Р Е Ш Е Н И Е
№ 564
гр. Плевен, 25.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на четвърти септември две хиляди и двадесета
година в публично съдебно заседание в състав:
Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА
Членове: КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
РАЛИЦА МАРИНСКА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 624/2020г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1
изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Областна
дирекция на МВР – гр. Плевен,
представлявана от впд Директор старши комисар В.В., чрез юрисконсулт Г.А.срещу Решение № 320/01.07.2020г.
на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 131/2020г. по описа на съда.
С решението си съдът е отменил Наказателно
постановление № 19-0938-005401/14.10.2019г. на Началник група „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр. Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 175А,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на Д.М.И. *** е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП, за това че на 04.10.2019г. около 02:27 часа
като водач на лек автомобил БМВ 320 ЦД с рег. ***, на кръстовище, образувано от
площад „Иван Миндиликов“ и бул. „Данаил Попов“ с
посока на движение към ул. „Гренадирска“, при маневра десен завой умишлено подава
газ и повишава оборотите на двигателя, превърта задвижващите колела на
автомобила, като го привежда в странично движение с вратите напред, вследствие
на това действие изважда автомобила извън контрол и навлиза в насрещната пътна
лента на бул. „Данаил Попов“, което е видяно от служители на СПП – Плевен с
движещият се срещу него служебен автомобил Киа Сиид с
рег. № ***. По този начин не използва
пътищата, отворени за обществено ползване по тяхното предназначение, а именно
за превоз на хора и товари и създава опасност за останалите участници в
движението.
Касаторът Областна дирекция на МВР – гр.
Плевен, чрез юрисконсулт Г.А.обжалва решението с доводи за неговата
неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително
основание по чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Счита за неправилен извода на първоинстанционният съд, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, предвид констативен протокол от автосервиз и установена
според него техническа неизправност на автомобила, тъй като този констативен
протокол е представен от И. едва в хода на съдебното следствие и не е бил
известен на административно-наказващия орган
при издаването на НП. Същият не следва да бъде приеман като годно
доказателствено средство, тъй като не инициализира лицето, издател на протокола
и неговото качество. Посочва, че към този протокол няма приложен платежен
документ, което буди съмнения за достоверността му. Твърди, че авторството е
безспорно доказано и че нарушението е извършено виновно, като с деянието си И.
е създал опасност за останалите участници в движението. Навежда доводи, че
деянието не следва да се разглежда като маловажно и наложената санкция има
превъзпитателен характер за нарушителя. Моли да бъде отменено постановеното от
РС – Плевен решение, а по същество – да бъде потвърдено НП.
Ответникът по касация – Д.М.И., чрез адв. Ц.Ц. от АК – Плевен изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен
дава заключение, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и предлага да се остави в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн.
чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Свидетелските показания изцяло подкрепят
описаната подробно в акта и НП фактическа обстановка. Описаното деяние правилно
е квалифицирано като нарушение на чл. 104б т.2 от ЗДвП, тъй като по същество
представлява използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за цели
различни от тяхното предназначение – за превоз на хора и товари. Поведението на
водача, чрез форсиране на автомобила, превъртане на задвижващите колела и
привеждането му в странично положение с вратите напред, вследствие на което автомобила
е изведен извън контрол и навлиза в насрещната пътна лента очевидно е с
демонстративна цел да покаже възможностите на автомобила и водача и несъмнено
създава опасност за движението и не се вписва в разбирането за обичайно
ползване на пътищата отворени за обществено ползване съобразно тяхното
предназначение – за превоз на хора и товари и затова правилно е санкционирано с
предвидените за това нарушение кумулативно наказания във фиксирания от закона
размер съгласно санкционната разпоредба на чл. 175а ал.1 пр.3 ЗДвП – глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12 месеца.
Необоснован е изводът на районния съд за
недоказаност на описаното нарушение.
Представеното от жалбоподателя писмено
доказателство – констативен протокол от Автосервиз ИнтерКар
Ауто от 07.10.2019г. с приложена касова бележка – копие за извършена автосервизна услуга неправилно е взето предвид от съда.
Протоколът представлява частен свидетелстващ документ, от съдържанието на който
не става ясно от кои лица персонално изхожда и в този смисъл е негоден да
удостовери техните изявления. Освен това тези изявления имат характер на
свидетелски показания, които следва да бъдат снети лично пред съда с разпит на
свидетели съгласно установения процесуален ред и затова констативния протокол
не следва да се цени. Отделно от това в протокола се сочи, че техническият
проблем на автомобила се е появил на 07.10.2019г., а нарушението е констатирано
няколко дни преди това на 04.10.2019г. и не може да се установи пряка
причинно-следствена връзка между състоянието на автомобила към момента на
приемането му в сервиза и към датата на нарушението и поведението на автомобила
на пътя. А и подобно твърдение подлежи на доказване посредством
съдебно-техническа експертиза, каквато жалбоподателят не е ангажирал, и в този
смисъл защитната му теза е останала недоказана.
Формалната доказателствена
сила на редовно съставения АУАН за установените в него факти и обстоятелства, с
която се ползва на осн. чл. 189 ал.2 ЗДвП не е
опровергана в хода на съдебното производство, напротив подкрепя се от
показанията на всички разпитани свидетели.
Нарушението е доказано по безспорен и
несъмнен начин, наложено е следващото се наказание, поради което решението на
Районен съд – Плевен следва да се отмени като неправилно, а по същество да се
потвърди НП като законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 и чл. 222 ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №
320/01.07.2020г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 131/2020г.
по описа на съда и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0938-005401/14.10.2019г. на Началник група „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр. Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.
175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на Д.М.И. *** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.