№ 1004
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300501062 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 278 ГПК .
Образувано е по две частни жалби на Н. Г. М. против Разпореждане №
7020/27.03.2022г. и против Определение №3254/27.03.2022 , пост. гр.д.№ 20100/2021, ПдРС.
С Разпореждане № 7020/27.03.2022г. е върната частна жалба с вх.№7389/28.01.2022,
а с Определение № 3254/27.03.2022г. е върната исковата молба и е прекратено
производството поради неизпълнение на дадените указания за отстраняване на
нередовности.
Жалбоподателят Н. М. поддържа, че постановеното разпореждане не е в съгласие с
процесуалния и материалния закон. Твърди, че жалбата е подадена срещу определение за
връщане на исковата молба. Последната е била оставена без движение и са били дадени
указания за отстраняване на нередовности. Жалбоподателят счита, че същите са били
отстранени, но съдът е настоявал на становището си за налични нередовности. Затова счита,
че жалбата му може да бъде придвижена и без да е постановено прекратяване на
производството, т.к. правилата за организацията на съдебната дейност не можели да пречат
на участниците в процеса и най-вече на ищеца. Счита, че не може при отстранени
нередовности да се прекратява производството, по макар и в бъдеще време. Освен това
поддържа, че при същия докладчик има и други заведени дела за същото, при което той е
много добре запознат относно твърденията за възникване на собствеността. Поддържа, че
връщането на исковата молба не следва да се обвързва с прекратяване на делото. Моли за
отмяна на обжалваното разпореждане и моли за общо разглеждане с частната жалба против
определението, с което е върната исковата молба и е прекратено производството.
Втората частна жалба е против определение № 3254/27.03.2011г.. Оплакванията са, че
1
същото е неправилно, т.к. исковата молба не страда от нередовности. Развива доводи защо
не може да се снабди с данъчна оценка. Твърди, че нередовностите посочени в пункт 1-5 са
отстранени. По отношение на трима от ответниците е посочил адреси, като за последния е
поискал служебна справка от НБД. Твърди и че е посочил обстоятелството, на което се
основава искането му да получи владение върху имотите. По отношение искането да посочи
кой от имотите от кого се владее твърди да е заявил, че приема, че това са собствениците,
записани като такива в кадастралната карта. Счита, че производството е реституционно,
поради което е освободена от ДТ. По отношение на искането за представяне на преписи за
ответниците счита, че броят им може да се увеличи или пък намали.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира следното:
Частните жалби са постъпили в законоустановения срок, изхождат от процесуално
легитимирано лице, насочени са срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явяват
процесуално допустими. Внесена е дължимата ДТ. Разгледани по същество същите са
неоснователни, поради следните съображения:
Жалбоподателят Н. М. е подал искова молба против седемнадесет лица, в която
излага обстоятелства относно възникване на собствеността върху имоти с адм. адрес гр.
Пловдив, ул. Златарска №9 / евентуално 11/, с идентификатори по КК – 56784.519.248 и
5684.519.835 и сградите съответно 56784.519.248.1 и 5684.519.835.1, както и върху ПИ с
идентификатор 56784.519.901 и сграда с идентификатор 56784.519.901.1, която е била с по-
голяма площ и е включвала и площта на сегашен имот с идентификатор 56784.519.857.
Твърди и че последните два имота според застроителен план от 1980г. са включвали и
площта на сегашен имот 56784.519.180. Твърди, че ответниците под №1-10 без основание
владеят целия магазин. Ответници №11 и 12 претендират без основание вторият имот
56784.519.846. Моли съда да осъди ответници под №1-10 за предадат владението, а от №11-
14 за преустановят действията, с които пречат на собственика за ползва имота според
правата си върху ПИ с идентификатор 56784.519.180, 56784.519.188, 56784.519.248,
56784.519.835, 56784.519.840, 56784.519.857, 56784.519.864, 56784.519.864, 56784.519.901.
С Разпореждане № 26268/21.12.2021г. съдът е дал указания за отстраняване на
нередовности – да посочи имената и адресите на част от ответниците, да изложи подробни
обстоятелства, на които се основава исковата претенция, да се конкретизират исканията по
отношение на всеки от ответниците, да се представи удостоверение за данъчна оценка, да се
представят преписи от исковата молба за всички ответници и да се внесе ДТ.
Разпореждането е редовно връчено на ищеца на 30.12.2021г.
С молба от 04.01.2021г. ищецът е изложил твърдения за това, че това е поредна
искова молба за тези имоти, като са направени различни разсъждения по повод имотите и
делата. В тази молба липсва изявление по отношение на която и да е от посочените
нередовности.
С молба от 06.01.2022г. ищецът е посочил адреса на ответник под №1, като е поискал
издаване на удостоверение за ответници под №16 и 17, съобразно указанията на съда. По
2
отношение на указанията за излагане на обстоятелства за възникване на собствеността и
посочване на това кой от ответниците кой имот владее, са изложени единствено
обстоятелства за възникване на собствеността на ищеца и един от ответниците – Л. М..
Следват разсъждания за реституционните закони и предпоставките за прилагане на
ЗВСОНИ, посочва се че ответници от 2-10 владеят на основание наследяване, но по
непротивопоставими на ищеца документи. По отношение на указанието за представяне на
данъчна оценка от една страна сочи, че я представя, а в последствие твърди, че е получил
отказ от данъчните служби, т.к. искали да се посочи кои са собствениците на тези имоти.
Моли за определяне на цена на иска от съда, както и съдът да вземе становище дали
производството не е освободено от ДТ, доколкото реституираните собственици са
освободени от внос на ДТ при снабдяване с нотариални актове.
На 28.01.2022г. е постъпила частна жалба вх.№7389 от Н. М. против определение за
връщане на исковата молба. В нея, освен първия абзац, с който се иска отмяна на
определението за връщане на исковата молба, се преповтаря молбата от 06.01.2022г.
С разпореждане № 3786/15.02.2022г. са дадени указания за отстраняване на
нередовности на жалбата – кой е обжалвания съдебен акт, доколкото определение за
връщане на исковата молба не е постановявано. Същото е редовно връчено на 23.02.2022г.
Съдът е постановил ново разпореждане от 15.02.2022г. , с което отново е оставил
исковата молба без движение със същите указания. Същото е редовно връчено на
21.02.2022г.
С молба от 28.02.2022г. ищецът е заявил по повод указанията за отстраняване на
нередовности на частната жалба, че „нещо е сгрешил и е предрекъл изхода на предходните
му актове“, но моли да се изпрати жалбата за разглеждане в ОС.
С Разпореждане № 7020/27.03.2022 съдът е върнал частна жалба вх.
№73989/28.01.2022г. поради неотстраняване на нередовности.
С определение № 3254/27.03.2022г. е върната исковата молба поради неотстраняване
на нередовностите посочени в две разпореждания.
Настоящата инстанция намира, че последните два акта на първостепенния съд, които
са предмет и на настоящето производство, са правилни и законосъобразни. На първо място
връщането на частната жалба е правилно, доколкото в същата не се посочва кой е
обжалвания акт , а и след даване на указания, такъв не се сочи. При хронологичния преглед
на делото се установява, че до подаването на тази жалба – на 28.01.2022г. , не е
постановявано връщане на исковата молба и прекратяване на производството. Очевидно е,
че тя е преждевременно подадена и като такава не е било възможно посочване на обжалван
акт, респ. правилно е върната от съда.
По отношение връщането на исковата молба, първоинстанционният съд в изпълнение
на задълженията си по чл.129 от ГПК е посочил конкретни нередовности на исковата молба
и е дал срок за отстраняването им. Сторил е това дори на два пъти – с разпореждане от
21.12.2021г. и от 15.02.2022г. И двете разпореждания са редовно връчени, като в дадения
3
срок за отстраняване на нередовности, ищецът не е изпълнил указанията. Вярно е, че в
молбата си от 06.01.2022г. е поискал съдействие от съда, което не му е оказано – не са
издадени исканите удостоверения, но същото съдействие е само по отношение на една от
седемте точки, в които са посочени нередовности на исковата молба. Най-съществената част
– че липсват ясно, точни и конкретни обстоятелства по отношение на всеки един от общо 17-
те броя ответници и по отношение на 9-те броя недвижими имота, не е изпълнена. Именно
поради тази причина, съдът намира, че връщането на исковата молба е правилно и
законосъобразно. С връщането на исковата молба съдът се десезира от спора, поради което и
липсва основание за поддържане на висящност на производството. Ето защо е и правилно
постановеното прекратяване на производството.
В обобщение следва да се каже, че и двете частни жалби се явяват неоснователни и
следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваните актове – потвърдени.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7020/27.03.2022г. и против Определение
№3254/27.03.2022 , пост. гр.д.№ 20100/2021, ПдРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4