обезпечителни
мерки /ПНОМ/от 08.06.2022г. ,и потвърждаващото го Решение №101/20.06.2022г. на
и.д.директор на ТД на НАП-Велико Търново са обжалвани пред АС-Монтана и по тях
е образувано адм.д.№274/2022г.,приключило към настоящия момент с решение ,с
което жалбата е отхвърлена.Сочи се ,че така издаденото ПНОМ от 24.02.2014г.не спира давността за
задълженията по трите броя декларации обр.6 и моли да се отмени решението на
и.д.директора на ТД на НАП-Велико Търново ,като неправилно и
незаконосъобразно.Претендира и разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява ,но
от нейния процесуален представител адв.Г.Г. са изпратени писмени бележки ,вх.№2034/
03.10.2022г., в които се преповтарят доводите
в жалбата за отмяна на решението
на и.д.директора на ТД на НАП-Велико Търново и се претендират разноските в
производството.
Ответникът в производството – и.д. Директор на
ТД на НАП-Велико Търново, чрез процесуалния си представител гл.юрк.Б*** Д***
, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне.
Претендира разноски по делото/юрисконсултско възнаграждение/,съобразно
представен списък.Прилага и писмено становище.
АС-Монтана ,ІІІ състав ,след като се запозна
със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е допустима.Решението е изпратено на жалбоподателката
на 05.07.2022г. в деня на неговото постановяване/л.15/ и връчено на 18.07.2022г.,видно от разписка на
л.63 от делото ,при което жалбата срещу решението , входирана с вх.№10329#1/25.07.2022г. по описа на ТД на НАП-Велико Търново
/л.3/,е подадена в срока по чл.268,ал.1 ДОПК-7 дневен от съобщението. По
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
С
оспореното решение Х*** И*** В*** ,в качеството й на и.д. директор на ТД на
НАП-Велико Търново , съгласно заповед№1276/07.04.2022г.на изпълнителния директор на ТД на НАП-София ,на основание чл.267,ал.2,т.5 от ДОПК е оставила
без уважение жалба,вх.№13716/29.06.2022г.по описа на ТД на НАП-Велико
Търново,подадена от жалбоподателката и е потвърдила Разпореждане №С2200112-035-0268085/14.06.2022г.
на главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново ,ИРМ Монтана, в оспорената
му част ,с която се отказва отписване на
задълженията й по 3 броя декларации ,както следва : Декларация
образец 6№120021201606284/20.03.2012г; Декларация образец 6 №12002
**********/ 20.05.2013г. и Декларация обр.6 № 124391300573983/ 29.04.2013г.
Съдът установи, че в ТД на
НАП -Велико Търново срещу длъжника Й.К.С. и настояща жалбоподателка е образувано изпълнително дело №1205/2011г. за
събиране на неплатени в срок публични задължения. На по-късен етап
към изпълнителното дело с Разпореждане за присъединяване №1205/2011/ 000011/16.11.2013г.
/л.49/са присъединени и други изискуеми задължения на лицето по цитираните по-
горе декларации ,обр.6 За обезпечаване на вземанията с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки,изх.№ 1205/2011/000012/24.02.2014г./л.46/,
връчено на лицето на 04.03.2014г. /л.48/е наложен запор върху банкови сметки,
находящи се в търговска банка „Р*** Б*** " ЕАД за сумата от 9351,77лв.Тъй
като лицето продължавало да не си погасява задълженията, а по запорираната му
банкова сметка ***, видно от отговора на банката, се наложило публичният
изпълнител да предприеме и други мерки за събиране на тези задължения. Издадено
е Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ)
изх.№С220012-022-0037979 от 08.06.2022г/л.38/., връчено на лицето по електронен
път на 08.06.2022г., с което на осн. чл.200 и чл.202, ал.1 от ДОПК му е наложен
нов запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и
вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени
за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни
сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ „Б*** Д*** " АД и ТБ
„О*** " АД. Издадени са и запорни съобщения до банките, а именно Запорно
съобщение №С220012-003-0031904/08.06.2022г./л.30/ и Запорно съобщение
№С220012-003-0031903/08.06.2022г./л.34/. Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки е обжалвано от лицето по реда на чл. 197, ал.1 от ДОПК пред
Директора на ТД на НАП Велико Търново, а след произнасянето му е подадена жалба
и срещу Решението на директора №101/20.06.2022г. пред Административен съд -Монтана,
където е образувано адм.дело №274/2022г., приключило с издаване на Решение
№318/28.07.2022г. ,с което жалбата срещу решението е отхвърлена като
неоснователна.
С възражение
№С220012-000-0278517 от 13.06.2022г.до директора на ТД на НАП-Велико Търново/л.26/
,жалбоподателката е поискала погасяване по давност на задълженията й по
изп.д.№1205/2011г.,в това число и тези по
трите декларации ,като в резултат
е издадено Разпореждане за частично прекратяване на производството по
принудително изпълнение съгл. чл.225 от ДОПК изх.№С220012-035-0268085/
14.06.2022г./л.23/, с което по давност е погасено единствено задължението по
ел.фиш № К0189883 от 10.03.2012г. на ОД на МВР - Плевен. Прието е ,че за
задълженията по декларации , обр.6 –т.1 ,2 и т.3 от разпореждането, е приложима абсолютната 10-годишна давност по
чл.171, ал.2 от ДОПК, предвид спиране на давността на
осн. чл. 172, ал.1, т.5 от ДОПК с налагане на обезпечителни мерки с ПНОМ изх.№
1205/2011/000012/24.02.2014г. - запор на банкова сметка, *** „Р*** Б*** "
ЕАД.
Недоволна
от Разпореждането за частично прекратяване на публичния изпълнител ,Й.С. е
обжалвала същото пред Директора на ТД на НАП -В.Търново,като с жалбата се иска погасяване на задълженията й
по трите декларации ,обр.6. Жалбата е разгледана от административния орган – и.д.
Директора на ТД на НАП Велико Търново, който с Решение №115/05.07.2022г. я е
оставил без уважение, и е потвърдил Разпореждане за частично прекратяване на
производството по принудително изпълнение изх.№С220012-035-0268085/14.06.2022г.,в
обжалваната му част.
Видно
от горното , предмет на обжалване в настоящето производство е издаденото от и.д.Директора
на ТД на НАП-Велико Търново, Решение
№115/05.07.2022г.
Спорът
по делото се свежда до искането да бъде приложен институтът на погасителната
давност за публичните задължения на лицето по д-я ,обр.6 №120021201606284/20.03.2012г.,
д-я ,обр.6 № 120021303096154/20.05.2013г. и д-я,обр.6 №
124391300573983/29.04.2013г.Твърди се в жалбата, че към момента на издаване на
Разпореждането - 14.06.2022г. задълженията вече са били погасени по давност,
тъй като нямало спиране на давността с Постановлението от 24.02.2014г. и публичният
изпълнител неправомерно е наложил мярката.
В
случая спорът се свежда до правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, а именно до фактът погасени ли са публичните задължения на
жалбоподателката към настоящия момент, тъй като се счита от нея, че давността
не е спирана и няма наложени обезпечителни мерки с Постановлението от
24.02.2014г.
Погасителната
давност е материално-правен институт, поради което и при липса на изрична
правна норма в противна насока, следва да се приложи тази разпоредба, която е в
сила към момента на възникване на всяко от задълженията. Давността за
публичните задължения е разписана в чл. 171 от ДОПК, според ал. 1 на която
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. Според ал. 2 с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е
отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
По
отношение на задълженията по Декларация обр.6 № 120021201606284/20.03.2012г.,
Същите са за период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. и е трябвало да бъдат платени до 02.05.2012г. За тази декларация давностният срок започва да тече от
01.01.2013г. Издадено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ)
с изх.№ 1205/2011/000012/24.02.2014г.,
връчено на лицето на 04.03.2014г. с което давностният срок е спрян ,на осн. чл. 172, ал.1, т.5 от ДОПК. Спирането е за срока, през който обезпечителната мярка е в сила. Към
момента мярката не е отменена и давностният срок е все още спрян. За това
задължение ще бъде приложима абсолютната 10-годишна давност., т.е. задължението
ще се погаси след 01.01.2023г.
По
отношение на задълженията по Декларация обр.6 №120021303096154/20.05.2013г.
Същите
са за период 01.01.2012г. - 31.12.2012г. и е трябвало да бъдат платени до 30.04.2013г. За тази декларация давностният
срок ще започне да тече от 01.01.2014г. Издадено е Постановление за налагане на
обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх.№ 1205/2011/000012/24.02.2014г., връчено на
лицето на 04.03.2014г. с което давностният срок е спрян ,на осн. чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК. Спирането е за срока, през който обезпечителната мярка е в сила. Към
момента мярката не е отменена и давностният срок е все още спрян. За това
задължение ще бъде приложима абсолютната 10-годишна давност., т.е. задължението
ще се погаси след 01.01.2024г.
По
отношение на задълженията по Д-я,обр.6 №124391300573983 от 29.04.2013г.
Същите
са за период 01.01.2012г. - 31.12.2012г. и е трябвало да бъдат платени до 30.04.2013г. За тази декларация давностният
срок ще започне да тече от 01.01.2014г. Издадено е Постановление за налагане на
обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх.№1205/2011/000012 от 24.02.2014г., връчено на
лицето на 04.03.2014г., с което давностният срок е спрян ,на осн. чл.172, ал. 1, т.5 от ДОПК. Спирането е за срока, през който обезпечителната мярка е в сила. В случая
мярката не е отменена и давностният срок е все още спрян. За това задължение ще
бъде приложима абсолютната 10-годишна давност, т.е. задължението ще се погаси
след 01.01.2024г.
Настоящият
съд споделя тезата на процесуалния представител на ответника юрк.Д*** ,че неоснователно жалбоподателя твърди , че
„давностният срок не е спиран с издаденото ПНОМ от 24.02.2014г. ,тъй като видно
от приложеното към жалбата извлечение от банковата му сметка в „Р*** " ЕАД
свободно са извършени плащания и върху наличностите по сметката не е налаган
запор". Видно от банковите извлечения по тази сметка са постъпвали само
суми за погасяване на задължение по кредитна карта, което е с приоритет за
банката. Няма други плащания, които да са различни от това, при което
твърдението за липса на запор по сметката е неоснователно. В подкрепа на
твърдението, са и отговорите на „Р*** " ЕАД от 04.03.2014г. и
27.10.2014г., която в отговор на публичният изпълнител заявява, че по сметката,
която Й.К.С. поддържа при „Р*** " ЕАД няма наличности и сметката ще остане
блокирана до получаване на надлежно съобщение за отмяна или последващи указания
от НАП, каквото до момента няма. Следователно ,правилно решаващия орган – и.д.директор
на ТД на НАП-Велико Търново е оставил без уважение жалбата на оспорващата и е
потвърдил Разпореждане изх. №С220012-035-0268085/14.06.2022г. в оспорената му
част ,като правилно и законосъобразно.
В
заключение ,Решение №115/05.07.2022 г. на и.д. Директор на ТД на НАП Велико
Търново ,като издадено от компетентен орган ,в установената писмена форма и при
съблюдаване на материалния и процесуалния закон и целта на закона следва да се
потвърди , а подадената жалба срещу него,като неоснователна, следва да се
отхвърли.
При
този изход на оспорването, по направеното искане за юрисконсултско възнаграждение
в полза на ответника, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 500 лв., съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 161, ал. 1 от ДОПК.
Воден
от горното и на основание чл. 268,ал.2 от ДОПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба и
уточнение към нея с молба, вх.№1804/ 30.08.2022г., подадена от Й.К.С., с
постоянен и настоящ адрес ,и адрес по чл.8 от ДОПК :общ.Якимово,с. К*** , ул. „Г***
С*** “ №6, чрез адв. Г.Г. от Варненска
АК ,с адрес за призоваване:гр.Варна,ул.“Х*** С*** С*** “№* ,ет.* ,ап.* против Решение по жалба срещу действия на публичен
изпълнител №115/05.07.2022г. на и.д.Директор на ТД на НАП -Велико Търново,с
което е оставена без уважение жалба ,вх.№13716/ 29.06.2022г.по описа на ТД на
НАП-Велико Търново ,и е потвърдено Разпореждане, изх.№
С220012-035-0268085/14.06.2022г. на главен публичен изпълнител при ТД на
НАП-Велико Търново ,ИРМ Монтана ,в
оспорената му част ,като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
Й.К.С., с постоянен и настоящ адрес:***, чрез адв. Г.Г. ,с адрес ***
да заплати в полза на ТД на НАП-Велико
Търново юрисконсултско възнаграждение в
размер на 500 лв. / петстотин /лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
Административен
съдия: