Решение по дело №7708/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 458
Дата: 31 март 2022 г.
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20214430107708
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. ***, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430107708 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:

Искова претенция с правно основание чл.150 от СК

Ищците ЛЮБ. П. Г. с ЕГН ********** и М. П. Г. с ЕГН **********, двамата от
гр.***, със съгласие на своя баща и законен представител П. Г. Г., представлявани от
адв. А.К., твърдят, че бракът между родителите им бил прекратен с решение по гр.дело
№5588/2014г. по описа на РС ***, с което решение упражняването на родителските
права върху децата било предоставена на бащата. Твърдят, че със същото решение
майка им била осъдена да им заплаща месечна издръжка в размер на по 100 лева за
всяко дете. Поради изменение на икономическите условия, както и възрастта им, са се
увеличили нуждите им от издръжка. Молят съда да измени определената издръжка
като осъди ответницата да им заплаща такава в размер на по 250 лева месечно за всяко
дете.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответницата оспорва
предявения иск. Навежда доводи, че в първоначално подадената молба не е посочен
размера на претендираната издръжка. Твърди, че няма посочени факти за увеличената
нужда на децата от издръжка. Сочи, че получава минимално възнаграждение и живее в
1
жилище под наем, за което заплаща консумативи и наем в значителен размер и не е в
състояние да заплаща по- висок размер издръжка. Твърди, че в исковата молба
умишлено не е посочен доход на бащата.
В съдебно заседание процесуалният представител на двамата ищци поддържа
исковата си молба. Твърди, че страна по делото е бащата на двете деца. Навежда
доводи, че е налице промяна в обстоятелствата, като на първо място това е възрастта
на децата, а наложеното през последните две години обучение в неприсъствена среда
води до увеличение на разходите по отглеждане на децата. На следващо място посочва,
че минималната издръжка е в размер на ¼ от минималната работна заплата, която към
01.01.2021г. е в размер на 650 лева. Твърди, че икономическата обстановка е по-
сложна и животът е по-скъп заради коефициента на инфлация.
Ответницата оспорва исковете. Навежда доводи, че получава минимална
работна заплата, а с представената декларация доказва, че не притежава движимо и
недвижимо имущество. Доходите, които получава са около 400 – 500 лева месечно,
плащаната към момента издръжка представлява половината от доходите и и няма
възможност да заплаща по-висока сума за издръжка.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна :
Не се спори между страните и се установява от представеното по делото
решение № 1952/18.12.2014г. по описа на РС ***, че П. Г. Г. с ЕГН ********** и ЕЛ.
АНГ. Г. с ЕГН ********** са родители на децата ЛЮБ. П. Г. с ЕГН **********, роден
на 24.07.2004г. и М. П. Г. с ЕГН **********, роден на 05.12.2014г. Видно от същото
решение, родителските права върху двете деца са предоставени за упражняване на
бащата, като на майката е определен режим на лични контакти и със същото решение е
осъдена да заплаща на двете деца издръжка в размер на по 100 лева за всяко дете.
По делото не са наведени доводи и не са представени доказателства след това
решение, размерът на издръжката да е променян.
От представената по делото служебна бележка от 24.01.2022г. издадена от „***
***, се установява, че ответницата ЕЛ. АНГ. Г. с ЕГН ********** работи в ***“ по
трудово правоотношение по безсрочен трудов договор №17/10.12.2016г. на длъжност
„*** и за последните шест месеца е получила трудово възнаграждение в размер на
3267,76 лева бруто, или 2538,61 лева нетно.
По отношение на бащата на двамата ищци е представена справка за трудови
договори от НАП ТД Велико Търново, офис ***, от която се установява, че от
31.01.2020г. до 22.10.2021г. е работил в *** ***“ ООД, гр.*** бул.Г.М.Д., където е
получавал основна заплата в размер на 305 лева. От същия работодател е постъпило
удостоверение с Изх. №1/17.03.2022г., в което е посочено, че за периода от месец май
2021г. до месец октомври 2021г. е работил в медицинския център, където е получил
2
трудово възнаграждение за периода в размер на 2424,72 лева бруто, като средно
трудовото му възнаграждение е било в размер на около 405 лева бруто. Установява се
от справката за трудови договори , че за периода 22.02.2021г. до 01.12.2021г. П.Г. ***
е работил с трудов договор в ***, гр.*** с трудово възнаграждение основна заплата в
размер на 650 лева.
В доклада по делото съдът е указал на ищците да представят доказателства, че
се нуждаят от издръжка в по-висок размер от получавания до момента, както и че
ответницата има възможност да дава издръжка в претендирания размер. По делото
двете деца не се явяват за изслушване.
По делото е изготвен социален доклад, в който са наведени доводи, че детето
**** е ученик в 11 клас и посещава уроци по химия, за които заплаща такса в размер на
по 30 лева за урок един път седмично. Детето *** посещава курс за 4 месеца с такса в
размер на 400 лева за обучение на програмисти. И двете деца имат отличен успех в
училище, за което получават месечна стипендия в размер на по 25 лева. Заключението
в доклада е, че молбата е основателна и с нарастване на възрастта нараства и нуждата
на децата от по-висока издръжка.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи: Правната квалификация на иска за увеличение на
присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете, а именно нормата на
чл.150 вр.чл.143, ал.2 от СК изисква ищецът да докаже, че ответникът е
родител на детето и нуждата от получаване на издръжка в претендирания
размер, материалната възможност на ответника да дава такъв размер
издръжка и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е
била определена първоначалната издръжка (изразяващо се в нарастване на
нуждите на детето от издръжка в претендирания размер или увеличаване на
материалните възможности на задължения родител). Не всяко изменение е
основание за промяна на размера на присъдената издръжка, а само това, което
има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че няма да
се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства.
За допускане изменение на размера на издръжката е достатъчно да е налице
някоя от тези предпоставки. Когато има промяна в материалните
възможности на родителя, следва да се установи дали този по-висок доход,
който има е достатъчен, за да бъде уважена цялата претенция на ищеца.
Когато има увеличение в нуждите на детето, следва да се прецени дали
родителя, който полага непосредствените грижи за него може да ги посрещне
с доходите си.
3
От определяне размера на предишната издръжка на децата е изминал
период от осем години, през който са настъпили изменения в социално -
икономическите условия на живот в страната, водещи до увеличаване на
необходимите средства за издръжката понастоящем спрямо тази, към
момента на предходното определяне на издръжката – месец декември 2014г.
Показателно за това е размера на минималната издръжка, която през 2014г. е
била в размер на 85 лева, а към настоящия момент е 162,50 лева, а от
01.04.2022г. е 177,50 лева. Към момента, когато е постановено съдебното
решение с което е определен размера на издръжката, децата са били на
ниска възраст като детето **** е бил в трети клас, а детето *** в първи клас.
Към момента се установи, че децата имат нужда от допълнителни средства за
извънкласна подготовка, тъй като на детето **** предстои подготовка за
кандидатстудентски изпити, които изискват значителни средства, а детето ***
посещава допълнителни курсове за компютърна подготовка. Съдът приема,
че това представлява трайно изменение на условията, при които е определен
предходния размер на издръжката, а именно налице е промяна в нуждите на
двете деца. От друга страна се установи и трайно изменение на социално-
икономическите условия, което се доказва от изменението на размера на
минималната работна заплата, която е нараснала повече от два пъти от
момента на предходното определяне на издръжката. И двете деца се нуждаят
от издръжка в значително по-висок размер от получавания до момента. С
оглед нуждите на децата, съдът приема че двете деца се нуждаят от издръжка
в размер на по 500 лева месечно всяко от децата, но за каква сума следва да
бъде осъден другия родител зависи от неговите възможности.
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Съгласно чл.143, ал.1 и 2 от СК всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето.
Установи се, че ответницата получава трудово възнаграждение в
минимален размер от 414,98 лева месечно. От декларацията, която е
представила по делото се установи, че притежава ½ идеална част от имот в
с.***, който се ползва от бившия съпруг, съдът счита, че издръжката, която
следва да заплаща ответницата следва да бъде определена в минимален
размер. В същото време, издръжката не може да бъде в размер по-нисък от ¼
4
от размера на минималната работна заплата, което е 162,50 лева към момента
на подаване на исковата молба – 13.12.2021г. и в размер на 177,50 лева
считано от 01.04.2022г.
Поради това съдът счита, че издръжката за децата следва да бъде
определена в размер на по 162,50 лева за периода 13.12.2021г. до 31.03.2022г.
и в размер на по 177,50 лева считано от 01.04.2022г. до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, като за
разликата до 250 лева претенциите следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По сметка на ПлРС ответницата следва да бъде осъден за заплати
държавна такса в размер на 223,20 лева.
С оглед изхода на делото, всеки от двамата ищци следва да заплати на
ответницата разноски в размер на по 20,83 лева за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК определената с Решение №1952 /
18.12.2014г. по гр.дело № 5588/2014г. по описа на РС *** издръжка, както
следва:
ОСЪЖДА ЕЛ. АНГ. Г. с ЕГН ********** , да заплати на непълнолетното си
дете ЛЮБ. П. Г. с ЕГН **********, роден на 24.07.2004г ежемесечна издръжка в
размер на 162,50 лева вместо заплащаните до момента 100 лева , считано от
датата на завеждане на исковата молба – 13.12.2021г. до 31.03.2022г. ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на дължимостта и
до нейното изплащане като за разликата до 250 лева, ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЕЛ. АНГ. Г. с ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си
дете ЛЮБ. П. Г. с ЕГН **********, роден на 24.07.2004г ежемесечна издръжка в
размер на 177,50 лева вместо заплащаните до момента 100 лева , считано от
01.04.2022г. до настъпването на обстоятелства, водещи до изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
от деня на дължимостта и до нейното изплащане като за разликата до 250
5
лева, ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЕЛ. АНГ. Г. с ЕГН ********** , да заплати на непълнолетното си
дете М. П. Г. с ЕГН **********, роден на 05.12.2014г ежемесечна издръжка в
размер на 162,50 лева вместо заплащаните до момента 100 лева , считано от
датата на завеждане на исковата молба – 13.12.2021г. до 31.03.2022г. ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на дължимостта и
до нейното изплащане като за разликата до 250 лева, ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЕЛ. АНГ. Г. с ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си
дете М. П. Г. с ЕГН **********, роден на 05.12.2014г ежемесечна издръжка в
размер на 177,50 лева вместо заплащаните до момента 100 лева , считано от
01.04.2022г. до настъпването на обстоятелства, водещи до изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
от деня на дължимостта и до нейното изплащане като за разликата до 250
лева, ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЛЮБ. П. Г. с ЕГН **********, роден на 24.07.2004г да заплати на
ЕЛ. АНГ. Г. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 20,83 лева.
ОСЪЖДА М. П. Г. с ЕГН **********, роден на 05.12.2014г да заплати на ЕЛ.
АНГ. Г. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 20,83 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК ЕЛ. АНГ. Г. с ЕГН ********** , да
заплати по сметка на ***ски районен съд сумата от 223,20 лева,
представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 11.04.2022г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6