№ 930
гр. Варна, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110111326 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Прилеп” № 33, срещу Г. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к.
„Възраждане”, бл. 58, вх. 2, ет. 4, ап. 34, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 836.95 лв.,
представляваща служебно начислени, ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
абонатен № 1277078 за периода 08.04.2019 г. – 08.02.2022 г., за които има издадени фактури
за периода 13.05.2019 г. – 09.02.2022 г., поради неизпълнение на задължението на
потребителя да извърши последваща метрологична проверка на индивидуалния си водомер,
което задължение е уредено в чл. 34а, ал. 5 вр. чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на
МРРБ /за един живущ/, за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Възраждане”, бл. 58, вх. 2, ап.
34, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 08.03.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата 108.85 лв.,
представляваща сбор от обезщетението за забава върху дължимата главница, дължимо за
периода 12.06.2019 г. – 05.03.2022 г., като в периода 13.03.2020 г. – 09.04.2020 г. не е
начислявано обезщетение за забава в съответствие с чл. 6 ЗМДВИП и пар. 5 от ЗИД на
ЗМДВИП, които суми са предмет на Заповед № 1797/24.03.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2951/2022 г. по описа на ВРС, XLVI
състав.
В исковата си молба ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА”
ООД излага, че в качеството си на ВиК оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, предоставя
ВиК услуги за имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Възраждане”, бл. 58, вх. 2, ап. 34.
Ползваните ВиК услуги на този адрес се отчитат по партида с клиентски номер 1277078.
Твърди, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за процесния имот.
Посочва, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 2951/2022 г. по описа на ВРС, XLVI състав, за
дължимите от ответника суми за ползваните, но неплатени ВиК услуги в обекта. Поддържа,
1
че е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, предвид
дадените от съда указания в този смисъл. Излага, че претендираната главница представлява
цена на служебно определено количество ползвани ВиК услуги, изчислена по методика,
регламентирана в чл. 39, ал. 5, т. 1 вр. ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ – по 5 куб. м.
месечно за всеки обитател в обекта – при един живущ в жилището, поради неизпълнение на
задължението на потребителя да извърши последваща метрологична проверка на
индивидуалния си водомер. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Г. Д. П., чрез назначения му особен представител – адв. Н. Н., е
депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва
твърдението, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния имот. Оспорва в този
имот да са ползвани ВиК услуги в претендираните количества. Оспорва основанието за
начисляване на процесните количества вода, както и спазването на алгоритъма за служебен
отчет. Посочва, че с исковата молба не са ангажирани доказателства, обуславящи правото на
ищцовото дружество за служебно начисляване на вода. Липсват доказателства за отказан
достъп до имота и за необходимостта да бъде извършена метрологична проверка на
процесното СТИ в срок. Оспорва представената Справка за недобора на частен абонат, като
счита, че същата не съставлява годно доказателствено средство за установяване на реално
извършена доставка на ВиК услуги. Поддържа, че наличието на монтиран индивидуален
водомер в процесното жилище изключва приложението на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4
от 2004 г. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрк.
Пламенка Василева, която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли
предявените искове да бъдат уважени.
Ответната страна се представлява от назначения особен представител адв. Н. Н.,
която поддържа становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции и
моли същите да бъдат отхвърлени. В предоставения от съда срок представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 2951/2022 г. по описа на ВРС, XLVI
състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителния
иск. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК. Във
връзка с дадените от съда указания заявителят е предявил иск за установяване на вземанията
си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
От представените писмени документи: справка по лице от Служба по вписванията –
Варна за ответника Г. Д. П., декларацията по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти, договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117
ЗТСУ и удостоверения за наследници на Г. Радев Г.ев, починал на 05.05.1995 г. и Пенка Н.
Г.ева, починала на 16.02.1999 г., се установява, че същият е собственик на ¼ ид. част от
процесния апартамент № 34, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Възраждане”, бл. 58, вх. 2, ет. 4.
2
По делото е изслушано заключението по допуснатата и приета без възражения
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Я. Л., съгласно което партидата с абонатен
номер 1277078 се води на Г. Д. П., предвид справката за недобора и карнетите на ВиК
дружеството. Размерът на всяко едно от месечните задължения по главницата за ползвани
ВиК услуги по посочените фактури в справка за недобора на частен абонат за процесния
период е посочен от вещото лице в приложение № 1 към експертизата, като общото
задължение възлиза на 836.95 лв. Ответникът не е извършвал плащания по процесните
фактури. Количествата потребена вода са служебно начислени. Според изчисленията на
вещото лице, количествата вода по месеци за процесния период 08.04.2019 г. – 08.02.2022 г.,
при приложение на методиката по чл. 39, ал. 5 вр. ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ –
по 5 куб. м./месечно за един обитател, при един живущ в обекта, са в размер на 330 кубика и
на стойност 1067.08 лв.
Вещото лице в експертизата си посочва, че е посетило адреса на 12.02.2023 г.
/допусната е техническа грешка и в заключението е посочено 12.03.2023 г./. На адреса
нямало никой и не могло да отчете показанията на водомера в обекта. На експерта не са
предоставени документи за това дали водомерът е подлаган на метрологичен контрол. Има
писма от 2008 г. до 2010 г., с които ответникът е уведомяван за подмяна на водомера.
От съвкупния анализ на представените по делото доказателства съдът приема, че
може да бъде направен обоснован извод, че процесният обект – апартамент № 34 е
водоснабден, както и че ответникът има качеството „потребител” на съответните ВиК
услуги по смисъла на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
ВАРНА” ООД и пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Видно от представена справка за облога и плащанията на частен абонат с клиентски
№ 1277078 за периода от 10.05.2005 г. – 23.01.2023 г., последният реален отчет на водомера
на обекта е извършен на 05.06.2009 г. /отчетено е старото показание на водомера – 910 куб.
метра, ново такова липсва/. След тази дата ВиК операторът служебно е начислявал по 5
куб.м. вода на месец, което е в съответствие с начина на отчитане за потребители, които
нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери,
разписан в чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
По делото не са налице данни след м. юни 2009 г. да е била извършвана периодична
проверка на индивидуалния водомер в имота.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 - 4 от Наредба № 4/2004 г. периодичните проверки на
индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното
количество вода се извършват през 10 години. Периодичните проверки се извършват по
искане и за сметка на потребителите като операторите са длъжни да осигуряват комплексна
услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните водомери,
периодична проверка от лицата по ал. 2, монтаж и пломбиране. Когато длъжностно лице на
оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1,
срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането
на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството
изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6, тоест по пет куб. м. месечно на
обитател, завишени с още един куб. м. на всяко тримесечие. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от
наредбата предвижда показанията на водомерите да се отчитат с точност до 1 куб. м за
период не по-дълъг от шест месеца. Съгласно ал. 4, при невъзможност за отчитане на
водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е
длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в
3
срок, не по-дълъг от една година от последното отчитане.
Съгласно Общите условия на ищцовото дружество за битови потребители периодът
на отчитане на индивидуалните водомери е не по-дълъг от 3 месеца – чл. 23, ал. 1, т. 2 от
ОУ. Съгласно чл. 24, ал. 3 от ОУ при невъзможност за отчитане поради отсъствие на
потребителя или негов представител същият е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една
година от последното отчитане.
По делото са представени и 4 бр. писма от ищеца, озаглавени Сведение за ремонт на
водомери, издадени в периода 2008 г. – 2011 г., от които се установява, че е констатирано, че
водомерът в процесния имот не работи. Няма данни същият да е поправен. Това
обстоятелство кореспондира на факта, че начисляването на служебна консумация в имота е
започнало още през м. юли 2009 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г., доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на
потребителите. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на особения
представител на ответника, че ищцовото дружество е допуснало съществено нарушение като
неправомерно е начислило служебно процесните количества вода, тъй като не е отправило
официално писмено предписание до ответника по реда на чл. 34а, ал. 5 от Наредбата.
Фактическата невъзможност вещото лице да извърши проверка на място в имота,
преценена в съвкупност с липсата на твърдения и доказателства след 2009 г. абонатът да е
изпълнил задълженията си да смени неработещия си водомер, съответно да осигурява
реален отчет поне веднъж годишно и да поиска проверка на средството за измерване, дават
основание на съда да приеме, че са били налице предпоставките, предвидени в чл. 34а от
Наредба №4/2004 г. ВиК операторът да начисли служебно консумация на вода в размера,
посочен в чл. 39, ал. 5, т. 1 вр. ал. 6 от Наредбата. В този смисъл именно са и разрешенията,
дадени в решение № 1443/17.11.2022 г., постановено по гр. д. № 1352/2022 г. по описа на
ВОС.
Доколкото в производството не бе установено, че ответникът е извършил плащане
на дължимите суми в релевантния период, съдът приема предявеният иск за основателен,
поради което същият следва да бъде уважен изцяло /размерът на претенцията, съобразно
издадените фактури в процесния период – 836.95 лв. дори е по-малък от изчисленията на
вещото лице, съобразно методиката за служебно начисление по Наредба № 4/2004 г. на
МРРБ – 1067.08 лв./. Основателна в тази връзка е и претенцията за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 08.03.2022 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, а
съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че обезщетението за забава за периода 12.06.2019 г. – 05.03.2022 г., начислено
върху всяко едно от установените задължения за ползвани ВиК услуги, възлиза на 111.06 лв.
/отчитайки обстоятелството, че в периода 13.03.2020 г. – 09.04.2020 г. действа забрана за
начисляване на обезщетение за забава, предвид обявеното в страната извънредно положение
в съответствие с чл. 6 ЗМДВИП и пар. 5 от ЗИД на ЗМДВИП/. Предявеният иск е в размер
на 108.85 лв., която сума е по-малка от посочената в експертизата, поради което съдът
приема, че акцесорната претенция за обезщетение за забава е основателна и следва да бъде
уважена изцяло.
4
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В
заповедното производство същият претендира присъждане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 75 лв., която сума следва да бъде
присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира такива за държавна
такса /75 лв/, депозит вещо лице /250 лв./, депозит за особен представител /300 лв./ и
юрисконсултско възнаграждение. След преценка на действителната правна и фактическа
сложност на делото, а и с оглед обстоятелството, че по делото бе проведено само едно
съдебно заседание, съдът преценява, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 100 лв., на основание чл. 25 от Наредба за заплащането на правната
помощ. С оглед крайния изход на делото, съдът приема, че в полза на страната следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер от 725 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Възраждане”, бл. 58, вх. 2, ет. 4, ап. 34, дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, следните суми: сумата 836.95 лв.
/осемстотин тридесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща
служебно начислени, ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1277078 за
периода 08.04.2019 г. – 08.02.2022 г., за които има издадени фактури за периода 13.05.2019 г.
– 09.02.2022 г., поради неизпълнение на задължението на потребителя да извърши
последваща метрологична проверка на индивидуалния си водомер, което задължение е
уредено в чл. 34а, ал. 5 вр. чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ /за един
живущ/, за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Възраждане”, бл. 58, вх. 2, ап. 34, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
08.03.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата 108.85 лв. /сто и осем лева и
осемдесет и пет стотинки/, представляваща сбор от обезщетението за забава върху
дължимата главница, дължимо за периода 12.06.2019 г. – 05.03.2022 г., като в периода
13.03.2020 г. – 09.04.2020 г. не е начислявано обезщетение за забава в съответствие с чл. 6
ЗМДВИП и пар. 5 от ЗИД на ЗМДВИП, които суми са предмет на Заповед №
1797/24.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр.
д. № 2951/2022 г. по описа на ВРС, XLVI състав, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Възраждане”, бл. 58,
вх. 2, ет. 4, ап. 34, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33,
сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторените в заповедното
производство по ч. гр. д. № 2951/2022 г. по описа на ВРС, XLVI състав, съдебно-деловодни
разноски, както и сумата 725 лв. /седемстотин двадесет и пет лева/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6