№ 55
гр. Б.С., 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Административно
наказателно дело № 20251410200192 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Е. И., ЕГН:**********, с постоянен адрес
гр. т., обл.Л., ж.к “Л.“ №1, вх.В, ет.4, ап.16, с която се обжалва Наказателно
постановление № 9160/07.03.2025 год. издадено от Началник отдел „
Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София за налагане на глоба за нарушение на чл.139, ал.1,
т.2, предл.3 от Закона за движение по пътищата, във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“Б“
от Наредба 11/03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, с който на жалбоподателя на основание чл.177, ал.5 от Закона за
движение му е наложено административно наказание глоба в размер на
2000.00 / две хиляди / лева.
С жалбата, подадена чрез процесуалния представител на тъжителя – адв.
Г. Г., се оспорва издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно и неоснователно. Релевират се доводи, относно
неправилно установена фактическа обстановка, при измерването на
управляваното от тъжителя МПС и товара му. Некоректно отчетена стойност
на измерените величини, както и неправилно приложение на материалния
закон, при индивидуализиране на нарушението, респективно при
1
постановяване размера на административното наказание. Алтернативно
оспорва и размера на наложеното наказание, с твърдение, че същото не е
индивидуализирано правилно и при спазване изискванията на чл.12 и чл.27 от
ЗАНН, като прави искане същият да бъде намален.
Ответната страна изпраща в цялост административно-наказателната
преписка, като в същата е приложено и влязло в сила решение на РС Лом, с
което е потвърдено и оспорвано, идентично наказателно постановление, с
което тъжителя е наказан в края на 2024 год.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не
изпраща и процесуалния си представител.С вх.№ 4829/16.07.2025г. е
приложена постъпила писмена молба от адв.Г. Г. от АК-Плевен – процесуален
представител на жалбоподателя, с която заявява, че не възразява да бъде даден
ход на делото в негово отсъствие. Поддържа депозираната жалба против
издаденото НП. С молбата прави искане да се изиска от АНО представяне на
доказателства, удостоверяващи техническата годност към дата 13.02.2025г. на
контролна везна, както и на ролетка №1313/18/5м., контролен билет от
измерване на място №729/13.02.2025г., описан в АУАН, като изразява
становище относно компетентността на актосъставителя. Претендират се
сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът, за Административно-наказващия орган Началника на отдел
„Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа“ към
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, редовно призован, се явява юрисконсулт Д. П. с
пълномощно по делото представено в съдебно заседание, оспорва жалбата и
моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като
законосъобразно. Претендира юрисконскултско възнаграждение.
След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е
подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
С обжалваното наказателно постановление, жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.177, ал. 5 от ЗДвП, като му е наложено
2
административно наказание "глоба" в размер на 2000.00/ две хиляди / лева за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движение по пътищата във
вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“Б“ от Наредба №11/03.07.2001 год. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, изразяващо се в това, че на
13.02.2025 г. в 14:37 часа в Община Б.С. по път III-133, км.03+00, на отбивна
площадка в посока гр.Б.С. - с.Търнава е установено от служители на Агенция
“Пътна инфраструктура“ - свидетелите по настоящото производство Н. М. А.
на длъжност старши инспектор в отдел „Оперативен контрол и контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска“ и Н. С. Н. на
длъжност старши специалист в отдел „Оперативен контрол и контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска“, че тъжителя
С. Е. И. от гр.т., управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС
с 5 /пет/ оси – МПС с две оси, марка „МАН“, модел TГХ с рег.№ В 1649 ВР и
прикачено към него полуремарке с три оси с рег.№ В 2138 ЕН, като в процеса
на извършената проверка е установено, че водача извършва превоз на
пшеница, видно от предоставена на проверяващите кантарна бележка
№2385/13.02.2025 год. В изпълнение на служебните си задължения,
служителите на АПИ, предприели измерване със техническо средство -
електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС и ролетка № 1313/18/5 м.( сертифицирани, минали метрология и
утвърдени технически средства), при което установили, че при измерено
разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос
на полуремаркето е 28.495 т., при максимално допустимо натоварване на оста
24 т.( изискване съгласно чл. 7, ал. 1, т. З, буква „б” от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС), като
превишаването на допустимото е с 4.495 т. Констатираното било
квалифицирано от проверяващите, като нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3
от Закона за движение по пътищата във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“Б“ от Наредба
№11/03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС и същото било обективирано в съставен АУАН с бланков №
0010502/13.02.2025 год. Като доказателства към съставения акт, били иззети
копие на талони, трудов договор, пътен лист и кантарна бележка, а съставения
документ бил връчен с разписка на нарушителя, който след като бил запознат
с допуснатото нарушение и изложеното в АУАН, го подписал без да прави
никакви възражения, а такива не са подавани и до АНО в законоустановения
3
срок.
За това административно нарушение, било издадено и процесното НП
с рег. № 9160/07.03.2025 год. от Началник отдел „ Оперативен контрол и
контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София за
налагане на глоба за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 предл.3 от Закона за
движение по пътищата във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“Б“ от Наредба№
11/03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
с който на жалбоподателя на основание чл.177, ал.5 от Закона за движение
било наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 / две
хиляди / лева.
Изложената фактическа обстановка е съответстваща изцяло на
констатациите обективирани в НП. Установява се по категоричен начин от
писмените / съставения АУАН, процесното НП, копие на талони, трудов
договор, пътен лист, кантарна бележка, заповед за лица упълномощени да
издават НП на физически и юридически лица по съставени от оправомощени
служители на Агенция „Пътна инфраструктура‘‘, актове за установяване на
административни нарушения (АУАН) при условията и по реда, предвидени в
Закона за пътищата и Закона за движението по пътищата, както и заповед за
лица, упълномощени да съставят такива АУАН /. Същите са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се.
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак - авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.
чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът
стигна до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е допустима -
подадена е в преклузивния 14-дневен срок по ал. 2 на посочения текст видно
от датата й на депозиране от надлежно легитимирано за това действие лице
(срещу, което е издадено атакувания електронен фиш), при наличие на правен
4
интерес от обжалване и срещу акт от категорията на обжалваемите, поради
което се явява процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по
същество.
Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана
материална компетентност, при спазване на императивните изисквания към
съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила. Обвинението е
формулирано ясно и разбираемо, а отразените фактически обстоятелства са
достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на
деянието вменено във вина на нарушителя, както и за формиране на извод, че
правното му квалифициране е извършено прецизно.
По смисъла на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно
управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с
административно наказание налагано по административен ред. Следователно
деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено
виновно – умишлено, или непредпазливо, като законодателят е предвидил
непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.139,
ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която правна норма движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които
не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. Разпоредбата е бланкетна, като конкретните норми
са установени и допустимото натоварване е нормативно регулирано в
Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства. Въз основа на установеното от фактическа страна, съда
направи извод, че разпоредбата на чл.7, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства установява, че допустимото максимално натоварване на ос за ППС с
допустими максимални маси по чл.6, ал.1 с пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в
приложение № 2 от Наредбата, отворени за обществено ползване пътища е 24
5
тона за сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и
полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,30м.
Съдът приема за безспорно установено, че към датата на проверката,
масата на управляваното от тъжителя ППС при измерено разстояние между
осите му 1.32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 28.495 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24
т.( изискване съгласно чл.7, ал.1, т.З, буква „6” от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС), като
превишаването на допустимото е с 4.495 т.
В случая е безспорно установено, че жалбоподателят е имал качеството
на водач и е управлявал въпросното ППС. Безспорно по делото се установява,
а и не се спори по този факт, че жалбоподателят е управлявал състав от ППС -
пътно превозно средство с пет оси, състоящо се от моторно превозно средство
с две оси и свързано с него полуремарке с три оси, съгласно дефиницията на
§1, т. 6, б. "а" от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
Управляваното ППС е с осово натоварване надвишаващо нормите,
установени от министъра на РРБ, регламентирани в Наредбата. Съгласно чл.3,
ал.2 от същата Наредба, при превишаване на максимално допустимите норми
по чл.7 -ППС е тежко. Посоченото в акта и в НП място където е установено
нарушението е част от Републиканската пътна мрежа, която е държавна
собственост. Уредите, с които е направено замерването са преминали
техническа проверка, видно от представените протоколи по делото.
Актосъставителят е преминал обучение за работа с мобилни везни и
това влиза в длъжностната му характеристика.
Безспорно установено е и че измерването е извършено с техническо
средство, преминало на задължителна проверка и контрол, видно от
приобщените по делото писмени доказателства в тази насока. При
извършената служебна проверка, съдът не констатира да са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за
отмяна на наказателното постановление. Административно-наказателното
производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато
административно-наказателно обвинение въз основа на АУАН, който е
съставен от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална
компетентност.
6
АУАН и обжалваното НП са съставени законосъобразно и съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно и
ясно описано, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е
било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителят. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя, да опорочава атакувания акт и
да налага неговата отмяна.
Неоснователни са доводите на защитата по отношение на изясняване
фактите по направеното измерване в хода на извършената проверка, тъй като
същите са категорични и безпристрастни, установени от годни технически
средства, служещи именно за такъв тип измервания. По делото е представено
доказателство за редовно техническо средство, минала проверка в института
по метеорология, калибрирано и годно за използване.
Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания на
тъжителя, относно приложената наказателна норма. Касационната инстанция
споделя доводите на касатора, че забраната за движение на извънгабаритни и
тежки превозни средства по пътищата не е абсолютна, като последните могат
да се ползват след снабдяване със съответно разрешително. По делото не е
представено Разрешително ( приложение №3 от Наредбата), което по принцип
съставлява разрешение за движение на конкретното извънгабаритно или
тежко ППС, описано в НП, което да потвърждава довода на защитата, относно
изключване отговорността на водача за конкретното вменено му нарушение, а
процесният пътен участък, на който е установено и извършено нарушението,
съставлява път от първи клас № 3, включен в приложението. Установеният ред
за движение на такива ППС, е описан подробно в Наредба № 11 на МРРБ, но в
издаденото НП, подробно е изложено, че „Като е извършил превоз с тежко
ППС по смисъла на чл.З, т.1 и т.2 от Наредбата, водачът е създал потенциална
опасност за движението по републиканския път, водеща до повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура“, като по никакъв
начин не е доказано, че конкретния случай, попада в изключенията на
Наредбата и не е установено осъществяване на превоз в рамките на
специалното ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е
7
невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или
когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките
на общественото ползване на пътищата. Не е установено наличие на „неделим
товар“ по смисъла на S 1, т.14 от ДР на Наредба № 11от 03.07.2001 г., който не
може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй
като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от
нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде
превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак, или съчленено
ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата. В този случай,
доводите на защита са напълно неоснователни в тази им част, като видно и от
гласните доказателства, приобщени по делото-свидетелските показания на
компетентните длъжностни лица, изискванията на чл.8 от Наредбата към
конкретния случай са императивни и не се допуска никакво претоварване на
ППС с товар, отговарящ по вид на превозвания от тъжителя. Несъстоятелно е
твърдението на тъжителя, че вида на превозвания товар “зърнена култура“ не
изисква издаването на такъв вид разрешително, тъй като това е словестно
противоречие на изложеното от него, а именно, че веднъж управляваното от
водача ППС може да се движи, тъй като попада в хипотезите за издаване на
разрешително, а в последствие, че товара не изисква такова. Възможността за
движение на тежко/извънгабаритно ППС с разрешително, съгласно
изискванията на Наредбата е единствено при определени хипотези и вид
товари, а в настоящия случай, категорично превозвания товар не отговаря на
тези изисквания, същия може да бъде разделен на части с различно тегло, и
превоза му не изисква специална разпоредба, а обща такава. Изложеното от
защита в тази му част, се отчете от съда единствено като защитна теза в
предвид размера на наложеното наказание от АНО.
Неоснователно е релевираното в процесната жалба твърдение на защита
за неправилно приложение на материалния закон при индивидуализиране на
наказанието и същото се приема за неоснователно, тъй като както правилно е
посочено в издаденото НП, че нарушението на водача е в условията на
повторност / по делото е приложено решение на РС-Лом за идентично
нарушение/, поради което АНО, правилно е издирил и приложил наказващата
норма. Съдът намира, че правилно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на водача, съгл. разпоредбата на чл.177, ал.5 от
ЗДвП, съгласно която правна норма е предвидено наказание „Глоба“ в размер
8
от 1000 / хиляда/ лева до 5000 / пет хиляди /лева на водач, който без да спазва
установения за това ред управлява ППС с размери, маса или натоварване на
ос, които надвишават нормите, определени от Министъра на регионалното
развитие и благоустройство. Размера на наложена глоба е индивидуализиран
за конкретния случай, като правилно и законосъобразно са взети в предвид
всички факти и обстоятелства по установеното нарушение, степента на
обществена опасност, обективираща вредните последици от извършеното
нарушение.Отчетена е високата обществена опасност, поради това, че
превишаването на допустимото максимално натоварване на ос за ППС с
допустима максимална маса по чл.6, ал. 1 от Наредбата с пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища,
отворени за обществено ползване, не попада в изключенията по чл.8, ал.5 във
връзка с чл.14, ал.З от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. С оглед на
предотвратяване на системно извършване на едни и същи нарушения в
изпълнение на основния принцип, регламентиран в чл.12 от Закона за
административните нарушения и наказания, е съобразено прилагането на не
най-високата, но не и на най-ниската по размер санкционна норма, като
правилно е аргументирана и мотивирана от трайната тенденция на
установяване на конкретни вредни последици от движението на претоварени
тежкотоварни автомобили по републиканските пътища. Тенденцията касае
причиняване на катастрофи вследствие на сериозни технически
неизправности, свързани с претоварването, в т.ч. прегряване на спирачките,
загуба на контрол, както и деформация и разрушаване на пътната настилка,
което налага спешни текущи ремонти.
С оглед на тенденцията на увеличаване на смъртните пътнотранспортни
произшествия, контролните органи на пътя трябва да прилагат закона по такъв
начин, че да предупреждават и превъзпитават нарушителите с цел строго
спазване на законовите и подзаконови нормативни актове, а като резултат за
обществото свеждане до минимум на пътнотранспортния травматизъм.
При определяне размера на административното наказание, съдът намира,
че АНО е приложил правилно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. В случая
последният е съобразил степента на обществена опасност на деянието,
обективираща вредните последици от извършеното нарушение, която намира
за висока, отчел е отегчаващите отговорността обстоятелства, свързани с
9
обстоятелството, че извършеното нарушение е за втори път, поради което
съдът намира, че определеният размер от 2 000 /две хиляди/ лева се явява
правилен и съставомерен. За това си решение съдът се съобрази и с факта, че
претоварването на МПС-то управлявано от водача С. И. е значително, като с
това безспорно се увеличава опасността за останалите участници в
движението и с оглед факта, че трайно се нарушава настилката по пътищата
отворени за обществено ползване. В този смисъл съдът намира, че няма как да
уважи направеното искане от жалбоподателя за определяне на наказание в
размер към минимума, което предвид установеното нарушение, би
противоречало и на целите на закона. Няма как и случая да бъде приравнен на
маловажен такъв, поради и което не следва да намери приложение чл. 28 от
ЗАНН.
С оглед на тези мотиви се налага и извод, че жалбоподателят е
осъществил съставомерно деяние, тъй като същия в качеството си на водач на
това ППС е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар
или без това не надвишават максимално допустимите по Наредбата или
разрешените с разрешение за дейност от специално ползване на пътищата,
издадено по реда на раздел IV от Наредбата, поради което издаденото НП е
правилно и законосъобразно.
По искането за разноски:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, в хипотеза на
благоприятен за тях изход на спора, в полза на юридическите лица и
еднолични търговци се присъждат разноски адвокатско възнаграждение, ако
те са защитавани от юрисконсулт. В настоящето производство въззиваемият
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ гр.София е представляван
от юрисконсулт Д. П., която е взела участие в проведеното с.з. и е представила
писмена защита.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК, размерът на
присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП. Съгласно чл.37 от ЗПП, заплащането е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на МС. Въз основа на тази
разпоредба е приета и Наредбата за заплащане на правната помощ.
10
Следователно размерът на юрисконсултско възнаграждение следва да се
определи от съда, според вида на делото и в размерите, определени в НПП.
Съобразно вида на делото, съдът намира, че следва да приложи
разпоредбата на чл.27е от НПП, съгласно която възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от
130.00 / сто и тридесет / лева до 190.00 / сто и деветдесет / лева.
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 9160 от
07.03.2025г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ
гр.София, с което на жалбоподателят С. Е. И., ЕГН: **********, с постоянен
адрес гр.т., обл.Л., ж.к “Л.“ №1, вх.В, ет.4, ап.16, на основание чл.177, ал.5 от
ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2 000.00 /
две хиляди /, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за
движение по пътищата, във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“Б“ от Наредба №
11/03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
ОСЪЖДА С. Е. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.т., обл.Л., ж.к
“Л.“ №1, вх.В, ет.4, ап.16, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна
инфраструктура“, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“М.“ №
3, сумата от 130.00 / сто и тридесет / лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за участие по делото на юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.
Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
11