РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. С., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четИ.десети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530105232 по
описа за 2021 година
Предявени са в субективно съединение главен иск с правно основание чл. 49-50 ЗЗД и
евентуален иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 82 ЗЗД.
Ищецът Е. твърди в поправената си искова молба, че бил собственик на хотел „Е.",
който се намирал в -. Между него и евентуалния ответник Е. бил налице договор за
присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа по реда
на чл. 117, ал. 5 ЗЕ ДПЕРМ. ИТН на хотел „Е." С. били -. На 13.10.2020 г., в часовия
диапазон 08:30 - 09:00 ч., в хотел „Е." било регистрирано прекъсване на ел. захранването от
външна мрежа на Е., при което станал токов удар. За спиране и прекъсване на ел.
захранването ищецът не бил уведомен по предвидения за целта ред, съгласно действащата
нормативна база и сключените между страните договори. Това внезапно прекъсване на ел.
захранването и преноса на ел. енергия блокирало климатич.та инсталация на хотела му.
Вследствие на прекъсването на ел. захранването и причинения токов удар, в хотел „Е." била
налице повреда на климатич.та инсталация, като процесорът и дисплеят й изгорели.
Климатич.та инсталация била ч. -. Неработенето й създало сериозни затруднения за хотела,
тъй като не можел да бъде отоплен или охлаждан. Това от своя страна довело до
неодобрение от страна на гостите му и влошаване на реномето му. Във връзка с повредата
на климатич.та инсталация, на 13.10.2020 г., от фирма А. била направена техническа
проверка - диагностика на ч., при което бил установен дефектирал контролер. За
извършената диагностика бил съставен протокол от сервизен екип -. Във връзка с
извършената диагностика и констатираните повреди от А., била съставена оферта №
1
2.19.29816/13.10.2020 г. за отстраняване на повредите по ч.. На 14.10.2020 г. ищецът
изпратил уведомление до евентуалния ответник и Е., с което ги уведомил за прекъсване на
ел. захранването и причинените му вреди. На 16.10.2020 г. служители на евентуалния
ответник извършили техническа проверка на повредените уреди, за което съставили и
констативен протокол № 16/16.10.2020 г. В отговор на същото уведомление евентуалния
ответник взел становище, че прекъсването на електрозахранването било от извод 110 kv,
който не бил собственост на евентуалния ответник, а на главния ответник Е.. За извършване
на доставката и монтажа по ч., А. издало на „ищеца фактура № *********/21.10.2020 г. на
стойност 2880 лева с ДДС, която била заплатена от него на А. на 22.10.2020 г. На 05.11.2020
г. служители на А. извършили доставка и монтаж на контролер и дисплей на ч., за което бил
съставен протокол от 05.11.2020 г. При извършване на теста служителите установили, че
ключ потока на ч. не работел, въпреки което ч.ът бил пуснат да работи. Ищецът бил небитов
клиент, който купувал ел. енергия за небитови нужди, като притежавал качеството краен
клиент, който купувал ел. енергия за собствено ползване и като такъв ползвал
електроразпределителната мрежа. Между него и евентуалният ответник бил налице договор
за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа по
реда на чл. 117, ал. 5 ЗЕ ДПЕРМ. ИТН на хотел „Е." С. били -, и осигуреността на
електроснабдяването му, както и продължителността на прекъсване на електрозахранването,
били съгласно договорните отношенията между него и евентуалния ответник. Между него и
главният ответник Е. не бил налице сключен договор, нито при общия условия, нито
индивидуален договор за продажба. Но тъй като извод 110 kV, от който се захранвала
ел.разпределителната мрежа на Е., бил собственост на този главен ответник и прекъсването
на ел. захранването, по данни на евентуалния ответник, било именно от този извод 110 kv,
главният ответник носел отговорност за претърпените от ищеца вреди, вследствие на
прекъсването на ел. захранването и/или за възникнали пренапрежения по мрежата.
Вследствие на прекъсването на ел. захранването била изгоряла климатич.та инсталация на
обекта на ищеца, вследствие на което той търпял имуществени вреди. Безспорно било, че
същата инсталация била изгоряла в резултат на неправомерно спиране на ел. захранването
и/или възникнали пренапрежения по мрежата. Безспорно било, че повредата й била
възникнала въз основа на смущения в нормалната работа на съоръженията в подстанцията,
захранваща обекта. Налице било неправомерно нарушаване на непрекъснатостта на
снабдяването с ел. енергия до обекта на ищеца. Доставено било количество ел.енергия,
което не отговаряло на показателите за качество по приетите стандарти. Настъпило било
отклонение в качеството на ел.енергията на границата на собственост между ел.съоръжения
на клиента и ел.мрежа. Бил нарушен чл. 89, т. 2 ЗЕ. Предвид изложеното, а именно, че хотел
„Е.", който бил собственост на ищеца, се захранвал от мрежа ниско напрежение през извод
Г. - 10 кv от п/ст Т. 110/10 kV, която била собственост на главния ответник Е., за ищецът
възникнал правен интерес да предяви против този първи ответник иск за заплащане на сума,
представляваща нанесена на ищеца имуществена вреда. От друга страна обслужващото
обекта му електроразпределително дружество било ответното дружество Е., като между
същото и ищеца бил налице договор за присъединяване на обекти на клиенти към
2
разпределителната електрическа мрежа по реда на чл. 117, ал. 5 ЗЕ ДПЕРМ. ИТН на хотел
„Е." С. били -, а осигуреността на електроснабдяването, както и прекъсване на
електрозахранването, били съгласно отношенията между тях. В действителност ищецът не
бил в състояние да установи дали било имало прекъсване на електроснабдяването от извод
110 kV, който захранвал електроразпределителната мрежа на евентуалния ответник до
точ.та на присъединяване на обекта на ищеца, или имало прекъсване на
електроснабдяването по електроразпределителната мрежа средно и ниско напрежение до
обекта на ищеца, както и за възникнали пренапрежения по нея, и предвид факта, че
ел.разпределителната мрежа на Е. се захранвала от извод 110 kv, а в действителност ищецът
нямало как да знае откъде точно било прекъснато ел. захранването, в случай, че съдът
отхвърлел иска му против главния ответник, за ищеца възниквал правен интерес да искал
евентуалния ответник да бъдел осъден да заплати сумата за ремонта на климатич.та
инсталация, представляваща нанесени на ищеца имуществени вреди, като искът против
евентуалния ответник предявявал при условията на евентуалност - ако бъдел отхвърлен
искът му против главния ответник. Не бил уведомяван за предстоящо прекъсване на ел.
захранването, нито за предстоящи ремонтни дейности. Налице било бездействие от страна
на ответниците за уведомяването му, които не били изпълнили свои задължения, като
евентуалният ответник не бил изпълнил своите договорни задължения. Причината връзка се
изразявала в това, че вследствие на прекъсването на ел. захранването, изгоряла климатич.та
инсталация на обекта на ищеца, вследствие на което той търпял имуществени вреди.
Безспорно било, че климатич.та му инсталация изгоряла в резултат на неправомерно
спиране на ел. захранването, а в случай, че било правомерно, той не бил уведомен съгласно
публично известните общи условия. От страна на ответниците било извършено бездействие
- неизпълнение на законови задължения за уведомяване на крайния потребител в случай на
прекъсване на ел. захранването. Налице било виновно неизпълнение на задълженията по чл.
89, ал. 1, т. 2 ЗЕ и чл. 14, т. 2 от ОУ, налице било неизпълнение на договорно задължение от
страна на евентуалния ответник. Причинно-следствената връзка била, че вследствие на
„токов удар" неправомерното прекъсване на ел. захранването било настъпило увреждането,
а именно изгоряла била климатич.та инсталация. Налице била и причинната връзка между
противоправното поведение и уврежданията, тъй като било безспорно, че повредата била
възникнала въз основа на смущения в нормалната работа на съоръженията в подстанцията,
която захранвала обекта. Налице било неправомерно нарушаване на непрекъснатостта на
снабдяването с ел. енергия до обекта му. Доставено било количество ел.енергия, което не
отговаряло на показателите за качество по приетите стандарти. Настъпило било отклонение
в качеството на ел.енергията на границата на собственост между ел.съоръжения му и
ел.мрежата. Били нарушени чл. 14, т. 2 и чл. 18, т. 5 ОУ, и чл. 89, т. 2 ЗЕ. Сумата в размер на
2400 лева безспорно представлявала претърпЯ. от него имуществена вреда в резултат на
прекъсване на ел. захранването на 13.10.2020 г. и повредата на климатич.та му инсталация,
тъй като нямал вина за нанесената щета, вследствие на което претърпял имуществени вреди
във връзка с отстраняване на повредите по ч. за доставка и монтаж на контролер и дисплей
на ч.. По тази причина тези вреди следвало да бъдат заплатени от ответника, тъй като
3
причинил вредата, като с неправомерното прекъсване на ел. захранването нанесъл щети по
климатич.та инсталация, собственост на ищеца. С оглед на горното било безспорно, че било
налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. ЗЗД: налице било противоправно
поведение - нанесени щети от ответника по ел. захранването; налице било увреждане - в
резултат неправомерните действия и нанесените щети климатич.та инсталация била
повредена, като били налице повреди по захранването и повреди по контролер и дисплей на
ч.; налице била и причинната връзка между противоправното поведение и уврежданията,
тъй като било безспорно, че климатич.та инсталация била изгоряла в резултат на
неправомерните действия на ответника - неправомерно спиране и/или пренапрежение на ел.
захранването; налице била и вина, доколкото същата се предполагала до доказване на
противното. При това положение за ищецът възникнал правен интерес да предяви искова
молба за събиране на вземането си, произтичащо от непозволено увреждане. Искането е да
се осъди главния ответник, да заплати на ищеца сумата от 2400 лева за обезщетение на
причинените му имуществени вреди от заплатената цена по фактура №
**********/21.10.2020 г. за доставка и монтаж на контролер и дисплей на ч., вследствие на
прекъсване на ел. захранването на 13.10.2020 г., и законна лихва върху тази сума от
подаване на исковата молба в съда на 17.11.2021 г. до изплащането й, а в случай, че съдът
отхвърли този му иск срещу този главен ответник, да осъди евентуалния ответник да му
заплати сумата от 2400 лева за обезщетение на причинените му имуществени вреди от
заплатената цена по фактура № **********/21.10.2020 г. за доставка и монтаж на контролер
и дисплей на ч., вследствие на прекъсване на ел. захранването на 13.10.2020 г., и законна
лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й. Претендира
разноски.
Главният ответник Е. оспорва предявения срещу него главен иск, който моли съда да
отхвърли, като неоснователен и му присъди възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, с
възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор
и в хода на делото по същество.
Евентуалният ответник Е. оспорва предявения срещу него евентуален иск, който моли
съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди сторените по делото разноски, с
възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор
и в хода на делото по същество.
Третото лице З. – помагач на страната на привлеклият я евентуален ответник Е., не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение между тях, а оспорва по основание
и размер предявения срещу подпомаганата страна евентуален иск, който моли съда да
отхвърли, като неоснователен, с възражения и доводи, изложени подробно от
пълномощника му в първото по делото заседание и в представена в съдебно заседание на
14.12.2022 г. писмена молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на исковете факти, от значение за заявените с тях спорни права, намери за
4
установено следното:
Не е спорно между страните, че ищецът е собственик на хотел „Е.“ в -. С
представения договор № 2/28.05.2007 г. е възложил на посочения в него изпълнител Е. да
достави и монтира в същия му хотел посочените в приложение № 1 към същия договор
елементи за отопление, климатизация и вентилационни инсталации (л. 162-168).
От показанията на свидетелите - (работил до февруари 2022 г. на длъжност - на
ищеца) и - (работил до февруари 2022 г. при ищеца на длъжност -), които съдът кредитира,
тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на останалите
доказателства, се установява още, че на 13.10.2020 г., „към 8:00 и нещо“, свидетелят -, който
по това време бил на рецепцията на хотела на ищеца, забелязал, че компютърът му, всички
крушки, сървърът и всичко, което било на рецепцията изгаснало за съвсем кратък период от
време - за 2 секунди, което се случ.ло постоянно и в дома му, премигнело и всички системи
се рестартирали и си продължили да работят, като на таблото, което било на рецепцията,
нямало паднали бушони (св. -). Същият уведомил дошлият към 9 часа на работа свидетел -,
че е спирал тока, за да провери поддържаните от него системи и уреди в хотела (св. - и -).
Свидетелят -, след като включил изключилият електромагнитен вентил установил, че ч.ът не
работи (св. - и -). Същият свидетел не могъл да пусне последния и след като се качил на
покрива и го рестартирал (св. - и -). Тогава се обадил по телефона на -, който поддържал
този ч., който при прегледа му същия ден установил, че повредата му е в управлението, а не
механич. (св. - и -). Извиканите поради това същия ден техници от А. извършили
диагностика и установили, че е дефектирал контролера на същия ч., което се установява от
показанията на свидетелите - и -, и представения сервизен протокол от 13.10.2020 г. (л. 4).
На ищеца е представена от същата фирма оферта от 13.10.2020 г. за доставка и монтаж на
нов контрол борд и дисплей на ч. на стойност 2880 лева с ДДС (л. 5).
Пълномощникът на ищеца изпратил на 14.10.2020 г. по електронната поща
представеното с исковата молба уведомление до евентуалния ответник Е. и Е., че на
13.10.2020 г. внезапно било прекъснало от 8:30-9:00 часа ел.захранването в хотела, като
токовият удар причинил повреда на климатич.та му инсталация, на която изгорели
процесора и дисплея, и поискал доброволно уреждане на взаимоотношенията, в противен
случай ще защитял правата си по съдебен ред (л. 6-7).
С евентуалния ответник ищецът има сключен на 21.05.-4 г. договор за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа (л. 68-74).
На 16.10.2020 г., в присъствието на свидетеля -, служители на евентуалния ответник
извършили проверка на състоянието на ел.инсталацията до хотела на ищеца, при която не
установили в ел.таблата отклонения от приетите норми, а само, че ч.ът не работи (л. 66).
На 21.10.2020 г. служител на евентуалния ответник изпратил на ищеца и
представеното по делото писмо, с което го уведомили, че причината за повредата не е по
вина на евентуалния ответник, тъй като в оперативните днЕ.ици на дежурните му екипи
няма регистрирана повреда в съоръженията, негова собственост, която би могла да
предизвика авария в ел.инсталацията му, а прекъсването на ел.захранването, което цитирал,
5
било на извод 110 кV, който не бил собственост на евентуалния ответник, който не носел
поради това отговорност съгласно чл. 51, ал. 1, т. 1 и ал. 4, т. 2 от общите условия на
договорите му за пренос на ел. енергия през електроразпределителната му мрежа, за повреди
вследствие авария или временно прекъсване на доставката на ел. енергия поради повреди в
ел.мрежите и съоръженията, които не били негова собственост или били по независещи от
него причини (л. 67).
На 21.10.2020 г. А. доставило и монтирало в хотела на ищеца нов контрол борд и
дисплей на ч. му на стойност с транспорт и командировъчни от 2880 лева с ДДС или 2400
лева без ДДС, което се установява от представената по делото фактура и показанията на
свидетелите - и - (л. 10 и 170-171). На 22.10.2020 г. ищецът платил по банков път на този
доставчик сумата от 2880 лева по тази фактура (л. 11).
По делото е назначена и съдебно - техническа експертиза, която е представила
първоначално и допълнително заключения, от които съдът възприема само допълнителното
заключение, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите
доказателства, и не възприема първоначалното заключение, доколкото не отговаря на
всички поставени задачи (чл. 202 ГПК). От възприетото от съда ДЗСТЕ се установява, че
причинената имуществена вреда на климатич.та инсталация в хотела на ищеца е повреда в
контролера и допълнително посочения в исковата му молба – „ключ поток“ на ч. (т. 1
ДЗСТЕ, л. 191). Според вещото лице, от цялата информация по делото и извършени
проверки и справки на същото за метеорологич.та обстановка, включително и исковата
молба на ищеца, възможната причина за нанесените щети по климатич.та инсталация на
ищеца е падане на мълния в близост до хотела му, като няма данни, които да сочат
увреждане на контролера на ч. му, което да е причинено от ответниците (5-ти абз., л. 191 и т.
6 от ДЗСТЕ, л. 192). Според вещото лице мълнеприемникът се намира в непосредствена
близост до ч. на покрива на хотела на ищеца, като при падането на мълнията в близост се е
индуктирало пренапрежение в „ключ потока“ на ч., което по захранващите му проводници е
стигнало до платката „контролер“; в исковата молба се споменава повреда на „ключ потока“
на ч., останал неработещ и след отстраняване на повредата по контролера, който „ключ
поток“ на ч., който е свързан с последния, се управлява от контролера; според вещото лице
индукция от мълния в незаземен вентил и недобре заземен вентил свързан с електрически
проводници с контролера би причинил точно такава повреда (т. 6 ДЗСТЕ, л. 192). За
възстановяване на ч. е извършена подмЯ. на платката „контролер“ и евентуално подмЯ. на
„ключ потока“ на ч., за което обаче няма според вещото лице данни дали и кога е извършено
(т. 2 ДЗСТЕ, л. 191). Щетите по климатич.та инсталация са за сметка на ищеца по негови
счетоводни данни, като размерът им е посочената във фактурата стойност; според вещото
лице нормалното функциониране на климатич.та инсталация не е било възстановено изцяло,
тъй като „ключ потока“ е останал повреден и няма данни дали и кога е била отстранена
повредата му (т. 3-5 ДЗСТЕ, л. 192). Извод 110 кV, захранващ процесния обект в подстанция
„С.“, е собственост на главния ответник (т. 7 ДЗСТЕ, л. 192). Няма данни според
представените документи и извършени проверки за прекъсвания на електрическото
6
захранване в хотела на ищеца; прекъсването за кратко време, поради непреодолими
природни фактори, като мълниеносна дейност, силни ветрове с дъжд, причиняващи къси
съединения, не се разглеждат според БДС „Характеристики на напрежението на
електричеството доставяно от обеществените разпределителни електрически мрежи“;
според вещото лице самите системи на анализаторите на напрежение са програмирани така,
че този вид прекъсвания не се вземат предвид при анализа на напрежението, понеже БДС е
синхронизирано с евростандарта; за градове като С., при създалата се конфигурация и
изпълнение на електрическата мрежа, трудно могат според вещото лице да се нарушават
допустимите параметри, заложени в горепосочения БДС и в показатели за качеството на
електроснабдяването и според Методиката за отчитане на целевите показатели и контрол на
показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужване на мрежовите
оператори на ДКЕВР (т. 1 ДЗСТЕ, л. 193). Няма според вещото лице данни да са били
нарушени услугите, предоставяни от евентуалния ответник на договорената категория по
осигуреност на електрозахранването ДКЕВР (т. 2 ДЗСТЕ, л. 193). Няма данни в документите
по делото и при направените проверки от вещото лице на 13.10.2020 г. да е имало
прекъсвания или аварии в съоръженията на евентуалния ответник за 13.10.2020 г. за
централната част на града; съоръженията на този мрежови оператор, чрез който е
присъединен и хотела на ищеца, се поддържат според вещото лице правилно и в
съответствие с техническите норми; няма данни за проблеми в съоръженията на евентуалния
ответник за 13.10.2020 г.; ако при измерване на контура „фаза – защитен проводник /РЕ/“ се
забележат недостатъци и проблеми, то извършващият измерването, при направено правилно
и прецизно измерване, може да диференцира дали проблема е в инсталацията на клиента
или в мрежата на евентуалния ответник, като според вещото лице няма данни за такова
измерване; аварии и прекъсвания на електрозахранването не би трябвало да причинят
според вещото лице такава повреда, тъй като процесната повреда е на съоръжение, което се
захранва от вътрешни в ч. понижаващи напрежението елементи и структурни и подобни
прекъсвания биха повредили също и други елементи и захранващи структури, за каквито
няма данни; според вещото лице токов удар е понятие, което е доста далеч от процесната
авария; ако е имало някакви комутационни пренапрежения, те биха се изявили според
вещото лице и в захранващите системи на ч. и в друга електроника в хотела на ищеца;
въпреки всички изследвания липсват според вещото лице достатъчно данни за аварията, за
да се определи коректно каква би могла да бъде причината (т. 3 ДЗСТЕ, л. 194). Няма данни
от материалите по делото и от проверката в опорния пункт в посоченото от ищеца часово
време да е имало аварии по съоръжения, осъществяващи доставяне на електроенергия за
подстанция Т. в центъра на С., и подстанция З., вкл. автоматично повторно включ.не и/или
аварии на съоръжения на електропреносния оператор в близост до обекта (хотела на ищеца
– б.р.), които да предизвикат токов удар и да имат за резултат увреждане на техниката от
страна на главния ответник; вероятно е да е имало премигване на ел.захранването, описано
от свидетеля на ищеца, което да се е дължало на успешно автоматично повторно включ.не,
но това не може според вещото лице да бъде причина за процесната повреда, първо защото,
ако е имало такова успешно автоматично повторно включ.не в мрежа 110 кV, то то не би
7
довело до поражения в контролера, които са тема на делото; според договорите и стандарт
БДС „Характеристики на напрежението на електричеството доставяно от обществените
разпределителни електрически мрежи“ и в показатели за качеството на електроснабдяването
и според Методиката за отчитане на целевите показатели и контрол на показателите за
качество на електрическата енергия и качество на обслужване на мрежовите оператори на
ДКЕВР, тези процеси в ЕЕС са вероятни и не представляват заплаха за електронните
елементи, понеже вземат мерки срещу такива пренапрежения (т. 4 ДЗСТЕ, л. 194-195).
От отговорите на вещото лице в съдебно заседание се установява още, че при
прекъсване на ел.захранването не би трябвало да се получи такава повреда, като процесната,
особено като се има предвид, че е бил повреден и клапанът, който се обсъжда в експертизата
– ключ потока на ч., който клапан или ключ поток на ч., както е вписан в исковата молба, се
управлява именно от този контролер, и връзката между тях е била най-вероятно причина, за
да се случи проблема и с контролера; според вещото лице, дори и да има някаква вероятност
повредата да е настъпила от спиране на ел.захранването, тя е микроскопич. (л. 230). Други
релевантни доказателства не са представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният от ищеца
главен иск против главния ответник е недоказан още в своето основание (чл. 49-50 ЗЗД).
Същият иск ищецът е основал на твърдението, че главният ответник носи отговорност за
причинената му имуществена вреда, защото между тях няма договор, но извод 110 кV, от
който се захранва разпределителната мрежа на евентуалния ответник, е собственост на този
главен ответник, който носи отговорност за причинената на ищеца имуществена вреда,
поради прекъсване на ел.захранването и/или възникнали пренапрежения по мрежата именно
от този извод. Следователно, ищецът поддържа, че вредата е настъпила в резултат, както на
тази вещ/извод 110 кV на този главен ответник, така и на виновно поведение на негови
служители по прекъсване на ел.захранването и неуведомяване предварително на ищеца за
това. В тези случаи отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е
собственик на вредоносната вещ, се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД (т. 2 на
ППВС 17/1963 г.). Такава отговорност обаче не възниква въобще в случаите на
непреодолима сила, какъвто е процесния (т. 2 на ППВС 17/1963 г.). Според ВКС, за да се
окачестви едно събитие, като такава сила, е необходимо не само да е настъпило, но и
неговото настъпване да не може да се вмени във вина на длъжника. Природните бедствия са
събития случайни по своя произход, чието настъпване длъжникът не е в състояние нито да
предвиди, нито да предотврати. Природните бедствия представляват непреодолима сила,
поради което непредвидимостта и неотстранимостта на вредите обхваща случайността на
събитието, причиняването на невъзможността и невъзможността за изпълнение, какъвто е и
случая (Р 579-2003-V г.о.). При него по делото се установи от ДЗСТЕ, че най-вероятната
причина за настъпилата в климатич.та инсталация на ищеца на 13.10.2020 г. процесна
повреда е падане на мълния в близост до хотела му, а не прекъсване на ел.захранването,
което да е причинено от служители на този главен ответник и/или от извода 110 кV, който е
негова собственост, за което ищецът да не е уведомен предварително. А след като е така,
8
тази причинена му имуществена вреда, не е резултат нито на твърдяното от него виновно и
противоправно, като нарушаващо чл. 89, т. 2 ЗЕ, поведение на служители на този главен
ответник по прекъсване на ел.захранването и неуведомяването му предварително за същото,
нито на особените свойства на извод 110 кV, който е собственост на същия главен ответник,
от който ищецът твърди, че е прекъснато това захранване, а на настъпването на посоченото
от вещото лице случайно събитие – мълния в близост до хотела на ищеца, която предвид
своя извънреден характер се явява непредвидимо и непредотвратимо събитие,
представляващо непреодолима сила, за която този главен ответник не може да носи
отговорност по чл. 49-50 ЗЗД, а по делото не са ангажирани от ищеца, чиято е тук
доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, други несъмнени доказателства, които
да установяват противното (т. 2 ППВС 17/1963 г.). Само на това основание главният му иск
срещу този главен ответник се явява недоказан още в своето основание, поради което, като
неоснователен, следва да бъде изцяло отхвърлен, заедно с акцесорните му претенции за
присъждане на законна лихва и разноски по делото, без преди това да бъдат обсъждани,
както останалите предпоставки за неговата основателност, защото са кумулативни и липсата
на която и да е от тях е достатъч. за неговата неоснователност, така и неговия размер,
защото това се явява безпредметно. Поради това следва да се разгледа и предявения
евентуален иск срещу евентуалния ответник, защото вътрешнопроцесуалното условие
(отхвърляне на главния му иск срещу главния ответник), от което ищецът е обусловил
разглеждането му, се е сбъднало.
При тези установени по делото обстоятелства обаче, съдът намери и този евентуален
иск за недоказан още в своето основание (чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 82 ЗЗД). Същият ищецът
е основал на твърдението, че евентуалният ответник, с който имат сключен договор за
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределитената му мрежа, към
която е присъединен хотела на ищеца, носи договорна отговорност по чл. 79, ал. 1, във вр. с
чл. 82 ЗЗД за причинената му имуществена вреда, поради виновно неизпълнение с
прекъсване на ел.захранването на договорните му и нормативни задължения по чл. 69 и чл.
89, т. 2 ЗЕ да осигури непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставЯ.та
електрическа енергия и/или възникнали пренапрежения по мрежата. И такава отговорност
обаче не възниква въобще в случаите на непреодолима сила, какъвто е процесния случай
(чл. 306, ал. 1, изр. 1 ТЗ, Р 579-2003-V г.о.). При него по делото се установи от ДЗСТЕ, че
най-вероятната причина за настъпилата в климатич.та инсталация на ищеца на 13.10.2020 г.
процесна повреда е падане на мълния в близост до хотела му, а не виновно неизпълнение от
евентуалния ответник на горепосочените му договорни задължения към ищеца с прекъсване
на ел.захранването и/или възникнали пренапрежения по мрежата. Мълнията е непредвидено
и непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало на 13.10.2020 г. след
сключ.не на този договор между ищеца и евентуалния ответник за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределитената мрежа на последния, към която е
присъединен хотела на ищеца, и представляващо поради това непреодолима сила по
смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ, за причинената от която имуществена вреда на ищеца
евентуалния ответник не може да бъде държан отговорен (чл. 306, ал. 1, изр. 1 ТЗ, Р 579-
9
2003-V г.о.). А след като е така и тази причинена на ищеца имуществена вреда, не е резултат
от виновното неизпълнение на служители на евентуалния ответник на горепосочените му
договорни и нормативни задължения, а резултат от настъпването на горепосоченото събитие
след сключ.не на този договор, което предвид своя извънреден характер се явява
непредвидимо и непредотвратимо, поради което за причинената от същото имуществена
вреда на ищеца, евентуалният ответник не може да носи договорна отговорност чл. 79, ал. 1,
във вр. с чл. 82 ЗЗД, а по делото не са ангажирани от ищеца, чиято е и тук доказателствената
тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, други несъмнени доказателства, които да установяват
противното (чл. 306, ал. 1, изр. 1 ТЗ, Р 579-2003-V г.о.). Само на това основание и
евентуалният му иск срещу този ответник за реализиране на договорната му отговорност се
явява недоказан още в своето основание, поради което, като неоснователен, следва да се
отхвърли изцяло, заедно с акцесорните му претенции за присъждане и на законна лихва и
разноски по делото, без преди това да бъдат обсъждани, както останалите предпоставки за
неговата основателност, защото са кумулативни и липсата на която и да е от тях е достатъч.
за неговата неоснователност, така и размера му, защото това се явява безпредметно.
При този изход на делото, само главният и евентуален ответници имат право да им се
присъдят сторените по същото разноски, съответно изчерпващи се с дължимото се на
главния ответник минимално възнаграждение от 100 лева по чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.
25, ал. 1 НЗПП, защото е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от
юрисконсулт, и в общ размер от 441 лева от евентуалния ответник (от които 331 лева
внесено от същия възнаграждение за вещото лице и дължимо му се минимално
възнаграждение от 100 лева по чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП, защото е
юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт), които поради
това следва да се възложат в тежест на ищеца (чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК). При този изход на
делото, последният няма право на разноски, поради което такива не му се и присъждат с
настоящото решение (чл. 78, ал. 1 ГПК). На подпомагащата страна не се присъждат разноски
(чл. 78, ал. 10 ГПК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявения от Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление -, главен иск по чл. 49-50 ЗЗД за осъждането на Е., с ЕИК -, със седалище и адрес
на управление - - № -, да му заплати по банкова сметка с -: -, сумата от 2400 лева за
обезщетение на причинените му имуществени вреди в размер на заплатената цена по
фактура № **********/21.10.2020 г. за доставка и монтаж на контролер и дисплей на ч.,
вследствие прекъсване на ел. захранването на 13.10.2020 г., и законна лихва върху тази сума
от 17.11.2021 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски, КАКТО и
предявения от Е. с п.а., евентуален иск по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 82 ЗЗД, за осъждането на
Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, в случай на отхвърляне на главния му
10
иск, да му заплати по същата банкова сметка с -: -, сумата от 2400 лева за обезщетение на
причинените му имуществени вреди в размер на заплатената цена по фактура №
**********/21.10.2020 г. за доставка и монтаж на контролер и дисплей на ч., вследствие на
неизпълнение с прекъсване на ел. захранването на 13.10.2020 г. на задълженията му по
сключения от тях договор от 21.05.-4 г. за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа, и законна лихва върху тази сума от 17.11.2021 г. до
изплащането й, както и сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА Е. с п.а., да заплати на Е. с п.а., сумата от 100 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. с п.а., да заплати на Е. с п.а., сумата от 441 лева за разноски по делото.
ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на третото лице З., с ЕИК -, със
седалище и адрес на управление -, като помагач на страната на привлеклия го евентуален
ответник Е. с п.а.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връч.нето му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
11