МОТИВИ към Нохд № 120/2014
г. по описа на ЧРС
Повдигнато е обвинение
против подсъдимия
Р.И.И., роден на *** ***, българско гражданство, българин, начално образование, пенсионер по болест,
женен, осъждан, ЕГН:**********
за това, че:
1.На неустановена дата, през лятото на 2013 г.,
около обяд, в стария
гробищен парк на гр.Червен бряг, извършил действия - опипване на гърдите, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице, навършило
14 годишна възраст - С.А.П. на 71
години, като употребил за това сила -
Престъпление по чл.150 ал.1 от НК.
2.На неустановена дата, в началото на м.септември 2013 г., Около 09.30 часа, в
гр.Червен бряг, на улица „Търговска" пред дом № 119, извършил действия - опипване по половите органи, с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по
отношение на лице, навършило 14 годишна
възраст - Н.Б.М. на 88 години, като употребил за това сила – престъпление по чл.150 ал.1 от НК.
З.На 11.09.2013 г., около 10.00 часа, в гр.Червен бряг, на ул."Търговска" пред №
91, извършил действия - бъркане под престилка и опит
за смъкване на долно бельо, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление, по отношение на лице, навършило
14 годишна възраст - Л.Г.Н. на 78 години, като употребил за това сила- Престъпление по чл.150 ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура Червен бряг Ивайло Тодоров поддържа обвинението. Пледира за
осъдителна присъда, с наказание лишаване от свобода в размер към максимума при
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, тъй като
подсъдимия е с висока обществена опасност, както и деянието, а същият е осъждан
за същото деяние.
Пледира на основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест
на подсъдимия да бъдат възложени направените на ДП разноски.
Подсъдимият участва в
производството лично и със служебен защитник – адвокат Ц.А. от ПлАК, назначен
по реда на чл.94 ал. 3, вр. с чл.94 ал.1, т.9, предлож. последно от НПК.
Подсъдимия
дава кратки обяснения. Не изразява критичност към извършеното престъпление, не се
признава за виновен, твърди, че не е
извършил нито едно от деянията. Няма извършено насилие, не е бил в гробищата и не
е гробар, твърди, че изобщо не е закачал тези жени и, че всичките те лъжат.
Защитникът
пледира за налагане на справедлива присъда.
Изслушано
бе и прието заключение на вещо лице по назначена съдебно-психиатрична
експертиза. Видно от приетото заключение е, че подсъдимия страда от лека
умствена изостаналост, което обстоятелство обаче, не му пречки за разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подсъдимия
на 3-4 годишна възраст в резултат на агресия в семейството му е възприел модел
на поведение, съобразно който отрича всичко, което се е случило. Тази
примитивна реакция на защита е типична за хората с лека умствена изостаналост и
сексуална затормозеност. Това обяснява поведението на подсъдимия в залата, а и
в до съдебното производство при което той отрича всичко.
Подсъдимия е безработен, пенсионер по болест, тъй като е с отрязана пред
мишница на дясната ръка и е инвалид. Осъждан е за деяния по чл. 132, 115 и 149
от НК.
От показанията на свидетелката С.А. се доказва, че през 2013 г. – месец юли
се е намирала в гробищата на град Червен бряг и почиствала гроба на починалия
си съпруг. Подсъдимия, който до този момент тя не е познавала се е приближил
към нея и започнал да й предлага да й помогне с нещо. В това време в гробищния
парк не е имало други хора. Настоятелните
предложения на подсъдимия да й помогне с нещо, продължили,като той
постепенно се приближавал към А.. Първоначално А. предположила, че иска от нея
храна или пари и настоятелно го помолила да не я приближава. Предупредила го
също така, че чака синът си, който всеки момент ще дойде. В момента в който се
обърнала с гръб към подсъдимия той я е съборил на земята. Не разбирайки
намеренията му ясно, същата отново помислила, че иска да й вземе парите и го помолила
да я остави,като му предложила да му даде чантата, който носела. Подсъдимия
седнал върху гърдите й, с отрязаната до пред мишницата ръка затиснал ръката й и
започнал да й дърпа дрехите, като първо се опитал да й дърпа бельото, вдигайки
полата й, но не успял. Тогава със здравата си ръка започнал да я бие с юмруци в
главата. В резултатна тази агресия А. започнала да вика за помощ и чула, че в
близост от съседните къщи някой се развикал. Твърди, че подсъдимия не е имал
възможност да я опипа по гърдите, защото е видял, че се бори с него, но
настойчиво е дърпал дрехите в областта на гърдите. В резултат на виковете й за
помощ, към гробищния вход се доближил непознат мъж, което накарало подсъдимия
да стане и да потегли в неизвестна посока. След това свидетелката е уведомила
за случилото се полицаите. От извършените конклодентни действия от подсъдимия
може да се изведе единствено възможният извод, че същият е опипвал гърдите на
възрастната жена и е направил опит да свали дрехите й, с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание. Подсъдимият нее търсил у
пострадалата пари или вещи, които да отнеме, а настойчиво е опипвал ерогенните
зони на жената. Предвид това обстоятелство, съдът намира за безспорно доказано,
че подсъдимия е извършил престъпление по чл. 150, ал. І от НК.
Деянието е извършено при условията на пряк умисъл,тъй като подсъдимия е
съзнавал и целял настъпването на обществено опасните последици от деянието.
Наличието на предишни осъждания на подсъдимия за тежки умишлени престъпления,
включително и против половата неприкосновеност, набелязването на възрастни,
безпомощни жертви в уединено място,
какъвто е гробищния парк в град Червен бряг, доказва високата обществена
опасност на подсъдимия.
Входа на до съдебното производство и в съдебното следствие подсъдимия не се
разкайва за случилото се и отрича вината си. Не изразява отрицателно отношение
към случилото се с възрастната жена.
Предвид горното, както и предвид обстоятелството, че подсъдимия е търпял
наказание за деяние по чл. 149 от НК, което не се е указало възпитателно и
възпиращо спрямо него, съдът намира, че следва да му бъде наложено наказание
към максимума предвиден в Закона, а именно ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода
при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
От разпита на
свидетелката Н.М. на 88 години към извършване на деянието става ясно, че в
началото на м. Септември 2013 г. сутринта, около 09.30 часа, възрастната жена
се е прибирала към домът си с лекарства от аптеката. В момента преди да отключи
входната порта на домът си, подсъдимият се хвърлил на гърбът й и бръкнал под
полата й с пръсти, опитвайки се да й бърка в половите органи. Свидетелката
заявява „бръкна ми където не трябва, нито го познавах, нито нищо. В съдебна
зала свидетелката категорично разпознава подсъдимия, като извършител на
деянието. М. е станала бързо, след като
подсъдимия й се нахвърлил и успяла да хвърли с патерицата по него. Подсъдимия в
резултат на това нейно действие си тръгнал с думите „Аз пак ще се върна”, видно
от показанията на свидетелката С.Х..
Свидетели на случая
станали свидетелката В.Ц. и С.Х., които са възприели факти и обстоятелства,
след като възрастната жена хвърлила патерицата си по подсъдимия. На тези две свидетелки пострадалата е
разказала какво се е случило.
Показанията на
свидетелките Н.М., С.Х. и В.Ц. са непротиворечиви, логически последователни и
взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. От тях по
несъмнен начин се доказва, че подсъдимия е бръкнал в половите органи на свид. Н.М.,
използвайки за това сила – като се нахвърлил върху нея. Това свое действие
подсъдимия е извършил с цел да възбуди и удовлетвори полово желание. Липсата на
критичност у поведението му се доказва и от изреченото от него към пострадалата
– „Аз пак ще се върна”.
Горните фактически
обстоятелства навеждат на единствено възможен извод, че Р.И. е извършил
действие спрямо Н.М. с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, като за
това употребил сила. Тези установени от фактическа страна обстоятелства
доказват извършването на изпълнително деяние по чл. 150, ал. І от НК.
Местото на извършване на
деянието – пред домът на пострадалата М., в светлата част на деня. Подбирането
на жертва – 88 годишна жена и предишните осъждания на подсъдимия, обсъдени
по-горе, както и липсата на критично отношение доказват, че подсъдимия И. е
лице с висока степен на обществена опасност. Предвид това обстоятелство,
определяйки вида и размера на наложеното наказание за това деяние съдът намира,
с оглед изпълнение целите на наказанието,че на Ивайло следва да бъде наложено
наказание ЛОС към предвидения от Закона максимум в размер на 8 години. Предвид
осъжданията на подсъдимия, изпълнението на наказанието, следва да бъде в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.
Видно от показанията на
свидетелката Л.Н. е,че на 11.09.2013 г., около 10.00 часа се е намирала в град
Червен бряг, на ул. „Търговска”, пред дом № 91. Свидетелката изхвърляла събран
от нея боклук. Видяла подсъдимия, който я попитал дали може да й помогне с
нещо. Н. не му обърнала внимание, обърнала се и си тръгнала. Преди да си отвори
портата усетила, че някой й вдига роклята й и хванал гащите. След, като
извикала подсъдимия побягнал. Твърди,че подсъдимия е с една отрязана ръка, а
със здравата ръка й е бръкнал под полата. Свидетелката категорично разпознава в
съдебна зала подсъдимия, като автор на деянието. Извършеното от подсъдимия
действие изразяващо се в опит за смъкване на долното й бельо е единствено
възможно с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление, по
отношение на лице, което е навършило 14-годишна възраст. Деянието е извършено
от подсъдимия посредством употреба на сила от негова страна.
Така приетите за
установени факти, съставляват изпълнително деяние по чл. 150, ал.І от НК.
Високата степен на обществена
опасност на подсъдимия и липсата на възпитателен ефект от предишните му
осъждания, обуславят необходимост от налагане на наказание към предвидения от
Закона максимум, а именно осем години лишаване от свобода, изпълнението на
което следва да бъде в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
На осн. чл. 23, ал. І от НК съдът определи на подсъдимия Р.И. едно общо, най-тежко наказание по
наложените му с настоящата присъда, а именно осем години лишаване от свобода,
изпълнението на което следва да бъде в Затвор или затворническо общежитие от
закрит тип, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл.189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия
Р.И. да заплати по сметка Областна Дирекция на МВР гр. Плевен сумата 100.00 лв.
представляваща разноски за вещо лице по дознание № ЗМ - 672/2013 г. по описа на РУ на „Полиция”
гр. Червен бряг, както и по с/ка на РС – Червен бряг сумата от 60 лв.,
възнаграждение за вещо лице.
Предвид факта, че осъди
подсъдимия на наказание лишаване от свобода съдът потвърди мярката му за
неотклонение.
При тези доводи и съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: