РЕШЕНИЕ
№ 2606
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330109323 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Иск на А. П. А., ЕГН **********, с адрес в ...., да бъде признато за установено по
отношение на ответника „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 , ет.10, че е нищожна клаузата на чл. 6 ал. 1
от договор за потребителски кредит, сключен на дата 28.08.2021 година.
Според съдържанието на исковата молба, на 26.09.2019 год. между страните бил
сключен договор за потребителски кредит № ....., по силата на който А. получил в заем сума
в размер на 1500 лв., усвоена изцяло. От своя страна, последният се задължил да върне
заемната сума ведно със възнаграждение на кредитора в размер на 180 лева; кредитора
приел разсрочено на вноски плащане : шест месечни вноски от по 280 лева , общо 1680
лева. Договорено било между страните, ищецът да представи обезпечение на вземанията на
кредитора , а в случай , че такова не бъде представено – и неустойка за неизпълнение на
това задължение, в размер от 942 лева, платима ежемесечно заедно с вноските. По този
начин общия размер на всички дължими плащания станал 2622 лева.
Изложени са обаче доводи, че договора е недействителен на основанието по чл. 22 от
Закона за потребителския кредит, а договорения размер на възнаградителната лихва
противоречил на добрите нрави, тъй като следвало да включва и неустойката за
непредставено обезпечение, което не било направено; недействителна – нищожна – поради
противоречие със закона била и клаузата от договора , която предвиждала задължение за
заплащане на неустойка при непредставено обезпечение, тъй като противоречала на добрите
1
нрави. Затова се иска от съда да прогласи за нищожна клаузата на чл. 6 от договора,
предвиждаща неустоечно плащане в размер от 942 лева в случаите на непредставено
обезпечение, на основанието по чл. 26 от Закона за задълженията и договорите и чл. 146 от
Закона за защита на потребителите. Моли се за присъждане на разноските , а на адвоката на
ищеца – и хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответното дружество оспорва исковете като неоснователни, отрича пороци на договора.
Моли исковете да се отхвърлят и да се присъдят направените по делото разноски.
Искове с правно основание в чл. 26 от ЗЗД, чл. 22 от Закона за потребителския кредит и
чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Исковете са допустими.
По същество, съдът съобрази следното:
Копие от договора е представено по делото.Страните не спорят по сключването му или по
това , че кредитополучателя има качеството на потребител. Основания за общата му
недействителност според чл. 22 от Закона за потребителския кредит не се намериха.
Нищожна е обаче, на основанието по чл. 146 от Закона за защита на потребителите,
клаузата на чл. 6 ал. 1 от договора, която предвижда заплащане на неустойка в хипотеза на
непредставено обезпечение; тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за
защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права
на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по
договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива
преговори , следователно тази клауза е нищожна на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Дори да се приеме обратното , тази клауза е нищожна, тъй като противоречи на добрите
нрави; липсата на представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в
ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази
неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за
вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на
ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма
възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове
законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти три четвърти
части от главницата. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази неустойка е
самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.
Искът да се прогласи нищожност на тази клауза е основателен.
За пълнота , не е недействителна клаузата, определяща размера на договореното
кредиторово възнаграждение в размер на 40. 05 % годишно ( върху непогасената част от
главницата ). Тя не е в противоречие с добрите нрави, тъй като е нормативно регулирана.
Договорната лихва е част от методиката, закрепена в приложение № 1 на ЗПК и участва във
формирането на годишния процент на разходите, който на свой ред е лимитиран
императивно по размера си. Тоест, възможния максимален размер на договорната лихва е
нормативно регулиран, макар и опосредено, при което довода за противоречие на размера на
кредиторовото възнаграждение с добрите нрави не може да бъде споделено. Съдът е
2
запознат с практиката на съдилищата , според която противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, (решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС и др. ), но
тази практика е формирана и следвана преди въвеждането на максимален размер на ГПР в
позитивното право.
Разноските по иска се присъждат пропорционално.
Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и
съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се
определя да е минималния такъв от 300 лева съобразно наредбата към чл. 36 от Закона за
адвокатурата, при цена на иска от 942 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Прогласява за нищожна, по иска на А. П. А., ЕГН **********, с адрес в .... срещу
ответника „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София,
ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 , ет.10, че е нищожна клаузата на чл. 6 ал. 1 от договор за
потребителски кредит, сключен на дата 26.09.2019 год. под № ....., като неравноправна по
смисъла на чл. 146 от Закона за защита на потребителите.
Осъжда „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София,
ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 , да заплати на А. П. А., ЕГН **********, с адрес в .... , сумата
от 50 лева разноски по делото.
Осъжда „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София,
ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, да заплати на а. Е.Г. И, личен номер на адвокат **********,
адрес на дейност ......... , сума от 300 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3