Решение по дело №3282/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 21.06.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

            МЛ.СЪДИЯ:        Силвия Тачева

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3282 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №20231016 от 21.10.2020г., постановено по гр.дело №27387/2019г. по описа на СРС, ГО, 30 с-в, е отхвърлен изцяло предявеният от С.К.Г. с ЕГН********** срещу „Г. Ф.“ с ЕИК (БУЛСТАТ) ********иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 18400лв.- мораторна лихва в размер на законната лихва за периода от 24.01.2017г. до 29.07.2018г. включително, върху изплатено от „Г. Ф.“ на Р.П.С.с ЕГН********** застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120000лв. за смъртта на Р.М.И.с ЕГН**********, настъпила на 01.10.2016г. в резултат на ПТП, виновно причинено отА.Г. Д. с ЕГН ********** при управление на лек автомобил „Рено Меган“ с ДК№VD960840 без валидна застраховка „ГО на автомобилистите“, по повод на което е образувана щета №210434/30.12.2016г. във връзка с щета №210149/27.04.2017г., във връзка с щета №210320/06.10.2017г., във връзка с щета №210272/23.07.2018г. по описа на ГФ, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 15.01.2019г. отР.П.С.на С.К.Г. и за която сума е издадена заповед за изпълнение от 26.02.2019 г. по ч. гр. д. № 9605/2019 г. по описа на СРС, 30 състав. Ищецът е осъден да заплати на отвитника разноски в размер на 300 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца С.К.Г.. Жалбоподателят поддържа, че присъдата с която се решава окончателно въпросът за вината за причиняването на процесното ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на Р.И., не представлява непредставено доказателство по смисъла на чл.106, ал.3 от КЗ, както е приел СРС, тъй като неоснователно забавя реализирането на правото на пострадалия и може дори да го погаси, ако наказателното производство продължи повече от 5 години. Твърди, че законът изрично посочва при наличието на кои документи застрахователят не може да откаже плащане и сред тези документи е констативният протокол за ПТП, който е представен от пострадалата още при първоначалното завеждане пред ГФ на претенцията по щета №210434/30.12.2016г. Единствената предвидена в закона възможност застрахователят да отложи произнасянето си според жалбопдателя е хипотезата на чл.496, ал.4 КЗ- когато документите по ал.1 на същата разпоредба не са достатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие. Твърди, че в конкретния случай обстоятелствата, свързани с ПТП са непротиворечиви и безспорни още при образуването на досъдебното производство и присъдата на наказателния съд не доизяснява релевантни за претенцията към ответника факти. Всички относими доказателства за установяване основанието и размера на претендираните щети били представени (констативен протокол за ПТП, медицинско свидетелство за смърт, удостоверение за наследници, удостоверения за раждане, регистрационен талон, удостоверение за банкова сметка), ***яне по претенцията в 15- дневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ и след изтичането му изпаднал в забава. Твърди също така, че до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ ответикът дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди и на още едно основание- чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 429, ал.2, т.2 КЗ вр. чл. 558, ал. 1, изр. 2-ро КЗ, за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът- уважен. Претендира разноски.  

Ответникът в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна, като излага съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт.   

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е неправилно и подлежи на отмяна по следните съображения:

Единственият спорен между страните въпрос е началният момент, от който ответникът евентуално изпада в забава относно задължението да заплати обезщетение, което е във връзка с приложимата в случая хипотеза на разпоредбата на чл.497 от КЗ, съгласно която  застрахователят (респективно- ответникът ГФ по силата на чл.558, ал.1 от КЗ) дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ (три месеца от предявяване на претенцията) освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Ищецът и жалбоподател в настоящото производство твърди, че случаят следва да се субсумира под хипотезата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като са представени всички необходими документи и от 24.01.2017г. (изтичане на срока от 15 работни дни) ответникът е в забава до момента на изплащането на обезщетението 30.07.2018г. Ответникът твърди, че тъй като не е представена влязла в сила на 03.07.2018г. присъда на наказателния съд по образуваното по случая наказателно производство, налице е втората хипотеза- чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, като се е произнесъл веднага след представянето на присъдата (26.07.2018г.), заплатил е обезщетението на 30.07.2018г. и не е изпадал изобщо в забава. Първостепенният съд е възприел изцяло тезата на ответника. Настоящият състав не споделя тези правни изводи. Съгласно чл.496, ал.3 от КЗ застрахователят (респективно- ГФ) не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение ….. когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи: 1. констативен протокол за пътнотранспортно произшествие; 2. протокол за пътнотранспортно произшествие; 3. протокол за пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните работи; 4. друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на Министерството на вътрешните работи; 5. двустранен констативен протокол; В случая с молбата от 30.12.2016г. на ответника са представени от праводателката на ищеца както констативен протокол за ПТП с пострадали лица, така и удостоверение за раждане, медицинско свидетелство за смърт, регистрационен талон, удостоверение за наследници и удостоверение за банкова сметка. ***о по делото писмо от 10.01.2017г. за представяне на влязла в сила присъда и копия от автотехническа и съдебномедицинска експертиза то досъдебното производство не съответства на разпоредбата на чл.496, ал.4 от КЗ- когато документите по ал. 3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. При положение че са представени констативен протокол за ПТП и смъртен акт, както и удостоверение за наследници, тези документи са напълно достатъчни за произнасяне по претенцията. В този смисъл- дори и при оправдателна присъда деецът не би бил освободен от отговорността за нанесените вреди по реда на гражданското производство, а застрахователят дължи произнасяне.

Между страните не се спори, че молбата с горепосочените приложения е подадена на 30.12.2016г., срокът по чл.496, ал.1, т.1 от КЗ е изтекъл на 24.01.2017г., ответникът се е произнесъл по претенцията на 26.07.2018г. и е заплатил обезщетението на 30.07.2018г. следователно мораторна лихва се дължи за периода от 24.01.2017г. до 29.07.20187г. върху главница в размер на 120000 лева, която изчислена с лихвен калкулатор е в размер на 18400 лева.

 Ето защо въззивната жалба следва да бъде уважена, решението на СРС– отменено изцяло, а предявения иск- уважен.

Ищецът е освободен от държавна такса, заплатил е възнаграждения за адвокатска защита в размер на 1000 лева за заповедното производство, 2000 лева за исковото производството в първата инстанция и 1500 лева за въззивната инстанция. Направено е възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което на ищеца следва да се присъдят минималните размери на адвокатски възнаграждения, които са в размер на по 1082 лева за първата и втората инстанция и 541 лева за заповедното производтво, или общо 2705 лева. Ответникът следва да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 736 лева за заповедното и исковото производство в първата инстанция и 368 лева по сметка на СГС за производството пред въззивната инстанция.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №20231016 от 21.10.2020г., постановено по гр.дело №27387/2019г. по описа на СРС, ГО, 30 с-в, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Г. Ф.“ с ЕИК (БУЛСТАТ) ********дължи на  С.К.Г. с ЕГН********** сумата от 18400лв. (осемнадесет хиляди и четиристотин лева)- мораторна лихва в размер на законната лихва за периода от 24.01.2017г. до 29.07.2018г. включително, върху изплатено от „Г. Ф.“ наР.П.С.с ЕГН********** застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120000лв. за смъртта на Р.М.И.с ЕГН**********, настъпила на 01.10.2016г. в резултат на ПТП, виновно причинено отА.Г. Д. с ЕГН ********** при управление на лек автомобил „Рено Меган“ с ДК№VD960840 без валидна застраховка „ГО на автомобилистите“, по повод на което е образувана щета №210434/30.12.2016г. във връзка с щета №210149/27.04.2017г., във връзка с щета №210320/06.10.2017г., във връзка с щета №210272/23.07.2018г. по описа на ГФ, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 15.01.2019г. отР.П.С.на С.К.Г. и за която сума е издадена заповед за изпълнение от 26.02.2019 г. по ч. гр. д. № 9605/2019 г. по описа на СРС, 30 състав.

ОСЪЖДА „Г. Ф.“ с ЕИК (БУЛСТАТ) ********дължи на  С.К.Г. с ЕГН********** сумата от 2705 лева (две хиляди седемстотин и пет лева)- разноски по делото във всички съдебни инстанции.

ОСЪЖДА „Г. Ф.“ с ЕИК (БУЛСТАТ) ********ДА ЗАПЛАТИ НА Софийски районен съд 736 лева- държавна такса за заповедното и исковото производство.

ОСЪЖДА „Г. Ф.“ с ЕИК (БУЛСТАТ) ********ДА ЗАПЛАТИ НА Софийски градски съд 368 лева- държавна такса за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1  ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/