Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
гр.Н.П., 28.05.2012г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Н.П., в публичното си
заседание на трети май две хиляди и дванадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР : Б.А.
като разгледа докладваното от
съдия Николова гр.д. № 368 по описа на НПРС за 2011г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявена е искова молба от „****” АД (ПИБ – АД), с общо шест обективно и субективно, кумулативно съединени искове спрямо двете ответници, както следва:
Спрямо Т.К. са
предявени следните искове: 1/ иск по чл.60, ал.1 от ЗН вр. чр.430 и чл. 432 от ТЗ, за заплащане на сумата от 5 600,80, представляващи неизплатена
главница по договор за кредит по програма за микрокредитиране, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното и заплащане;
2/ иск по чл. 60, ал.1 от ЗН вр. чр.430, ал.2 от ТЗ, за заплащане на сумата от
942,34лв. представляващи дължима договорна лихва за периода от 25.02.2010 г. до
21.03.2011 г. и 3/ по чл. 60, ал.1 от ЗН
вр. чр.430, ал.2 от ТЗ, за сумата от 255,95лв., представляващи дължима
наказателна лихва за периода от 25.02.2010 г. до 22.03.2011 г.
Спрямо ответницата
И. К., са предявени следните искове: 1/ иск по чл.60, ал.1 от ЗН вр. чр.430 и
чл. 432 от ТЗ, за заплащане на сумата от 1 866,94лв., представляващи
неизплатена главница по договор за кредит по програма за микрокредитиране,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното и
заплащане; 2/ иск по чл. 60, ал.1 от ЗН вр. чр.430, ал.2 от ТЗ, за заплащане на
сумата от 314,12лв. представляващи дължима договорна лихва за периода от
25.02.2010 г. до 21.03.2011 г. и 3/ по
чл. 60, ал.1 от ЗН вр. чр.430, ал.2 от ТЗ, за сумата от 85,32лв.,
представляващи дължима наказателна лихва за периода от 25.02.2010 г. до
22.03.2011 г.
Ищецът сочи следните факти, на които основава исковете си: между кредитора – ищец по делото „****” АД (ПИБ – АД) и наследодателят на ответниците - Г. И.К., е съществувало сключен договор за кредит по програма за микрокредитиране № 76-КР-АА-1296/14.09.2006 г., по силата на който ПИБ-АД е предоставила на Г. И.К., земеделски производител банков кредит в размер на 10 000лв. За закупуване на земеделска техника.
На 03.11.2010 г. Г. И.К. е починал и е оставил за свои законни наследници двете ответници, съответно съпруга и дъщеря.
Към 07.02.2011 г. е било налице просрочие по договора за кредит за заплащане на сумата от 8 894,42лв., като просрочието е било 390дни. С писмо изх. № 48/07.02.2011 г. ПИБ-АД е уведомила наследниците за забавата в плащанията и че при непогасяване на просрочените задължения в указания срок от получаване на поканата кредита ще се счита изцяло предсрочно изискуем и ще се пристъпи към принудително събиране на вземането.
Задължението по кредита, направено по извлечение от сметките на длъжника Г. И.К. било общо 9 065,47лв., от които 7 467,74лв., представляващи неизплатена главница по договора, 1 256,46лв. представляващи дължима договорна лихва за периода от 25.02.2010 г. до 21.03.2011 г. и 341,27лв., представляващи дължима наказателна лихва за периода от 25.02.2010 г. до 22.03.2011 г.
Поради наличието на правен интерес от удовлетворяване на вземането на кредитора ищецът е предявил иска си срещу наследниците на кредитополучателя.
Ищецът е направил искане, съдът да призове ответниците, които да заявят дали приемат или се отказват от наследството, оставено от Г. И.К., съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗН.
Ищецът моли да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответниците са депозирали писмен отговор по иска, като оспорват допустимостта на предявения иск, т.к не били посочени начините на определяне на размерите на претендираните суми по пера и основания. Сочат, че исковете били неоснователни поради това, че изложените в исковата молба обстоятелства са неверни, освен единствено това, че Г. К. е починал и е техен наследодател. Молят, предявените искове да бъдат отхвърлени, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:
С договор за кредит по програма за микрокредитиране № 76-КР-АА-1296/14.09.2006 г., “****” – АД, наричана за краткост ПИБ - АД е предоставила на Г. И.К., земеделски производител, банков кредит в размер на 10 000лв. За закупуване на земеделска техника. Съгласно договора сумата е била преведена служебно по разплащателната сметка на кредитополучателя с № IBAN: ***, като от същата сметка се погасяват служебно от ПИБ- АД, дължимите от кредитополучателя суми – главница, лихви и други разноски. Предоставения кредит се погасява съгласно погасителен план, като крайният срок на същия е 25.09.2013 г. В т.4 и 5 от договора страните са уговорили също, че кредито- получателят заплаща на банката лихва, в размер на ОЛП плюс надбавка от 8 пункта, както и по 1% комисионна за управление на кредита.
В представения в оригинал на виждане и в заверено копие договор за микрокредитиране № 1296/14.09.2006 г., липсват клаузи за предсрочна изискуемост на вземането на кредитора.
От представеното по делото удостоверение за наследници №*** г., изд. от Община – гр. Н.П. се установява, че Г. И.К. е починал на *** г. Негови наследници са ответниците по делото Т.Д.К. – съпруга и И.Г.К. – дъщеря.
С писмо до ответниците № 0048/07.02.2011 г. ищецът ги е уведомил, че към 07.02.2011 г. задължението на кредитополучателя към ПИБ- АД не се обслужва по ежемесечно дължимите лихви и главница, поради което ответниците са поканени да встъпят в дълга на наследодателя си или да го погасят в пълен размер на 8 894,42лв., дължим към 07.02.2011 г. Писмото е изпратено до ответниците с обратна разписка. Първата ответница не е получила писмото, видно от извършеното на гърба отбелязване, л.10 от делото, че лицето се е преместил на друг адрес и същото е върнато на подателя на 08.02.2011 г. Втората ответница също не е получила писмото, т.к видно от отбелязването, л. 12 от делото писмото е върнато като непотърсено обратно на подателя.
По делото е представена справка, извлечение от счетоводните книги на ПИБ- АД, за задълженията във връзка с предоставения кредит, по разплащателната сметка на кредитополучателя с № IBAN: ***, където е посочено, че оставащата дължима сума по него към 22.03.2011 г. е в размер на 9 065,47лв., от които 7 467,74 Главница, 1 256,46лв. Лихви за периода от 25.02.2010 г. до 21.03.2011 г., наказателни лихви в размер на 341,27лв. За периода от 25.02.2010 г. до 22.03.2011 г.
Въз основа на така описаните факти, съдът приема за безспорно установено от доказателствата по делото, че между ищцовата страна, ПИБ- АД и Г. И.К. е сключен договор за кредит по програма за микрокредитиране № 76-КР-АА-1296/14.09.2006 г. Ответниците въпреки заявеното от тях в отговора оспорване на този документ, не са го направили по установения от закона ред, съгласно указанието на съда в определението му от 01.03.2012 г. в т. ІІ.3 от проектодоклада, поради което съдът приема договорът е валиден и пораждащ посочените в него права и задължения на страните.
Представеното извлечение от разплащателната сметка на длъжника, Г. К. сочи, че към 22.03.2011 г. задължението му към банката възлиза на сумата от 9 065,47лв., от които 7 467,74 Главница, 1 256,46лв. Лихви за периода от 25.02.2010 г. до 21.03.2011 г., наказателни лихви в размер на 341,27лв. За периода от 25.02.2010 г. до 22.03.2011 г. Съдът намира, че така представената справка, дори и да отразява действителното състояние по партидата на длъжника и да отразява всички вземания, които има спрямо него банката – кредитор не може да се приеме за безспорно доказателство за това. От страна на ищеца е направено оттегляне на искането за експертиза /това искане не е било допускано от съда в проектодоклада, видно от т.ІІ.5 от него, поради което и след направеното искане за неговото оттегляне в съдебното заседание от 03.05.2012 г. от ищеца, съдът не се е произнесъл изрично за оттеглянето му, т.к това е приравнено на липса на такова искане/, поради което е невъзможно да се направи преценката на основателността на исковите претенции по размер. Извлечението от сметката на длъжника за вземанията на банките е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, съгл. чл. 417, т.3 от ГПК, но в исковото производство тези претенции следва да се докажат със средствата посочени в чл. Глава четиринадесета от ГПК. Представеното от ищеца извлечение от сметка на длъжника е частен документ, който има материална доказателствена и изпълнителна сила, само в производството по чл. 417 от ГПК, но не и в исковото производство, т.к неговата материална доказателствена сила няма обвързващо за съда по исковото производство действие. Твърденията за неизпълнение на договора и за конкретния размер на това неизпълнение следва да се докажат по общия ред. Доказателства в тази насока обаче не са представени от ищеца. В този смисъл претенциите на ищеца се явяват необосновани по основание и размер.
Доколкото обаче, претенцията на ищеца е спрямо наследниците на кредитополучателя Г. К., починал на *** г., то поради факта на неговата смърт и съгл. чл. 60, ал.1 от ЗН вр. чл. 84, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Посоченото в тези покани се основава на задължението на наследодателят на ответниците, а не персонализирано според отговорността на всяка една от тях такава, като част от задължението на наследодателя, поради което същото не може да се приеме за надлежно отправена покана. Самите уведомителни писма до наследниците на Г. И.К. – ответниците по делото, с които банката ги уведомява за дълга на наследодателя им, определила им е срок за изпълнение, с предупреждението, че след изтичането на този срок, банката ще обяви задължението за изцяло и предсрочно изискуемо, не са получени от ответниците, поради посочените върху обратните разписки причини. Следователно същите не са известени за отправената им от ищеца покана, дори и за задълженията на техния наследодател, поради което след изтичането на посочените в поканата срокове ищецът не може да черпи права и на това основание. Ответниците, в качеството им на наследници, са уведомени едва с получаването на преписите от исковата молба, а изикуемостта към всяка от ответниците настъпва след изтичането на седем дни от получаването на тези преписи. От данните по делото е видно, че ответниците са получили съдебните книжа по делото на 21.06.2011 г. и следователно задълженията им са станали изискуеми едва на 28.06.2011 г. Следователно това допълнително обосновава извода на съда за недоказаност на претенциите на ищеца по размер.
С исковата молба ищецът е отправил искане съдът на основание чл.51 от Закона за наследството за призоваване на ответниците и да им се определи срок, в който те да заявят дали приемат наследството, оставено от Г. К. или се отказват от него. Съдът е указал това с определението си от 01.03.2012 г. в т. ІІ.4 от проектодоклада. В съдебното заседание е констатирано неявяването на страните и на основание чл. 50, ал.2 от ЗН е посочено, че те губят правото да приемат наследството, оставено от наследодателят им Г. К.. Това действие има правопрепятстващо действие за ответниците, които от този момент, от 03.05.2012 г. те губят правото да приемат наследството. Това означава, че те губят правото да приемат наследството, но губят и отговорността за задълженията на наследодателя, защото такава отговорност, съгл. чл. 60, ал.1 от ЗН могат да носят само наследници, които са приели наследството. Това е една специална хипотеза, даваща възможност на наследниците, които са заинтересовани от приемането на наследството на наследодателя да го направят, ако до този момент не са го направили и ако не го направят те губят правото да го направят занапред. Ако тези наследници вече са били приели наследството, то доказването на това обстоятелство, както и доказването на обстоятелството за евентуално приемане на наследството по опис, съгл. чл. 60, ал.2 от ЗН са в тежест на ищеца. Правният интерес на ищеца е бил той да установи, че има приемане на наследството изцяло или по опис, за да може да претендира от ответниците, наследници на починалия длъжник пълна или ограничена, съобразно обема на приетото наследство отговорност. Това обаче по настоящето дело не е направено и поради това, като законова последица, особено след прилагането на чл. 50, ал.2 от ЗН е това, че ответниците не могат да отговарят за задълженията на техния наследодател, произтичащи от договора за микрокредитиране № 76-КР-АА-1296/14.09.2006 г.
В този смисъл, съдът намира всеки от предявените от ищеца искове спрямо всяка една от ответниците за неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърлят.
Ответниците не са доказали направени от тях разноски, поради което такива не следва да им се присъждат, а направените от ищеца остават за негова сметка.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, районен съд Н.П.,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.60, ал.1 от ЗН вр. чр.430 и чл. 432 от ТЗ, на „****” – АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “****, представлявано от Й.В.С., Е.К.Л., М.Л.Г., с пълномощници по делото П.Х.С. и юрисконсулт Д.И.И., срещу Т.Д.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. Н.П., обл. Ш., ул. “****, със съдебен адрес гр. С., ул. “****, чрез адв. Г. Г., за заплащане на сумата от 5 600,80лв. /пет хиляди и шестстотин лева и осемдесет ст./, представляващи неизплатена главница по договор за кредит по програма за микрокредитиране № 76-КР-АА-1296/14.09.2006 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното и заплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 60, ал.1 от ЗН вр. чр.430, ал.2 от ТЗ, на „****” – АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “****, представлявано от Й.В.С., Е.К.Л., М.Л.Г., с пълномощници по делото П.Х.С. и юрисконсулт Д.И.И., срещу Т.Д.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. Н.П., обл. Ш., ул. “****, със съдебен адрес гр. С., ул. “****, чрез адв. Г. Г., за заплащане на сумата от 942,34лв./деветстотин четиридесет и два лева тридесет и четири ст./, представляващи дължима договорна лихва за периода от 25.02.2010 г. до 21.03.2011 г..
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 60, ал.1 от ЗН вр. чр.430, ал.2 от ТЗ, на „****” – АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “****, представлявано от Й.В.С., Е.К.Л., М.Л.Г., с пълномощници по делото П.Х.С. и юрисконсулт Д.И.И., срещу Т.Д.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. Н.П., обл. Ш., ул. “****, със съдебен адрес гр. С., ул. “****, чрез адв. Г. Г., за заплащане на сумата от 255,95лв./двеста петдесет и пет лева и деветдесет и пет ст./, представляващи дължима наказателна лихва за периода от 25.02.2010 г. до 22.03.2011 г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.60, ал.1 от ЗН вр. чр.430 и чл. 432 от ТЗ, на „****” – АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “****, представлявано от Й.В.С., Е.К.Л., М.Л.Г., с пълномощници по делото П.Х.С. и юрисконсулт Д.И.И., срещу И.Г.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес гр. С., ул. “****, чрез адв. Г. Г., за заплащане на сумата от 8 1 866,94лв./хиляда осемстотин шестдесет и шест лева деветдесет и четири ст./, представляващи неизплатена главница по договор за кредит по програма за микрокредитиране № 76-КР-АА-1296/14.09.2006 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното и заплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 60, ал.1 от ЗН вр. чр.430, ал.2 от ТЗ, на „****” – АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “****, представлявано от Й.В.С., Е.К.Л., М.Л.Г., с пълномощници по делото П.Х.С. и юрисконсулт Д.И.И., срещу И.Г.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес гр. С., ул. “****, чрез адв. Г. Г., за заплащане на сумата от 314,12лв /триста и четиринадесет лева и дванадесет ст./, представляващи дължима договорна лихва за периода от 25.02.2010 г. до 21.03.2011 г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 60, ал.1 от ЗН вр. чр.430, ал.2 от ТЗ, на „****” – АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “****, представлявано от Й.В.С., Е.К.Л., М.Л.Г., с пълномощници по делото П.Х.С. и юрисконсулт Д.И.И., срещу И.Г.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес гр. С., ул. “****, чрез адв. Г. Г., за заплащане на сумата от 85,32лв. /осемдесет и пет лева и тридесет и две ст./, представляващи дължима наказателна лихва за периода от 25.02.2010 г. до 22.03.2011 г.
Решението подлежи на
обжалване пред окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
Районен
съдия : ......................................
Галина Николова