Р
Е Ш Е
Н И Е
№260010
гр.Русе, 29.04.2022г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд….гражданска колегия…в открито заседание на 12 април през две хиляди
двадесет и втора година……..в състав:
Председател: Мария Велкова
Членове:
Галина Магардичиян
Боян Войков-мл.с.
при
секретаря Маня Пейнова и в присъствието
на прокурора….. като
разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д. № 615 по описа за 2020 год.,за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Г.д.„Г.п.“ – МВР, гр. София чрез юрисконсулт Й.С. обжалва Решение № 832 от 01.07.2020г., постановено по гр.д.№ 7542/19 по описа на РРС, с което Г.д.„Г.п.“ – МВР, гр. София е осъдена да
заплати на С.Р.И.
сумата от 1708,86 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
през периода от 12.12.2016 г. до 31.10.2019 г.; 127,80 лв. - представляваща
паричната равностойност на неполучените ободряващи напитки по време на нощни
дежурства за същия период; 215,51 лв.- лихви за забава върху първата главница
за периода до завеждането на иска и 19,42 лв. - лихви за забава върху втората
главница за периода до завеждането на иска, ведно със законната лихва за забава
върху главниците от завеждането на иска (12.12.2019 г.) до окончателното
плащане; 225,68 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по делото, както и да
заплати по сметка РС-Русе 200 лв. държавна такса за производството и 128,96
лв.- разноски за експертиза по делото. В жалбата се излагат оплаквания за неправилно приложение на
материалния закон при постановяване на първоинстанционното решение и
необоснованост по съображенията, изложени в жалбата. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
Депозирана е и частна жалба от С.Р.И. чрез
адвокат В.Д. срещу Определение № 260225/08.09.2020 г., постановено по
първоинстанционното гражданско дело по реда на чл. 248 ГПК, с което районният
съд е оставил без уважение депозираната пред него молба за изменение на
решението в частта на разноските, като се излагат съображения за неправилност
на определението.
В съдебно
заседание въззиваемият С.И. чрез
процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата
на Г.д.„Г.п.“ –
МВР, гр. София. Претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок Г.д.„Г.п.“ –
МВР, гр. София е депозирала отговор на частната жалба, в който се излагат
съображения за нейната неоснователност.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбите, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащи на съдебен контрол актове, поради което са допустими.
Разгледана по същество жалбата на Г.д.„Г.п.“ – МВР, гр. София е частично основателна.
По делото е
безспорно установено, че през процесния период ищецът С.И. е работил по
служебно правоотношение на длъжността „младши инспектор“ в „Г.п.у.Р.“
(ГПУ-Русе) в РДГП-Русе на ГДГП, като в изпълнение на служебните си задължения е
полагал труд и през нощта (22,00-06,00 часа), съгласно утвърдени месечни
графици, при
12- часови дневни и нощни смени и сумарно изчисляване на работното време. Работодателят
не е извършвал преизчисляване на положения от ищеца нощен труд към дневен
такъв. Според приетата по делото икономическа експертиза общият брой часове
положен извънреден труд, явяващ се след преобразуването на нощния към дневния
такъв, изчислен при нощен труд по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР с продължителност от 8
часа и часова ставка по чл. 7 от НСОРЗ, на база основната заплата и
допълнителните възнаграждения, имащи постоянен характер, е с 261,976 часа
повече от положените 282 часа. За тези допълнителни 261,976 часа според вещото
лице му се дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на 1816.71 лв.
След приспадане на дължимата сума за периода преди 12.12.2016 г., с оглед
направеното от ответника възражение за погасителна давност, остава остатък в
размер на 1708.86 лв. Според експертното заключение тази сума не е начислена
към заплащаното на ищеца трудово възнаграждение и не са налице данни за
заплащането ѝ. Вещото лице е посочило още, че левовата равностойност на неполучените
ободряващи напитки за периода от 01.10.2016 г. до 31.10.2019 г. е 137.40 лева., а за периода от 12.12.2016 г.
до 31.10.2019 г. (с оглед направеното от ответника възражение за погасителна
давност) е 127.80 лв.
С обжалваното решение районният съд е
уважил предявения иск по чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР за заплащане на възнаграждение
за извънреден труд в размер на 1708.86 лв., като е приел, че в действащите в
процесния период наредби на министъра на вътрешните работи, издадени въз основа
на законова делегация, не се съдържа правна норма за преобразуване на положения
нощен труд с коефициент. Според съда е налице празнота в уредбата, поради което
субсидиарно е приложил нормата на чл.9 от НСОРЗ и е уважил иска в посочения в
съдебно-икономическата експертиза размер, след приспадане на сумата по
погасеното по давност задължение. Съдът е уважил и претенцията за
заплащане на левовата равностойност на ободряващите напитки, които не са били
предоставени на ищеца за периода, за който задължението не е погасено по
давност, по съображения, че разпоредбата, съгласно която ободряващите напитки не
могат да се компенсират с пари, определя единствено задължението на
работодателя да осигури ободряващите напитки в натура и му забранява да
предложи парична компенсация вместо напитки. Според първоинстанционния съд тази
разпоредба не освобождава работодателя от отговорност в случай, че не изпълни
вмененотото му от закона задължение.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо. При преценка на неговата правилност окръжният съд съобрази следното:
Според чл.176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които съгласно чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР е и възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство и др. се определят на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР от министъра на
вътрешните работи. В периода, за който се претендира възнаграждението за
извънреден труд, в действащата Наредба № 81213-776 от 29. VІІ. 2016 г. липсва
норма, аналогична на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407 от 11. VІІІ.
2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. При
липса на изрична законова регламентация районният съд правилно е приел, че
следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С оглед
безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените
в специалния закон отношения е приложим общият закон, а именно Законът за
държавния служител. В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в
ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които
за правоотношенията на служителите на МВР при липса на изрична разпоредба в
ЗМВР субсидиарно се прилага ЗДСл, тъй като обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения. При това положение, макар и действащият ЗМВР да не препращаща
към общия ЗДСл, поради липсата на друга изрична разпоредба за неуредените
отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна препраща към трудовото
законодателство по КТ. Разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл постановява, че
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл.9, ал.2
от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент е 1,143. Предвид изложените съображения въззивната инстанция счита,
че при липсата на специална правна норма, уреждаща методологията за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време на държавните служители в МВР, то субсидиарно следва да се
приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, както правилно е възприел
районният съд. В същия смисъл е и даденият от Съда на Европейския съюз отговор
на поставения въпрос по дело С-262/20 г. /до чието приключване производството
по настоящото дело бе спряно/, а именно - че не се налага приемане на
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е
по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня,
но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други
мерки за защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях
нощен труд- под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки. В случая при липса на други приложени мерки,
именно уважаването на претенцията за заплащане на положения извънреден труд
през нощта дава тази компенсация за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
По отношение на размера на иска, съдът е съобразил установените по делото
обстоятелства относно часовете нощен труд, положени от ищеца в процесния период
и дължимото му възнаграждение съобразно заключението на вещото лице, както и позоваването
от страна на ответника на изтекла погасителна давност.
По тези съображения и предвид
изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, към които съдът препраща
на основание чл. 272 от ГПК, решението в частта относно заплащането на
извънреден труд се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед
основателността на иска за заплащане на извънреден труд, решението е правилно и
в частта, в която е уважен акцесорният иск по чл.86 ЗЗД за лихва за забава в
размер на 215.51 лв.
Въззивната инстанция намира за
неправилно решението на районния съд в
частта, с която е уважен искът за заплащане на левовата равностойност на
непредоставените ободряващите напитки и хранителни продукти през процесния
период, ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на иска до
окончателно плащане.
Съгласно чл.181,ал.3 от ЗМВР за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите по чл.142,ал.1,т.1 – 3 и ал.3, полагащи труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., се осигуряват ободряващи напитки. Разпоредбата на чл.181, ал.3 от ЗМВР
в приложимата редакция не предвижда възможност за предоставяне на левова
равностойност на ободряващите напитки, а съобразно действащата за този период
разпоредба на чл.10 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на
условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на М.в.р.за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от
22,00 до 06,00ч. ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари. Същите
имат целево предназначение и за процесния период е нормативно установено
предоставянето им единствено в натура, поради което предявеният иск относно
заплащане на паричната им равностойност се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, а обжалваното решение в тази част като неправилно да се отмени.
Поради неоснователността на иска по чл.181, ал.3 от ЗМВР, решението е неправилно и в частта, в която е уважен акцесорният иск по
чл.86 ЗЗД за лихва за забава в размер на 19.42 лв.
По отношение на разноските, в хода на
проверката на определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на
чл. 248 ГПК, настоящият въззивен състав намира същото за правилно. Видно от
съдържанието на протокола от съдебно заседание на районния съд от 01.06.2020
г., ползващ се на осн. чл.152 ГПК с доказателствена сила за извършените
съдопроизводствени действия, писмената защита на ответника с обективираното в
нея искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност е
представена своевременно на съдебния състав, преди приключване на последното съдебно
заседание по делото. Досежно намаления размер на адвокатското възнаграждение до
установения минимум съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, настоящата инстанция намира за правилна
преценката на първоинстанционния съд за наличието на предпоставките за неговото
намаляване по чл.78,ал.5 ГПК поради приложимостта на наредбата в редакцията,
актуална към датата на приключване на устните състезания.
С оглед изхода на спора на преразглеждане подлежи и
въпросът за разпределение на сторените в производството разноски в първата
инстанция по реда на чл.78 ГПК.
Съобразно размера на уважените претенции в тежест на
ответника следва да се възложат 126.97 лв. държавна такса в полза на РРС
и 119.80 лв. разноски за
назначената по делото пред първата инстанция СИЕ, поради което решението на
районния съд в частта, в която ответникът е осъден да заплати по сметка на РРС
сумата над
126.97 лв. до 200 лв. за държавна такса и сумата над 119.80 лв. до 128.96 лв. за направени разноски за експертиза следва да се отмени.
В тежест на въззиваемия следва да се присъди и част от
заплатената от жалбоподателя държавна такса за въззивно обжалване, съразмерно
на уважената претенция.
На ищеца са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция в размер на 225.68 лв., като същият е осъден да заплати на ответника
106.56 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение
за първата инстанция в размер на 209.65лв, а същият дължи разноски за
юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 120.30лв. Разноските се
дължат по компенсация като ответника дължи на ищеца разноски в размер на
89.35лв.
Пред втората инстанция въззиваемият е направил искане за присъждане на
разноски за процесуално представителство в размер на 400 лв. съгласно договор за правна помощ и съдействие. Въведеното в съдебно заседание от процесуалния
представител на въззивника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се преценява като неоснователно от настоящия състав
предвид обстоятелството, че заплатеният адвокатски хонорар е в границите на
установения минимум съгласно чл.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора във въззивната
инстанция жалбоподателят дължи адвокатско възнаграждение на въззиваемия в
размер на 371.56лв, а въззиваемия дължи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 21.33лв, както и разноски за държавна такса в размер на 50лв. Разноските се
държат по компенсация като жалбоподателя следва да заплати на въззиваемия
разноски в размер на 300.23лв.
Мотивиран така, окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 832 от
01.07.2020г., постановено по гр.д. № 7542/19г. по описа на Русенския районен съд в частта, в
която Г.д.„Г.п.“ – МВР, гр. София е осъдена да
заплати на С.Р.И., ЕГН **********, сумата от 127.80 лв. - представляваща
паричната равностойност на неполучените ободряващи напитки по време на нощни
дежурства за периода от 12.12.2016 г. до 31.10.2019 г.,
19.42 лв. - лихва за забава върху главницата за периода до завеждането
на иска, ведно със законната лихва за забава върху главницата от завеждането на
иска (12.12.2019 г.) до окончателното плащане, както и в частта на присъдените
в полза на двете страните разноски в първата инстанция, както и в частта, в
която Г.д.„Г.п."– МВР, гр. София е осъдена да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Русе сумата над 126.97 лв. до 200
лв. за държавна такса за производството по делото и сумата над 119.80 лв. до
128.96 лв. за направени разноски за експертиза и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С.Р.И., ЕГН **********,
за заплащане на 127.80 лв. - представляващи паричната равностойност на
неполучените ободряващи напитки по време на нощни дежурства за периода от
12.12.2016 г. до 31.10.2019 г. и 19.42 лв. - лихва за забава върху главницата
за периода до завеждането на иска, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от завеждането на иска (12.12.2019 г.) до окончателното плащане като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.д.„Г.п."– МВР, гр. София
да плати на С.Р.И., ЕГН ********** сумата от 89.35лв, представляваща направени
в първата инстанция разноски по компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 832 от
01.07.2020г., постановено по гр.д. № 7542/19г. по описа на Русенския районен
съд в частта, в която„Г.п."– МВР, гр. София е осъдена да плати на С.Р.И.,
ЕГН ********** сумата от 1708.86лв,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през периода от
12.12.2016 до 31.10.2019г, в частта за сумата от 215.51лв лихви за забава върху
тази главница за периода до завеждане на иска, както и в частта, в която Г.д.„Г.п."–
МВР, гр. София е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Русе сумата от 126.97 лв. за държавна такса за
производството по делото и сумата от 119.80 лв. за направени разноски за
експертиза
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
260225/08.09.2020 г. на
Русенския районен съд по
гр.д.№ 7542/19г.
Решението в частта, в която исковете
са отхвърлени, като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА
Г.д.„Г.п." – МВР, гр. София, с адрес гр. С., *** да заплати на С.Р.И., ЕГН
********** сумата от 300.23лв, представляваща съдебни разноски по компенсация
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: