№ 260032/2.4.2021г.
гр. ****
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №563/2019 г. по опис на РС ****, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
по чл.124, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗС от Д.А.Г., ЕГН **********, М.Н.Т., ЕГН **********, и А.Н.Т.,
ЕГН **********, срещу П.П.Д., ЕГН **********.
Ищците твърдят, че са
наследници по закон – низходящи на В.С.А., ЕГН **********,*** дол,
п. ***г. Твърдят, че В. А.
– майка на ищцата Д. Г. и баба на ищците М. Т. и А. Т., е наследник по закон на
М.С.Д., п.*** г. Твърдят още, че с ************************
г. по опис на Нотариус А. Никитов, вписан в СВ при РС **** с *******г. въз основа на Решение
№*** от ******г. на ПК гр. **********по чл.17, ал.1
ЗСПЗЗ, наследниците на М.Д–
В.С.А., Я.А.К., Д. А.Д., С.А.И., Ж.А.С., С.Т.Д., П.П.Д. и П. П.Д., са признати за
собственици на нива с площ 10.000 дка, трета категория,
съставляваща имот ****по плана за
земеразделяне, находяща се в м. „**** ***”, при граници: имот ****на П.А.Р., каз***-полски път, имот
***на Е.В.П., имот ***на Н.В.В.и имот
***на К.А.К.. Твърдят също, че по
силата на договор за покупко-проджба
на недвижим имот, сключен с **********по опис на
Нотариус А. Никитов, вписан в СВ при РС **** под *******************наследниците
на М.Д– Я.К., Д. Д., С.И., Ж.С., С. Д. и П. Д., продали на В. А. общо притежаваните от тях 7/12 идеални
части от процесния имот. Сочат, че продажбата
от наследниците на наследствените им дялове е целяла
уреждане на отношенията във връзка със собствеността
на останалите в наследство от М.Димоти,
като те от
своя страна са придобили наследствените
дялове на В. А. от други имоти,
включени в наследствената маса. Ищците излагат,
че въз основа
на наследствено правоприемство от своята майка В. А., дъщерите й Д. Г. и Д. А. са получили нейния дял от наследството
на М.Д– 1/3 идеални части или 4/12 идеални части, от който дял
всяка една от тях получава
по 2/12 идеални части. Сочат, че
по силата на договор за
покупко-продажба и наследствено
правоприемство от В. А., ищците се легитимират
като собственици на още 7/12 идеални
части от процесния имот, т.е. въз основа
на наследствено правоприемство и договор за покупко-продажба и наследяване са придобили правото на собственост върху 11/12 идеални части от имота.
Заявяват, че останалата 1/12 идеална част от недвижимия
имот представлява наследствения дял на отв. П.Д., внук
на починалия през 1970 г. Т. Д. - син на общата наследодателка
М.Д.. Излагат, че след смъртта й Т. Д. получил 1/3 идеална част от процесния
недвижим имот, като след неговата
смърт тази част е наследена от неговия син
С. Д., който получил 1/6 идеална част и от синовете на
починалия през 1997 г. П. Д.:
1/12 идеална част за П.Д. и 1/12 идеална част за П. Д.. Твърдят, че от
датата на откриване на наследството
до настоящия момент отв. П.Д. не е проявил никакъв
интерес към наследствения имот. Твърдят още, че
след придобиването на 7/12 идеални части от имота
по силата на договора за
покупко-продажба от
31.08.2000 г., В. А. установила явно,
непрекъснато и несмущавано владение върху имота, което е продължило необезпокоявано до нейната смърт
на ***г., като след смъртта й владението е продължило да бъде осъществявано
по този начин
от първоначаблните
ищци, а в последствие и от настоящите такива. Ищците твърдят, че са придобили
правото на собственост върху дела на отв.
П.Д., представляващ 1/12 идеална
част от имота,
въз основа на изтекла в тяхна
полза десетгодишна придобивна давност, като към своето
владение присъединяват давностното владение на своята наследодателка
В. А., осъществявано през периода 31.08.2000 г. – ***г. Молят
съда, да постанови решение, с което да приеме
за установено, че ищците Д.Г. и Д.А. са собственици на 1/12 идеална част от процесния
имот, представляваща наследствен дял на отв. П.Д. от
наследството на М.Д., получен по наследяване
от П. Д., п.1997 г., наследник
на Т. Д., п.1970 г. Претендират
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба. Ответникът, чрез назначен особен
представител, заявява, че предявения иск
е допустим, но изцяло неоснователен и недоказан. Сочи, че за да
се приеме, че е налице владелческо
отношение спрямо цялата вещ, владеещият
я съсобственик трябва да установи промяна
на намерението си да упражнява
фактическа власт вместо другиго, само за себе
си. Заявява, че по никакъв
начин не се установява, че ищците са
извършили някакви действия, различни от ползването на
имота, с които да са демонстрирали
промяна в намерението си. Излага, че
ползването на имота само от
един от съсобствениците
не означава промяна в намерението по отношение на
правата на останалите съсобственици. Заявява, че процесният
поземлен имот не е изгубил наследствения
си характер, тъй като субективното
отношение на ищците, че владеят
изключително за себе си наследствения
дял на ответника,
не е достигнало до него, декларирането
на имота като собствен и плащането на данък
е станало по скрит начин, а обикновеното ползване на имота дори
продължително време не е достатъчно, за да ги
направи собственици щом това не
е станало по изискуемия се от
закона начин. Моли съда, да
отхвърли предявения иск като неоснователен
и недоказан.
След преценка на събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверения за наследници ******* , изд. от Община ************************************7
г., изд. от кметство с. ***********, ищците М. Т., А. Т. и Д. Г. са са наследници
на В. А., п.***г., която, съвместно с Я.А.К., Д. А.Д., С.А.И., Ж.А.С., С.Т.Д., П.П.Д.
и П. П.Д., е наследник на М.Д., п. 26.12.1962 г.
Видно от ************************ г. по опис на Нотариус
А. Никитов, вписан в СВ при РС **** с *******г. въз основа на Решение №*** от ******г.
на ПК гр. **********по чл.17, ал.1 ЗСПЗЗ, наследниците на М.Д– В.С.А., Я.А.К., Д.
А.Д., С.А.И., Ж.А.С., С.Т.Д., П. П.Д. и ответника П.П.Д., са признати за
собственици на нива с площ 10.000 дка, трета категория, съставляваща имот ****по
плана за земеразделяне, находяща се в с. *********, м. „**** ***”, при граници:
имот ****на П.А.Р., каз***-полски път, имот ***на Е.В.П., имот ***на Н.В.В.и
имот ***на К.А.К..
Видно от договор за покупко-проджба на недвижим имот,
сключен с **********по опис на Нотариус А. Никитов, вписан в СВ при РС **** под
*******************наследниците на М.Д– Я.К., Д. Д., С.И., Ж.С., С. Д. и П. Д.,
продали на В. А. общо притежаваните от тях 7/12 идеални части от процесния
имот.
Видно от кредитираните като
безпристрастно дадени в резултат от непосредствени лични възприятия, показания
на свид. Н. Т., след смъртта на наследодателят В. А., процесния имот е бил
стопанисван само от двете й дъщери - Д. и Д. А., както и че след 2000 г. те
двете правили опити да открият техния роднина по бащина линия – отв. П. Д., но
не могли да го открият.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Представените от ищцовата страна гласни доказателства не
са в съС.ие да удостоверят осъществен състав на твърдения оригинерен придобивен
способ чрез давностно владение по чл79, ал.1 ЗС спрямо процесния имот в полза
на ищците и техните наследодатели. Твърденията на свид. Н. Т. не съдържат
описание на обстоятелства, сочещи конкретно осъществени действия от наследодателя
В. А. или от първоначалните ищци Д.А. и Д.Г., които да обективират ясна
демонстрация спрямо отв. П.Д. (явяващ се съсобственик на 1/12 ид. част от
процесния имот към датата 31.08.2000 г., на която наследодателят на ищците В. А.
е придобил останалите 11/12 ид. части), че ищците и техните праводатели отричат
неговите права на съсобственик и владеят целия имот само за себе си. За разлика
от хипотезата, в която несобственик осъществява придобивно владение върху чужда
вещ и само факта на упражнявана фактическа власт през давностния срок е
достатъчен за установяване на придобивния способ, когато съсобственик се
домогва да придобие чрез давностно владение собствеността върху целия имот,
тези негови действия следва да са ясно манифестирани пред всички останали
съсобственици. Това е наложително, защото при съсобственост, упражняващият
владение съсобственик, се явява владелец само за своята
част от имота
и същевременно е държател
на частите, притежавани от останалите
съсобственици. В
този смисъл е и константната и напълно еднозначна съдебна практика (Решение
№140 от 17.03.2006 г. на
ВКС по гр. дело №797/2005 г., I г. о., Решение
№ 315 от 13.04.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 6445/2007
г., III г. о., Решение
№84 от 10.02.2010 г. на ВКС
по гр. дело №1509/2009 г., IV г. о., Решение
№ 131 от 16.02.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1848/2008 г.,
III г. о., Решение
№128 от 8.04.2010 г. на ВКС
по гр. дело №736/2009 г., II г. о., Решение
№ 381 от 25.10.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 37/2010 г.,
II г. о., Решение
№8 от 23.01.2012 г. на ВКС по гр. дело №138/2011 г., I г. о.).
В процесната хипотеза не може да се приеме наличието на
обективна невъзможност за праводателя на ищците и за тях лично, да манифестират
пред отв. П. Д. намерението си за своене на целия имот, доколкото липсват
данни, през цялата продължителност на съответния придобивен давностен срок,
същият да е бил с неизвестно местожителство,
да е напускал страната, без да се е завръщал. Същевременно, от
показанията на свид. Н. Т. е видно, че ищците и техните прадводатели са
познавали достатъчно добре ответника, който е близък техен роднина,
контактували са и с неговия брат, който е участвал лично в сделката от
31.08.2000 г. По същество, твърденията на свид. Н. Т., че за праводателите на
ищците, ответникът е бил в неизвестност, са твърде общи и повърхностни и не
съдържат конкретни данни, отв. П. Д. да е търсен по какъвто и да е начин, а по
делото липсват каквито и да е други доказателства, които да потвърждават
обстоятелството, че ищците и техните праводатели са правели някакви конкретни,
но неуспешни опити да се свържат с ответника преди датата 31.08.2000 г. както и
през цялата продължителност на съответния придобивен давностен срок.
При така изтъкнатите съображения, твърдението на ищците, че
са придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа на осъществено
давностно владение, се явява недоказано и предявения установителен иск е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.А.Г., ЕГН **********, М.Н.Т., ЕГН **********,
и А.Н.Т., ЕГН **********, срещу П.П.Д., ЕГН **********, за установяване право на собственост въз основа на
придобивно давностно владение през периода от 31.08.2000 г. до ***г. върху недвижим
имот – нива с площ 10.000 дка, трета категория, съставляваща имот ****по плана
за земеразделяне, идентификатор 47874.45.9, находяща се в землище на с. *********,
м. „**** ***”, на
основание чл.124, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: