РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. Перник, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500124 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 1177/11.11.2022 г., постановено по гр.д. № 2821/2022 г. по писа на
Пернишкия районен съд е осъдено „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, да заплати на Б. Ц.
И. сумата от 1468.95 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди в резултат на ПТП от ***г., възникнало в ***, кръстовище с ул. „***“
между собственото на ищцата МПС „Дачия Сандеро“ с peг. № *** и собствено на Д. Е. Р., с
ЕГН **********, МПС „Пежо 407“ с peг. № ***, настъпило по вина на водача на МПС
„Пежо 407“ с peг. № ***, С. Ш., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.12.2021г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на
280.00 лева. Искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 6980.00 лева като
неоснователен и недоказан. Със същото решение в тежест на страните са възложени
разноските в производството съобразно уважената част на иска.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, чрез адв.Л., с която се обжалва първоинстанционното решение в
осъдителната част включително и в частта за разноските като неправилно,
незаконосъобразно и недопустимо. Излагат се подробни доводи в подкрепа на твърдението,
че районния съд не е обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност. Излагат се подробни доводи в тази насока като се анализират доказателствата
по делото. Възразява се още, че съдът е допуснал и съществени процесуални нарушения в
хода на производството. В заключение се иска отмяна на процесното решение по
изложените подробни доводи и въззивният съд да постанови нов съдебен акт, с който да
отхвърли изцяло иска за имуществени вреди, а в условията на евентуалност – да намали
размера на присъденото обезщетение, предвид необоснованата му прекомерност, както и
присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата Б. И. е подала отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата изцяло като неоснователна, оспорва изцяло направените с
нея възражения. Счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано
и същото следва да бъде потвърдено. Счита за безспорно доказани фактите и
обстоятелствата, въз основа на които първостепенния съд е постановил своето решение, като
сочи, че съдът е обсъдил всички събрани в хода на производството доказателства. Излага
подробни доводи по същество в подкрепа на постановеното решение. Моли да се постанови
решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, както и да бъдат
присъдени сторените разноски в производството.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо - в обжалваната му
част.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори и се установява от събраните в производството пред районния съд
доказателства, че ищцата Б. Ц. И. е собственик на увредения в следствие на възникналото
ПТП л.а. „Дачия Сандеро“ с per. № ***. Лекият автомобил „Пежо 407“ с peг. № *** е
застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с полица № ***, валидна до ***г.
Обстоятелствата по пътно-транспортното произшествие се установяват от събраните
в производството пред районния съд доказателства /Констативен протокол № *** г. от
органите на КАТ при ОД на МВР – П., АУАН cep. № ***г., показанията на св.-очевидец С.
Ш., първоначалната САТЕ пред РС/, така и от повторната САТЕ пред въззивния съд. На
***г., около 10,00ч. в ***, при движение по ул. „***“/ Републикански път ***/, л.а. „Пежо
407“ с peг. № ***, с водач С. Ш., с ЕГН **********, на нерегулирано кръстовище с ул.
„***“ /разклона за ***/, не пропуска навлезлия в кръстовището л.а. „Дачия Сандеро“ с per.
№ ***, с водач М. К. В., с ЕГН ********** и го удря в задна лява страна. Режимът за
движение към мястото на ПТП е при максимална скорост от 50 км/час за населено място
/ППС кат. В/. Скоростта на л.а. „Пежо“, към момента на инициалния контакт с л.а. „Дачия“ е
била 16,665 м/с или 59,99 км/ч., а скоростта на л.а. „Дачия“, към момента на инициалния
контакт с л.а. „Пежо“ е била 1,87 м/с или 6,73 км/ч. В конкретния случай, технически
2
правилно е било при приближаване към кръстовище, което не е регулирано с пътни знаци и
или светофарна уредба, водачът на л.а. „Пежо“ да подсигури безопасното преминаване на
приближаващите от дясната му страна участници. Причината за ПТП е неправилното
действие от страна на водача на л.а. „Пежо“с органите за управление, който въпреки
възможността да възприеме другия участник още към момент, когато управляваното от него
МПС се намира на разстояние не по-малко от пълния му спирачен път при конкретните
условия и скорост на движение, не предприема своевременни действия за ефективно
задействане на спирачната система, в резултат на което настъпва удара с таксиметровия
автомобил. Проведеният анализ налага техническия извод на повторната съдебно –
автотехническа експертиза, че водачът на л.а. „Пежо“ е разполагал с физическата
възможност да възприеме л.а. „Дачия“ още в момент, когато за първия автомобил е оставало
да измине разстояние до мястото на удара не по-малко от 45,16 метра. Изложеното
еднозначно определя, че водачът на л.а. „Пежо“, при своевременна реакция за спиране, е
разполага с възможността да спре преди мястото на удара при скорост от 65,7 км/ч.
Въз основа на така установения механизъм на настъпване на произшествието, съдът
намира за доказано противоправно поведение на водача на застрахования автомобил л.а.
„Пежо 407“ с peг. № ***. Съгласно чл. 48 от ЗДвП на кръстовище на равнозначни пътища
водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които
се намират или приближават от дясната му страна. В случая при приближаване към
кръстовище, което не е регулирано с пътни знаци и или светофарна уредба, водачът на л.а.
„Пежо 407“ с per. № *** е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и чл. 48 от ЗДвП, тъй като е
бил длъжен да пропусне и да подсигури безопасното преминаване на приближаващия от
дясната му страна л.а. „Дачия Сандеро“, който се намира и приближава от дясната му
страна, защото л.а. „Дачия Сандеро“ се движил по пътя с предимство и е трябвало да
премине пръв през мястото на удара.
Евентуалното възражение на жалбоподателя-ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца при твърденията същият да е нарушил правилата за
движение, е неоснователно. В случая ПТП е настъпило на кръстовище, като от събраните
доказателства – заключенията на САТЕ се установява, че настъпването на процесното ПТП
се дължи единствено и само на виновното противоправно поведение на водача на л.а. „Пежо
407“. В случая дали водачът на л.а. „Дачия Сандеро“ е могъл да избегне удара ако реагира
при аварийно спиране е без правно значение. Л.а. „Дачия Сандеро“ се е намирал на път с
предимство спрямо лекия автомобил „Пежо 407“ и е навлязъл в кръстовището, като това му
поведение напълно съответства на установените правила за движение. Обективно, водачът
на лекия автомобил „Пежо 407“ е бил административноправно задължен да съобрази
поведението си, като пропусне МПС, движещи се по пътя с предимство. От произведения
резултат – настъпил сблъсък между лекия автомобил „Пежо 407“ и л.а. „Дачия Сандеро“,
следва, че същият не е изпълнил така вмененото му задължение. Лекият автомобил „Пежо
407“ е навлязъл в кръстовището без да пропусне л.а. „Дачия Сандеро“, отнел е
предимството му и е произтекъл механичният контакт между двете МПС. Това сочи, че
3
единствената правно-релевантна причина за сблъсъка е виновното и противоправно негово
поведение, осъществено в нарушение на чл. 25, ал. 1 и чл. 48 от ЗДвП. За л.а. „Дачия
Сандеро“ не е съществувало задължение да се съобрази с предприетото от водача на лекия
автомобил „Пежо 407“ противоправно поведение. Няма как л.а. „Дачия Сандеро“ да е бил
правнозадължен да предвиди, а още по-малко да предотврати противоправното поведение на
лекия автомобил „Пежо 407“, като доводите на жалбоподателя -ответник за отчитане на
възможността на л.а. „Дачия Сандеро“ да предотврати удара като реагира при аварийно
спиране, са изцяло неоснователни. Възраженията на жалбоподателя -ответник за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца при твърденията да е нарушил правилата
за движение – чл. 147, ал. 1 ЗДвП, тъй като л.а. „Дачия Сандеро“ не е преминало през
задължителен годишен технически преглед, са недоказани. Доказателства за осъществено от
ищеца противоправно поведение, елемент от причинно-следствената верига, не са
ангажирани, поради което и в приложение на неблагоприятните последици от
неизпълнената доказателствена тежест, съдът приема възраженията за неоснователни. Дори
обстоятелствата да се приемат за установени, те не стоят в никаква причинноследствена
връзка с настъпилото ПТП. Пътният инцидент е щял да настъпи и при наличие на
задължителен годишен технически преглед, а липсата на такъв съставлява административно
нарушение, но не означава автоматично, че превозното средство е било неизправно и няма
отношение към факта на настъпилия инцидент.
При събраните по делото доказателства следва, че са установени предпоставките по
чл. 45 от ЗЗД по отношение на причинилия на ***г. ПТП водач С. Ш. виновно и
противоправно деяние, изразяващо се в нарушение на чл. 48 от ЗДвП, довело до вредоносен
за ищеца резултат – щетите по собствения на ищцата л.а. „Дачия Сандеро“ с per. № ***, от
една страна, и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между водача на автомобила и ответния застраховател, от друга
страна, обосновават ангажиране отговорността на последния на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл.
493, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение.
От Констативен протокол № *** г. от органите на КАТ при ОД на МВР - П. и
първоначалната САТЕ пред РС се установяват щетите по л.а. „Дачия Сандеро“ с per. № ***,
а именно: смачкана задна лява врата, заден ляв калник, задна броня, ляв стоп, ходова част,
ляво странично огледало, стъкло на задна лява врата, стоящи в пряка - причинно следствена
връзка с ПТП от ***г. Съгласно първоначалната САТЕ пред РС се установява, че след
извършения оглед на увредения л.а. „Дачия“, общата сума, необходима за пълното
възстановяване на автомобила на база средни пазарни цени за региона, включваща труд и
резервни части възлиза на обща стойност от 1 468.95 лева.
Съгласно чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400,
ал. 2 КЗ, за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
4
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В
практиката на ВКС за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по
такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата, като размера на тази вреда, в
конкретния случай е до действителната стойност необходима за пълното възстановяване на
увредения автомобил, изчислена съобразно пазарната оценка на нужните части и цената на
необходимия труд, поради което и застрахователя дължи това обезщетение.
Поради отсъствие на предпоставките на чл. 408, ал. 1 КЗ за надлежно заявен отказ на
застрахователя да заплати дължимото обезщетение, искът по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1,
т. 2 КЗ следва да бъде уважен за сумата 1 468.95 лева, съгласно законовото правило на чл.
386, ал. 2 КЗ и установеното от САТЕ за действително претърпените вреди на увредения лек
автомобил към датата на настъпилото застрахователно събитие – *** г., като за разликата до
претендирания размер от 6980.00 лв. искът е неоснователен.
По претенцията за лихви
На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице. В случая ищецът е сезирал ответника-застраховател с
искане за заплащане на обезщетение, по което застрахователят не е платил обезщетение,
поради което лихвата за забава върху уважения размер на обезщетението за имуществени
вреди се дължи от отправянето към застрахователя на писмена застрахователна претенция
до окончателното изплащане на сумата /Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
2466/2018 г., І т. о., ТК/. Предвид изложеното и диспозитивното начало в гражданския
процес, акцесорната претенция следва да бъде уважена, считано от 01.12.2021г. г., така
както е поискано от ищеца и е предявен искът до окончателното изплащане на сумата.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият не доказва разноски по въззивното производство, включително и
заплатено адв. възнаграждение /в представения Договор за правна помощ и съдействие
между въззиваемия и адв. Б. е посочено, че адвокатът е оказал на въззиваемия безплатна
правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА/.
При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на въззиваемия има право на
възнаграждение, което въз основа на целия обжалваем интерес /1468,95/ съдът определя на
5
446,89 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., което му се дължи от
жалбоподателя изцяло, предвид неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1177/11.11.2022 г. по гр.д. № 2821/2022 г. по описа на
Районен съд – Перник в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, да заплати на адв. Г. Б. от ПАК – сл. адрес: ***, сумата 446,89
лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6