РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Перник , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500744 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба на „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД,
подадена чрез юрк. Н.Т., против решение № 1108/10.08.2020 г., постановено по гр.д. №
29/2020 г. на Районен съд – Перник , с което e признато за установено на основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД, че в полза на “ДЕКСА СОЛЮШЪНС“ ООД, съществува изискуемо
вземане срещу „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД, за сумата в общ размер на
720,00 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси (м. май, юни и
юли 2018 г.) по Сервизен договор № *** г. и Анекс № *** г., за които суми са издадени
фактури с № *** г., *** г. и *** г., всяка на стойност 240,00 лева с ДДС, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5839/2019 г. по
описа на Районен съд Перник. С решението на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „МИНИ
ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД, е осъдено да заплати на „ДЕКСА СОЛЮШЪНС“
ООД, сумата в размер на 225,00 лева, разноски в исковото производство.
В жалбата по изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно районният съд е приел, че за процесния
период страните са се намирали в договорни отношения и са обвързани от сервизен
договор № *** г., като въз основа на него да са издадени процесните фактури. Като
основание на същите е посочено договор за поддръжка на компютърна техника,
какъвто не е представен по делото. Оспорва се изводът на съда, че фактурите са били
1
приети от ответника. Същите не носят подписа на упълномощено от дружеството лице
и съдът неправилно е приел за приложима в случая разпоредбата на чл. 301 ТЗ, тъй
като не е доказано фактурите да са приети от ответното дружество, като то е узнало за
тях с връчване на исковата молба и възразило веднага. В заключение жалбоподателят
поддържа, че не е обвързан от издадените фактури и предявеният иск е неоснователен.
Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „ДЕКСА СОЛЮШЪНС“ ООД, чрез адв. Б.В., е
депозирала отговор в законоустановения срок, с който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита
обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за
неоснователна по следните съображения:
Прието е за установено от районния съд, че страните са обвързани от валидно
правоотношение, тъй като от представения по делото „Сервизен договор“, подписан
между тях се установява, че „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД – „Клиент“ и
„ДЕКСА СОЛЮШЪНС“ ООД – „Сервизен център“ са постигнали съгласие, че първият
възлага, а вторият приема да извършва абонаментно гаранционно и извънгаранционно
сервизно обслужване на инсталираната в сградата на клиента компютърна техника.
Постигнато е съгласие по размера на месечната абонаментна такса, която с Анекс № 2
е изменена на 200,00 лева без ДДС, считано от *** г. В договора е уговорено, че
абонаментната такса се дължи до 10-то число на текущия месец срещу данъчна
фактура, а в Анекс № 2 изрично е предвидено какво се включва в сервизното
обслужване – поддръжка на работните станции, отстраняване на място на проблеми и
транспортиране, като цената за ремонт не се включва в месечната такса. Формиран е
извод, че предявените искове са основателни, тъй като е доказано соченото в исковата
молба основание, уговарянето на конкретен падеж в договора и издаването на
съответните счетоводни документ, които недвусмислено установява изискуемост на
исковите претенции. Съобразено е, че ответникът не се е позовал на конкретен отказ от
страна на ищеца да изпълни задълженията си, произтичащи от договора, които са
сведени до това той да бъде на разположение при възникване на софтуерен проблем.
Твърдяно е неприемане/неизпълнение, но без да се посочи конкретно възлагане.
Районният съд е намерил за неоснователни и останалите възражения на ответника.
Счетено е за ясно основанието за издаването на фактурите, доколкото не се е твърдяло,
а още по – малко е доказало наличие на друго взаимоотношение между същите страни
със сходен предмет и съща по размер дължима месечна сума. Същите били приети от
Д. М. за ответника и след като той не е възразил незабавно по правилото на чл. 301 ТЗ,
2
то се презумира, че е фактурата (услугата) е приета.
Решението на РС- Перник е правилно.
Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
следното:
Издадената фактура сама по себе си не е основание за плащане, тъй като
такова основание е извършената престация. В трайноустановената си съдебна практика
ВКС, приема, че когато вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за
доставка или за изработка, респ. от трайноустановени търговски взаимоотношения във
връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с
неговото изпълнение /чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури/
представлява един иск. Правопораждащият вземането факт е соченият договор, а не
издадените фактури. В конкретния случай фактурите не представляват доказателство
за постигнато неформално съглашение, а издаването им е в изпълнение на
задълженията на доставчика на услугата. Настоящият съдебен състав напълно споделя
извода на районния съд, че в процеса ищецът доказва основанието за издаване на
процесните фактури. Несъстоятелно е възражението, че дължимостта на вземанията
произтича от договор за поддръжка на компютърна техника, а представеният по делото
сервизен договор не установява подобно съглашение между страните. За правното
естество на договора е без значение, как страните са го озаглавили и какви термини за
използвали, за да изразят волята си. Какъв е по правната си същност договорът, зависи
от естеството на уговорените престации. Използваните изразни средства - поддръжката
на компютърна техника или сервизно обслужване на такава не обуславят извод за
различие в естеството на престациите. Не се твърди между страните да са сключени два
отделни договора – за сервизно обслужване и за поддръжка на компютърна техника,
поради което се формира извод, че посоченото основание в издадените фактури е
именно представеният сервизен договор.
От приложения сервизен договор, подписан между „Мини открит въгледобив“
ЕАД – „Клиент“ и “Декса солюшънс“ ООД – „Сервизен център“ се установява
постигнато съгласие за абонаментно гаранционно и извънгаранционно сервизно
обслужване на инсталираната в сградата на клиента компютърна техника, като същият
не е обвързан със срок и няма твърдения да е надлежно прекратен, поради което за
ответника е възникнало задължението да заплати месечна абонаментна такса в
размера, предвиден в подписания Анекс № *** г.
С договора за абонаментно обслужване ищецът се е задължил да поема
изпълнението на определени по вид задачи, които ще му бъдат възлагани през
определен период от време. При изпълнението на този договор той е обвързан едва
след като му е възложена конкретна задача и само след такова възлагане отношенията
между страните при последващо оттегляне на възлагането се уреждат от правилата на
договора за изработка. Когато страната иска да се оттегли от договора за абонаментно
обслужване (ненаименован, рамков по естеството си договор), като престане занапред
да възлага конкретни задачи, отношенията между страните се уреждат, ако не е
уговорено друго, от общите правила на закона за изпълнение, неизпълнение, разваляне
или по друг начин прекратяване на договора. Правилно, както е приел и районният съд
,доколкото не се твърди конкретно възлагане, не може да се изследва въпросът за
качествено изпълнение и приемане на извършеното. Парична престация е дължима за
3
това, че лицето, поело задължение за абонаментно обслужване, е в готовност във всеки
един момент, при възникване на необходимост, да престира. В този смисъл неотносим
е въпросът за надлежното приемане на фактурите от лице, разполагащо с
представителна власт, която да обвърже ответното дружество, тъй като при липса на
възлагане, респ. изработка, няма какво да се приема като резултат. Изискуемостта на
вземането е уговорена в чл. 5.2 от Сервизния договор – до 10-то число на текущия
месец срещу данъчна фактура. Дори в момент, предхождащ подаване на заявлението
пред съда ответното дружество да не е било запознато с издадените фактури, то в хода
на процеса са му представени, което на основание чл. 235, ал.3 ГПК следва да се вземе
предвид от съда.
Доколкото крайните правни изводи на двете съдебни инстанции съвпадат
изцяло, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
оставена без уважение.
При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във, вр. чл.
273 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъди сумата от 200 лв. – адвокатско
възнаграждение, чието заплащане е удостоверено в представения договор за правна
защита и съдействие, сключен между въззиваемия и неговия адвокат на *** г. В
договора е отразено заплащането на сумата от двеста лева, относно остатъка от
уговорения размер до 300 лв. липсват доказателства за реалното им заплащане. Само,
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят
по правилата на чл. 78 ГПК. Страните по договора за правна защита могат да постигнат
съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на
резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се
определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с
отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на
чл.78 ГПК. / т. 1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК,
вр. с чл. 69, ал.1, т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1108/10.08.2020 г., постановено по гр.д. №
29/2020 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД с ЕИК *********, с адрес
на управление: ***, да заплати на “ДЕКСА СОЛЮШЪНС“ ООД ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 200.00 лв. /двеста/ лева,
сторените пред ПОС разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5